Статии

Източник: Dnes.bg (17 август 2016 г.)

 

Замисляли ли сте се колко време губите заприготвянето само на една семейна вечеря? Или сте от другия тип хора, които само при мисълта за това загубено време, никога не готвят?

Имаме решение и за двата проблема. Много бързо ще оцените предимствата от готвенето на природен газ независимо дали то е ваше хоби и страст или просто трябва да приготвите вкусна и бърза вечеря за семейството си.

Не е случаен фактът, че майсторите готвачи по целия свят предпочитат да използват уреди на природен газ, за да постигнат съвършения вид и вкус на ястията си. Но Защо?

Причината е, че газовите уреди достигат мигновено до желаната температура, а по време на приготвяне на ястията можете напълно да контролирате топлината. Не се налага да чакате "фурната да загрее". Или да готвите само, когато времето навън е хладно, за да не се натрупва излишна толина в жилището ви.

За разлика от най-различни магически уреди и методи с готварска печка на газ, например, вечер след работа можете наистина за 15 мин. да приготвите вкусна вечеря за цялото семейство. Освен бързо и здравословно е и икономично – пестите над 50% повече енергия, ако използвате печки и котлони на природен газ, в сравнение с електрическите.

В момента природният газ е най-добрата алтернатива на поскъпващата електроенергия и останалите неефективни енергоизточници. Само за миналата година семейство, което отоплява жилище от 75 кв.м., е спестило близо 700 лв. от замяната на електроенергия с природен газ.

Газификацията на жилището става бързо и лесно, а със стартиралата програма Desiree Gas можете да финансирате до 20% от първоначалната инвестиция за газификация. Повече информация можете да получите в най-близкия до вас клиентски център.

Източник: Днес.бг (14 юли 2016)

 

Дойде време за отдавна планирания ремонт на жилището ви? Смяна на дограма, полагане на топлоизолация, ревизия на ВиК мрежата или подмяна на електрическата инсталация – със сигурност имате поне две от тези дейности в списъка със задачи.

За съжаление за чувствителна промяна в комфорта у дома смяната на дограмата не е достатъчна.

Вижте в "Месеца на ремонтите" с Dnes.bg защо не трябва да забравяте за подобренията, свързани с увеличаване на енергийната ефективност на жилището чрез подмяна на енергоизточника, който използвате.

1. Осигурявате си трайно ниски разходи
Масово използваните енергоизточници у нас освен че не са ефективни, ни товарят и с излишно големи разходи всеки месец. През последните 10 години цената на електроенергията е значително по-висока от тази на природния газ, като тенденцията е тази разлика да се запази и в бъдеще. От 1 юли 2016 г. цената на киловатчас енергия от природен газ е 8,1 стотинки, а на електричеството – 18,9 стотинки. Така ако замените електроенергията за отопление и топла вода със синьото гориво, всеки месец ще спестявате над 50% от разходите, които имате в момента.

2. Повишавате комфорта
Удобството от използването на природен газ в дома за отопление, готвене и топла вода е добре известно на европейските домакинства от десетилетия – над 50% от тях го използват в жилищата си. При употребата на синьо гориво имате пълен контрол над температурата според вашите лични предпочитания. Няма дневна и нощна тарифа, няма и сезонност – топлината е гарантирана по всяко време.

3. Правите отлична инвестиция
Възможността да ползвате ефективен енергоизточник в дома ви е дълготрайна инвестиция, с която осигурявате по-добри условия за живот за вас и за цялото ви семейство. Освен това като приложите мерки за подобряване на енергийна ефективност, повишавате и пазарната цена на своя дом.

4. Околната среда
Да не забравяме, че при битовото отопление с твърди горива във въздуха, който дишаме, се изхвърлят тонове фини прахови частици и вредни вещества. Затова с преминаването към ефективен и екологично чист начин на отопление с природен газ се грижите за по-чиста околна среда и по-добри условия за живот.

Смяната на текущия ви енергоизточник с природен газ може да стане бързо и лесно. За целта трябва да подадете заявление за присъединяване в най-близкия клиентски център. При наличие на техническа възможност за свързване се сключва Договор за присъединяване към газовата мрежа.

Следва проектиране, изграждане и пускане в експлоатация на газовата инсталация.

Хубавото е, че от момента на подаване на заявлението консултантите на газоразпределителните компании са до вас при всяка стъпка, за да отговорят на вашите въпроси, възникнали в процеса на газификация и за да бъдете сигурни, че получавате услуга с най-високо качество.

Още информация за използването на природен газ можете да намерите на https://gas.overgas.bg/, в най-близкия клиентски център на Овергаз или на тел. 0700 11 110.

 

През 2015 година потреблението на синьо гориво у нас е нараснало с 11%

Източник: Сега, 20 август 2016 г.

 

При много фирми около 1/3 от общите разходи за дейността са за енергия. Затова все по-често компаниите прибягват към мерки за подобряване на енергийната ефективност. За 2015 година индустриалните потребители са спестили над 97 млн. лева от замяната на нафта, мазут и електричество с природен газ в своите производства, сочат данните на най-голямото газоразпределително дружество у нас "Овергаз Мрежи". Компанията обслужва над 3000 стопански и обществено-административни обекта на територията на 51 общини в цяла България.

В сравнение с тока, мазута и нафтата природният газ е най-изгоден за енергийните нужди на индустрията. Освен с ниската си цена той се отличава и с екологичността си. Поради високия коефициент на полезно действие на инсталациите - около 95%, и ниското въглеродно съдържание на синьото гориво отделените в атмосферата количества парникови газове и вредни вещества са минимални.

Като заменят традиционните горива с природен газ, предприятията едновременно повишават качеството и конкурентоспособността на продукцията си и намаляват замърсяването на околната среда. Предприятието за ядки и сушени плодове "Виктория Нутс" например е намалило себестойността на стоките си с около 5%, след като е преминало на природен газ. Спестените средства са инвестирани в иновации и във високотехнологично оборудване. "Предпочетохме природния газ, защото е и по-евтин, и по-чист от дизела", обясни Александър Димитров, производствен директор във "Виктория Нутс".

Потреблението на природен газ у нас расте, като по данни на Министерството на енергетиката само за 2015 г. увеличението е с 11% спрямо предходната година. Основни консуматори са химическата индустрия и енергийните предприятия. България е сред държавите в ЕС, в които използването на природен газ се увеличава най-бързо. Страната ни е на четвърто място в съюза, като темпът на нарастване е над два пъти по-висок от средното за ЕС, обяви наскоро Евростат.

Основна причина за това е ниската цена на газа. За второто тримесечие на 2016 г. цената е спаднала с около 54% спрямо януари 2015 г. От 1 юли е в сила ново поевтиняване с още 10%, което ще позволи на бизнеса да спести още повече от разходите за енергия.

 

Промяна на горивната инсталация или напълно нова в жилище от 70-90 кв. м излиза между 2208 и 3340 лв.

 

Източник: Медиапул, 02 август 2016 г.

 

По-малко от месец след старта на програмата за субсидиране с евросредства на битовата газификация, започнала през юли, се забелязва нарастване на интереса на българите към синьото гориво. Европрограмата се оказва допълнителен стимул за хората в добавка към регистрирания спад на цените на природния газ с общо 37 на сто през 2015 година и още на два пъти през тази година – с 20% през април и още 10% - от юли, с тенденция за нов спад през октомври.

Това сочат данни на газоразпределителни дружества, участващи в програмата DESIREE Gas, финансирана от Европейската комисия по линия на Международен фонд "Козлодуй" с 20 млн. евро, от които се очаква да се възползват над 10 хил. домакинства в страната. Фирмите обаче още не се ангажират с конкретни данни за ръста на заявките за газификация след старта на евросубсидията, защото отчитат повишен интерес към газификацията още от началото на годината заради по-ниските цени на суровината.

Досегашните по-високи цени бяха една от пречките пред хората, топлещи се с ток или с въглища, да инвестират в по-чистото гориво. Те пресмятаха, че разходите им за отопление излизат едни и същи и не си струва да дават пари за смяна на горивната инсталация, без обаче да оценяват удобството на това, че не се налага чистене и палене на печка или парно на въглища и се поддържа равномерна температура в жилището.

Все още съществуват пречки

Друг проблем е слабото разклонение на газоразпределителната мрежа в населените места, тъй като дружествата прокарват газопроводи само при заявки от страна на клиенти. Причината е скъпата инвестиция, която не може да се възвърне при единици потребители и затова се прави при повече кандидати. Този проблем ще продължи да стои на дневен ред, тъй като отпусканата евросубсидия за битова газификация не покрива тези разходи на газоразпределителните фирми, а само за инсталацията в сградите.

 

Това означава, че желаещите да се газифицират с помощ от Брюксел, първо трябва да проверят дали по тяхната улица минава газопровод. Ако такъв няма, но има много кандидати в района, те трябва да проверят дали не попадат в бъдещата програма за развитие на мрежата на съответното дружество или да заявят интерес, за да бъдат включени в нея. Дори и при това положение обаче не е ясно кога ще бъде изграден газопровод до техните домове и дали дотогава евросубсидията няма да е изчерпана, тъй като от нея са се възползвали други кандидати.

Ако обаче са късметлии и живеят в район с вече изградена газоразпределителна мрежа, те просто трябва да подадат заявление в местното дружество, че искат да ползват безвъзмездната помощ за газификация. По регламент тя е 20 на сто от цялата инвестиция за пълното оборудване на дома за отопление, подгряване на вода и ползване на газ за готвене. Субсидията обаче не може да надхвърля 2400 лв. за едно жилище и тя е за проектиране, изграждане на газова и отоплителна инсталация, газови уреди и газово оборудване.

Отпускат се и кредити за собственото участие

При подадено заявление за газификация чрез участие в европрограмата, газоразпределителните дружества изготвят проект за дома, изчисляват стойността на инвестицията, при нужда помагат на домакинството за банков заем за финансиране на собственото участие от 80 процента от необходимите средства, придвижват необходимите съгласувателни решения и документи. Финалното одобрение се прави от енергийното министерство и при наличие на такова започва газификацията.

Колко би струвала газификацията на едно жилище зависи както от неговата квадратура, така и от това дали има някаква отоплителна инсталация. Наличието на радиатори намалява необходимата първоначална инвестиция с не малка сума.

Повечето жилища в страната са между 70 и 90 кв. м, затова и разчетите на необходимите пари за газификация, направени от "Овергаз" за Mediapool, са за такива размери.

Цялостната газификация на такова жилище излиза 3490 лв. без ДДС като цената включва кондензен котел с мощност 10-12 кВТ на цена от 1700 лв., инсталация от три стоманени радиатора, неметални тръби и терморегулатор за 1200 лв. Изработването на проекта струва 450 лв., а монтажът – 140 лв.

Ако в дом с такива размери има вече отоплителна система, цената излиза 2290 лв. без ДДС.

От тези стойности се приспада субсидията от 20 процента като е важно да се отбележи, че намалението се прави върху цената без ДДС, тъй като данъкът върху добавената стойност не е признат разход по еврофондовете.

Така в двата примера домакинството ще плати реално 3340 лв. или 2208 лв., а икономията благодарение на евросубсидията излиза 860 лв. в първия случай и 552 лв. във втория.

Инвестицията се избива за 3-4 години

Всъщност поевтиняването на първоначалната инвестиция не е толкова голямо. Вложението обаче се избива за 3-4 години през цената на природния газ, твърдят от "Овергаз", която е най-голямата газоразпределителна компания с 2200 км мрежа в 51 общини, достигаща до над 300 хиляди домакинства, от които над 60 хиляди вече са газифицирани.

От Министерството на енергетиката също изчисляват, че при газификация на над 10 хил. домакинства по програмата DESIREE Gas те ще икономисват 3 млн. лв. годишно заради по-евтиното синьо гориво.

Статистиката за миналия отоплителен сезон 2015/2016 сочи, че средната месечна сметка на тричленно домакинство, което отоплява жилище от 70-90 квадрата, е била около 90 лв. При това тя включва не само разходите за отопление, но и за готвене и топла вода. Така за миналата зима подобно семейства е спестило почти 700 лева, заменяйки електроенергията със синьо гориво, посочват от "Овергаз".

Друг ефект, на който голяма част от хората не обръщат внимание, но той е изключително важен за здравето им, е намаляването на емисиите на фините прахови частици и на парниковите газове. Само с газификацията на планираните над 10 хил. домакинства въглеродните емисии ще намалеят със 70 хил. тона годишно,посочват от енергийното ведомство.

Все още обаче програмата е на началната си права и предстои да се види колко бързо ще бъдат усвоени евросредствата. Няма краен срок за кандидатстване, то ще бъде възможно до изчерпване на финансовия ресурс на безвъзмездната помощ.

Наградите не са толкова важни за тези, които ги получават, а за онези, които ги дават и си правят самореклама

Оня ден омбудсманът на България ме отличи за доброто ми сърце. Не бях единствен. В залата беше пълно с хора с добри сърца. Не познавам всички присъстващи, но след като почти всички получиха отличия, мога да предположа, че причината е същата, поради която и аз получих своята статуетка и грамота.

Не обичам наградите. Въпреки че цял живот ги получавам. Не винаги съм могъл да откажа. Даже по-скоро рядко съм успявал да откажа. Очевидно нарцисът в мен е провокирал моето великодушие и аз, махайки с ръка, съм... се съгласявал. Винаги съм усещал, че моят отказ обижда тези, които са решили да ме наградят. Доскоро предполагах, че това е така, защото тяхното желание е искрено, а аз съм "тъпо копеле", че не го оценявам. Вече не мисля така. Имам много доказателства, че

поумняването е относително бавен процес.

Но, слава Богу, струва ми се, че съм сред щастливците, при които все пак се случва. Но "който трупа познание, трупа печал", се казва в много древна книга. Не съм я чел, но днес това очевидно не е задължително, за да използваш цитат от нея. Нещо повече - има вероятност и този, от когото съм научил цитата, също да не е чел цялата книга.

Тъжно е, но днес вече разбирам, че наградите може и да не са важни за някои от тези, които ги получават, но винаги са важни за тези, които ги дават. Сигурно сте забелязвали колко кратко отличеният е в кадър и колко дълго - отличаващият. Колкото повече са отличените, толкова по-дълго отличаващият щедро ги дарява с присъствието си. Разбира се, ценността на отличието се увеличава или намалява не от причината, поради която се връчва, а от това кой го връчва. Най-често симбиозата между учредителите на наградите и тези видни лица, които ги връчват, не е само по този повод. И награждаването е само деликатна демонстрация на истината за техните отношения. Все пак, струва ми се, че симбиозата в този случай е с елементи на

паразитиране от страна на учредителя на наградите

А може би просто такава е играта и в този епизод той е отгоре. Не ги разбирам (още) аз тези работи.

Искам веднага да подчертая, че това събитие не се отличаваше по сценарий и провеждане от други подобни, на които съм присъствал. Разликата е само в това, че освен важен участник, аз се оказах и единственият наблюдател от вестник "Сега". И тъй като през годините с този вестник си заработих достатъчно много врагове (не твърдя, че ако не беше вестникът, тези важни хора щяха да ми бъдат приятели!) реших, че липсата дори на стажант-репортер от нашата редакция може да се изтълкува неправилно и реших да вляза в тази роля. Знам истината, но никой не би ми повярвал.

Всъщност втората отличителна характеристика на събитието започва с логото на кампанията и продължава с откровения цинизъм на героите в битката против бедността в България - "Дари празник на баба и дядо (!)"

Не знам кой пошъл "творец" го е измислил, но със сигурност е успял да излее цялата пустота на душата си в него. Да се чуди човек дали той някога е имал баба и дядо? Дали някога баба или дядо са го гушвали и без думи са му преливали от любовта си? Всъщност не питам дали? Нищо не искам да го питам. Не ми е интересно какво мисли и чувства такъв човек. Питам себе си. Питам тези, на които като мен не им стига въздух, докато се мъчат да си отговорят на въпроса "Защо?".

Защо тези възрастни хора са бедни?

Знам, че "социализъмът" ограбваше всичко, което те създаваха, но кой ограби "социализъма"? Този, който успее да ограби злодея, със сигурност е по-голям злодей. "Социализъмът" беше узаконен грабител. Този герой без закрилата на закона ли го направи? Имаше ли помагачи в своето дело? Той или те от наш'ти ли са? Не съм чувал да има осъдени за ограбване на "социализъма". Следователно това е било законен грабеж. Къде ли са заровили откраднатото? Дали ще получим отговор на този толкова интересен въпрос. Още повече, че уж грабежът е законен, а никой не знае къде е откраднатото!? То и данъците никой не знае за какво се използват. Дори онази част от тях, която не се присвоява от тарикатите. Данъците, когато не са израз на съпричастност и солидарност, също са узаконен грабеж. Вие знаете ли

за какво се харчат парите, които плащаме под формата на данъци?

А опитвали ли сте да попитате? Вярно, тя, редакцията на "Сега", като пита, не получава отговори, та кой ли ще се разтревожи от вашето питане.

А на тържеството беше тържествено. Имаше много патос и беше неудобно да се задават подобни въпроси. И много герои имаше също. Много ордени и медали се раздадоха. Странно защо го нямаше Първанов! Но явно и други са се научили да го правят. Не беше отчетено, но май не цялата работа е свършена. Останала е още бедност. Тук-таме. Но всички обещаха армията на героите активни борци срещу бедността догодина да е толкова голяма, че да напълни или запълни Зала 1 на НДК. Не чух добре. Това, което казах аз смутено в отговор на отличието, май не беше много в тон с настроението в залата. Затова ще го публикувам отделно от този репортаж. В случай, че някой се заинтересува.

Вярвам, че свободата е хубаво нещо. Но дали не е така, защото винаги е добре там, където нас ни няма?


---------------------------------------------------

Уважаема г-жо Манолова,

Когато малкият ми син Георги беше на 6 години, по времето на тъй наречената "Луканова зима", слушайки коментарите от телевизора, разговорите вкъщи, една вечер той ме попита: "Татко, защо на хората, като нямат пари, не им напечатаме и раздадем?"

Не е ненормално, когато едно дете е на 6 години, да задава подобен въпрос, но е откровено признание за интелектуална недостатъчност, когато някои и след 36-ата си година продължават да мислят, че това е решението за ликвидиране на бедността или някакъв друг социален проблем.

Всяко общество, което е забравило, че парите са само хартийки и сами по себе си те нямат стойност, има сериозен проблем. Още по-голям е този проблем, когато състраданието, съпричастността или солидарността в това общество започне да се оценява в пари. Състраданието, съпричастността или солидарността не са стока или услуга. Те са духът и атмосферата на всяко свободно общество. Те са онова, което свързва отделните хора в общност. Но за да изпълняват тази своя функция, те трябва да са индивидуален акт. Акт на вътрешна потребност. Състраданието, съпричастността или солидарността не бива да са провокирани или насърчени отвън и от някого или по повод на някакъв църковен или държавен празник. Тогава те са подаяние и могат да произведат и произвеждат обратен ефект. При проявата на състрадание, съпричастност или солидарност няма място за посредници. Най-големи и непоправими са щетите, които нанася държавата в ролята си на такъв посредник. Една много голяма лъжа е оксиморонът "социална държава".

За да можем някой ден и ние, българите, да разберем тази проста истина, ние се нуждаем от свобода. Свободен е онзи, който на базата на своите таланти, можене и труд произвежда стойности и сам се разпорежда с тях. Понякога и в израз на своето състрадание, своята съпричастност или солидарност с другите около него. Ние, българите, в т.ч. и предприемачите, не сме свободни, затова навсякъде около нас е тъжно и бедността е толкова голяма. Поробването е процес на отнемане на права. Още по-страшно е робството, когато е законно. Тогава с отчуждените права на гражданите се въоръжават чиновниците. А те по свое усмотрение ги използват срещу или в полза на някого. Тогава законите произвеждат несправедливост. Процесът на това тяхно въоръжаване е започнал преди 70 години и не е спирал нито за миг.

В някои страни битката в защита на свободата на гражданите или за освобождение на обществото от тези поробители се лидерства от Омбудсмана. Това е много трудна за носене отговорност, която често изисква пълно себеотдаване, дори жертвоготовност.

Уважаема г-жо Манолова,

Пожелавам Ви здраве и воля, за да бъдете успешна, ако решите да влезете в тази битка! А иначе ние си знаем, че "спасението на давещите се е дело (задача) на самите давещи се".

Искрено Ваш,

С. Дончев



Източник: Сега

(13 май 2016)

 

 

Или как в академията на Овергаз стажанти създават чисто нови продукти

 

„Те дойдоха – пълни с желание за работа, но не знаеха нищо за природния газ. Виждах ги как се променят, а сега за всички ни е ясно, че са преобразени, че са можещи и успешни". Това разказва Мая Виденова, мениджър "Професионално образование" в Овергаз за тазгодишните стажанти на компанията.

 

Да изиграеш работата или да играеш с нея? И двата варианта са полезни за бизнеса, когато има начертан план за действие.

Игрите в офиса, които набират популярност през последните години под наименованието „геймификейшън", стават все по-използвани от бизнеса. Те се базират на желанието за постижения на хората, на състезателния им дух и на стремежа за доказване на компетенциите им. Един от водещите световни анализатори Gartner прогнозира, че до края на 2016 година 73% от световните ТОП 2000 организации ще използват геймификацията като основен механизъм за трансформиране на бизнес операциите. В България механизмът тепърва ще се развива, като вече показва положителни резултати.

Една от компаниите у нас, която прилага този подход в своята работа, оперира в сферата на газификацията. За първи път тази година стажантите на най-голямото частно газоразпределително дружество – Овергаз – бяха изправени пред предизвикателството да бъдат разпределени в отбори, които да се състезават пред експертно жури за създаването на нов продукт. Участниците в деветата поредна лятна стажантска академия показаха, че освен да генерират оригинални идеи, умеят да ги представят блестящо, защитавайки знанията и позициите си.

Трите отбора от младежи разработиха съвършено различни продукти, издържани на професионално ниво. Информационна кампания, имиджов проект и транспортна система от услуги бяха идеите, които те развиха по време на състезанието. „Играчите" не се предадоха пред въпросите на журито, състоящо се от мениджъри в газовото дружество, и показаха знания и компетентност, като дори предизвикаха инвеститорски интерес у оценяващите ги.

Сред социалните мисии на Овергаз е поддържането на менторската култура, която цари в компанията. Затова изготвянето на задачите беше подпомогнато от служители на компанията, които в продължение на месец и половина се погрижиха не само да вдъхновят стажантите, но и да им помогнат да разберат всичко за особеностите и предимствата на природния газ и за модела на работа.

От началото на стажантската академия 11-те момичета и момчета, разпределени в три отбора, преминаха през въвеждащо обучение, всеки петък посещаваха мениджърско училище, участваха в тиймбилдинг и усвоиха знания по презентационни умения, с които успяха да впечатлят не само журито, но и гостите по време на състезанието за създаване на нов продукт.

И трите отбора получиха отличия - за най-добра бизнес идея, за най-добри презентатори и за най-атрактивно и оригинално представяне. Освен че бяха оценени от журито, на стажантите бе предоставена и възможността те да оценят своите ментори, които им помагаха през периода на академията.

Стажантската академия е неразделна част от мисията на голямото семейство на Овергаз. „Стажантите при нас не носят кафета и не вършат „черната" работа. Те са тук, за да попиват знания, а и ние имаме какво да научим от тях", коментира Мая Виденова, която отговаря за развитието на младежите. „Вече знаем много повече за природния газ, за предимствата му пред другите енергоизточници и за многобройните му приложения", споделят стажантите.

През тази година от кандидатствалите близо 700 души за платен стаж в Овергаз са подбрани 21 млади кадри. Част от тях ще продължат да работят на постоянен трудов договор, каквато е практиката в компанията. От 2007-ма насам над 60 от стажантите са постъпили на работа. 10% от тях вече са се изкачили в йерархията и са на ръководни позиции.

 

Овергаз е най-голямата частна газова компания у нас. За 24-годишната си история фирмата има зад гърба си мрежа от газопроводи с дължина 2200 километра, които достигат до домовете на 250 хиляди български домакинства. Екипът на компанията се състои от над 1000 души в цялата страна. Средната възраст на работещите е 35 години. Техните професионални познания, мотивация и проактивност ги превръщат в истинския капитал на компанията. 

Или как компании ангажират служителите си в доброволчески каузи

 

източник: CSR.bg

Големите корпорации в световен мащаб вече виждат положителния ефект от внедряване на инициативи със социално значим характер. Броят на фирмите, които разработват социални програми, е нараснал с 50% за последните шест години, сочи проучване на Комитета за насърчаване на корпоративната филантропия*. Постепенно „заразно“ добрите каузи навлизат и в по-малките предприятия.

Чуждестранни изследвания показват, че доброволчеството, например, насърчава емоционалната връзка на служителя с компанията, с нейната идентичност и култура. Подобни инициативи генерират целеустременост в екипа, като мотивират служителите да се чувстват част от цялото, двигател за положителни промени.

Международни изследвания** сочат, че за 39% от служителите доброволстването е довело до по-добро разбиране на ценностите на компанията и нейната мисия, а 43% вярват, че инвестирането в социални проекти помага на компаниите да постигнат своите бизнес цели.

Проучванията доказват, че служителите, които доброволстват, са по-склонни да препоръчат компанията на други хора. Същевременно атмосферата в предприятията се освежава, като се пораждат общи емоции и истории в екипа.

Доброволстването ангажира служителите емоционално и интелектуално. Фирмите, които внедряват такива социални каузи, по-често се радват на екип, който вярва, че може да въздейства на заобикалящата го среда и който е способен да отстоява позицията си и да се развива.

Това мотивира и една българска компания вече четвърта година да организира Ден на доброволчеството. На 12-ти септември 2015-та Овергаз провежда шестата по ред инициатива на 25 места в цялата страна.

 

354 служители на компанията „озаряват” с добри дела цялата страна. От компанията обясняват, че доброволчеството е една от каузите им за създаване на общност, противодействие срещу отчуждението и безразличието. Те се превръщат в традиция за газовото дружество, която с времето прераства в необходимост и за екипа.

В работната септемврийска събота служителите на Овергаз с усмивка се заели да почистят, освежат и помогнат за положителната промяна в 18 български града. Добрите каузи привличат и семействата на част от работещите в компанията, които също дарили труд, енергия, време, доброта и сърце за социалните каузи.

В Асеновград служителите почистили района около параклиса "Св. Трифон". В Бургас те се погрижили за плажната ивица, а във Варна за района около „Аладжа манастир“. В София усилията на участниците били насочени към почистване след основен ремонт в Дневния младежки център „Свети Мина – 2” в квартал „Младост”, в Кремиковския манастир "Св. Георги Победоносец" и в читалище „Витоша” в квартал „Павлово”. Доброволците освежили и двора на Боянската църква, Ботаническа градина при БАН, Игликини поляни в Природен парк „Витоша“ и района около Панчарево и Кокаляне. Служителите спасили и част от храната за хора в нужда в Българската хранителна банка и се погрижили за четириногите приятели от приюта за кучета в Богров.

Това са само малка част от каузите, на които работещите в Овергаз вече четвърта година посвещават своето време и труд. От компанията се надяват техният пример да „зарази” още повече фирми у нас, защото промяната на средата, в която живеем, зависи от общите ни усилия.

Корпоративното доброволстване в България прави своите първи крачки, но положителната следа от тях вече е факт. Както е казал преди повече от век руският писател Максим Горки – „най-превъзходната длъжност е да бъдеш човек на тази земя".

_______________________________________________________________________________________________

* Committee Encouraging Corporate Philanthropy

** ISCTE Lisbon University Institute, Lisbon, Portugal and Polytechnic Institute of Leiria, Portugal

От незапомнени времена хората се делят на две групи. В едната група са тези, които за да осигурят съществуването на своето семейство, ежедневно се трудят, произвеждат и разменят продукти. Точно те са очевидното доказателство за превъзходството на човека над другите животински видове в природата. Те са създателите и пазителите на обичаите. Обичаи, изградени на основата на отговорността на един към друг - отговорност, възникнала от обещанието, което са дали, обещание, което е породило очакване в другите членове на общността. Обичаите са се предавали от поколение на поколение и спазването им се е считало за въпрос на чест и достойнство. Затова постепенно те са се превърнали в институции, които са били призвани да защитават морала на всяка човешка общност.

За съжаление, обаче, има и друга група хора, които не желаят да живеят по тези правила. За тях трудът е досадно и неинтересно занимание. Те искат да получават, без да дават. Нещо повече - те най-много се дразнят, че производителите, които се грижат за тях и ги изхранват, непрекъснато ги укоряват и видимо ги недолюбват.

Не искам да гадая как, но най-вероятно поради факта, че моралът на хората от първата група не предполага измама, в един ден те от великодушни благодетели са се оказали длъжници на търтеите. Не знам какво им е обещано в замяна -сигурност, правосъдие, ред, справедливост... Но те се оказали длъжни да отдават регулярно част от произведеното. Тъй като е малко вероятно това задължение да е възникнало на базата на договор, т.е. доброволно, очевидно става дума за чисто и просто ограбване.

Трябва да признаем, че търтеите доста успешно копират поведението на производителите - те също създават фирми. Но не за да могат по-ефективно да произвеждат, а за да си присвояват част от това, което "балъците" ще произведат. Въпрос на време е било да се досетят, че най-ефективна за постигане на техните цели може да бъде фирмата, която има право по законен начин да отнема част от произведеното от друг. И са създали държавата като фирма-експроприатор.

Историята, богата на бунтове и въстания с локално значение, е доказателство, че срещу опитите тарикатите да увеличат своята власт е имало съпротива. За съжаление, като правило тези въстания са били предвождани от някой "месия" като Ивайло, който не е имал нито знанията, нито опита, за да може да промени коренно нещата. Затова не след дълго историята се е повтаряла. И така до средата на 19-ти век.

Тарикатите могат да бъдат обвинени в много неща, но е безспорно, че те не са глупаци. Под формата на социалистически идеи в политическите практики в света, макар и по начин, различен от своя първообраз, започва да се възражда демокрацията. Още в IV век преди новата ера Сократ е предупреждавал, че най-лошата от всички възможни форми на съществуване на държавата е демокрацията. Но най-вероятно и той не е предполагал, че тази форма може да бъде реализирана по този толкова циничен начин, наречен "социална" държава.

Измислили са я още в средата на 19 век. За да направят грабежа приемлив за мнозинството, тогавашните тарикати са се сетили, че част от откраднатото може да се раздаде на другите мързеливци. Пък и не само на тях. Не мисля, че още тогава са знаели, че ако успеят, техният успех ежедневно ще увеличава броя на чакащите наготово. Но не е било трудно да се сетят, че сред мнозинството има много мързеливи, но не всички от тях са умни. И ако им дадат "трохи", те не само, че няма да вдигат въстания, но и ще са им верни и послушни последователи.

Не съм убеден, че активността на американската дипломация има "заслуга" за това (Томас Джеферсън е посланик във Франция 1784-1789 гг), но е факт, че основният лозунг на френската революция (1789 г.) "Справедливост" до нейното завършване е бил подменен с лозунга "Равенство". Именно това довежда до общото избирателно право, което не е било познато до този момент, но се оказва критично важно от гледна точка на политическия маркетинг. Странно, че това право все още не се третира като вещно, въпреки че не е естествено човешко право и непрекъснато и почти навсякъде по света се търгува. Какво друго, ако не акция за изкупуване на вота на гражданите, е предизборната кампания?

Развитието на "социалната" държава като фирма за законен грабеж не свършва до тук. Освен стойностите, които произвеждат, обикновените хора имат и права. Преди да стигнат в цинизма си до съветското "ноу-хау" да експроприират всички човешки права, временно управляващите фирмите за законен грабеж се сещат, че могат да въведат регулации и по този начин определени, най-често доходоносни права да престанат да бъдат общо достъпни, а да се предоставят по тяхна воля и то само на правилните икономически субекти.

За съжаление на нас, обикновените хора, усъвършенстването на технологиите за законен грабеж продължава да е факт. Особен принос за това имат държавите от третия свят и освободилите се, но загубили културата си да живеят в свободно общество народи. Тези общества без особени проблеми приемат, че освен органичаване на права, "социалната" държава може и трябва да вменява и задължения. В името на равенството и социалната справедливост!

Какво произведе "социалната" държава? Справедливост? Равенство? Солидарност? Съгласието и готовността за договаряне е заменена с принудата на закона. Резултатът е отчайващ. Покупко-продажбите се извършват не доброволно, а по принуда; за да произвеждаш, ти е нужно съгласието на някой, който не произвежда нищо; парите отиват не при онези, които търгуват със стоки, а с влияние; много хора около нас стават по-богати чрез подкупи и облагодетелстване, а не чрез работа; нашите законите не закрилят нас от тях, но закрилят тях от нас; всеки ден виждаме как корупцията се възнаграждава, а честността се превръща в саможертва.

Това не е художествената представа на Айн Ранд за живота в несвободното общество. Това е нашият живот. Никога досега справедливостта не е била толкова масово потъпквана. Никога досега нашето общество не е било толкова дезинтегрирано. Никога досега нихилизмът не е владял толкова българи едновременно.

Къде в тази ситуация е БСК - съюзът на българския бизнес?  Навсякъде сме декларирали, че защитаваме интересите на своите членове. От кого ги браним? Кои са техните врагове? Техен партньор или противник е "социалната" държава?

А знаем ли точно какви са тези фирми, които ние определяме като представители на българския бизнес? Как бихме могли да защитаваме техните интереси, ако не сме наясно какви са тези компании; как те правят бизнес; какви са ценностите, които те изповядват; какви са техните визия и мисия? Възможно ли е съществуването на организация, ако нейните членове не си приличат (поне) по тези характеристики? Възможно ли е такава организация да има ясен образ и да провежда понятна за обществото политика? А ние имаме ли нужда да бъдем организация с такъв ясен образ?

А искаме ли изобщо да бъдем съюз на предприемачите? На хората, за които трудът не е досада или бреме, а възможност за изява и реализация на способностите им в полза на останалата част на човечеството. Хората, които са получили своето възпитание и са се самоизградили по примера на по-възрастните, с които са имали възможност да участват в процеса на съзидание. Хората, които са горд пример за своите (и не само!) деца с морала си и ежедневно отстояваните ценности. Това са предприемачите. Те не "ходят на работа", за да получат месечен доход срещу ежедневното "задължение" да отброяват секундите на тези струващи им се безкрайни 8 часа. Те са тези, които 24х7 не спират да мислят и да творят. Тези, които създават технологиите и откриват полезни за хората приложения. Тези, от които зависи бъдещето на всяка истинска компания, на произвеждания от нея продукт и качеството на работните места.

Дали ние, УС на БСК, защищавайки интересите на българския бизнес, защитаваме ли интересите на предприемачите, чийто права и стоки са обектът на грабеж от страна на държавата.  Можем ли във всеки момент да им отговорим как, за какво и от кого се ползват отнетите им права и пари?

Не можем.

А защо не можем? Какво ни пречи? Не е ли време да си признаем, че основната пречка сме ние, самите? Защото вместо да питаме политиците защо посягат на тези граждански права, ние услужливо помагаме на тези узаконени грабители да си напишат по-добре поредния нормативен акт-оръжие за рекет?

Докога ще приемаме да ни будалкат със схематични отчети за използваните от бюджета средства? Защо не можем да ги принудим да отговорят какво количество и с какво качество са предоставените на обществото продукти (стоки и услуги)? Знаем ли кой, защо и как е поръчал тези продукти? И дали всичко това не е могло да бъде "произведено" с по-малко средства?

Време е да си отговорим на тези въпроси! Откровените отговори ще ни спестят неизбежното взаимно разочарование, което ще ни даде откритието, че не мечтаем в една и съща посока.

И не на последно място - ще помогнем на обществото да си поправи държавата, за да може тя да му служи, а не обратното. Нали всички искаме нашите деца и внуци да имат възможност да се реализират тук, в България?!

 

Източник: http://www.bia-bg.com/news/17717

Що е то палиатив? И децата ще ви кажат, че това е лекарство за временно облекчаване на болката. То не лекува самата болест.
За пореден път българските политици в навечерието на избори търсят палиативни решения за болестта на българската електроенергетика - дефицита в сметките й. Никой от властимащите не е готов да погледне смело в очите единствено правилното решение - повишаването на цените до нива, които да покриват реалната себестойност на производството, преноса и преобразуването на електроенергията в България.
Ако бяха честни, биха посочили истинската причина - тя е в кръстосаното и пряко субсидиране на електроенергията. Защото по нашите географски ширини с цената на тока винаги се прави социална политика, както с чуждата пита - майчин помен.
В България най-големият собственик в енергетиката е държавата. А тя е в конфликт на интереси със себе си, играейки си на регулатор. Решението на проблема е цените да покриват обективната себестойност на електроенергията и заедно с това да се улесни достъпът до енергийна алтернатива на потребителите.
Единственият път да бъдат намалени цените на българския пазар е, като се увеличава ефективността, а стимул за това има само ако съществува конкуренция. Никъде другаде по света електрическата енергия не се употребява в такова огромно количество по най-неефективния начин - за отопление. Не трябва да забравяме, че от контакта излизат едва около 22% от първичната енергия, която се влага под формата на гориво за производство на електроенергия. И вместо да предприеме мерки за намаляване на енергоемкостта на икономиката, законодателят на парче кърпи дупки, отваряйки цели ями.
Пример за това е новосъздаденият фонд „Сигурност на енергийната система". В него щели да постъпват 5% от приходите на всички производители на енергия. Парите щели да отиват за покриване на дефицитите по изкупуването на скъпия ток от НЕК. Иначе казано, държавата, в лицето на НЕК, обезпечава сама себе си, като намалява икономическата ефективност на тези производители на електроенергия, без това да се отрази в крайните цени на тока и без да се ограничи неговото разхищение.
Част от приходите в новия фонд щели да идват и по линия на продажби на квотите за парникови емисии. Парадоксално е, че с парите, получени по схема за ограничаване на въздействието върху околната среда, се стимулира неефективното използване на електроенергията от ТЕЦ, с което негативното въздействие върху околната среда се увеличава. Тоест с парите за намаляване на замърсяването на въздуха ще се насърчават замърсителите му.
И благодарение на тези мерки шефовете на държавните енергийни фирми имат стимул да харчат повече и да назначават още партизани и ятаци. С парите от този фонд ще се компенсира ежемесечно общественият доставчик на електроенергия за разликата между приходи от продажба и реална себестойност на закупената електроенергия.
Държавата субсидира единствения вид енергия, в чието производство са ангажирани мощности, частна държавна собственост. Чрез подобно подпомагане на електроенергията се ощетяват другите две масово използвани енергии - природният газ и топлинната енергия. Така държавата отново е майка за едни и мащеха за други.

Авторът е експерт към Българска асоциация „Природен газ"

 

Източник: Труд

През студените месеци повечето хора масово се оплакват, че "сметките са високи", без да знаят, че отчасти причината е и в техния избор на енергоизточник за отопление. Според експертите изолацията на жилището е един от начините да се намалят месечните енергийни разходи, според други - дори "драстично". Истината е, че едни добре уплътнени прозорци например ще намалят сметката за отопление с около 10%, което е далеч от драстичното. Всички подобрения в дома неминуемо водят до повишаване на комфорта, но реални спестявания могат да се постигнат от избора на достатъчно ефективен и по-изгоден енергоизточник.

За отоплителния сезон 2014-2015 (периодът 1.11. - 30.4.2015 г.)* потребителите на природен газ са спестили общо 30 млн. лева от замяната на електрическата енергия с природен газ. Така отоплителният сезон за едно газифицирано домакинство излиза с близо 550 лв. по-малко, отколкото на потребителите, използвали електричество.

Драстичните разлики в цените на електроенергията и природния газ не са временно явление, това е само едно от многото предимства на синьото гориво. Разликите в цените се очаква да продължат да нарастват и те ще бъдат в полза на природния газ. Новата цена на електрическата енергия, валидна от 1.8.2015 г. за битови потребители, е 0.186 лв./kwh**, а актуалната цена на енергията, получена от природен газ, е 0.105 лв./kwh. Така разходите за отопление през зимата за жилище от 80 кв.м в 8-етажна сграда с изолация за 4-членно семейство, което използва природен газ за отопление и подгряване на водата, е около 113 лв. Същото домакинство, което използва електричество, ще трябва да плати близо два пъти повече - около 207 лв.

Огромната разлика в разходите за отопление на газ и отопление на електричество не трябва да учудва никого. Както стана ясно от последното решение на Комисията за енергийно и водно регулиране, ценовото предимство на природния газ пред електричеството ще продължи и през следващите месеци.

Съгласно решението на КЕВР от 1.08.2015 г. средната цена на електроенергията за битови потребители става 0.186 лв./ kwh, или около 2% по-ниска цена, отколкото заплащаха досега потребителите. В същото време цената на природния газ се очаква да намалее с близо 7% до 0.098 лв./ kwh. Така газифицираните домакинства ще реализират още по-големи икономии спрямо използващите електричество за отопление и топла вода. Ако през миналия отоплителен сезон осредненият размер на икономията е 550 лв., то при новите цени на електроенергията и газа тя може да стигне 600 лв. Тези суми са валидни в случай, че от 1.10.2015 г. електроенергията за битови потребители не се повиши.

Размерът на разходите е сред най-важните критерии на домакинствата при избора на енергоизточник. Като допълнително удобство газифицираните домакинства имат възможност да следят в реално време консумацията си на газ, както и постигнатите икономии спрямо други енергоизточници. Така те винаги знаят колко струва енергията, която използват, и колко спестяват в сравнение с други енергоизточници.

Друго, много важно предимство на синьото гориво пред електричеството са удобството и комфортът, които получават потребителите на газ. Те не трябва да чакат бойлерът да "загрее" - топлата вода е в изобилие и налична винаги когато им потрябва. Същото важи и за готварските уреди на газ - те загряват и изстиват мигновено, което прави готвенето лесно и бързо.

Лесната употреба и възможността за охлаждане през лятото са причините някои домакинства да избират климатика като средство за отопление през зимата. Недостатъците му обаче са далеч повече. Сред основните минуси на климатиците е движението на въздушната струя в помещението, която, насочена директно, може да стане причина за неприятни настинки през лятото. Друг голям недостатък на отоплението с климатици е ниската ефективност, когато температурите навън паднат под нулата. През най-студените зимни месеци няма как да разчитате на този начин за отопление, защото при минусови температури независимо от градусите, които задавате от дистанционното, климатикът не може да ви осигури нужната топлина.

----------------------------------------------

* Цената на природния газ е осреднена за газоразпределителните дружества в страната, с включен КПД и ДДС, за отоплителен сезон 2014-2015. Цените на електрическата енергия са осреднени за отоплителен сезон 2014-2015, съотношение дневна:нощна 70:30.

** Цените на електрическата енергия са осреднени за отоплителен сезон 2014-2015, съотношение дневна:нощна 70:30.

Източник: в. "Сега"

 

"Изглежда все повече хора разбират, че най-опасните думи са: "Здравейте, аз съм от правителството и съм тук, за да помогна." Казал го Роналд Рейгън преди много години, но констатацията му е особено вярна днес, за ситуацията в България.

Ние, предприемачите, не бяхме изненадани от наглото поведение на партийните лидери, участвали в срещата с представителите на синдикалните и работодателските организации, която беше инициирана от председателя на НС. Казаното от политиците само още веднъж доказа колко грешна е тяхната представа за свободата и демокрацията. Представа, която не се споделя от над 70% от българските граждани, които категорично не желаят да гласуват за тези партии. В нашите очи "постиженията", с които политиците се гордеят през последните 25 години, изглеждат по съвсем различен начин:

  1. С активното участие на всички партии, добрали се до българския парламент и до българското правителство, бяха създадени и утвърдени практики на пълен произвол при приемането на закони и още по-голям - при приемането на подзаконови нормативни актове. Абсолютно безпардонно, без задължителната ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО, лавинообразно се създават закони, наредби, постановления, указания и т.н., които не решават нито един проблем в обществото. Това не пречи на всеки председател на НС да отчита с гордост колко много закони са приети или изменени. И да признава с половин уста, че те май изобщо не работят. Какъв е смисълът тогава? Много просто - да се изпълнят поръчките на клиентелата.
     
  2. Приеманите от парламента закони са лоши, защото те не защитават ПРИНЦИПИ, а напротив, по ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ, ги пренебрегват. И резултатът е, че интересите на фирмите, които са част от партийните обръчи, са обслужени, за сметка на "горделивите" можещи и знаещи, които не искат да целунат ръка.
     
  3. Приеманите от НС закони са с толкова ниско качество, че чак са обидни за интелекта на българското общество. Всеки един от тях, като правило, е кух откъм съдържание, "дописва" се с наредби и се дава за изпълнение на назначените от управляващите "независими" регулатори. Които пък с готовност обслужват тези, които трябва да бъдат обслужени. Така битката с "монополите" води до създаване на нови монополи, които търгуват не със стоки, а с влияние. Търговията с влияние е едно от най-убедителните доказателства за липсата на елементарна представа за свободно общество и граждански права сред политическите партии в България.
     
  4. Въоръжени до зъби с всякакви нормативни актове, чиновниците се превръщат в наказателен отряд за разправа с "непослушните" и за разчистване на пътя на "нашите". Желаният резултат се постига не само с директна и повсеместна атака, но и с умишлено бездействие пред самоуправството на "богоизбрани" фирми.
     
  5. Всичко това става без никаква съпротива от опозицията. Тя доброволно става съучастник във всякакви безобразия, докато чака да й дойде редът да замени управляващите и да започне да експлоатира същите канали за влияние в полза на "Батко, братко и сие". Майната му на обществения интерес!
     
  6. Не е вярно, че в държавния бюджет няма пари за решаването на най-належащите проблеми на обществото. Всяка година оттам се превъртат над 20 млрд. лв. И всяка година те не стигат дори за най-важното. Обяснението е много просто - при нито едно управление решаването на проблемите на обществото не е било цел на бюджета. Целта винаги е била да нахраним своите, пък и за себе си да отделим. Затова всяка година милиарди левове потъват в някакви програми, стратегии и проекти, чийто смисъл е известен само управляващите. И те не само не смятат за нужно да се отчитат за всеки изхарчен наш лев, но и колкото по-голяма е сумата, която се прахосва, толкова по-голяма държавна тайна е за какво отива тя. Няма никакъв начин обществото да научи кои са: (а) тези политики и проекти; (б) какви са техните цели и какъв е очакваният резултат; (в) кой отговаря за постигането на този резултат; (г) колко ще ни струва този резултат; (д) как се развиват тези проекти, (е) кой и как е наказан, ако очакваният резултат не е постигнат.
     
  7. Никой не пита обществото за какво да бъдат похарчени парите в държавния бюджет, кои са проблемите, които трябва да бъдат решени спешно, и кои могат да почакат. И това не е случайно - политиците са абсолютно наясно, че техните приоритети изобщо не съвпадат с приоритетите на обществото.
     
  8. В свободните общества данъците са израз на солидарност и съпричастност, а не са наказание. В нашето общество има много хора, които биха отделили повече от своите средства, ако са наясно за какво ще бъдат използвани. Липсата на необходимата политическа култура обаче не позволява на българските политици да разберат каква сила е свободното общество. Готовността на българите да си сътрудничат и помагат е все още жива. Въпреки огромното старание на бившите и днешните управници да дезинтегрират отделните членове или групи, обществото и днес се обединява, когато трябва да се спасяват българи, жертви на безхаберието на публичната администрация.
     
  9. От години българската държава създава само проблеми на своите граждани и имитира усилия за тяхното решаване. Но и това бихме могли да преглътнем, ако не се пречи и дори забранява обществото да се организира само в търсенето на ефективни решения. Монополът на държавата в такива важни сфери като образование и здравеопазване е вреден. Монополът в моделите за достъп и усвояване на средства от европейските фондове е източник на корупция, водеща до възпрепятстване на конкуренцията и свободата на предприемачеството. Ако политиците не са достатъчно зрели да признаят провала на държавата, то поне трябва да са достатъчно интелигентни да престанат да пречат на давещите се в опитите им за спасение. Нужно е инициативите на обществото и на държавата да са равнопоставени и разходите за тяхната реализация да се компенсират от бюджета само ако има постигнат резултат.


Преди 25 години българското общество пожела промяна. Българите вярваха, че са можещи, знаещи и работливи. Искаха свободата, за да го докажат и на себе си, и на своите деца. Вярваха, че демокрация означава управление според волята на народа. Обществото беше с висок среден интелект и знания (не говорим за дипломи), за да изрази мнение и воля по всеки важен въпрос за по-нататъшното развитие на България. Всички очаквахме, че само след референдум и при регистрирана воля на мнозинството ще отчуждаваме доброволно, а не насилствено част от своите права и част от заработените с труд средства. При това не самоцелно, а за да дадем на СВОЯТА държава нужните й права и средства да изпълнява произтичащите от решенията на референдума задачи. Какво получихме от политиците? Ядец. Какви референдуми? От къде този мат'рял ще знае какво е добро за него?

Вярно е, че не е много сигурно, дали ако всички важни за обществото въпроси намираха своите отговори на референдуми, България щеше да е част от т.н. евроатлантическа общност. Но е твърде съмнително, че заради неуспешния опит да се приобщим към евроатлантическата ценностна система си заслужаваше да задраскаме с лека ръка своите, българските ценности и морал! Кой друг, ако не политиците носят вина за това?

Тук трябва да признаем, че не по-малка е и нашата вина, на предприемачите! Защото позволихме всичко това да се случи. Защото не проявихме солидарност, когато политиците погазваха основни принципи на свободата и демокрацията, разправяйки се с някой успял без тяхно съгласие и благословия? Защото не изпълнихме своя граждански дълг да упражняваме контрол върху нормотворчеството на политиците, което винаги откровено е било насочено срещу или в полза на някой? Което винаги е било срещу свободния и конкурентен пазар. Нито веднъж не намерихме достатъчно основание заедно да зададем най-естествения въпрос: За какво се харчат нашите, на обществото, пари? Защо един министър-председател може да си позволи "с чужда пита майчин помен" без да се притеснява от реакцията на обществото?

Е писна ни! Знаем, че битката между съзидателите и съсипителите ще бъде дълга и нелека. Но твърдо сме решени да я проведем. Защото вярваме, че българският народ заслужава свободата си. И че неминуемо един ден България ще бъде свободна!

Автор: Сашо Дончев, председател на УС на БСК

 

Източник: http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/07/11/2341493_zashto_politicite_v_bulgariia_nenujni_vkupom_stanaha/

Исторически доказан факт е, че свободните граждани искат и могат да организират живота в едно общество по най-добрия за тях начин. На първо място това означава създаването на обществен ред, който да позволи колективното действие и да гарантира поведението на всеки член на обществото в определена ситуация. Така още в дълбока древност, като инструменти за поддържане на обществения ред, започват да се появяват институциите (семейство, училище, църква и др.). Макар и възникнали неформално, някои от тях векове наред успешно служат на нуждите на обществото. По-късно, с възникване на държавата, се появяват и формалните, често наричани официални институции. В много части на света официалните институции успешно са допълнили неформалните.

За съжаление, в България този естествен ход на историята е бил възпрепятстван и прекъсван няколко пъти. И това не е останало без последствия. През годините на несвобода насилствено се променя културата на българина. Неслучайно през последните години често се обсъжда какво сме загубили и какво сме съхранили от своята идентичност. Това обаче не е най-важното. Важното е дали искаме да живеем заедно и заедно да създадем общество, което ще е добро за всички. Упорството на повече от шест милиона българи да останат в България, въпреки всички трудности, е доказателство, че те имат нужда от свое общество. Следователно въпросът е не дали искаме, а как да го постигнем.

Не казвам, че това ще се случи бързо. Нещо повече, убеден съм, че съпротивата на онези, които прекрасно си живуркат в сегашните мътни води, ще бъде сериозна. И те ще използват всички, дадени им от закона средства, а и не само тях, за да пречат на освобождаването на гражданите. Защото с освобождаването те ще загубят своята власт, своите привилегии, своята "тежест".

Това всъщност е най-големият ни проблем. Комунистическият режим не само промени културата на българина, той открадна и разврати институциите. Особено онези, чрез които ние бихме могли да покажем, че сме готови за сътрудничество, че сме отговорни, солидарни и съпричастни. Че сме свободни граждани. Затова днес имаме старчески домове, сиропиталища, държавни агенция за хората с увреждания, за закрила на детето и още много други. Чрез тях държавата имитира дейност, но не постига резултат. Нещо повече - тя има наглостта да твърди, че тези институции съществуват, защото липсва елементарна човечност у българите, че тя се "грижи" за онези, за които никой не иска да поеме отговорност. И премълчава факта, че всеки път, когато се стигне до критична ситуация, обществото се самоорганизира и намесва, за да поправи поразиите на същите държавни институции. Дали като събира пари - за лечение, за издръжка, за сносни битови условия на живот на тези уж "обгрижвани" хора. Дали като доброволци гасят пожари или спасяват давещи се в наводненията, предизвикани не толкова от пороите, колкото от безхаберието на чиновниците, ангажирани с превенцията...

Няма нито една област в нашия живот, в която бедствията, причинявани от онези, които се олицетворяват с държавата, да не са по-големи от ползите от тяхната работа. Ако изобщо има някакви ползи. Защото практиките от последните години показват, че чиновниците изобщо нямат стимул да доказват своята полезност за обществото. Те се възприемат като най-висша инстанция, чиято основна цел е "да забранява" или "да разрешава" определени права и свободи на гражданите.

И.д. елитите с охота подкрепят и укрепват този абсурд. И с всички сили минират пътят на българите към свободата. Най-красноречивият пример за това е основният закон - Конституцията. Вярно е, че тя е писана от депутати-комунисти, които по принцип не разбират къде е мястото на гражданите в едно общество. Те не могат да проумеят, че ролята на гражданите е първостепенна, а на държавата - по-скоро обслужваща. Този тип политици, които преобладават в управлението и днес, не осъзнават, че да си комунист не е задължително да си член на компартията. Днес комунистите в цял свят са приели ролята на етатисти. Това ги освобождава от задължението да цитират Ленин, като най-безспорно доказателство на тезите им. Но им позволява по същия начин, дори с още по-голямо презрение, да мразят свободния гражданин.

Доказателства за тази тяхна омраза ще откриете почти във всеки приет от НС закон и във всеки подзаконов нормативен акт. Но безспорната еманация на презрението към гражданина е Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. За неизкушените от правните уредби да поясня - това е законът за референдумите. Закон, който по замисъл трябва да каже при какви условия гражданите ще участват в управлението на тази страна. Закон, който по своята същност е абсолютно противоконституционен. Защото в чл.1, ал.2 на Конституцията на България ясно се постановява принципът на народния суверинитет, според който цялата държавна власт произтича от народа и се упражнява от него, непосредствено или чрез органите, предвидени в конституцията. Въпреки този категоричен текст, народните избраници приемат закон, с който по-скоро се ограничава суверенитетът на народа и се добавят права на политиците, които би трябвало да са наши пълномощници във властта. Дали това е случайно? Дали липсата на реакция от Конституционния съд е също случайна? Не вярвам! Това са убежденията на нашите и.д. елити. За тях ние не сме достатъчно зрели, за да решаваме как искаме да живеем. За тях всяко различно мнение е обида, всяка критика - конспирация, всеки протест - саботаж. Нищо, че точно ние произвеждаме всичките 80 млрд.лв. БВП, в които те, политиците, нямат и нито лев принос. Нищо, че точно ние сме тези, които понасяме всички негативи от техните лобистки или просто некадърни решения. Нищо, че точно ние, които работим честно и почтено, потъваме в земята от срам, когато ни сочат с пръст като най-корумпирана държава. Политиците не страдат от подобни скрупули. Те нямат срам, нямат чувство за вина, нито пък достойнство, за да поемат отговорност за действията си.

25 години са достатъчно много загубено време. Добавяйки и предишните 45 години, трябва да признаем, че позволихме на някакви тарикати да пропилеят целия живот на едно поколение българи.

Време е да кажем: Стига! До тук!

Правото на референдум е възможност да се противопоставим на политически решения със съмнителна полза за обществото и още по-важното - да възложим на тези, които избираме, нашия дневен ред и целите, които искаме заедно да постигнем. Демокрацията е преди всичко пряка. Пряката демокрация е пътят към възпитанието на увереност в хората, че са способни сами да определят своето бъдеще и да се превърнат в граждани. Пряката демокрация ще помогне за преодоляване на съществуващите зависимости и за възраждане на доверието към институциите.

Ето защо е изключително важно законът за референдумите да бъде възможно най-скоро преосмислен и променен. Ние, работодатели и синдикати, сме готови на действия, за да се случи това.

Сашо Дончев, председател на УС на БСК

Източник: http://www.bia-bg.com/news/16508

Теория на практиката

 

Или как Стажантската академия на Овергаз открива и развива бъдещите газови специалисти на България

 

Списание "Човешки ресурси",

брой 7/237/2014 г.

 

Визитка

 

„Овергаз Инк." е най-голямата частна газова компания у нас. За 23-годишната си история фирмата има зад гърба си мрежа от газопроводи с дължина 2200 километра, които достигат до домовете на 250 хиляди български домакинства.

Екипът на компанията се състои от над 1100 души в 51 града на страната. Средната възраст на работещите е 35 години. Техните професионални познания, мотивация и проактивност ги превръщат в истинския капитал на компанията. 

 

Английският историк Томас Фулер преди много години е казал, че теорията е съкровище, на което ключът е практиката.

И докато у нас продължава да тече дискусията за връзката между образованието и бизнеса, има една компания, която си е поставила амбициозната задача да създава и отглежда бъдещите газови специалисти на България.

Вече осма поред година Овергаз отваря своите врати за младите и амбициозни хора. Стажантската академия на компанията е сред най-успешните в страната.

„Учи, за да знаеш! Ела в Овергаз, за да можеш!"

е девизът на дългогодишния проект, създаден с много мисъл и грижа за развитието на българските студенти.

 

За успеха на Академията говорят резултатите. Близо 600 младежи от цялата страна са се включили в нея от самото й начало през 2007 година досега. Така Овергаз се утвърждава като едно от най-желаните места за провеждане на стаж в България.

През 2013 година над 1100 студенти кандидатстват, а в началото на юли 48 от тях стават част от програмата и работят в дружествата на компанията в цялата страна.

 

Мениджърите в Овергаз се стараят да вървят рамо до рамо с младежите в тяхното желание да се развиват професионално. Всяка една стъпка – от конкурсния подбор през работното ежедневие до финалната оценка – е с активното участие както на стажантите, така и на техните ментори.

Въвеждащо обучение, тиймбилдинг, петъчни мениджърски училища и работа по социално значими проекти са само част от дейностите по време на Академията. Безспорно най-интересна за стажантите се оказва срещата им с изпълнителния директор на компанията – г-н Сашо Дончев. Споделяйки с тях историята на компанията и пътя на успеха, той мотивира всеки един от младежите да инвестира ежедневно в своето развитие и така да допринася за изграждането на едно работещо гражданско общество.

 

От първа ръка

Стажантите в компанията са студенти от икономически и технически специалности, които успешно съчетават професионалната практика с теорията в университета. Паралелното провеждане на Академията с обучението във висшето училище позволява на студентите да си „сверят" часовника с изискванията на бизнеса и да придобият реална представа за „пазара" на труда.

Но кое всъщност е важното, за да бъде един стаж успешен, и кое прави Академия на Овергаз толкова популярна? Ето няколко мнения на настоящи и бивши вече стажанти, останали на работа в компанията.

Християна Петрова, стажант в отдел „Финанси", казва, че това, което й харесва, е, че успява да види на практика нещата, които учи на теория. „Обяснява ми се. Благодарна съм за колегите, на които попаднах", категорична е Християна.

Като голяма фирма Овергаз представлява интерес за младите хора. В процеса на работа те се сблъскват с разнообразни казуси и по този начин трупат повече полезен опит: „Придобиваш навици, което е изключително важно", отбелязва Петя Лазарова – бивш стажант, сега експерт в отдел „Човешки ресурси".

Личният контакт е другият значим фактор за удовлетвореността от стажа в газовата компания.„Толкова рядко се случва да попаднеш на добри специалисти и да работиш с тях ", споделя Мирела Младенова, която миналото лято стажува в отдел „Преводи". Тя разказва как е стигнала до Академията – научила за нея от „доволни хора". 

Определя работата като „много динамична".Не пропуска да похвали и организаторите за това, което правят: „Много е приятно, когато още от самото начало на стажа срещаш млади и ентусиазирани за работата си хора. Дава много хубав начален тласък." Стажантите идват с различна мотивация, а „хората от фирмата те мотивират още повече", отбелязва Мирела.

Всекидневното индивидуалноотношение, петъчните дейности в мениджърското училище, както и тиймбилдингът със стажантите на компанията от цялата страна превръщат тези няколко месеца в едно запомнящо се и ползотворно изживяване, а не просто в обикновен стаж.

Съвети стажантите получават и от кариерните консултанти в газовото дружество. Те са на  тяхно разположение в края на стажа, за да помогнат в професионалната им ориентация и желание за развитие. Реална оценка на свършената от тях работа бива дадена на младежите и от техните мениджъри.

 

Академията през 2014-та

От компанията са подготвили и това лято много занимания в и извън офиса, амбициозни проекти и задачи, с които да предизвикат творческата и аналитична мисъл у всеки един.

Овергаз се стреми да отговори на всички изисквания за интерактивна и гъвкава комуникация с младите хора. За това преди три години е създадена специална платформа на адрес young.overgas.bg. Тамвсеки студент има възможност онлайн да попълни своите данни и да заяви желание за стажуване в най-голямата частна газоразпределителна компания у нас. Регистриралите се могат да задават въпроси на специалистите във фирмата и да получават пряко, бързо и удобно нужната им информация.

От газовото дружество са убедени, че процентът на останалите на работа стажанти ще се увеличи след лятото на 2014-та. Към момента 25% от завършилите Академията успешно развиват своята кариера в Овергаз.

 

Публикацията на статията можете да видите ТУК.


Селяни от Николово искат да се отопляват на газ.   "Разумно е сега, когато се изгражда обходния път на областния център и предстои подмяна на водопоровода в селото, то да бъде свързано с газопреносната мрежа", каза кметът на Монтана Златко Живков.

"Омръзнаха ни печките на въглища и дърва, искаме домовете ни да са чисти", настояват местните. Малкото селце има 500 жители, сред тях чужденци и собственици на вили.
Планира се да се газифицират и съблекалните на стадиона на футболния отбор "Вихър 23" и черквата "Свети апостоли Петър и Павел".


Общината вече е започнала разговори с ръководството  на "Овергаз Запад", уточниха от кметската управа.
 

Източник: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2894785

Вестник "Строителство ГРАДЪТ"

11 март 2013

 

551 км  от газоразпределителната мрежа в София и Божурище експлоатира дружеството "Софиягаз", което притежава лицензи за  разпределение  и снабдяване с природен газ в столицата.  
Изградената инфраструктура е позволила досега на  близо 22 800 домакинства да газифицират жилищата си, а възможности за това имат още около 30 хиляди домакинства.
Към броя на битовите абонати може да добавим и 572 обществени и административни сгради и 75 промишлени обекта.

Само за 2012 г. още 1100 нови домакинства са се присъединили към мрежата и са газифицирани, отбелязват от компанията.
Най-много са новоприсъединените домове в кварталите "Малинова долина" и "Манастирски ливади",чиито жители са осигурили енергиен комфорт и годишна икономия от около 800 лв. от сметките си за отопление.
 
Нови газопроводи доSouth Ring Mall и бул. "Вл. Вазов"
Инвестиционната програма на "Софиягаз" е свързана с активна съвместна работа със Столичната община, като развитието на газоразпределителната мрежа е съобразено с новоизграждащите се участъци от пътната инфраструктура на столицата и такива, за които са предвидени ремонт и рехабилитация.
През 2013 г. дружеството планира да конструира газоразпределителна мрежа по новостроящия се участък от западната дъга на околовръстния път, с  което ще се даде възможност за присъединяване на всички обществени и търговски обекти, разположени от двете му страни. Ще продължи изграждането и на газопроводи в квартал "Малинова долина". Предвидено е построяването на мрежа за присъединяване на South Ring Mall, както и на стопански обекти около булевард "Владимир Вазов".
"Предстоят ни и инвестиции за уплътняване на газоразпределителната мрежа във вече газифицираните райони, където тя се използва предимно от битови потребители и колективни жилищни сгради", обясни Борис Янакиев, мениджър "Разпределение на природен газ" на дружеството, което е част от "Овергаз".  

Експлоатация и сигурност
Експертите на компанията смятат, че поддържането и изправността на инфраструктурата е от изключителна важност за непрекъснатото, безопасно и ефективно функциониране на мрежата, както и за надеждното снабдяване на потребителите с природен газ. Компанията използва модерни техники и информационни системи (CRM, SAP и Billing) при експлоатацията и ремонта на газоразпределителната мрежа.
Рационалното и коректното обслужване зависят до голяма степен от събирането и съхраняването на данни за техническите параметри на мрежата, тяхната обработка и анализ. За тази цел "Софиягаз" е възложила  изготвяне на подробни устройствени планове и работни проекти за нови участъци от газоразпределителната мрежа, които да осигурят свързаност на вече изградената инфраструктура и повишат сигурността на доставките на природен газ. В момента се разработва подробен план за район "Кремиковци" и се предвижда такъв за район "Връбница".
 
Нова възможност - CNG (сгъстен природен газ)
Добра алтернатива на доставяния по конвенционален начин (чрез тръбопровод) природен газ е сгъстеният природен газ. От тази услуга могат да се възползват всички обществено-административни и промишлени обекти, които са отдалечени от изградената газоразпределителна мрежа и за които съществува техническа възможност за монтаж на пакетите за съхранение на компресиран природен газ.
С този вариант на доставка много компании определят количествата газ, които трябва да им се доставят, както и честотата на доставките.
Тази опция е подходяща и за домакинствата, защото, веднъж доведен до сградата, компресираният природен газ може да се използва за всякакви цели - от приготвянето на храна, през отоплението до зареждането на автомобили. Достатъчно е в дома да има изградена газова инсталация.
За 2013 г. "Софиягаз" си е поставила задача да даде сериозен тласък на използването на компресирания природен газ.

 

Източник: http://stroitelstvo.info/show.php?storyid=2019523

Вестник "Капитал Дейли"

19 декември 2012

 

От години в България се говори за предимствата на битовата газификация. Досега обаче едва 1.5% от домакинствата използват природния газ като основен енергоизточник в домовете си. Това поне сочат данните в Енергийната стратегия на България, която беше приета в средата на 2011 г. Според по-актуални документи на министерството на икономиката газификацията вече е достигнала 3%. Въпреки този  застой обаче амбициозните планове за развитието на сектора не липсват.

Амбициозни планове

Енергийната стратегия предвижда до 2020 г. процентът на газифицираните домакинства да достигне 30 на сто, което да доведе до 1 млрд. лева спестени разходи. За да се случи това, в документа беше заложено да бъде разработена "Програма за ускорена газификация на България", която да очертае основните стъпки в този процес. Тя трябваше да бъде приета до края на 2011 г., но все още не е факт. Едва в началото на декември тази година Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕТ) обяви обществена поръчка за избор на изпълнител за изготвянето й. Крайният срок за подаване на документи от кандидатите е 3 януари 2013 г., а срокът за изготвяне на проекта е 22 седмици след подписване на договора. Подобна обществена поръчка беше обявена още през 2011 г., но от министерството на икономиката и енергетиката коментираха, че тогава е постъпила само една оферта, която не е отговаряла на изискванията. Оттам допълват, че следващото обявяване на обществена поръчка е съобразено с необходимостта за разработване на програма за пазарно развитие. "Стартирането на последната обаче не можеше да започне преди приемането на промените в Закона за енергетиката, което приключи през юли. Това е причината, поради която сега отново се обявява поръчка за изготвяне на проект за ускорена газификация", допълват от министерството. Действително последните промени в Закона за енергетиката регламентират и газовия сектор. Това обаче не променя факта, че  ускорената газификация е заложена като приоритет на правителството (според енергийната стратегия), а планът как това да се случи трябваше да е готов преди година, а до изготвянето на националната програма ще мине още поне половин. Друг е въпросът колко време ще отнеме нейното приложение.
 

Напредък

На фона на това забавяне частният сектор успя да издейства значителна законова отстъпка, която съществено ще облекчи процеса на газификация. По настояване на Българската асоциация "Природен газ", в която членуват големите фирми за газификация в страната, в Закона за устройство на територията (ЗУТ) беше прокарана поправка, според която отпада необходимостта за издаване на разрешително за строеж на газови инсталации в жилищните блокове и вилни зони. Поправката е в сила от края на ноември, когато беше обнародвана в Държавен вестник. Според представители на бранша това значително ще облекчи цялата процедура по газифициране и ще накара много повече семейства да се възползват от тази услуга. Преди промяната изграждането на газова инсталация се определяше като строеж и абонатът трябваше да подаде в съответната община по местоживеене молба за разрешение за строеж. От "Ситигаз" коментираха, че това значително е забавяло процедурата. "Причината е, че едва след издаване на разрешението инсталаторските групи можеха да започнат изграждане на вътрешната газова инсталация", посочиха от "Овергаз". Освен продължителните срокове клиентите е трябвало да плащат и такса за издаване на въпросното разрешително.
Средно за страната таксата, която желаещите да се газифицират е трябвало да платят на общината за издаване на разрешително за строеж, е 97 лева, а времето, което трябва да изчакат, за да получат разрешителното - 33 дни. "Най-много чакаха домакинствата, които искаха да се присъединят към мрежата на "Софиягаз" – 50 дни, и цената за тях беше най-висока – над 220 лева", обясниха от "Овергаз".
Без разрешителното за строеж процедурата по газификация значително се ускори и вече е необходима само една седмица на екипите, за да извършат газификация на жилището, посочиха от "Овергаз". Според други компании при новите условия цялата процедура отнема около две седмици. Друга промяна, която също влезе в сила с промените в Закона за устройство на територията, е, че инсталациите за газоснабдяване ще се изграждат с писменото съгласие на половината от съсобствениците на сградата, а не на две трети от тях, както бе досега.

Колко струва инвестицията

Цената на газовата инсталация зависи от индивидуалните особености на всяко домакинство, вида и размера на жилището (дали е апартамент или къща, с изолация или без, с нова дограма или без), реалната отопляема площ, броя на членовете на домакинството и др. Средна цена за газификация главно варира в зависимост от избора на газов котел и газово оборудване. Техният правилен подбор пък зависи от вида на жилището и реалната отопляема площ.  Средната стойност на инвестицията за газифициране на 3-стайно жилище например възлиза на около 2500 лв., сочи сайтът на Черноморската технологична компания. От "Ситигаз" обаче обясниха, че в тази сметка не влиза закупуването на радиатори, котли и газов бойлер за подгряването на вода, с което инвестицията може да достигне 5-7 хил. лв. От "Овергаз" пък пресмятат, че инвестицията средно излиза около 2 хил. лв. 
Оттам са направили и разбивка на тези разходи. Така самото присъединяване към газоразпределителната мрежа на "Овергаз" струва 11 лева. Проучването, проектирането и изграждането на вътрешната газова инсталация - средно 500 лева. Цените на газовите котли също варират. Така марки като "Фероли", "Мора" и някои модели на "Аристон" струват между 700 и 1200 лева, "Бош", "Вайлант", "Радиант" и "Имергаз" струват 1200-3000 лева, което включва безплатни доставка и монтаж. Цената на самите радиатори зависи от броя на ребрата и варира между 200 лева или по-високия клас уреди, т.нар. конвектори – 600 лева. Полезният срок на експлоатация на газовите уреди е около 10 - 15 години, като зависи от капацитета и натовареността на използване.

Какво спестяваме

Разходът за енергия на едно газифицирано жилище също зависи от определени специфики като квадратура и потребление. От "Овергаз" предоставиха на "Капитал Daily" примерно изчисление за енергийните разходи на жилище от 75 квадрата при цени на енергоносителите към 1 октомври и поддържане на температура от 21 градуса. Според тези характеристики калкулаторът на "Овергаз" показа, че разходът на това домакинство за един месец ще бъде 205 лв., ако използва електрическа енергия, и 143 лв. на природен газ. Опитът обаче често показва по-различна реалност (виж текста за вариантите за отопление на жилище от 100 квадрата на стр.). По-общо казано, плановете на правителството предвиждат, когато процентът на газификация в домакинствата достигне 30%, да бъдат постигнати спестявания от 1 млрд. лв., както и трикратно спестяване на първична енергия.

Източник: http://www.capital.bg/biznes/2012/12/19/1972288_uskoriavame_bavno/

 

Информационна агенция "OFFnews"

27 декември 2012

 

На 26 ноември бяха опростени процедурите за изграждане на сградни газови инсталации в жилищни сгради и вилни къщи. Отпаднаха цели 17 разрешителни, които държавата издава за тази дейност, сред които и това за монтаж на газови инсталации, което всеки кандидат трябваше да иска от съответната общинска администрация.

Няколко дни по-късно – на 29 ноември ДКЕВР обяви конкурс за избор на изпълнител на национална програма за газификация. Ако сега битовата газификация засяга само около 1,5% от населението на България, то през 2020 г. на синьо гориво трябва да минат 30% от българите. 

Ако всичко в плановете стане така, както е замислено, природният газ ще създаде доста сериозна конкуренция на топлоенергията,  тъй като ще стане водещо гориво за отопление. Към 2020 г. може и да не достигнем до средноевропейското ниво от 55% газифицирано население, но разликата между 1,5% и 30% е доста значителна.

Увеличаването на този процент до 30% през 2020 г. и замяната на използваната електрическа енергия за отопление с високоефективни уреди на природен газ може да доведе до трикратно спестяване или над един милиард лева разходи за енергия на домакинствата. За сравнение близо 40% от използваната енергия в българските домакинства (включително за отопление и домакински нужди) е електрическата, докато за Европа този процент е 11%.

Конкуренцията е в основата на прогреса

България се надява и на парогазови централи, които обеща да развива на територията й руският концерн „Газпром", след като горивото поевтинее с 20% . Предполага се, че по този начин ще се подобри екологичният микс на страната, като по-голям процент произведена енергия ще е от чисто гориво.

Според зам.-изпълнителния директор на "Овергаз Инк" АД Светослав Иванов няма как държавата да продължи да крие свободните капацитети за транзит на синьо гориво: "Трябва да бъдат допуснати и други търговци до газовата инфраструктура на страната", заяви Иванов.

Той припомни, че призивът на Европейската комисия към България е да премахне монополите в областта на електроенергетиката и на газовия пазар и да осигури един значително по-независим държавен регулиращ орган.

Възможни ли са европейските цели?

Природният газ е горивото, което може лесно да изпълни целите на ЕС в пакета „Енергетика/Околна среда".

Българският газов пазар все още има характеристиките на възникващ и различията между него и европейския налагат необходимостта от специфичен подход. Разширяването на употребата на природен газ в ЕС не е стратегическа задача, тъй като вече е изпълнена. За България обаче е единственият начин да стигне Европа. Просто страната ще трябва да измине всеки етап от развитието на този пазар.

Държавата чрез Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) се надява да стимулира газифицирането на населението чрез европейските фондове. Идеята, която предстои да бъде реализирана, е на ексминистърa Трайчо Трайков – става дума за грантове от по 3 хил. лв. на домакинство за закупуване на газова инсталация. Инициативата действа засега само в общините и населени места, където има достъп до тръбата.

Целите, които си поставя държавата, могат да бъдат реализирани чрез Национална програма за ускорена газификация. Сред целите й са проникването на газоснабдяването до 11 % от населението до 2014 г. и до 30% през 2020 г.;

Параметрите предполагат, че броят на домакинства, използващи природен газ, през 2014 г. ще достигне 300 хил., а през 2020 г. – вече 900 хил. За разширяването на новопостроените газоснабдителни мрежи към 2020 г. до 3 000 км са необходими инвестиции от 400 млн. евро годишно – т.е. средно ще могат да се строят по 275 километра на година. Общо инвестициите в разпределителната мрежа до 2020 г. трябва да достигнат 1 млрд. евро, а инвестиции в сградните инсталации и домакински уреди – 1.5 млрд. евро. Необходими инвестиции за домакинство ще са средно 1500-3000 евро.

Програмата предвижда повишение на потреблението на природен газ до около 6 млрд. куб. м годишно при сегашни около 3 млрд. кубика.

Това ще позволи да се освободят около 2 000 мегавата мощности за производство на електроенергия, т.е. на около една пета от всички сегашни електроенергийни мощности в България. Екологичните предимства са, че емисиите при използване на природен газ вместо на течни и твърди горива или на електроенергия са с 28% по-ниски.

Сметки

Промишлените предприятия могат да спестят около 15% от сегашните си разходи при преминаване от електроенергия на газ. Подмяната на т.нар. горивна база е енергоефективна мярка, съгласно подзаконовите нормативни уредби към Закона за енергийна ефективност от 2009 г. – това означава, че може да се финансира с европейски средства.

Друга енергоефективна мярка в жилищните блокове предвижда сградните газови инсталации (колективната система) да бъдат с 30% по-малък разход от местните отоплителни инсталации.

Светослав Иванов казва, че газът е два пъти по-евтин от електрическата енергия – защото едно домакинство плаща средно 800 лева на отоплителен сезон, ако се отоплява на газ.

Вестник "24 часа"

11 декември 2012

 

Група експерти от пет европейски страни проучва в продължение на година залежите в Добруджанското въглищно находище в Североизточна България и възможностите за развитие на подземна въглищна газификация у нас. Заключителната конференция на изследователския проект се състоя в началото на декември.

По време на конференцията експертите представиха икономическата и екологична оценка и предпоставките за разработване на технологията, която би спомогнала за подобряване на енергийния баланс на страната.

Това е първи български проект, финансиран по програма на Изследователския фонд за въглища и стомана (RFCS) на Европейската комисия. Разработването му ще бъде пилотно за цялата Общност през идната година. Проектът е на обща стойност 3,06 милиона евро, но 60% от сумата ще бъде осигурена безвъзмездно от фонда.

Изследваната технология дава възможност да се добиват залежи от въглища от над 1200 метра дълбочина, при които стандартните методи ще бъдат безполезни. Чрез подземната газификация се добива синтетичен газ, който може да се използва при производство на топло- или електроенергия, а отделеният въглероден диоксид може да се съхранява в освободеното пространство. Процесът е и безвреден за околната среда, заради възможностите за контрол на емисиите на сяра и азотни оксиди.

Проектът се осъществява от консорциум от общо осем партньори. Българската частна газова компания Овергаз е координатор на програмата, а останалите партньори са Университетът в Лийдс, Техническият университет в Лисабон, БАН, гръцкият Център за научни изследвания и технологии в Атина, Институтът по геонауки в Потсдам, както и две компании с опит в тази област, немската DMT и британската UCG Engineering.

 

Източник: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1671096

Дата на публикация: 26.11.2012
Източник: Капитал
 

От 1 януари монополното посредничество на държавната газова компания ще започне да се пропуква

На 1 януари в българския газов пазар може да настъпят сериозни промени. Те обаче няма да са породени от новия дългосрочен договор с "Газпром". Или поне той няма да е пряката причина за тях.

Най-вероятно от началото на годината "Овергаз", дъщерното дружество в България на руския газов гигант, ще започне да си доставя газ, избягвайки досегашния монопол на "Булгаргаз". Доскоро това беше невъзможно, тъй като държавата и двете й газови дружества всячески препятстваха навлизането на нов играч. Миналата седмица изпълнителният директор "Булгаргаз" в интервю за "Капитал" вече сигнализира за промяната, като каза, че компанията вече нямала задължение за доставки към "Овергаз". "По какъв начин те ще си осигуряват газа не е моя работа да коментирам", допълни той.

Пред "Капитал" заместник изпълнителният директор на "Овергаз инк" АД Светослав Иванов потвърди, че до края на годината компанията ще сключи договор за пренос с "Булгартрансгаз" и от началото на 2013 г. ще може да доставя газ на своите клиенти, който не е закупен от доскорошния държавен монополист "Булгаргаз". Иванов не уточнява от кого ще идва суровината за най-голямото българско газоразпределително предприятие, но най-вероятно става въпрос за "Газпром".

От това развитие има една добра и една лоша новина. Добрата е, че българските потребители на газ ще имат реален избор на доставчици. Лошата е, че "Булгаргаз" ще трупа още повече загуби, тъй като едва ли управлението му ще се подобри драстично. А това са загуби за данъкоплатците.

Времето на "Овергаз"

Компанията се опитва сериозно да измести "Булгаргаз" поне от две години. През 2010 г. изтече договорът за доставки на газ от дъщерното на "Газпром" дружество към държавната фирма.
Тогава Димитър Гогов беше коментирал, че фирмата е продавала газа с около 7 до 8% по-скъпо, отколкото го е купувала, като с тази надценка е била развивана газопреносната мрежа на "Овергаз" в България. Вече две години "Овергаз инк" доставя суровина само като заплащане за транзитния договор на "Газпром". От това тя печели по един долар на всеки 1000 куб.м газ, или между един и един и половина милиона долара годишно (в зависимост от обема на транзита).

Доскоро "Булгаргаз" имаше фактически монопол върху вноса на газ, макар че поне на теория пазарът в България е lиберализиран още през 2007 г. Причината за това, е че дружеството е резервирало целия капацитет на транзитната система в Румъния. Поради това никой конкурент, дори да си е осигурил газ директно в Русия или Украйна не можеше да го докара в България. Случайно или не, миналата седмица, в деня, в който бяха подписани споразуменията за газопровода "Южен поток" и дългосрочните договори за доставка, Европейската комисия публикува информационен доклад относно състоянието на енергийните пазари в ЕС, в който изрично се казва: "Трябва да бъде приложено изискването за предоставяне на пълен достъп на трети страни до газопреносната мрежа..."

На практика досега "Овергаз" и "Газпром експорт" продаваха на "Булгаргаз", а след това дъщерното дружество на руския газов гигант си купуваше същата суровина, за да я продаде на крайните си клиенти. Стигаше се до абсурдни ситуации, в които "Овергаз" получаваше газ на по-ниска цена от тази, на която го е доставил на държавната компания, тъй като регулаторът ДКЕВР задържаше цените на вътрешния пазар по-ниски от доставните. Изпълнителният директор на "Овергаз холдинг" Сашо Дончев пък постоянно критикуваше "Булгаргаз", че тя е единственият посредник в цялата схема по вноса на природен газ. От компанията дори намекваха, че ударите срещу него са започнали, когато "Овергаз" заяви намерението си да заобиколи държавния доставчик.

Завоят започна още в началото на годината, когато от "Газпром" подновиха натиска да стъпят директно на българския пазар. В средата на годината министърът на икономиката Делян Добрев заговори за реално отваряне на пазара. В интервю за "Капитал" Добрев тогава заяви: "Името на доставчика няма значение, ако предложи по-добра цена." След подписването на дългосрочните договори за доставка на газ от Русия миналата седмица пък се появи съмнение, че резкият спад на цената (към юли тази година газът, доставян в Германия по дългосрочни договори, беше с близо 100 долара за 1000 куб.м по-евтин от този в България) e свързан с други ползи за руската компания. Една от тях може да е обещанието за директен достъп до българския пазар.

Сега остава да се види дали все пак "Булгаргаз" ще пусне друг доставчик, като освободи капацитет по транзитния газопровод в Румъния.

35% разлика

Като се има предвид, че през мрежата на "Овергаз" минават 35% от потреблението на газ в България (по информация на самото дружество), това означава сериозно разместване на газовия пазар в страната. Пред "Капитал" Гогов каза миналата седмица, че не е притеснен от евентуалната конкуренция. Това обаче едва ли е точно така. "Булгаргаз" вероятно ще изгуби приходи, тъй като ще препродава с една трета по-малко газ. В средносрочен план тенденцията само може да се засилва. Освен това държавното дружество ще остава с по-малко платежоспособните клиенти. Само "Топлофикация - София" дължи към края на миналата година 191 млн. лева на газовата компания и отделно още толкова на Българския енергиен холдинг.

В тежката ситуация, в която се намира "Булгаргаз", това е сериозен удар. Само за последното деветмесечие загубите на компанията стигнаха 112 млн. лева (основно заради разликите между пазарната и регулираната цена на газа, която е по-ниска), нарастване със стряскащите 423% спрямо деветмесечието на 2011 г.

Получената отстъпка от 11% в цените на газа през миналата година вероятно ще стопи тази загуба. Новите цени на газа, закупуван от "Газпром" от 2013, които се очаква да бъдат с около 23% по-ниски от пика им през миналата година, също ще облекчат положението на "Булгаргаз", но това няма как кардинално да подобри отношенията с лошите клиенти, на които компанията трябва да продава газ по политически и социални причини.

Ще се промени ли нещо?

Първоначално едва ли. "Овергаз" няма много мотиви допълнително да намали цените - на българския пазар вече може да има повече конкуренция, но доставчикът остава един и същ. Надеждите на "Булгаргаз", че ще успее да контролира целия местен добив, който е по-евтин от вноса, и така да се конкурира с руския гигант, едва ли ще се осъществят на 100%. Предварителният договор с "Дайрект петролиум", която миналата седмица получи концесия за добив на газ, е за 80% от произвежданата суровина. Очевидно е, че новият концесионер се опитва да си даде малко свобода.

Така че едва ли "Овергаз" ще се почувства принуден да сваля цените. Надеждата на клиентите и предприятията, които търсят смяна на доставчика, е в по-добрите условия. Например стабилни цени за по-дълъг период от време. В момента те се променят на всеки шест месеца, което затруднява индустриалните предприятия да планират дейността си.

Накратко, промяната предвещава трудни времена за "Булгаргаз", но и по-голям избор на доставчик за потребителите в България. Веднага след като се разбраха новите условия на договора с "Газпром", тоест премахването на посредниците, много хора се шегуваха, че "Овергаз" (Overgas) трябва да се преименува на GasOver, защото изглеждаше, че компанията излиза от играта. В крайна сметка обаче компанията явно ще оцелее и няма да загуби значението си за газовия пазар, само ще го промени.

 

 

Информационна агенция "Медиапул"

15 ноември 2012

 

Средно 33 лв. е била октомврийската сметка на над 50 хил. битови клиенти на на "Овергаз", отчете в четвъртък компанията. Тази сума е покрила разходите на домакинствата за готвене, топла вода и отопление в по-студените дни на месеца, в някои от които температурите са били под 12 градуса, уточни доставчикът.

Изчисленията на компанията показват, че семействата, преминали от електричество към синьо гориво, са намалили годишните си сметки с около 600 лева. А тези, които са заменили нафтата са икономисали над 900 лева.

 

В началото на зимния сезон клиентите на "Овергаз" плащат средно 13.9 стотинки за киловатчас енергия, произведена от природен газ. Същото количество, произведено с мазут, в момента струва 19.9 стотинки, с електричество в бита – 19.1 стотинки, а с нафта за отопление – 24.5 стотинки.

 

Дружеството посочва, че прякото използване на газ в домакинствата е три пъти по-евтино от производството на първична електроенергия . Близо 40% от използваната енергия в българските домове, включително за отопление и домакински нужди, е електрическата, докато за Европа този процент е едва 11%, допълва компанията.

 

Източник: Медиапул

Вестник "Труд"

24 септември 2012

 

Специални камиони, пълни с апаратура, започнаха работа на терен за проучване на евентуални находища на нефт и газ в района на Свиленград. Машините са френско производство и са последният писък на технологията, която се използва от всички водещи петролни компании. Това обясни ръководителят на проучванията на компанията "Овергаз" инж. Димитър Мерачев.

Проучванията в тази част на Южна България са по импулсния метод, който е абсолютно безвреден за околната среда и за хората. Това беше обяснено подробно на срещи с населението от общините, в които ще се правят изследванията. Защото не е изключено да се стигне до страх и паника от особените и непознати машини сред по-възрастните хора в селата.

Според технологията на работа подвижното оборудване спира на определени места, които се наричат виброточки. Специална апаратура създава изкуствена микровълна на трептене. След това се анализират в подвижната станция. Според времето, за което се връща сигналът, учените се ориентират за дълбочината на предполагаемото находище.
Районът, който включва освен землището на община Свиленград и тези на Маджарово, Любимец и Харманли, е с площ 914 кв. километра.

Прогнозните количества са под 1 млрд. куб. м, но това за нашата страна е напълно достатъчно. Ако бъдат открити находища, ще се осигурят стотици работни места в региона. Проучванията ще продължат между 60 и 80 дни.

 

Източник: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1557199

Дата на публикация: 14.05.2012
Източник: в-к Банкеръ
 
 

Държавата уж иска, но не съвсем, синьото гориво да влезе масово в бита

"В сравнение с другите страни от Европейския съюз България е на първо място по използване на електроенергия за отопление, която е и най-скъпият енергиен източник. Токът ще продължи да поскъпва през следващите години и битовата газификация е отлична алтернатива", заяви министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев по време на официалното откриване през седмицата в София на Четвъртия международен конгрес "Екологични и енергийни основи на устойчивото развитие".

Газификацията на домакинствата у нас сега обхваща едва 2-3% от населението, докато в някои европейски държави 90 на сто от гражданите ползват природен газ. Съответно и газопреносната ни мрежа е около десет пъти по-къса спрямо средните нива в Европейския съюз. Това изоставане се дължи до голяма степен и на сериозната първоначална инвестиция за изграждането на инсталация, закупуването на котле и съответните уреди, която заедно с всички необходими такси и разрешителни възлиза на около 4-5 хил. лева. За да разрешат този проблем и насърчат използването на синьо гориво в бита, икономическото и екологичното министерство вече са разработили и специална схема. Идеята на пръв поглед не е лоша - от международния фонд "Козлодуй" са заделени 10 млн. евро за предоставяне на безвъзмедна помощ за изграждането на газови инсталации. Очакванията са по този начин да бъдат финансирани около 8000 домакинства, като единственото изискване към тях ще е впоследствие да представят три сметки, от които да става ясно, че се отопляват на газ.

Намеренията са схемата да заработи още през есента, като дотогава държавата ще уточни условията за отпускане на субсидиите и начина за кандидатстване. Според уверенията на министър Нона Караджова с приоритет ще се подпомагат хората, които живеят в селищата със запрашаване над нормата. По думите й така ще се постигне двоен ефект - ръст на газификацията и намаляване на праховото замърсяване в около 30 български града, сред които София, Варна, Стара Загора, Перник, Пловдив и други.

Очевидно е обаче, че както и при програмата за саниране на блокове, предвидените пари ще се окажат крайно недостатъчни. Елементарната сметка показва, че при сегашното положение всяко от "облагодетелстваните" домакинства ще получи помощ от 1250 евро, или около 2500 лева. Останалата половина от сумата ще трябва да си осигури само, което съвсем няма да е лека задача. Но дори и да приемем, че всичките 10 млн. евро бъдат усвоени успешно, с колко тези 8 хил. потребители ще повишат процента на битова газификация в България - с 1 или 2 на сто? А после? Какво стана с обещаната от управляващите до края на 2011-а програма за ускоряване на газификацията, със заложените в нея конкретни законодателни и нормативни мерки, с финансовите инструменти за подпомагане на населението и със сроковете за изпълнение? Как ще стигнем до разписаната в енергийната ни стратегия цел до 2020 г. около 30 на сто от домакинствата да ползват синьо гориво, което да намали консумацията на електроенергия с 19%, а въглеродните емисии във въздуха да са с 13% по-малко?

Според директора на Института по енергиен мениджмънт Иванка Диловска, за да се насърчи наистина навлизането на природния газ в бита, е необходимо да се предвидят не 10, а 300 млн. евро от Международния фонд "Козлодуй". Освен това могат да се ползват част от парите предвидени за енергоенефективни мерки по оперативната програма "Конкурентоспобосност ", а също и определен процент от европейските средства за регионално развитие.

"За стимулиране на газификацията в други европейски държави има забрана за продажбата на въглища в регионите със силно замърсен и запрашен въздух, както и безплатното едногодишно ползване на природен газ от новоприсъединилите се домакинства, финансирано от държавни и европейски фондове", отбелязва Диловска.

В момента най-големият играч на този пазар у нас е фирмата "Овергаз ИНК", в която според информационната система "Дакси" 50% от акциите държи руската "Газпром". Справката в регистрите на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране показва, че от общо 160 общини в страната, разполагащи с лиценз за газифициране, тя има разрешението да газифицира 52, включително и София, Варна и Русе. Но нито компанията, нито изпълнителният й директор Сашо Дончев са сред приближените на сегашните управници.

"Овергаз Инк" е сред посредниците, през които получаваме синьо гориво от "Газпром", а още от идването си на власт през 2009-а правителството на ГЕРБ настоява доставките да се договарят директно с руския гигант. Самият Дончев пък нееднократно е заявявал, че не "Овергаз" е посредник, а държавната "Булгаргаз", тъй като не добавя никаква стойност в предоставяната услага.

Този въпрос ще се разреши до края на тази година, когато изтича срокът на действащите договори за доставки на руско синьо гориво. Но проблемът с кретащата газификация на вътрешния ни пазар ще остане. Безспорен факт е, че цените, на които се продава газът, в повечето от градовете ни са конкуренти на топлинната енергия. Само че днес газоразпределителната мрежа не е достатъчно добре развита, тепърва се изгражда и малкото потребители плащат скъпо за неизползването на пълния капацитет на тръбите. Логично е да се очаква, когато се увеличи броят на абонатите , същите тези цени да се понижат.

Колкото до държавата, в случая тя може да помогне с няколко неща. Първото е да наложи единни стандарти на публичната администрация за газификацията, а не всяка община да си измисля свои правила и такси. Друг абсурд е, че сега инвестицията в газово оборудване се отразява от общините в данъчната оценка на жилищата и така хората плащат по-големи данъци за имотите си и по-висока такса смет. Не бива да се забравят и възможностите за насърчаване на разработването на местните находища на синьо гориво. В момента само заради транспортирането си руският природен газ, който влиза в България, се оскъпява със 100-120 долара за всеки 1000 куб. метра. Така че ще е разумно, ако изключваме от сметките шистовия газ, поне максимално да улесним проучването на дълбокия шелф на Черно море и находището "Девенци" край Ловеч.

Още не е задействана договорената в края на март 11-процентна отстъпка в цената на доставяното от "Газпром" синьо гориво и не се знае кога тя ще влезе в сила, заяви министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев. От думите му стана ясно, че продължава размяната на документи за подписване на двустранните споразумения за намалението, което трябва да важи за целия период от 1 април до края на 2012-а. След като те бъдат парафирани, намалението ще се изчислява със задна дата. Добрев обаче не влезе в подробности какво отражение ще даде това върху цените за крайните потребители.

От 1 април природният газ на вътрешния пазар поскъпна с 13%, а парното с между 4 и 9 на сто. Исканото от "Булгаргаз" 26% увеличение на цените за второто тримесечие на годината бе удовлетворено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране наполовина. И още тогава шефът на държавното дружество Димитър Гогов предупреди, че при това положение на "Булгаргаз" ще му се наложи от 1 юли отново да иска повишение на цените си, независимо от евентуалното поевтиняване на руската суровина.

Иван Николов

 

Данни на „Овергаз Изток" сочат, че консумацията на природен газ от индустрията във Варна и Стара Загора се увеличи с 50% за първите десет месеца на тази година в сравнение със същия период на миналата. Потребителите в Бургас, Нови Пазар, Ямбол, Стара Загора, Нова Загора, Карнобат и част от Варна снабдява газоразпределителното дружество. Промишлеността е купила с 13% до 6 млн. куб. м синьо гориво. 11% са се повишили продажбите за домакинствата. 12 % е общият ръст на продажбите за периода.

Ползването на синьото гориво от обществено административния сектор също бележи увеличение. Резултатите само за октомври 2011-та също са положителни. С 4% повече потребление в сравнение с миналата година отбелязват предприятията тук. С 3% нагоре са стойностите за домакинствата, а в обществения сектор остават непроменени.

Дата на публикация: 16.12.2011
Източник: в-к Република
 

Екипът на най-голямата частна газова компания у нас - "Овергаз", рециклира 3,8 тона хартия от началото на 2011 година и така спаси от изсичане повече от 60 дървета, които поглъщат годишно около 400 килограма въглероден диоксид и произвеждат над 7 000 килограма кислород, съобщиха от компанията.

Рециклираните от екипа на компанията хартиени, стъклени, пластмасови и метални отпадъци помогнаха да се използват по-ефективно природните ресурси и да се предотврати замърсяването на околната среда. От началото на инициативата за разделно събиране на отпадъци през 2007-ма вече бяха предадени над 26 тона хартия - само един тон спестява близо 4000 киловатчаса енергия и около 26 кубически метра вода.

От началото на 2011 година всеки един от служителите на Овергаз е намалил употребата на хартия средно със 17 % в сравнение със същия период на 2010 година и с 29 % спрямо 2009 година. Събраните и предадени за рециклиране количества също са намалели със 650 килограма, сравнено с предходната година.