Интервюта

На 19 февруари 2017 в предаването “Провокативно” по телевизия Bulgaria ON AIR темата бе богатите и благотворителността:

Богатите хора в България помагат ли на бедните? Кога дарителството се превръща в мисия и кога се използва за ПР?

 

Милена Фучеджиева разговаря с един от най-големите дарители у нас – бизнесменът Сашо Дончев. Той подпомага българския театър чрез фондация "Аскеер", основател е на частното училище Българско школо, създател е на баскет проект, през който са преминали над 3000 деца, а инвестициите в него надхвърлят 10 млн. лв. В момента работи по аналогична волейболна програма заедно с Радостин Стойчев и Матей Казийски. 
 

"Всички тези проекти ги мечтая и правя, каквото мога, за тяхната реализицаия с единствената мисъл, че може би това дава шанс на обществото", казва Дончев. "Oбединени около този център училището, децата да намерят себе си, да преоткрият себе си, да открият колко е хубаво да живеем, като си сътрудничим, като подпомагаме усилията един на друг. Свободното общество се различава от несвободното и по това, че хората в свободното общество са готови да си сътрудничат доброволно. Те живеят с обещания към другите и с очаквания от другите. Тоест там нещата са доброволни. Докато в несвободните общества политиците се опитват да компенсират липсата на това с принуда, принудата на нормативния акт. Не можеш със закон да направиш хората добри. Не можеш с нормативния акт да направиш обществото за пример на останалите. Това трябва да е потребност", споделя в предаването той.

Цялото интервю можете да гледате ТУК.

04 февруари 2017 година

Източник: Телевизия "България Он Ер"

 

"Образованието, ако не е ценност в едно общество, и ако то е никому ненужно, ако се успява без образование, няма как да постигнеш качество", каза Сашо Дончев в предаването на Калин Манолов "Видимо и невидимо" по телевизия Bulgaria ON AIR.

Видео от интервюто:

Първа част

Втора част

Светослав Иванов за предаването "В развитие", 23.01.2017

Източник: Блумбърг ТВ България

 

Газификацията се е превърнала в стандарт за развитите икономики. Значително е повишено търсенето на услугите, предоставяни от газоразпределителните компании и в България, а броят на газифицираните от всички газоразпределителни дружества домове вероятно е 5000 домакинства за 2015. Това каза зам.-изпълнителният директор на Овергаз Мрежи Светослав Иванов в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова.

 

"Все повече семейства осъзнават предимствата на природния газ, както финансови, така и екологични и то при почти 100% гарантирано газоснабдяване. Така потребителите не са подложени на рисковете за прекъсване на отоплението в домовете, при проблеми с електроснабдяването". 

 

Газификацията е много силен инструмент, както по отношение на намаляване на средствата за отопление, така и за намаляване на вредните емисии, подчерта Иванов.

 

"Считам, че темповете за газифициране през 2017 година ще бъдат още по-големи в сравнение с 2016. Ако 2016 година сме газифицирали два пъти повече семейства спрямо 2015, очаквам този ръст поне да се запази".

 

Какви са рисковете за прекъсване на доставките на природен газ за домакинствата при влошаване на геополитически фактори? Какви са сметките, които плащат домакинствата в България за отопление през зимния сезон? Каква е първоначалната инвестиция за преминаване към природен газ? Какви са възможностите за финансова подкрепа при газификацията на домакинствата?

 

Вижте повече във видеото ТУК.

 

Светослав Иванов - зам.-изпълнителен директор на "Овергаз Мрежи"

Източник: в-к "Капитал", 20 декември 2016

 

 

Ще имат ли клиентите ви газ от началото на следващата година и откъде ще дойде той?

 

- Ще имат, разбира се. Ние водим разговори с потенциални доставчици и към днешна дата мога да кажа, че имаме резултат. Имаме един подписан договор и предстои да подпишем втори. За съжаление трябва да признаем, че руският газ за Балканите в момента няма алтернатива като цена. Заради това по всяка вероятност от 1 януари клиентите на "Овегаз" ще получават газ, купен от обществения доставчик "Булгаргаз". Ние чакахме от тях в продължение на два месеца и половина предложение за различни условия, но след като не получихме такива, вчера (19 декември - бел. ред.) сме депозирали писмо до изпълнителния директор на "Булгаргаз" с официално искане да получим нов договор за обществена доставка от 1 януари следващата година.

 

Може ли да разкажете малко повече за тези нови доставчици?

 

- Не е руски източникът. Желанието ни е да постигнем хубав микс, който да е конкурентен на пазара и да имаме по-голяма сигурност на доставките. В началото ще стартираме с количества по-малки, отколкото са ни нужни, като идеята е до няколко години да достигнем половин милиард кубични метра. Пазарът на "Овергаз мрежи" в момента е около 300 млн. куб. метра годишно, така че ние искаме първо да удовлетворим това търсене плюс някакъв ръст. Към момента алтернатива за нас е вносът на газ и от двете посоки – север и юг.

 

За да обезпечим тези доставки, се явихме на търг за разпределяне на капацитети, организирани от "Булгартрасгаз" на две входни точки на преносната мрежа и на 36 изходни точки, на които имаме клиенти. Ние все още нямаме подписан договор нито с "Булгартрансгаз", нито с "Булгаргаз", така че цялата информация на кои точки влизаме и излизаме и кои са ни доставчиците ще я предоставим на медиите, след като тези взаимоотношения се уредят.

 

Значи от началото на януари клиентите на "Овергаз" отново ще ползват природния газ на "Булгаргаз".

 

- Точно така. Конюнктурата в момента е такава, че ние не сме в състояние да осигурим конкурентна алтернатива. Няма смисъл да започваме доставка за нашите клиенти от други източници, защото или трябва да губим, или да продаваме на по-скъпа цена, което очевидно не искаме. В крайна сметка всеки, който не може да си намери друга алтернатива, отива при този, който може да удовлетвори това търсене. В случая това е общественият доставчик "Булгаргаз". Нямаме друг газ към момента, така че си поискахме от тях отново. Осъзнаваме, че това е неочакван ход за много хора на пазара, но когато има такива ситуации, човек трябва да търси пожарната.

 

Септември обаче вие поискахте прекратяване на договора си с "Булгаргаз". Тогава смятахте ли, че можете напълно да ги заобиколите?

 

- Аз не бих използва термина "заобикаля". Ние никого не искаме да заобикаляме в крайна сметка. Ако някой има добавена стойност на пазара, той трябва да бъде използван.

В писмото, с което поискахме прекратяване от 1 януари, ставаше въпрос, че ние определено считаме, че "Булгаргаз" има какво да подобри в своя договор. Ние считаме, че компанията може да ни предложи различни условия в качеството си на търговец. В този случай ние сами можем да си организираме преноса и няма нужда никой да се грижи за преноса ни през Румъния и България. Поради тази причина кандидатствахме за капацитети и очаквахме "Булгаргаз" да ни предложи някакъв проект на договор за определени обеми за доставка на газ по нерегулирани цени.

 

Какво бихте спечелили, ако сами си организирате преноса?

 

- Има много варианти за подобряване на услугата, ако човек си вземе суровината и си организира сам преноса. Не мога да кажа поради какви причини не получихме отговор на тези предложения. Очевидно колегите от "Булгаргаз" не желаят да действат в качеството си на търговец.

 

Защо смятате, че "Булгаргаз" трябва да направи изключение специално за вас в договора си, който е еднакъв за всички клиенти?

 

- Клиентите са различни, което означава, че някои от тях са в неравнопоставена позиция. "Овергаз мрежи" е поне 15% от пазара на "Булгаргаз" и сме най-бързо развиващият се сегмент в момента. Обикновено най-големите играчи в даден сегмент имат претенцията за някакво по-особено отношение. Сегашният договор на "Булгаргаз" e take it or leave it (в превод взимай или си тръгвай - бел. ред.), което за мен не е пазарно поведение.

 

Защо не започнахте този процес на предоговаряне по-рано?

 

- Ние сме го започнали в момента, в който подписахме договор (в края на 2015 г. - бел. ред.). Още тогава заявихме, че не го харесваме, но го подписваме, защото няма къде да ходим.

 

А водени ли са реални преговори?

 

- Колкото и да искаме да водим преговори, като няма друга страна, която да е готова да преговаря, всичко остава в рамките на илюзията. Според мен този въпрос трябва да бъде решен по следния начин. Ние като газоразпределително предприятие доставяме газ на крайните си клиенти по силата от одобрени от КЕВР общи условия, които са подложени на обществено обсъждане. По този начин интересът на потребителите е под някаква форма защитен.

 

"Булгаргаз" обаче няма общи условия. Има един договор, който не е в правомощията на КЕВР. Ние сме писали поне 7-8 писма с молба да направим такава дискусия и да се приемат общи условия, но от регулатора казват, че по закон не им дават такива правомощия. В резултат условията в договора на "Булгаргаз" се определят от изпълнителния директор на компанията и могат да сложат в него каквото решат. Аз не отричам, че са правени някакви форми на договаряне, но няма пример за прието предложение, което ние сме правили. А тези предложения са близки до общите условия, които ние прилагаме на нашите клиенти.

 

С какво вашите договори са по-добри от тези на "Булгаргаз"?

 

- С разликата в процедурата, по която те са одобрени. Ние сме дали по-голяма свобода на потребителите.

 

През последния месец се създаде спор в сектора за това, че "Булгаргаз" ще бъде натоварена с допълнителни разходи заради капацитета, който трябва да осигури и за вашите доставки, които вие все още не сте заявили, и това ще се отрази на цената на всички потребители.

 

- Вие наистина ли гледате на тази история като сериозна загриженост за цената и пазара.

 

Въпросът е как ще се отрази на цената.

 

- 2 ст. на 1000 куб. метра, което е консумацията на едно домакинство за година. Ние сме готови да си платим тази разлика. Ние сме готови и сами да си запазим капацитет от Румъния и не е късно да го направим. Тук обаче има няколко много сериозни доказателства, че тази кампания беше едно услужливо вдигане на топката с цел да се накаже единственият непослушен. Аз само мога да предполагам, че на пазара се разхожда информация, че водим преговори с други доставчици и ще се положат всички усилия, за да бъдем възпрепятствани. Не очаквах тези усилия да се полагат точно от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК). Част от нейните членове миналата година се възползваха от свободния пазар, като купуваха газ от нас при доста добри условия. Аз твърдя, че "Булгаргаз" е заявил целия капацитет, който му е необходим през Румъния за 2017 г., и мога да го докажа.

 

Кога ще бъде финализирана сделката с "Газпром"?

 

- В последните години те решиха, че трябва да се разделят с всички инвестиции в дълготрайни активи извън Русия и този процес тече не само в "Овергаз". Поради тази причина мога да нарека това раздяла между партньори. При подобни раздели трябва да се уредят един куп други отношения, като част от тях са свързани с това, което двете компании са инвестирали в общото начинание. "Овергаз" е ползвала инвестиционен ресурс, предоставен от "Газпром", чието връщане е обезпечено 100%. Парите се намират на сигурно място, което е предназначено единствено за тази цел.

По отношение стойността на акциите има известни разлики във вижданията на акционерите, но те вече са съвсем незначителни. Наистина е въпрос на малко време този въпрос да бъде решен.

 

С каква цел през лятото беше увеличен капиталът на "Овергаз мрежи", като по този начин DDI Holding ltd придоби мажоритарен дял в нея?

 

- Това е отдавна планирана операция и няма отношение към сделката с "Газпром". "Овергаз мрежи" има план за увеличаване на капиталовата си адекватност и в случая DDI Holding e решила да запише акции. Нали разбирате, че след като досега сме имали един механизъм за финансиране на компанията с цел развитие на газоразпределителната мрежа, сега променяме механизма и ролята на досегашната компания майка значително намалява.

 

Това не влияе ли по някакъв начин на цената на акциите, които са предмет на сделката между "Овергаз" и "Газпром"?

 

- Не, по никакъв начин.

 

Водите ли преговори с "Газпром" за възобновяане на спрените доставки на газ?

 

- Ние имаме действащ договор, няма какво да преговаряме. Просто искаме другата страна да го изпълнява. В доказателство на това в края на 2015 г. сме си направи заявките за цялата тази година. Надяваме се през 2017 г. да излезе решението на арбитражния съд в Париж, което заведохме по този казус.

11 октомври 2016 г.

Коментар на зам.-изпълнителния директор на „Овергаз Мрежи" Светослав Иванов за предаването „В развитие" по Bloomberg TV България по темите за цената на природния газ и перспективите пред газовия пазар у нас. Видеото можете да видите ТУК.

Акценти от разговора:

 

  • Българският пазар има една съществена отличителна характеристика спрямо другите пазари в Европа и това е, че на него все още потенциалът за конкуренция „газ-други горива" е значително по-голям от този за конкуренцията „газ-газ". Конкуренцията между газа и другите горива бе актуална за европейските държави през 20-ти век. В 21-ви век в Европа вече се говори за сериозна конкуренция между различните източници на газ.
  • В България има съществен потенциал за замяна с природен газ на горива, които замърсяват околната среда или се използват по неефективен начин.
  • Когато говорим за цена, трябва да сме наясно, че тя освен обективно число, е и съотношение между цената на другите енергоносители и цената на природния газ. Синьото гориво през последните 15 години винаги е било най-евтиното гориво за крайните потребители. Факт е, че днес е особено атрактивен като енергоносител заради цената си. Факт са и неговите екологични предимства.
  • По данни на преносния оператор „Булгартрансгаз", свързани с набирането на оферти за резервиране на капацитети по проекта за интерконектор между България и Гърция, има възможност за увеличение на продажбите на природен газ у нас с поне около 1,5 милиарда кубически метра през следващите 2 години, за да достигне нива от 4,5-5 милиарда кубически метра.
  • Средното потребление на глава от населението в Европа е около 800 кубически метра. Това число се получава, като разделите брутното потребление на газ в една страна на броя на нейните жители. В България този макропараметър е около 400 кубически метра на глава от населението. В Европа има и страни, при които потреблението на природен газ достига 3000 кубически метра на глава от населението – това е Холандия. Подобен пример с малко по-ниско число е и Великобритания.
  • Българската икономика използва около 5-6 пъти повече енергия за производството на единица брутен вътрешен продукт. Този висок показател се обяснява с това, че основният енергоносител в бита е електроенергията и това увеличава разходите за енергия при производството на единица брутен вътрешен продукт.
  • В България има 264 общини, а само до около 60 от тях достига газопреносната мрежа. Това определя големия потенциал за развитие на газопреносната и газоразпределителната мрежа. А чрез увеличаване на дистрибуцията на синьо гориво, ще се увеличи и неговото потребление.
  • Овергаз не е спрял да търси нов доставчик на природен газ. Аз вярвам в конкуренцията и рано или късно тя ще се случи. Но не бива да пропускаме факта, че българският пазар е единственият в рамките на ЕС, на който е наложен принципа „единствен купувач – единствен продавач" в лицето на държавния фаворит „Булгаргаз". Но това съвсем скоро ще се промени.
  • Каквото и да се случва с цената на газа, тенденцията той да бъде най-изгодното гориво за крайните потребители на енергия ще се запази.

Източник: в-к "Труд", 07 септември 2016 г.

 

 

Ако в една общност няма усещането за справедливост, тогава това общество няма шанс

 

– Няма как да не ви върна професионално към енергетиката, г-н Дончев.
– Е, може и да не ме връщате.

– Няма как. През последните месеци държавата отново прави завой и сме свидетели на реанимирането на погребани проекти като АЕЦ „Белене“, „Южен поток“, „Бургас-Александруполис“, роди се и новата идея за газов хъб. Има ли икономическа логика в тези идеи? И защо България се лута постоянно?
– Ще дам много кратки отговори. Ако от един проект има смисъл, той обезателно ще се осъществи, и то не държавите ще го осъществят, а частни инвеститори. В първия отговор се съдържа и част от отговора и на втория ви въпрос – за лутането. Нещата не стават у нас, защото с тях са се заели държавите. А онова време на социалистическата специализация, интеграция в стил СИВ, отдавна е минало. Това, че нашите западни партньори насърчават нашето правителство да се захване с такива енергийни проекти, има една-единствена цел – да могат да саботират самите проекти, да могат да пречат на тяхната реализация. Друг е въпросът, че нито един от тези проекти няма да се реализира с участието на държавата и няма никакво значение колко пъти ще правят опити да ги реанимират. В случая обаче чрез някакви лозунги се отварят единствено възможности да се откраднат още някакви средства.

– В случая не виждаме наплив на частен инвеститорски интерес.
– Не бива да правим веднага изводите, че тези проекти са икономически необосновани поради привидна липса на интерес на инвеститори. Един проект може да бъде икономически обоснован, но политическият риск да бъде твърде голям. В такъв случай никой няма да бърза да рискува. Ако условията за правене на бизнес не са такива, каквито са в България в момента, и тези проекти не се реализират, само тогава можем да кажем, че нямат обосновка.

– През последните години обаче сме свидетели на друг наплив – на преселници. Канцлерът на Германия Ангела Меркел е обвинявана сега, че робувайки на либерални ценности, на правата на човека, е допуснала тази вълна от мигранти в Европа.
– Не знам на какво робува госпожа Меркел, но мога да кажа, че всички анализи, свързани с функционирането на едно общество, няма как да бъдат правилно направени, ако не са базирани върху индивидуалните човешки права и свещената частна собственост. Във всеки анализ това трябва да бъде водещо. Когато говорим за мигранти и за граници, преди всичко трябва да е ясно, че границите на една държава са границите на комасирана частна собственост, върху която се простира юрисдикцията на тази собственост.
Болшинството в света са съгласни с тази теза, че у дома не могат да ти дойдат неканени гости, защото няма да ги пуснеш. Ако разглеждате границата на една държава като граница на един частен имот, прилага се същото правило. Държавата е частна собственост на гражданите на тази държава. Следователно ако някой влиза в тази частна собственост, трябва да е поканен. Трябва да почука на вратата и да получи съгласие. В този смисъл трябва да се анализира всичко това, което се случва днес. Ако лидерът на една държава въпреки желанието на обществото си допуска мигрантска вълна, той ще получи оценката на това общество на първите следващи избори, както впрочем виждаме, че се случва с Меркел на местните избори.
Според мен обаче трябва да се направят много други анализи, преди да се спори дали това, което става в Европа, е алтруизъм, криворазбрана християнщина на Меркел и другите, споделящи тези идеи. Много други въпроси чакат отговори. Защо и откъде тръгна тази мигрантска вълна? Толкова ли е страшна? Какъв е нейният потенциал?
И не на последно място – спекулациите, които вървят с Турция. Защо Турция може да ги задържа, а ние не можем да ги възпираме?

– Турция възпира няколко милиона имигранти, но през България преселниците минават като през прясно сирене. Българите се питат къде е държавата.
– Ако всички тези въпроси ги задаваме в контекста на миграционните процеси, при всички случаи хората правилно се питат къде е държавата. Защото държавата не струва нищо, ако не може да опази границите, ако не може да ти опазва собствеността. Ако не може да опази живота ти, тя няма никакъв смисъл.
Това, което напоследък ни лансира последното правителство като свои приоритети и задължения, е доста несъстоятелно. Да правим пътища, да изграждаме някаква инфраструктура – ние всички това го можем. И ще го правим доста по-ефективно, отколкото държавата го прави. Това е доказано. А да се пази границата, да се пази вътрешният ред – няма кой друг освен МВР. Ние сме дали нужните права, ние сме отчуждили свои права, ограничили сме своите права и сме въоръжили МВР с тях, за да изпълнява тези функции. Само че очевидно много неща не са както трябва. Професионализмът е нужен във всичко. Няма значение с какво се занимаваш, трябва да разбираш от него. Всяка работа се плаши от майстора си.

– Наблюдаваме една властваща носталгия по миналото. Това личи и по рекламите, личи и по разговорите между хората. Казват: „Ето, тогава границата беше сигурна, имаше три реда огради. Пиле не можеше да прехвръкне“, „Имаше ред, имаше спокойствие, сигурност.“ Има и носталгия по руската здрава ръка. Путин днес е герой. Какво е обяснението?
– Не съм сигурен, че знам отговора. Мога само да се опитам да разсъждавам по темата. Свободата няма алтернатива! За да си свободен обаче са нужни много неща. Първото нещо, за което се сещат българите, са парите. Това разбиране е погрешно. В България има много хора с много пари, които не са свободни. Мисля си, че когато дойде време и да ги попитат откъде имат тези пари, те ще станат още по-малко свободни.
Свободата е дух. Свободата е усещането, че притежаваш всички права и всички възможности на този свят. Когато си поробен от собствената си държава, когато съдебната система функционира в подкрепа на политически решения, а политическите решения определят кой е добър, кой е лош в една държава и чрез тези решения се прилагат законите, тогава ти, който се считаш за свободен и искаш да живееш по правилата, се превръщаш в лузър (неудачник – б.р.). Ти може да имаш талант, да притежаваш качества, да си изпълнен с мечти, но ти нямаш възможности да ги реализираш. Не ти позволяват да го направиш. Тогава започваш да си мислиш за миналото и да правиш сравнения. Не че тогава е било по-добре, но в оня живот не си бил толкова много изостанал от другите. Най-малкото си бил колкото околните, а ако пък си имал талант, той е бил оценяван най-малкото в твоите социални кръгове. Реализацията на държавата през последните 25 години не само не позволи на българина да се освободи, но и го направи още по-зависим.

– И все пак съществува убеждението, че ако имаш пари, ще има и справедливост. На каквато и да е цена.
– Парите придобити не чрез труд и неясно как, никога не могат да свършат нещо добро. Те не могат да произвеждат добро. Нещо повече – те се срамуват да се покажат дори чрез доброто си. Ако е възможно да получат тайно индулгенция – да, но да правят публично добро – няма как да стане. Това е може би отмъщението на парите, както казва Айн Ранд, които са спечелени нечестно.

– Отмъщението на парите не решава въпроса с несправедливостта, нали?
– Така е. Най-важното от целия този анализ е, че ако в една общност няма усещането за справедливост, тогава няма общество, обществото няма шанс. Всичко онова, което има значение за мен, за вас, за много хора, които познаваме, неща, които наричаме състрадание, съпричастност, винаги започва от индивида. Не можеш чрез държавата да реализираш своята съпричастност. Не може да казваш, че в държавата има едни хора в неравнопоставено положение и държавата трябва да им помогне. Глупости! Не, тези хора имат роднини. На първо място техните роднини трябва да бъдат съпричастни. Тези хора живеят в квартал. Те имат съседи. Ако съпричастността я няма в семейството, в рода, в квартала, не може да се случи на високо йерархично ниво. Няма как държавният чиновник да изпита състрадание към непознатия от Елхово, например.

– Веднага се сещам за общества, каквито са арменските, еврейските диаспори по света, в които не позволяват някой да пропадне заради външни обстоятелства. Всички си помагат.
– Ето това е усещането за общност. Но за това трябва да си свободен човек.

– Било ли е някого нашето общество такова?
– Абсолютно. До войната и години след това то беше такова, понеже беше селско, патриархално общество. Аз си го спомням през 50-те и 60-те години – то продължаваше да бъде такова. Моят баща беше военен и непрекъснато беше по учения, а майка ми работеше понякога до късно. Никога не съм замръквал на улицата сам. Винаги се е намирал някой съсед да ме прибере със своите деца и да ме сложи на семейната трапеза. Колко пъти това днес се случва и къде се случва? Може би в някое село, край границата.

– Може би като добри изключения.
– Като музейни експонати на доброто. Ето това може да се нарича културен музей.

– Има ли път да се измъкнем от клопката?
– Има, но трябва да събудим човешкото у човека. Трябва да успеем чрез добрия пример да запалим и другите. Но добрият пример не може да оцелее днес, защото той е пренебрегван, недооценяван от медиите. Като започнете от клишето, което се налага непрекъснато – че добрата новина не е новина. Аз лично смятам, че обществото ни се нуждае от добра комуникация за разпространяване на добрия пример, но не като пропаганда. Там, където културата, че всичко се постига с труд, не е унищожена, добрият пример е водеща новина. Нас ни отучиха от тази ценност по времето на социализма. Ти не постигаш нещата с труд, а държавата ти го дава – работата, жилището, колата, почивката, че дори и жената ти одобряват. Ето това не изкоренихме. Хората се научиха да получават, да се нагаждат спрямо тези, които им дават, дори да нарушават правилата, моралните норми. Ти не може да бъдеш свободен човек и да не уважаваш правилата. Погрешно казват, че това сега е анархия. Не е вярно, че анархистът не уважава правилата, анархистът не признава, че някой може да има повече права от него, и не признава, че правата могат да бъдат ползвани срещу другите, срещу тези, които са го отчуждили в обществена полза.
Преди малко говорехме за носталгията към предишното време. Истината е още по-горчива, защото тук не става дума за сантимент. Блянът по онова време, когато държавата е решавала какво да получиш, не е носталгия, това е нихилизъм. Не може да мечтаеш да бъдеш роб.

 

Нашият гост:
Сашо Дончев е роден е в Ямбол на 7 септември 1953 г. Завършва със златен медал „Строителство на газонефтопроводи, газохранилища и нефтобази“ в университета „И. М. Губкин“ в Москва, а след това и „Външноикономически отношения“ във ВИИ „Карл Маркс“. От 1978 до 1991 г. отговаря за изграждането на транзитния газопровод Русия – Турция. Основател и изпълнителен директор на „Овергаз Инк“ и „Овергаз Холдинг“.
Сашо Дончев е един от инициаторите и авторите на националната програма за развитие на газификацията в България, концепцията за развитие на газификацията на България и на проекта за газификация на населените места в България.
Инвестира много в образование, култура и спорт.
Владее английски, руски и полски език.

Светослав Иванов, заместник изпълнителен директор на Овергаз Мрежи АД, в Бизнес старт, 02.08.2016

 

Проектът за газификация на жилища, финансиран по Международния фонд „Козлодуй“, стартира преди по-малко от месец. Той предвижда получаването на безвъзмездна финансова помощ в размер до 1200 евро за всяко българско домакинство, което избере природния газ като енергоносител, като помощта не може да представлява повече от 20% от общия размер на инвестицията, която то трябва да направи. Това каза заместник изпълнителният директор на „Овергаз Мрежи“ АД Светослав Иванов в предаването „Бизнес старт“ с водещ Йоанна Николова по Bloomberg TV Bulgaria.

По думите му от Министерство на енергетиката квалифицират проекта като бяла лястовица. Средствата за подпомагане могат да бъдат увеличени и за следващ период при проявен интерес от потребителите, който към момента е налице, посочи Иванов. Около 350 хил. домакинства, живеещи около изградена газова инфраструктура в българските градове, могат да се възползват от тази помощ. Изчисленията показват, че средствата биха стигнали за 15 хил. домакинства, подчерта още той.  

Средно спестената сума на едно домакинство, което е заменило електрическата енергия за отопление, възлиза на около 1000 лв. за един отоплителен сезон. Общият размер на спестяванията на домакинствата от реализирането на проекта могат да надхвърлят 15 млн. лв, коментира още той. "При днешното съотношение между цената на ел.енергия за битовите потребители и цената на природния газ, разликата е три пъти в полза на газа", допълни Иванов. Към момента около 4% от българските домакинства използват природен газ. Повече от ¼ от домакинствата, които живеят около изградената газова инфраструктура, използват природен газ, коментира още той. 

Вижте повече във видеото тук: Bloomberg TV Bulgaria

 

 

Интервю на Светослав Иванов, зам.-изпълнителен директор "Маркетинг" в "Овергаз Мрежи"

Източник: в-к "Труд", 28 юли 2016 г.

 

 

Битовите потребители пестят по 1,5 млн. лв. годишно от замяната на неефективните горива

– Темата за развитието на газификацията у нас е на дневен ред. Какво е състоянието на пазара на синьо гориво?

– През последните две години сме свидетели на съвпадение на два взаимно зависими процеса – постепенно достигане на пазарната цена на електрическата енергия и поевтиняването на петрола, което респективно води до поевтиняване на природния газ. Очакванията са тази тенденция да се запази през следващите години, което ще затвърди конкурентното предимство на синьото гориво.

В момента природният газ е най-евтината енергия на нашия пазар както за домакинствата, така и за индустрията. От 1 юли цената на горивото се понижи с още 10%, което ще доведе и до понижаване на сметките на потребителите. Само за сравнение ще посоча, че средната месечна сметка на тричленно домакинство, което отоплява жилище от 70-90 квадрата, през зимен сезон 2015/2016 е била около 90 лв, като това включва и. използването на газ за готвене и топла вода. Това е основната причина, поради която само за този сезон това семейство е спестило почти 700 лв., заменяйки електроенергията със синьо гориво.

В цялата страна са газифицирани няколкостотин училища и детски градини, като средно спестените разходи за енергия за 2015 г. са над 110 лв. за едно дете, посещаващо детска градина, и близо 130 лв. на един ученик, пак заради значително по-ниската цена на синьото гориво в сравнение с нафтата за отопление.

– Защо трябва да газифицираме битовата си енергетика?

– Ако погледнете структурата на енергопотреблението в България, газът заема едва около 10%. В ЕС средният относителен дял на газа в крайното енергопотребление е 25%. Нашата икономика харчи от 5 до 7 пъти повече енергия за производство на единица брутен вътрешен продукт в сравнение със страните от ЕС. У нас повече от половината първична енергия се губи в процесите на преобразуване и пренос. И това е резултат основно от големия дял на електричеството в потреблението на енергия при домакинствата.

В страните, където газификацията е масово разпространена, този проблем не съществува. Неслучайно 70% от европейските домакинства използват природен газ и за отопление, и за готвене, и за подгряване на вода. При доставката на природен газ практически няма никакви загуби на енергия, докато при електрическата енергия ползваме едва около 20-25% от полезната енергия, която се влага в началото на електроенергийната система.

Освен това природният газ е и най-ефективният инструмент за редуциране на отделените фини прахови частици в големите градове, което допринася за подобряване на качеството на въздуха в населените места.

– От Министерството на енергетиката дадоха старта на програма DESIREE, която предвижда целево подпомагане на битовите потребители. Как домакинствата ще бъдат насърчени в процеса на газификация на жилищата?

Проектът DESIREE Gas ще подпомогне битовата газификация. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ, както бе обявено, е в размер на 10 млн. евро, като се прогнозира 20 000 домакинства в България да се възползват от грант по проекта. Финансовите средства се отпускат от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР)

– Какво включва инвестицията, от която ще бъдат приспадани отпусканите средства по програмата?

– Размерът на грантовото финансиране може да достигне 1200 евро за едно домакинство, но трябва да е 20% от допустимите по проекта разходи. Те включват почти всичко, което формира първоначалната инвестиция за газификацията на едно домакинство, а именно проектиране и изграждане на газова и отоплителна инсталация, газови уреди и оборудване.

– Какво трябва да направят домакинствата, за да бъдат одобрени за това финансиране, какви са стъпките?

– Необходимо е кандидатът, желаещ да се възползва от грантовото финансиране, да подаде заявление за присъединяване и за безвъзмездна помощ в клиентския център на газоразпределителното дружество в своя град. Всичко друго след това е грижа на газоразпределителното предприятие. Ние сме основен партньор на ЕБВР в този проект. Заявлението може да се предостави на хартия или по електронен път на определения за това имейл адрес на газоразпределителното дружество.

Механизмът на проекта е изключително улеснен за кандидатите, без бенефициентът да се ангажира с каквото и да било по този процес. Негова отговорност е само да се възползва от предимствата на синьото гориво

Друга отличителна черта на проекта е максималната прозрачност на усвояването на средствата. Кандидатът има възможност сам да избере изпълнителя на инсталацията, както и оборудването. Това гарантира получаването на най-добрите възможни условия, формирани в естествена пазарна конкуренция. Целият процес на газификация подлежи на постоянен мониторинг и контрол както от страна на газоразпределителното дружество, така и от страна на Министерството на енергетиката.

– Говорим за енергийна ефективност. Какви биха били енергийните спестявания в резултат от газификацията на тези домакинства?

– Както вече споменах, очаква се от проекта да се възползват минимум 10 000 български домакинства. На тази база е изчислен минималният ефект от реализацията на проекта DESIREE, който се очаква да бъде в размер на 142 000 мегаватчаса еквивалентни икономии на електрически мощности годишно и допълнително около 70 000 мегаватчаса икономии на година от заменени мощности от дърва, въглища и нафта. Проектът осигурява специфични икономии от 213 киловатчаса за едно евро от безвъзмездната помощ при среден икономически живот на оборудването 15 години, което е изключително висок показател на ефективност.

– А какви са финансовите измерения на тези спестявания?

– Във финансов план се очаква минималните годишни икономии за домакинствата да се равняват общо на приблизително 1,5 млн. евро. Да не забравяме, че природният газ винаги е бил и остава най-икономичният енергоизточник, като в момента цената на получената от природния газ енергия е с 57% по-ниска от тази на електроенергията. Всяко газифицирано домакинство от години насам намалява драстично тежестта на енергийните разходи в семейния бюджет.

– Споменахте и екологичния ефект. Какъв би бил той, тъй като замърсяването на въздуха е също сред проблемите в големите градове?

– Очаква се при реализацията на проекта DESIREE да бъдат намалени емисиите на парникови газове с приблизително 70 000 тона въглероден диоксид годишно, или повече от 1 млн. тона въглероден диоксид за икономическия живот на оборудването. Основна полза е намаляването на потреблението на енергия и емисиите на въглероден диоксид именно в областта на жилищния сектор у нас, което значително ще подобри качеството на живот в най-урбанизираните райони на страната. Безспорно ще се насърчават най-ефективните технологии и ще се подпомогне преминаването от въглеродно интензивни източници към по-нискоемисионния природен газ.

Нашият гост

Светослав Иванов започва кариерата си преди 18 години в комуникационния отдел на „Овергаз". След това последователно заема позиции в икономическите звена на компанията, а през 1998 г. оглавява дирекция "Маркетинг и продажби". Междувременно участва в управлението на 5 газоразпределителни компании в страната. От 2001 г. до 2003 г. е изпълнителен директор на столичното „Софиягаз" ЕАД.

От 1998 г. е член на управителния съвет на „Овергаз Инк." АД, а от 2003 г. е заместник изпълнителен директор на компанията, като отговаря за корпоративното й развитие и маркетингови стратегии.

Г-н Иванов е магистър по две специалности: „Автоматизация на електрозадвижванията" и „Индустриален мениджмънт" в Техническия университет, София. Има и тригодишна специализация в енергийния бранш в Германия.

11 април 2016 година

Няма държава с важна за света газова инфраструктура, а собственият й пазар да е неразвит, смята зам.-изпълнителният директор на "Овергаз" Светослав Иванов

Източник: Investor.bg

 

"Овергаз" все още няма обяснения какво накара руския им партньор "Газпром експорт" да откаже да изпълнява заявките за доставка на газ при действащ договор. Затова и комапанията се обърна към Арбитражния съд в Париж за изясняване на ситуацията.

В допълнение - предстои и разделяне на "Овергаз" със своя акционер "Газпром" - определените срокове, в които този въпрос ще бъде решен изтичат в началото на месец май.

Независимо от това, кой е акционер в компанията, тя ще продължи да работи за развитието на сектора за дистрибуция на природен газ, който има най-голям потенциал за развитие, каза пред Investor.bg зам.-изпълнителният директор на "Овергаз" Светослав Иванов.

Компанията е лидер в този сегмент с изградена 2,2 хил. километра мрежа и към 60 хил. клиенти, присъединени към нея.

Иванов сподели пред нас още какво се случи на Нова година и какви варианти е имала компанията за реакция, какви са прогнозите за развитието на българския газов пазар, както и реални ли са амбициозните планове на политиците за развитието на сектора.

Г-н Иванов, от дистанцията на времето - какво всъщност се случи на Нова година?

На Нова година се случиха няколко неща. На първо място българските политици се опитаха да се намесят в чисто търговски въпрос, което не беше редно и коректно. Малко по-късно станахме свидетели и на някакъв вид извинения и изясняване на ситуацията.

Мисля, че не един и двама души са били подведени от недобронамерени към нашата компания хора. Но това беше търговски спор, който може да се случи всеки ден. Ние имаме действащ договор с нашите руски партньори, а решението да откажат да изпълнят нашите заявки за доставка е тяхно и в момента го изясняваме.

Факт е, че за съжаление се налага да купуваме газ за нашите клиенти от обществения доставчик, което ни поставя в по-лошо положение отпреди 31 декември 2015 година. Договорите, които "Овергаз Инк" предлага на своите клиенти са далеч по-гъвкави от тези на обществения доставчик.

Имахте ли друг вариант, освен покупката от обществения доставчик?

Никога не сме обичали в практиката си да стоим само на един крак. Поискахме права за проучване и добив на нефт и газ в три блока в България, макар че засега не можем да се похвалим с конкретен резултат. Но по този начин искаме да диверсифицираме риска от единствен източник на доставка. Има редица обективни  причини защо не търсим алтернативни източници на доставка извън България.

Когато държавата слага навсякъде ръка, много е трудно да пробиеш тази политическа блокада. Сега, от една страна принудени от обстоятелствата след спора с нашия партньор, от друга страна - поради натрупването на многото констатирани нарушения на българския газов пазар и появата на интерес от чужди инвеститори, оценяваме обстоятелствата като далеч по-обещаващи да намерим доставчик и по всяка вероятност скоро ще успеем.

Какви са очакванията Ви за развитието на газовия пазар в България през тази година?

Очаквам през тази година да се случи това, което трябваше да се случи преди много години - пазарът да се развива още по-бързо, отколкото до момента. Това ще се дължи на няколко причини. Първо цените на природния газ непрекъснато падат и това е световна тенденция. През последните няколко години бяха направени много инвестиции в добива на шистов газ, който след това се втечнява, много инвестиции в терминали за втечняване и регазификация, в кораби за втечнен газ.

Така че под натиска на голямото предлагане със сигурност тази тенденция за спад на цените на природния газ, дори независимо от тенденцията на цените на петрола, ще продължава.

Вторият факт, който ме кара да съм оптимист за развиитието на пазара на природен газ в България, са цените на електроенергията, които постепенно започват да се нормализират. Излизаме от периода, в който политиците с техните желания за субсидии, водени от грешната теза, че ниските цени правят богати обществата, започват да забравят постепенно тези идеи и цените все повече се доближават до истинските си стойности, които покриват реалната себестойност.

Така че България ще стане един нормален пазар, в който природния газ ще бъде най-ефективният енергоносител от изкопаемите.

Как оценявате новата политика на ЕК за развитие на терминалите за втечнен газ?

Цeната на втечненият газ, за разлика от тръбопроводния, в повечето случаи се движи от съотношението между търсенето и предлагането, тъй като пазарът наистина се глобализира в световен мащаб с помощта на съоръженията за преноса му. Съвсем спокойно в Европа може да се използва втечнен газ, произведен в Австралия - транспортните разстояния съвсем не са проблем.

Представете си - в момента в Световния океан плуват 550 танкера и всеки от тях съдържа огромно количество газ. Така имаме една непрекъснато плуваща борса за природен газ. Разбира се, алтернативата тръбопроводен газ не бива да бъде забравяна, защото това все още е основен способ за пренос на суровината. Все пак говорим за една и съща стока, която задоволява едни и същи потребности.

Но споменахте политиката - човечеството познава периоди, в които политиците много по-малко са въздействали върху икономиката и не е загинало от това, напротив. Има държави,  в които политиците не се месят толкова активно в икономиката - Великобритания, Холандия, Германия, в които държавата няма никакво участие в икономически субекти, участващи в реалната търговия с енергоносители, в реалната енергетика. Това не прави икономиките им по-малко конкурентоспособни, а хората в тези държави по-бедни.

Ако политиците се ограничат само в това да създават условия, без да се опитат да пробутват инвестиционни, търговски или някакви други решения на компаниите, тяхната добавена стойност е очевидна за развитието на пазара.

Какви са прогнозите Ви за цената на природния газ за България?

Очаквам цената да пада - от 1 април отново сме свидетели на намаление с повече от 20%. Тази тенденция ще продължи до края на годината. Абсолютно сигурен съм, че отварянето на пазара в България ще продължи и ще има поне няколко различни играча, които ще предлагат природен газ.

Защо това не се е случило досега?

Тук е ролята на държавата. Прекалено голяма част от активите в енергетиката - 60-70%, са собственост на компании, контролирани от държавата. В различни сфери, включително и при газификацията, все още има преференции за компании, които са контролирани от държавата.

Опитайте се да си резервирате обеми в газовото хранилище в Чирен и ще видите, че ще Ви предложат далеч по-неизгодни условия от тези, които предлагат на този, който дълги години ползва без никакъв проблем хранилището, който също се контролира от държавата (общественият доставчик "Булгаргаз" - бел. авт.).

Да не забравяме, че за развитието на всички интерконектори също отговарят държавни компании. И от толкова много държава, започвам да си мисля, че май държавата има интерес да затваря пазара. Това не може да продължи вечно - свидетели сме на няколко разследвания от страна на Европейската комисия за неспазване на правилата  на европейския пазар и съм убеден, че такова количествено натрупване на констатирани нарушения, няма как да не промени ситуацията.

Какъв газ биха предлагали новите играчи, които очаквате да се появят на българския пазар?

Източникът на газа в случая на е важен, а по-скоро кой е доставчикът. Газът може да идва от едно и също находище и някъде по пътя да е разменен за други количества. И под натиска на западни комапнии пазарът може би най-накрая ще се отвори. Възможности има - и от север, и от юг, за реална или виртуална търговия.

Технически възможна ли е виртуалната търговия?

Да, разбира се. Тя се случва на много места в Европа и не виждам защо да не може да се случи и в България. В крайна сметка виртуалната търговия не е въпрос на нищо друго, освен разписани правила и внедрени софтуерни решения. Възможности има за доставки както от юг - от Гърция и Турция, така и от север - от Румъния.

Дали Русия ще допусне такъв вариант?

Няма случай, при който настанил се на пазара монополист, доброволно да сдаде позицията си. Но има правила и тези правила трябва да се спазват.

С какво българският пазар привлича чуждите газови компании?

Привлича ги не толкова пазарът, колкото географското положение на страната, чрез което могат да бъдат осъществявани и транзитни преноси към други пазари. С нуждата от диверсификация на доставчиците много се спекулира, а има един фактор, на който никой политик не обръща внимание - българският пазар е с трайна тенденция за намаляване на търсенето на природен газ.

Причината са редица сгрешени политически решения. През 90-те години потреблението беше около 7, 2 млрд. куб. метра природен газ. След настъпването на криза в производството на торове, циментовата индустрия, стъклопроизводството и други области, потреблението беше редуцирано до 3 млрд. куб. метра и си стои все на това ниво.

В последните 10 години единственият сегмент, който има ръст и поради този факт българският пазар не се приближава до нулата, е секторът на дистрибуция на природен газ. Ако има подходящи условия за неговото развитие, там е най-големият потенциал. В Европа перспективите за развитие на сектора на дистрибуция клонят към нула, защото там газификацията е постигната. В България обаче сме свидетели на неподходящи условия за развитие на дистрибуцията на природен газ, поддържани дълго време изкуствено от държавата.

Ако имате един пазар, който е само 3 млрд. куб. метра, никой няма да прояви интерес към него и не разбирам защо българските политици търсят газ откъде ли не, а не се замислят първо да направят по-атрактивен местния пазар. Ако има сериозно търсене - газът сам ще намери пътя дотук. Не е никакъв проблем пред предприемачите да намерят източници на доставка, пътища за транспорт и начините, по които ще влезе.

Няма държава с важна за света газова инфраструктура, а собственият й пазар да не е развит.

Какъв потенциал има развитието на сектора за дистрибуция?

Ако ние сме нормална европейска държава, следвайки европейските тенденции, можем да очакваме поне 1,5 млрд. куб. метра увеличаване на потреблението - от  битовата газификация, болници, училища, детски градини. Ако вътрешният пазар бъде развит по правилен начин и достигне до 5-5,5 млрд. куб. метра, интересът към него ще бъде съвсем различен.

Когато пазарът е с такива малки размери и с тенденция към непрекъснат спад, не може да има големи успехи в диверсификацията. Първо трябва да се обърне внимание на развитието на вътрешния пазар, той трябва да бъде интересен за инвеститорите, за да може да се случи диверсификацията на източниците.

Може ли да бъде реализирана амбициозната идея за изграждане на газорапределителен център у нас?

Във всяка идея може да се открие възможност, но за газов хъб трябва да бъдат реализирани няколко неща. На първо място това е добре развита газова инфраструктура - газопроводи и хранилища. Няма как да търгувате с газ, ако нямате някакъв буфер, с който да можете да покривате пиковете в определени моменти - и горните, и долните. Когато търсенето е ниско, трябва да имаш възможност да нагнетяваш и обратно - когато е високо, да задоволяваш по-високото търсене.

Трява да има газ и различни източници на доставка и не на последно място - всичко трябва да бъде много прозрачно - с платформи, при които да са ясни номинации, покупки, сделки.

Конкурентна ли е идеята ни на плановете на Гърция да бъде водещ играч в региона на фона на разработването на находищата в Кипър и Израел?

Находищата в Средиземно море са много интересни, но са в по-средносрочен план, защото при тях производство още няма. Гръцката газопреносна мрежа има доста свободен капацитет. Нека има конкуренция, но мисля че България е с по-благоприятно географско разположение. Един газопровод през Черно море може да създаде един такъв проект в България, но е нужно и развитието на вътрешния пазар, защото за такъв хъб е необходим много опит, експерти. Това трябва да е част от ежедневието на тази индустрия.

В момента в България преносната мрежа достига до едва около 25% от българските общини. Средните нива в ЕС са 70-80% от общинските центрове са присъединени към газопреносната мрежа. Нека първо това да направим. Говорим за инвестиции в размер на около 350-400 млн. евро, което едва ли е проблем за "Булгартрансгаз" и може да се случи в 5-7-, максимум 10-годишен период.

Правителството залага много и на местния добив. Как оценявате потенциала?

Във всяка интересна геоложка структура има надежда за находка до последния момент. Има няколко индикатора, които показват, че имаме основание да очакваме нещо в Черно море. Блоковете се разработват от големи компании, с много опит на много места по света. Те обаче могат да си позволят риска и да похарчат много средства в тези блокове, защото на други места вече са открили.

Но все пак, виждайки, че тези компании се придвижват напред - от фаза във фаза, очевидно шансовете все още съществуват. Черно море е един от басейните, който е най-малко проучен, така че не е изключено да има изненади.

Във вътрешността на страната търсят няколко компании, включително и "Овергаз", но няма впечатляващи резултати. В този бизнес обаче инвестициите са в пряка зависимост от цените. Ако цените продължат да падат, може би интересът няма да е толкова голям, но тези, които са започнали, ще довършат проучванията, защото в противен случай ще загубят повече. Имаме и в момента достатъчно алтернативи.

Всъщност газ има достатъчно - някои спекулират с тази тема. Днешните запаси могат да стигнат, при запазването на днешното ниво на потребление, за поне 100 години. Ръстът на брутния вътрешен продукт на почти всички големи икономики е с по-бърз темп от ръста на потреблението на енергия. Това означава, че икономиките стават по-енергийно ефективни и независимо от бързото развитие на човечеството, откритите запаси са достатъчни за повече от 100 години.

Най-лесният начин за постигане на газова диверсификация са суаповите сделки посредством терминалите за втечнен газ в Гърция и Турция."

Това заяви в Investbook по Bloomberg TV Bulgaria на 7-ми април 2016 изпълнителният директор на „Овeргаз" Сашо Дончев, който говори за енергийната сигурност на България.

"Тези сделки можеха да започнат и преди 20 години, като за тях не са нужни инвестиции, а политическа воля."

По думите му ако стартираме процедурата сега първите доставки ще дойдат „не след години, а след броени седмици."

Най-важният елемент на енергийната сигурност е енергийната ефективност, по чийто показател сме последни в Европа, каза Дончев като съобщи, че от 100 единици енергия, които влизат в страната, крайният потребител консумира само 20, както и че за последните 25 години държавата не направи нищо, за да стимулира по-отговорното използване на енергията.

„Когато дотираш електроенергията ограничаваш газификацията."

По думите му смяната на собствеността на „Овeргаз" няма да застраши доставките на газ за крайните потребители.

„Не е важно кой е доставчика, а колко са те на брой."

 

Видеото можете да гледате тук:   http://www.bloombergtv.bg/investbook/2016-04-07/smyanata-na-sobstvenostta-na-ovargaz-nyama-da-zastrashi-dostavkite-na-gaz

07 април 2016 година

Чуйте интервюто на Юлияна Корнажева със заместник изпълнителния директор на "Овергаз Мрежи" г-н Светослав Иванов в звуковия файл ТУК.

Как геополитиката се намесва на световните пазари на природен газ и каква е ролята на политиката в либерализацията на енергийния пазар в България – коментира в интервю за Би Ай Ти заместник изпълнителният директор на Овергаз г-н Светослав Иванов.

„Най-свободните пазари са тези, на които държавата няма никакво участие в икономическия живот на пазарните субекти. Примери в това отношение са Великобритания, Холандия, Германия – това са държави, които нямат никакво капиталово участие в енергийни компании. В България, за съжаление, през последните години сме свидетели на това, че продължават превилегиите за компании, които са под контрол на държавата“, каза Светослав Иванов.

По думите му държавата – регулатор и автор на политики, от една страна, и държавата – собственик на предприятия, които са активни на пазара, от друга страна, са предпоставка за наличието на конфликт на интереси.

„Държавата трябва да се откаже от едната си роля, за да няма такъв конфликт на интереси“, подчерта Иванов и добави, че липсва политическа воля за промяна на статуквото.

Целият разговор с г-н Иванов можете да гледате ТУК.

24 март 2016 г.

Продължаваме да търсим алтернативен източник на доставка и предполагам, че до средата на годината ще успеем да се справим с тази задача. В момента сме принудени от обстоятелствата да купуваме от обществения доставчик "Булгаргаз" и възможностите за гъвкавост са много по-малко. Алтернативният източник при всички случаи ще доведе до намаляване на цената. Това заяви Светослав Иванов – зам.-изпълнителен директор на „Овергаз Инк.“ в предаването "Бизнес старт" по Bloomberg TV Bulgaria на 24-ти февруари 2016.

Той подчерта също, че компанията има действащ договор с "Газпром" до края на 2019 и в момента текат преговори дали ще бъдат възобновени доставките. Затова е най-вероятно тя да използва няколко източника за доставка на газ.

Българските домакинства, които са сменили електрическа енергия с газ, средно са спестили по 1000 лв. 

Иванов каза също, че интересът на клиентите расте с увеличаването на разликата в цените на тока и природния газ. По думите му най-сериозният въпрос е от къде идват парите за първоначалната инвестиция - за закупуване на газов бойлер, газов котлон, газовата инсталация. "Очакваме в най-скоро време да имаме възможност за усвояване на грантови средства", допълни той.

Вижте цялото интревю ТУК.

Цялото предаване можете да гледате ТУК.

 

„Видимо и невидимо" с водещ Калин Манолов

Гости: Сашо Дончев, Камен Донев и проф. Тодор Танев

Телевизия „България Он Ер"

14 февруари 2016 година

СТЕНОГРАМА

 

Това предаване ще припомня основните принципи на икономиката, ще предупреждава до какво може да доведе тяхното пренебрегване, ще изважда на показ основните икономически заблуди, ще разкрива дългосрочните резултати от всяко икономическо действие или политическа програма и техните последици за цялото общество, защото икономиката лично ни засяга.

 

Калин Манолов: Вие гледате телевизия Bulgaria ON AIR. Аз съм Калин Манолов. В деня на виното и любовта стартираме новия формат на предаването „Видимо и невидимо". Не сме планирали точно тази дата, но съвпадението е повече от символично – ще бъдем същите, но по-добри, а за да станем по-добри, решихме да прибавим страст към политико-икономическите анализи, които ще продължим да правим с нашите гости във Ваша чест.

За нас е чест да сме заедно с едни от най- интелигентните, образованите, материално осигурените и най-вече мислещи хора на България. Тъй като повечето от тези хора смятат, че кризата в България е най-вече морална, решихме да покажем, че има пряка връзка между разума, етиката и фактите от действителността и да пледираме за въвеждането на етични стандарти в политиката и обществения живот. По един освен смислен, надяваме се, и атрактивен и забавен начин. Днес правим нашата генерална репетиция с публика. Публиката сте всички, които ни слушат, гледат и харесват, както и  тези, които не ни слушат, гледат и харесват, но са чували за нас, пък и тези, които не са чували. Публиката сме всички, както сме и актьори всички. Сцената, както казваше колегата на един от нашите гости днес - Шекспир - е животът. Но освен актьори всички сме и икономисти, защото се налага да управляваме парите си и философи, защото всеки от нас е търсил отговори на философски въпроси като: „Какво е естеството на познанието? Как можем да го придобием? Как да действаме?" и различни други неща, които се питаме без да знаем, че това са философските въпроси, на които се търсят техните отговори от векове във науката. Затова в предаването от тук нататък винаги ще има един философ, един икономист и един артист пляс естествено един журналист. Журналистът за момента съм аз. Ще Ви представя и другите ни гости. Днес длъжността на икономиста заема Сашо Дончев.

 

Визитка:

Сашо Дончев е председател на БСК и изпълнителен директор на най-голямата частна газоразпределителна компания у нас – „Овергаз Инк.". Завършил е държавната академия за нефт и газ „Губкин" в Москва и УНСС. Повече от 20 години инвестира „на зелено" над 300 млн. евро в изграждането на повече от 2200 км. газоразпределителна мрежа. От 2010-та е председател на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН, а от 2011-та и на БСК.

 

Калин Манолов:Артистът днес се играе от Камен Донев.

Визитка:

Камен Донев е български режисьор, актьор, драматург и хореограф. Завършил специалност актьорско майсторство в НАТФИЗ. От 1994 до 2009 е актьор в ТБА в София. През 2000-та и 2001-ва година участва в българското телевизионно предаване „Улицата" на Теди Москов. Изиграл е над 40 роли в театъра и киното, написал е повече от 30 драматургични творби, автор на изключително успешните спектакли „Възгледите на един учител за народното творчество" и „Песни и танци и истории из балканските земи за сватбите", автор на сборника „Всичко до тук: текстове за театър, кино и телевизия", съдържащ текстове от дългогодишното му творчество. 

Калин Манолов: Философът е проф. Тодор Танев.

Визитка:

Тодор Танев е проф. д-р на политическите науки, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски", ръководил специалностите „Политология" и „Публична администрация", чете лекции в Американския университет в Благоевград, университетите в Питсбърг, Ню Йорк, Мичиган, Амстердам, автор на книгите „Политическата култура", „Държавничеството", „Анализ на публичните политики", „Политически стратегии", член на Гражданския съвет на Реформаторския блок от създаването му през 2014-та година, от 7.11.2014 до 1.02.2015 е министър на образованието и науката във второто правителство на ГЕРБ.   

Калин Манолов: И така, здравейте, господа - проф. Танев, г-н Донев, г-н Дончев, правим генерална репетиция и сте първите ни гости. Чест е за нас наистина, че точно Вие сте в първия състав на страшния морален съд, който сега ще разиграем. Ще Ви кажа след малко какво имам предвид. Може би първо да кажа, всъщност смятаме да правим от тук нататък ново предаване с философа, икономиста и артиста в сравнение досега. Както вече споменах, да показваме пряката връзка между разума, етиката и фактите от действителността. Как? Като говорим да политиката, икономиката и обществото в предаването през призмата на свободата. Защо? За да пледираме за въвеждането на етични стандарти в политическия и обществен живот на България. За да постигнем това, ще се опитаме да оценяваме действията на политици и общественици не само съобразно собствената си професионална компетентност, но и собствените си морални стандарти. Ще се питаме реална ли е нуждата от действието, което означава дали то е разумно. Какви са мотивите на действащите лица? Което всъщност ще означава дали то е почтено. И ще бъде ли от полза за всички, които засяга? Това ще е равно на дали е справедливо. Когато се задават такива въпроси, безспорно първо трябва да се дефинират понятията и това и ще направя в момента, преди началото на нашия разговор.

И така, разум, поне предлагам с това съдържание на понятието да работим в предаването, означава да разбереш и действаш в съответствие с фактите от действителността. Почтеност означава да не жертваш собствените си убеждения за мнението или желанията на другите. А справедливост – да не се стремиш да придобиваш незаслуженото и неполагащото се материално или духовно от никого, нито да го даряваш на никого. И така крайно време е да откриваме първото заседание на страшния морален съд, в който първи заседатели днес са Сашо Дончев, Камен Донев и проф. Тодор Танев. Представих Ви ги накратко. Да не губим повече време в разяснения и уговорки.

 Проф. Танев стабилно ли е управлението? Стабилен ли е кабинетът, според Вас?

Тодор Танев: Този в настоящето, към днешна дата?

Калин Манолов: Този, в който вие бяхте до преди седмица министър.

Тодор Танев: Бих казал, че по своеобразен начин - в турболентни времена – стабилен. С това, примерно, ловко лавиране между партньори, които са самите те променчиви, г-н Борисов за пореден път показа на цялата нация своята находчивост и устойчивост. Не е случаен фактът, че на последните местни избори ГЕРБ набра доста сериозна подкрепа, но дали винаги ще е така, това зависи от много неща. Да го кажа по-просто – ако се изпуска от време на време по един министър, а с това и парата, ако от време на време по този начин някой от стоящите на опашката близки, поне до там близки, полупартньори, партньори на правителството, но с по-голямо желание, получават нещо срещу това, дълго време може тази формула да остане в живота, ако не се случи нещо по-драматично и по стряскащо, било отвънка или вътре в страната. В случая не визирам ДПС, нито визирам Москва, нито Анкара, нито всички, които сме свикнали да обвиняваме. Проблемът е вътре в България преди всичко. Как този народ, който толкова лесно вярва веднага на всичко, което му се подаде, и след това сам се отказва, все едно че никога предния ден не е мислил обратното. Този народ как ще реагира последния път? Чакаме следващите пъти, имам предвид.

Калин Манолов: Когато гърмят следващи бушони?

Тодор Танев: Когато гърмят следващите бушони. Наивността се оказва, за съжаление, доста често разпространено нещо. Няма да забравя преди седмица-две, когато подбалкански градове, което означава така радетели на българщината, защото там има големи, най-големите българи, от там това не означава, че все пак всички са такива като тези най-големи българи. Те направиха подписка срещу абсолютно нищо, дойдоха до София и танцуваха хоро един автобус хора пред МС.   

Калин Манолов: За да ...

Тодор Танев: Извинявам се, направо го казвам – гротескно беше, а на техния кмет, на един от градовете там – Кабаиванов…  

Калин Манолов: …Кабаиванов беше председател на ...

Тодор Танев: …Кабаиванов, който радува за българщината, искам думата „каба", което означава нещо на турски, да си я махне от името. 

Калин Манолов: Добре. Не знам какво означава. Голяма, може би или нещо такова?

Тодор Танев: Не, „леко набухнала" означава.

Калин Манолов: Добре. Вие самият наивен ли бяхте?

Сашо Дончев: Сто каба гайди ..

Калин Манолов: Сто каба гайди, да. От гайдите решех, че означава голямо. Наивен ли бяхте Вие самият, приемайки длъжността и упражнявайки я по един интелигентен, бих казал интелектуален, може би нетипичен и неприемлив?

Тодор Танев: Не ме оценявайте. Хората ще ме оценят, пък и те вече го правят. Първо не става дума за мен, а за цял кабинет и аз говоря от името на целия кабинет, който бяхме.

Калин Манолов: Да, разбира се.

Тодор Танев: Ние работихме заедно. Никой сам не може да се оправи в тази грандиозна система. Факт е, че нито профсъюзите, нито учителският синдикат, най-големият общественик в България, през цялото време – 14 месеца се оплакаха от нещо. Нямаше някакви сериозни вълнения от учените. Три милиона бяха дадени от нас, намерихме ги от министерството само за млади учени. И утре, в петък, в 9 часа, в УАСГ, университета за архитектура ще ходя, за да видя тези, които се явяват на... 

Калин Манолов: За тези пари ще говорим малко по-късно.

Тодор Танев: Не, не, вижте. Много е важно. Няма посрамване. Има много неща, които са свършени. Няма да ги изброявам, защото вече съм ги изброявал. Най-важното обаче, ключовото за България се оказаха парите. Значи преговорите са започнали преди години, но последната, финалната година беше за изграждане на капацитета и приемането, че това е капацитет от тези, които ще дават парите, именно европейците. Тука няколко пъти успяхме също, но не сме го правили за нас. Самият аз никога не съм имал повече от една заплата и никога преди това не съм имал нищо повече от колкото университетска заплата.  

Калин Манолов: Чухте ли какво каза Орешарски тези дни, че всъщност неговият кабинет е подготвил всичко около тази програма, а Вие едва ли не сте присвоили..?

Тодор Танев: Вижте, не е само на Орешарски. Това е почнало преди това и можем да говорим и за след Орешарски, нали? Не е всичко точно така. Къде оставяме кабинета, който беше ръководен три месеца и при това в решително време, на Коларова? Ние всички сме работили. Аз говорих, че финалният спринт винаги е по-сложен от всичкото преди това.  

Калин Манолов: Но пък победителят взема купата?

Тодор Танев: Да. Сега имаме милиард и триста. Абсолютно не отричам постиженията на тези мои предшественици. Без тях нямаше да го има това.

Калин Манолов: Вие ги изтичахте, някой друг ще ги...

Тодор Танев: Но без нашата работа, всичко друго щеше да бъде напразно,  защото исках да видя на Орешарски хората, които ходят и с какви езици биха ходили в Брюксел, с кои очила точно, с какви думи и маниери и с колко пот се изгражда, много сложно като министерство заварено, нужния капацитет. Ето това за капацитета трябваше човек, който разбира от публична администрация. Аз бях това. Не съжалявам абсолютно за нищо. Точно обратното – горд съм, че успях да укротявам системата, да докарам парите и да покажа, че в политиката е възможно да има и хора, които не крадат никога нищо.

Калин Манолов: Г-н Донев, какъв театър е българската политика?

Камен Донев: Аз съм се изказвал няколко пъти. В мен няма капка респект.

Калин Манолов: Балканска сватба ли е и или училище? С двата ваши спектакъла…

Камен Донев: Нищо не е. Аз не изпитвам никакъв респект към българската политика и понеже одеве се спомена стабилност, тези 25 години мога единствено да кажа, че има едно стабилно опростачване на хората и за съжаление то продължава. И затова ми е много трудно да говоря за политика, тъй като не съм видял доводи в обратното, за да бъда уважителен и да бъда признателен за нещо. 

Калин Манолов: Обаче ще си признаете, че са добри актьори, нали?

Камен Донев: Не, не са никакви. Нищо не са. Не са нищо.

Калин Манолов: Не стават?

Камен Донев: Не са и мъже. Значи да изнасилват майките, бащите и дядовците ни по селата, хора да умират ей така за нищо. Знаем всички проблеми, сред които живеем. Това не могат да бъдат мъже там горе. Това не са мъже. Това са... Не знам как заспиват тези хора. Просто много вътрешна ярост съм насъбрал.  

Калин Манолов: Подсещате ме преди да продължим с Вас и с г-н Дончев, „след мъжки разговор" каза някой от правителствения пресцентър, проф. Танев, Вие сте били поканен за съветник на премиера. Приехте ли? Вече сте или? 

Тодор Танев:  Не, още не съм. Не съм влизал в сградата на МС от три седмици.

Калин Манолов: Мъжки ли беше този разговор? Понеже каза Камен Донев, че няма мъже в българската политика.

Камен Донев: Къде са мъжете, кажете ми?

Тодор Танев: Вижте, проблемът ни е такъв, че има мъже, които по-често са мъжкари с особени първи 7 години. Много от тях, не искам да ги определям и не говоря за всички, но за опростачването, за това, което всички виждаме, такъв народ трябва на тези точно така наречени мъже, във всички кавички го слагам, за да могат да правят своите далавери. Не малко са останали и сега. Нека видим, фактите ще покажат дали има или няма, дали има слухове, които се тиражират, изобщо дали има някакво мръдване или поевропейчване. Даже се говори за заден ход, за връщане на България в 20-те и 30-те години при морала на политиците.

Калин Манолов: 20-те и 30-те години по-висок ли е бил моралът на политиците?

Тодор Танев: Относително по-висок. Да се краде от деца ми се струва мародерство. Един и същ милион, откраднат от националната сигурност, примерно от танкове, е ужасно престъпление, държавно. Но номинално същият един милион е откраднат от деца и той е многократно по-висок, това е национално мародерство. Ако погледнем зад познатите ни министерства на образованието – не е било така по времето на втората голяма катастрофа, която сме имали – 21-ва, 22-ра година. Стояно Марчевски – министър на образованието тогава, вдига 1115 училища, прави 1-ви ноември Ден на будителите, въвежда задължителното образование от 1-ви до 4-ти клас. Да не говорим за много други заслуги, които има същият човек. Така че не винаги е било едно и също нещо. Да не бъркаме България с България и с това, което другите ни поддържат да го има...

Калин Манолов: Поне да имаме някаква отправна точка във времето.

Тодор Танев: …всичко ще остане един такъв битов национализъм с уговорени от партии по 40 души да танцуват протестното хоро, което вече обясних.

Калин Манолов: Мъжкото хоро. (Смее се)

Тодор Танев: Много е мъжко.

Калин Манолов: Г-н Дончев, Вие по-малко говорите до момента, което не Ви е присъщо. Затова сега бих искал да Ви помоля за един по-експертно и икономико-политически анализ, тъй като сте и председател на една от големите работодателски организации, имате доста голям бизнес. Бяхте също в някаква схема вкарани от края на миналата година включително до момента. Та въпросът, разбира се, е – стабилен ли е кабинетът и ако не е, има ли някакъв заговор срещу него и от кого би могъл да е той?

Сашо Дончев: Няколко неща искам да кажа, може би не веднага в темата. Първо, очевидно не си ме виждал често в компания на умни хора, където аз много обичам да мълча. Така че в момента за мен е удоволствие. Второ, по отношение на това стабилен или нестабилен е кабинетът, аз нямам критериите, защото не знам какъв е смисълът от тоя факт. България, българското общество има нужда от кабинет, който успява да организира по такъв ефективен начин ресурсите на обществото, за да постига целите на обществото. И тогава гарант за стабилността на едно управление, на един кабинет е самото общество. Ако в това, което вече 25-26 години наблюдаваме, ние търсим стабилността и определяме стабилността по единствения критерий колко депутати подкрепят това правителство, това за мен е пълен нонсенс. Това няма никакво значение колко депутати подкрепят едно правителство. Нещо повече, без да съм натрапвал когато и да било моите идеи на политиците, тръгнали към властта, преди съставянето на това правителство някъде в кулоарите на парламента срещнах днешния премиер и му казах – ти си мъжкар, защо не правиш правителство на малцинството…

Калин Манолов: Той се канеше, между другото.

Сашо Дончев: …нали е важно онова, което ще правиш и ако то има подкрепата на обществото, какъв ти е проблемът? А пък ако случайно тези останалите те бламират в опитите да бъдеш полезен на обществото, ние знаем как да излезем на улицата и да те подкрепим. Мъжкарско аз приемам онова поведение, когато не правиш компромис, когато знаеш как да произведеш в полза всичко онова, с което разполагаш и го правиш въпреки всичко. А другото са комбинации. Нещо повече, това днес толкова много ми прилича на онези апаратни техники, познати ни от преди 26 години в единствената партийна централа, в комсомолската организация…

Калин Манолов: Вие почти дословно цитирате правителственият говорител, която каза след срещата на Борисов в Лондон с българската общност там, че провокативните въпроси били някакъв сценарий, типичен за ДС и техните червени наследници. Вие нещо подобно казвате сега по друг повод. Не знам дали сте чули това изявление.

Сашо Дончев: Не, не съм го чул и не знам дали трябва да съм щастлив от сравнението, но при всички случаи не това имах предвид и за това мога да говоря отделно. Имам предвид всичкото това броене, което броене е очевидно. Напоследък някак си никой не може да убеди обществото, че не става дума за задкулисие, но вътре в парламента, че става дума да наредим всички около масата и да нахраним всички така, че да има спокойствие там, където не трябва да има спокойствие. В парламента не трябва да има спокойствие. В парламента трябва да има непрекъснат сблъсък.

Калин Манолов: А в икономиката трябва ли да има спокойствие?

Сашо Дончев: Ами не, трябва да има конкуренция. В икономиката трябва да има конкуренция, в политиката трябва да има конкуренция. Навсякъде трябва да има свобода и правото да се проявяват.

Калин Манолов: Аз все пак ще Ви задам 2-3 конспиративни въпроса, защото интуитивно ми се струва, че всички катаклизми – и тези, които експлодират на повърхността, свързани с правителството, и други, които минават много незабелязано от захлупващи ги събития, случайно или нарочно – имат много пряка връзка с енергетиката, където Вие сте от признатите капацитети в България, особено с газ. Скандалите с Овергаз в края на миналата година, когато ви обвиниха, че не можете да доставяте газ на потребителите, пък онзи ден КЕВР каза, че това не е било така. Смяната на генералния директор на БЕХ, който Ваш душманин беше, да се изразя по един присъщ на „Под игото" начин. Та нещо има размествания – ето сега няма да пускат Доган и Пеевски в Турция, значи има нещо много свързано със задкулисни и икономически интереси.

Сашо Дончев: Първо, нека уточним, че всеки един от нас е в правото си и аз винаги се ползвам от това право да си определям само приятелите и враговете. Има хора, които няма как да бъдат забелязани от мен и лицето, за което говорите, не ми е нито приятел, нито враг, той просто е никой.

Калин Манолов: Но е имал роля, очевидно.

Сашо Дончев: Кой го е слагал там и защо са го слагали е извън моите интереси.

Калин Манолов: Има ли мъртви вълнения, свързани с енергетиката, питам.

Сашо Дончев: Винаги е имало, през всичките тези 26 години и причината за това е, че в енергетиката има сериозни парични потоци и сериозни възможности за кражби. Онова, което може да характеризира с една дума цялата 26-годишна нова история на енергетиката, е кражба. В енергетиката се краде на поразия и се краде пред очите на цялото общество и накрая обществото плаща сметката. Извинявайте, предаването си е Ваше, но ако влезем в детайлите, ще влезем в дребнотемия, а ние искаме в присъствието на философи да се опитаме всички ние да бъдем малко философи, да говорим за нещата, да вземаме повод от предните теми и да ги извеждаме.

Калин Манолов: Но е важно това, което Ви питам. То засяга всички нас.

Сашо Дончев: Да, важно е, но ще влезем в конкретни разговори, а тези пък са толкова болезнени теми, че не трябва и да бъдем повърхностни и като влезем в тях, трябва да влизаме много надълбоко. Вземайки повод от това, което вече беше казано преди мен и не защото искам да бъда защитник на българина, въпреки че бих искал да бъда, стига да имам качествата да го сторя, но аз дълбоко вярвам, че масовият българин може да не е толкова културен, колкото ни се иска, колкото го изисква началото на 21-ви век, днешната геополитическа ситуация и много други неща, но той е достатъчно културен, за да бъде и достатъчно морален. Друг е въпросът дали успява да реализира себе си и тук, пак казвам – не в негова защита, но при всички случаи като упрек към провалилия се български елит аз искам още веднъж, моля да ме извиниш, че в твое присъствие за н-ти път го казвам, но големият провал на нашия преход се нарича Конституция.

Общественият договор е големият провал на нашия преход. Този обществен договор, написан въпреки волята и благодарение на недостатъчната политическа култура на българския народ, такава роля му беше отредена на българския народ. И като добавиш към тази тоталитарна конституция, в която водещата власт е в държавата, а не в народа, не в суверена, като добавиш и тоя ужасен закон, кошмарен закон, този циничен закон, наречен – закон за пряко участие на гражданите в управлението на държавата…

Калин Манолов: …ще стигнем и до него.

Сашо Дончев: Безобразие! Вие представяте ли си – с един закон са иззети граждански права. Граждански права могат да се изземат със закони, но ако това, ако коренът е в Конституцията.

Калин Манолов: Нека това бъде в следващата, втора част на предаването.

Сашо Дончев: Нека да довърша тогава, без да влизам в детайли. Единственото оръжие, единственото възможно действие, което е оставено на българина е революцията. Ние не можем по друг начин да променим нищо, а българинът не е революционер и в това няма нищо лошо. Защото революцията обикновено е съсипия, разруха, а българинът е съзидат. И да го обвиняваме, че не иска да прави революция – къде е българският елит, който го поставя в това положение?

Калин Манолов: Нека с този риторичен въпрос да завършим първата част на предаването и ще продължим да търсим отговора му, раздавайки нашите морални оценки на действията на политици и на политически и икономически субекти в България и във втората половина на предаването.

 

Втора част.

 

Калин Манолов: Видимо и невидимо продължава в новия формат на раздаване на морални оценки на действията на политиците и на политическите действия на други субекти – обществени или икономически. В студиото сме с икономиста Сашо Дончев, артиста Камен Донев и философа проф. Тодор Танев. Малко по-малко като че ли отелихме време на артистичната гледна точка към лошия театър политика, г-н Донев, но вземете повод от това, което казаха г-н Дончев и Тодор Танев и направете своята импровизация, своята интерпретация, Вашето народно творчество по тоя повод.

Камен Донев: Аз, честно казано, избягвам да говоря, защото това, което казвам, първо не достига до тези, които трябва да го чуят. Преди време ми се обадиха за една кампания по радиото, която е срещу лошото шофиране и т.н, всички неща, които ни възмущават. И аз отказах да участвам в тази кампания. Те ме питаха защо и аз казах – уважаеми господа, тези, които карат по тоя начин и които си позволяват да вършат безогледно всичко онова, което не трябва на пътя и въобще, те не слушат Вашето радио. И ако случайно попаднат на тази станция и чуят мен да им казвам – недейте да карате пиян или еди какво си, те ще ми теглят една майна и ще сменят станцията и край.

Калин Манолов: Аз Ви уверявам, че нашите зрители Ви гледат.

Камен Донев: Вие ме уверявате, ама аз не вярвам, защото знам, че интелигентните предавания, каквото е това, ги гледат интелигентни хора.

Калин Манолов: Те не са чак толкова малко, между другото. По-пасивни са, по-безшумни са, тихото мнозинство, казваше един американски президент.

Камен Донев: Изцяло за добро мога да кажа, че съм далеч от политическия елит и мога да говоря за това, което наблюдавам сред обикновените хора. А това, което аз наблюдавам, за съжаление е една демотивация, което е вече много притеснително. Като започнем от демотивация, която се изразява във вече сериозен демографски проблем, и демотивация, свързана с ценностната система. Хората не вярват във всичко онова, което ние с някакво вътрешно бълбукане наричаме ценностна система, много се осланяме на нея и искаме да я има. Да и аз много искам да я има, но това наблюдавам. За съжаление, нашият политически елит хал хабер си няма от този сериозен проблем. Не защото не иска, а защото той презира всичко онова, което е сериозно в държавата. Той с една досада, с една мъка се грижи за своя народ.

Сашо Дончев: А грижи ли се изобщо?

Камен Донев: Ами да, „грижи".

Сашо Дончев: Имитира.

Камен Донев: Да, имитира грижа. Аз не мога да си обясня, ето и професорът каза, да се краде от деца, да се краде от болни хора. Знаете ли, аз имам приятели полицаи. Вие влизали ли сте в полицейска кола? Как изглежда една полицейска кола, как изглеждат линейките, да не влизаме сега в детайли. Как спят тези хора горе знаейки, че нашите болници, че нашите пътища, че нашите обществени сгради са под всякакъв санитарен минимум? Това е възмутително. Аз не знам дори въобще как излизат и се смеят. Има едни депутати, към които като насочиш микрофон и той с една ехидна усмивка започва нещо да разсъждава. Ама какво ми разсъждаваш ти, тикво. Излез и се извини пред хората, кажи – майко, татко, извинявам се за това, което преживявате, за парите, които получавате, извинявам се за дечицата, които нямат пари за животоспасяваща операция. Как и защо въобще да обсъждам аз. Извинявайте, че съм така емоционален, но понеже съм всеки ден в това нещо и това се чудя аз.

Калин Манолов: Като Ви слушам, се чудя дали да Ви задавам въпросите – разумно ли е, почтено ли е, справедливо ли е това, което правят политиците, защото като че ли отговорът…

Камен Донев: Аз не съм сред тях. Знаете ли, сигурно има между тях свестни, читави хора. Да, глупаво е да се казва, че всички са един дол дренки, така е. Но добре де, в крайна сметка кое натежава – колко са читавите хора и колко са тези, които не са читави? Значи има генерално някакъв много голям проблем, щом в тази държава толкова години ние говорим едно и също, умни хора, нали. Аз не се слагам сред най-умните хора, аз съм по-първичен.

Сашо Дончев: Зависи от средата. (смее се)

Камен Донев: Облагодетелстван съм. Но толкова експерти в България… нали говорят, че България има много експерти. Е добре, какво стана с експертите? Кой ги слуша?

Калин Манолов: Не са във властта.

Камен Донев: Не са да, защото са по-смирени хора, не са нагли, не са арогантни.

Калин Манолов: Аз Ви предлагам още един конкретен казус от българската политика относително накратко да коментираме, тъй като разбуни духовете. А именно номинацията на България за генерален секретар на ООН. Вече е ясно – това е Ирина Бокова, след двегодишна… не искам да употребявам една единствена дума, но да кажем дълбок размисъл на българските правителства, тъй като номинацията е от 2014 година от правителството на Пламен Орешарски. Нека съвсем накратко си припомним казуса и след това ще го коментираме в студиото с нашите първи съдебни заседатели.

 

Видео:

Правителството вече е готово със стратегия за кампанията на Бокова. Заделен е бюджет, екипът ще бъде сформиран до дни. Иначе е рано да се прецени какви са шансовете Бокова да бъде избрана за генерален секретар на ООН според министър Митов. Номинацията й от българска страна не е закъснява, така той отхвърли обвиненията на опозицията.

Даниел Митов: Въпрос на тактика е. С подобни номинации не може да се закъснява да, но не може и да се избързва. Сега в момента определени кандидати тактически изчакват, за да видят точно какво ще се случи, кой ще бъде номиниран и се позиционират.

В парламента противниците на Бокова останаха изненадани от внезапната й номинация, а поддръжниците й от АБВ даже я обявиха за закъсняла.

Изказвания на депутати:

1)      „Това е един голям шанс за страната ни. Чака ни много работа, за да завърши позитивно."

2)      „Имаше голямо забавяне, тъй като голяма част от кандидатите вече бяха обявени. Бих казал – по-добре късно, отколкото никога."

3) Валери Симеонов: „Не мисля, че е най-доброто решение, но по принцип ще подкрепя, защото трябва да има българска кандидатура и естествено трябва да се гони максимално ефективната кандидатура."

4) Михаил Миков: „Г-жа Бокова има всички качества. Сега трябва да се ангажира цялата държавна машина, за да стигне България до този успех."

5)      „Не е това единната кандидатура на България."

6)      Четин Казак: „Това е едно добро решение, мъдро решение, което отчита реалностите и реалните шансове."

В писмо до БТА Ирина Бокова благодари за подкрепата, която по думите й идва в точния ключов момент. Засега тя ще се състезава за престижния пост с още четирима кандидати. С номинации до момента са Хърватия, Португалия, Словения и Македония. През юли ООН започва селекциите за поста. В момента българският дипломат е генерален секретар на ЮНЕСКО, като заема длъжността от 2009-та година, след като е избрана с конкурс.

 

Калин Манолов: Продължаваме с коментари от студиото. Тази палитра от политически мнения като че ли даде много ясна картина и на мненията на обществото за тази кандидатура, но с много подтекст – синьо-червено, комунизъм-антикомунизъм, родови и наследствени връзки и товари, които носи човек, потенциал, който има България на най-видимата позиция в световен мащаб. Как го виждате това, което се случва около кандидатурата, един коментар на невидимия пласт отзад. Може би с Вас, проф. Танев, защото гражданският съвет към Реформаторския блок, към който Вие принадлежите, категорично отрекоха тази кандидатура.

Тодор Танев: Труден и лесен въпрос. Първо, вече има номинация и тя е единствената българска. Без да съм от друг етнос, но български гражданин, без да съм от тази или онази партия, аз бях единствен в цялото правителство след Христо Иванов, който си отиде гражданин. Останаха партийците. Мога да кажа, че във всяка една от позициите имаше смисъл, но в момента всички тези смисли се изпариха.

Калин Манолов: Защо?

Тодор Танев: Защото България има един, който е номиниран. При това ние всички няма да гласуваме за това, той е номинация на България. Поне да си мълчим. Защото в съседна Македония не знам дали така правят, дали правят така в другите три-четири държави, които остават, както ние сме способни да си го правим. Хайде не по български да си замълчим от този момент, защото срамота, тук няма нищо, което да е партийно в буквалния смисъл на думата. Вземам думи от всичко, което казахме дотук. Страховитият ужас на България до момента, описван така добре от нашите събеседници и от Вас, се нарича партизанщина, партийност. Имаме старовремски партии. Те не са партиите на 21-ви век, нито от Англия в края на 20-ти век. Това са старовремски партии, които не знаят много повече от това къде е интересът и оттук до края на мандата какво и как биха могли да направят. Така голямата крачка не се прави. Това е и въпросът с тази Конституция, за което г-н Дончев говори. Конституцията фиксира партийността в българския политически и обществено-политически въпрос. Като кажат някъде – това ще се реши политически – означава, че някакви партийци с други партийци някъде са се наговорили.

Калин Манолов: Спазарили са се.

Тодор Танев: Гражданите ги няма и от правителството те си отиват със или без куфари, кашони или други там ритуални танци на самоубийство. Отиваме си ей така. Най-лесното е да отрежеш главата на един гражданин. Само че оттук нататък какво следва, когато останат партийците от старомодния тип? Тогава става една гора, пълна не с червени шапчици и други приказни герои, а само с вълците.

Калин Манолов: Само вълците останаха.

Тодор Танев: Съжалявам, това е друг голям повод как ни изиграха 90-та и 91-ва година…

Калин Манолов: Сещам се за една пиеса – „Вълци нема" – ако си спомняте. (смее се)

Тодор Танев: …Ирина Бокова не е партийна номинация. Започнала е може би оттам, но кажете кое беше партийното, което извърши за своите мандати в ЮНЕСКО? Тук имаме спор – какво направи за някои движения, северноафрикански, да го кажем, арабски и други? Имаше някаква мътилка около това, но аз съм говорил и с израелски организации – нещата не са толкова прости, въобще не представляват тук черното, там бялото, всичко ни е ясно, силно любим, силно мразим. С това не в 21-ви век…

Калин Манолов: То се оказа, че толкова силно любим и мразим, както по отношение на турците и робството, така и по отношение на кандидатурата за генерален секретар на ООН, г-да. И Вашият коментар, г-да. Мълчим си оттук нататък, но сега му е времето да си кажем какво мислим. Г-н Дончев, като това е само повод да кажете каквото мислите.

Сашо Дончев: Нямам критериите, с които да оценя тази кандидатура, защото съм свикнал да съм наясно какви цели трябва да се постигнат, за да търся подходящ човек, който може да ги постигне или да помогне да ги постигнем.

Калин Манолов: Да няма вето от страните-членки от Съвета за сигурност на ООН.

Сашо Дончев: Вето за кое?

Калин Манолов: За нейната кандидатура. Това е целта – да няма вето, за да бъде избрана.

Сашо Дончев: А, да няма вето?! Аз сега го чувам, че това е целта.

Калин Манолов: Да кажем, че аз я формулирам.

Сашо Дончев: Аз не знам критериите на Съвета за сигурност, така че не мога да коментирам това. Има някакъв непрекъснат, ежедневен и то не на българския народ, а на българския елит комплекс, който ние си избиваме в тези разговори. Примерно хващаме нашия любим Гришо. Григор Димитров бие и всички ние сме щастливи, че българите бият. Бие Григор Димитров и то защото не му е подарено от някъде, а защото много се е трудило момчето. А ти какво си се трудил в твоята работа? Та и сега. Ако тя е доказала в тази организация, в ООН, защото ЮНЕСКО е организация на ООН, е доказала, че може да бъде мениджър на такъв ранг, ние защо трябва да й пречим? Аз това не разбирам.

Калин Манолов: Както казват политолозите – тук идва идеологическия комунизъм, произхода…

Сашо Дончев: …Калине, напоследък все повече доказателства намирам за себе си, че идеологиите са оправдания за мръсниците. Те са първите, които най-напред ги прегръщат, за да могат да оправдаят с тях мърсотиите, който правят, поразиите, които правят, а след това са първите, които почват да ги осъждат. Аз толкова съм неподвластен на тези идеологии, че няма как да вляза в тази полемика.

Калин Манолов: Нека погледнем обаче обратната страна. Не се ли изхабиха всички неидеологигчески партии до момента?

Сашо Дончев: Ама животът на хората не е идеология, по дяволите. Животът на хората е много просто нещо. Трябва в общуването с природата да оцелява, да се храни. Длъжен е, природният му дълг е да се възпроизведе, да отгледа децата си. Много просто, къде е идеологията в тези работи?

Калин Манолов: Начинът, по който се управлява, все пак, дори в такъв тип правителства и политици като българските по някакъв начин има връзка с идеята…

Сашо Дончев: …има връзка с марксистко-ленинската идеология.

Калин Манолов: Ама не само.

Сашо Дончев: Е как? И с други етатистки идеологии. Има много пряка връзка, но това не означава, че е правилната организация на обществото.

Калин Манолов: Добре, как трябва една партия на фона на това омерзение, за което говорим повече от половин час, как един човек да има вече доверие политическо в политици и по някакъв начин да ги припознае? По какъв начин да си избере – ако не е идеология, ако не е лява или дясна, ако не е либерализъм?

Сашо Дончев: По това какво са направили те.

Калин Манолов: Какво правят те?

Сашо Дончев: Вижте му биографията. Ако той никога не е изградил нищо, ако той няма семейство, няма дом. Ако не можеш да намериш един човек, на когото той е бил полезен в живота, защо му вярваш, че като му дадеш власт, а власт означава възможност да се разпореждаш с ресурсите. С чии ресурси – обществените ресурси. Ресурсите на обществото са парите и правата на гражданите.

Камен Донев: Аз само исках да кажа, че българинът, не знам в какъв мащаб, но криво разбира цялата тая работа с идеология, власт и стандарт на живот. Той е някак си така настроен, може би от едно време идва това, че т.нар. градивност, за която много често се говори и какво да оставим след себе си, това изцяло се изключва от живота на съвременния българин. Цялата му енергия е съсредоточена – ако мога днес да прибера, защото не се знае утре какво ще стане.

Калин Манолов: И това е не само за политиците.

Камен Донев: Не, не само политиците. Аз например ще Ви кажа какво наблюдавам и познавам такива случаи. Хора, които преди да се докоснат до някакви властови възможности, постове, финансови ресурси или други осъждат кражбите, осъждат всичко онова, което нас ни възмущава. В момента, в който на него му се отдаде тая възможност да го прави същото, той го прави. На това му казват гьон суратлък. Корупцията не се възприема с въпросителна. Тя идва, както идват тухли, както си поръчваш.

Калин Манолов: Да не забравя, защото обещах на г-н Дончев, а и наистина е много важно. Да завършим с референдумите, с референдумите като еманация на участието на гражданите в политиката. Съвсем накратко сега ще Ви припомним какво казаха накратко наши гости в предишно предаване, а след това ще чуем мненията на първите ни съдебни заседатели.

 

Видео:

Гост 1: Може би най-големият проблем на българските избори и българската демокрация се нарича 50% негласуващи. Това, имайте предвид, е много сериозно. Половината от българските граждани не участват в политическия процес по никакъв начин.

Калин Манолов: Имат своите основания.

Гост 1: Вероятно имат своите основания. Аз все по-често срещам хора, които са с политическа позиция, които не отиват да гласуват. Т.е. информират се по някакъв начин, имат изградени политически рефлекси, можем да ги наречем, отличават лошите от добрите, доколкото това може да бъде направено. Обаче те казват – не искам да отида да гласувам, няма за кого.

Калин Манолов: Понеже трябва да свършваме. Като обобщение – сменя ли се наистина система, политическа, с референдум или с референдуми? Последователните малки крачки могат ли да стигнат до генерална промяна?

Гост 2: Силно се надявам да е така и това да се случва, но ми се струва, че се случва доста бавно.

 

Калин Манолов: Понеже тази седмица беше внесена подписката за поредния референдум, което е един повод да кажем и ние какво мислим по въпроса. Вие започнахте вече, г-н Дончев, така че продължете в тая посока от миналата част на предаването.

Сашо Дончев: Първо, поздравления за Слави и за целия му екип, поздравления за онези, които си направиха труда да отидат и да подкрепят тази подписка. Все пак 650 хиляди, или колкото са, е огромна цифра, имайки предвид точно тази видима политическа пасивност на българското общество през последните години. За мен референдумът е основният инструмент за организация на живота на едно общество, защото чрез референдума обществото може да определя своите цели. Чрез референдума може да определя ресурсите, които са необходими за постигане на тези цели. Чрез референдум може да определя на кого да възложи, да се довери, за да постигне тези цели с тези ресурси. Така че това е безспорно най-важният инструмент в едно свободно общество. Подчертавам свободно, защото аз имам нелансирано разбиране за демокрация, може би не е сега времето. Затова смятам, че огромното престъпление, да, престъпление беше извършено през 91-ва година с приемането на тази посткомунистическа конституция, която само полира…

Калин Манолов: Ето, Вие направихте идеологическа оценка.

Сашо Дончев: Да, защото ние нямаме нужда от такъв граждански договор. Едно свободно общество няма нужда да залага в конституцията си идеологии. Едно свободно общество в обществения си договор договаря кой за какво ще отговаря, за да бъде животът добър. И в свободното общество държавата има много малко функции. Ние виждаме, че днес тя не ги изпълнява. За какво ни е стабилност тогава? Ако държавата не може да опази границите, ако държавата не може да опази двора, имота, кокошките на леля ми на село… живота на децата ни на улицата, то за какво ни е такава? Да не говорим като не може да помогне за справедлив процес – за какво ни е такава държава? А ние няма къде да ходим, ние нямаме избор, защото в конституцията ние не сме важни, държавата е важна. Там всичко е държавата, държавата… сякаш тези права падат от небето.

Калин Манолов: Тя ги раздава.

Сашо Дончев: Всяка държава се е родила с права и тя ги раздава. Това няма нищо общо със свободното общество, да Ви кажа. И конкретно за другото, което вече казах. Точно на базата на ниската политическа култура на обществото беше приет този закон за участието на гражданите в управлението на държавата и общините. Нямам думи! Това е най-циничният закон, който има в нашата нормативна уредба. С този закон извън и в допълнение към онази идеологическа конституция се изземват правата на гражданите. Откъде накъде гражданите ще молят за правото да се произнесат по някакъв въпрос?! А там има дори въпроси, по които на тях им е забранено да се произнасят. На кого е тогава държавата? Държавата е фикция. Държавата в общуването между свободните хора е сянка.

Калин Манолов: Както казва Бастиа – държавата е фикция, чрез която всеки живее на гърба на всички останали.

Сашо Дончев: Да, само за това, за съжаление, служи в нашето общество. (смее се)

Камен Донев: На мен ми е много тъжно, че думата държава се превърна в плювалник. Нали забелязвате, дори понякога самите ние и аз това го казвам с прискърбие, как плюят по държавата, обиждат държавата. Представете си хората колко са натрупали, че вместо тая дума, как да го нарека, тая метафора, ако щете, да стоим в едно светло, едно чисто поле, то се е превърнало в това.

Сашо Дончев: Ако позволиш да ти помогна с нещо. Онова, за което ти говориш и върху което не трябва да пада и прашинка и някакъв оттенък на негативизъм, се нарича родина, нарича се отечество, нарича се страна. А държавата са институциите. Държавата е враг на свободата по дефолт, тя е ограничител на свободата. Така че държавата не може да бъде любима част от нашия живот.

Калин Манолов: Затова Вие казвате – референдуми до дупка.

Сашо Дончев: Да. Но родината, аз напоследък не съм чул някой да използва думата родина. Професор Танев май тръгна в обясненията, които даваше за тоя смешен спектакъл…

Калин Манолов: Много се замислихте, проф. Танев.

Тодор Танев: Аз отдавна мисля по тия въпроси и не съм сам, цялото политологическо войнство мисли за тях. Ще кажа така – за референдумите съм по-скептичен, отколкото е г-н Дончев. Има причина за това и то са в тези, които той изтъкна. Конституцията от 91-ва година започва различно от американската и това го знаем. Вместо „ние, народът на САЩ", нашата започва с „ние, депутатите от Великото народно събрание", откъдето всъщност се легитимира единствената действителна тема и това е Велико народно събрание и въобще на висотата на същото, с което тя е била приета. Всички други биха били толкова недостатъчни, колкото проведените няколко такива референдуми до момента. Те са хубаво нещо, доколкото сплотяват, обединяват, вдъхват доверие на част от тези, които наистина са участвали в тях, но това не е достатъчно, за да бъдат те швейцарски.

Калин Манолов: България все още не е Швейцария.

Тодор Танев: Затова трябва внимателно референдумите да бъдат балансирани и начина им на създаване и тъй нататък. Въпросът е по-комплексен. Но пълното им отричане и довеждане до кьошето, както е сега използвано от партиите, г-н Дончев, мисля, че сте съгласен с мен, ги прави нещо, на което преди следващия референдум трябва да му издигнем нивото. Аз съм за това да има референдуми.

Сашо Дончев: Аз съм съгласен.

Тодор Танев: Тогава да Ви попитам – всички сега казват: да, референдум трябва. Ако не са всички, то са над половината. Сега обаче кажем ли: всъщност за кой референдум говорите, на Слави, за какво ставаше дума? И тогава ще падне нивото, те не знаят за какво, те искат общо референдум.

Калин Манолов: Затова е нужна смяна на системата. Време ни е за моралните присъди, които обещахме в началото. Разумно, честно, справедливо – трите критерия, по които оценяваме политическите действия на всички до тук. Как изглеждат на фона на тези критерии действията на политиците, които коментирахме? Г-н Дончев?

Сашо Дончев: Като че ли коментирахме само последния месец, но без колебание мога да кажа, че почтеността не е характерна черта на основната част от участниците в политическия живот в страната. И искам да направя и своята лека трактовка. Почтено е онова действие на всеки един от нас, което заслужава почит от останалите граждани.

Калин Манолов: Оценяваме мотивите по този начин.

Сашо Дончев: Аз не виждам такива действия в поведението на българските политици през последните 26 години.

Калин Манолов: Поне разумни ли са?

Сашо Дончев: За разум не можем да говорим и в ежедневните им изказвания, защото не го виждам. Разумно е онова, което дава възможност първо да формулираме цели, които няма да разпаднат обществото, а ще му осигурят устойчиво развитие.

Калин Манолов: Както аз казах, понеже трябва да завършваме, да действаш в съответствие с фактите от действителността. Кратки присъди, господа. Г-н Донев?

Камен Донев: Аз мисля също като Сашо Дончев, но това, което искам да кажа, което мен ме вълнува, може би някой ще ми се присмее или ще каже – ето той е актьор и е емоционален, за мен политиката трябва да се прави с любов и с емоция.

Калин Манолов: На този ден това е прекрасно послание.

Камен Донев: Аз съм против тоя възприет хладнокръвен образ на политика, който говори равно, безчувствено…

Калин Манолов: Трябва да Ви прекъсна, съжалявам. Проф. Танев?

Тодор Танев: В момента в Министерството на образованието вече много се радват, така че Вашият критерий е спазен.

Калин Манолов: Много любов (смее се). Благодаря Ви, господа. Това беше всичко за днес във „Видимо и невидимо" и новия формат на предаването, който репетирахме пред Вас с участието на Сашо Дончев, Камен Донев и проф. Тодор Танев. Приятна неделя и успешна нова седмица!

разума, почтеността и справедливостта в икономиката, политиката и обществото през изтеклата седмица

Прочети още на: http://www.bgonair.bg/vidimo-i-nevidimo/2016-02-14/strashniyat-moralen-sad-epizod-1-14-fevruari-2016

 
разума, почтеността и справедливостта в икономиката, политиката и обществото през изтеклата седмица

Прочети още на: http://www.bgonair.bg/vidimo-i-nevidimo/2016-02-14/strashniyat-moralen-sad-epizod-1-14-fevruari-2016

 
разума, почтеността и справедливостта в икономиката, политиката и обществото през изтеклата седмица

Прочети още на: http://www.bgonair.bg/vidimo-i-nevidimo/2016-02-14/strashniyat-moralen-sad-epizod-1-14-fevruari-2016

ялото предаване ще откриете в прикачения файл, а видео тук:

Интервю на Сашо Дончев за предаването „Просто Диков" с водещ Сашо Диков

Източник: Телевизия BiT

17 януари 2016 година

СТЕНОГРАМА

 

Водещ: Господин Дончев, предполагам си давате сметка, че рискувате малко с мен, че избрахте точно с мен да разговаряте. Аз се чудех на „Вие", на „ти", познаваме се отдавна...

Сашо Дончев: На мен ще ми е по-лесно, ако ми говориш на „ти".

Водещ: Бързам да кажа, че веднага ще направят връзката – той, нали, понеже Нери Терзиева при него работи и има нещо общо с телевизията. Защо рискуваш допълнително да си създадеш някакви коментари от тоя сорт?  

Сашо Дончев: Не съм мислил за коментарите, но предпочетох да разговарям с теб поради простата причина, че се надявам да не останем на повърхността на фактите, без да потърсим причините, които пораждат такива явления в нашето общество, и че ще имаме достатъчно много време, за да поговорим за тези причини. Аз честно казано не мисля, че тези 10-15-минутни телевизионни формати помагат на обществото да проглежда там, където то няма как само и директно да види, така че това са причините. А коментарите – коментарите са, слава Богу, дето се вика, че още ни коментират.  

Водещ: Бързам да кажа, че ти не си поставил никакви ограничения върху теми и въпроси. Нери Терзиева по никакъв начин никакво ограничение не е поставила и аз имам пълната свобода да задавам каквото мисля, че трябва да се зададе като въпрос. Нещо ако не се получи, вината ще е единствено и само моя и това го декларирам без грам колебание и съмнение.

Сашо Дончев: И аз в самото начало декларирам, че съм готов да отговоря на всякакъв въпрос, стига той да е от обществен интерес, да не е воайорски, да не е прекалено интимен. Аз нямам навика да говоря по тези теми.

Водещ: Ще се опитаме да сглобим пъзела оттам, че г-н премиерът те обвини така, че едва ли не като човек, който някакъв заговор е направил срещу него, срутване на правителството, конспирация срещу управлението по Нова година. Дотам, че без да го питам, в петък каза: „Ама ние се разбрахме със Сашо Дончев.".

Сашо Дончев: Може би му е тежало това, че всичко това се случва. Аз се виждах сутринта, преди тази твоя среща с премиера, виждах се с него и от срещата стана ясно, че според него, а всъщност и аз споделям това, че има някакъв заговор, сценарий – не знам коя е точната дума. Споделям това, че може би се оказахме, т.е. при всички случаи двамата се оказахме участници в този, каквото и да е това. Аз го нарекох водевил преди една седмица, фарс, каквото и да е. Сега дали и доколко той е бил умишлен участник или не, това си остава, аз не знам. И дори след този разговор нищо не ми стана ясно.

Става ми ясно следното, че във всичко онова, което е възбудило неговите тревоги, няма мои приятели участници, които да са предизвикали тази ситуация. А пък от гледна точка доколко негови приятели са участвали, оставам самият той да си го изяснява. Но позицията беше, че тази ситуация е предизвикана от други хора, въпреки нас и не е желателна за никого от нас двамата. 

Водещ: Към тия хора ще се върнем след малко. Сега ми се ще да стане ясно как така стана, че на 30-ти януари ..?

Сашо Дончев: На 30-ти декември.

Водещ: 30-ти декември. Извинявам се... се появи този документ, че за 1-ви, 2-ри и 3-ти януари има нула заявки от Овергаз за газ и този документ от диспечерски...

Сашо Дончев: Аз не мога да добавя нищо друго, освен вече направените от Овергаз съобщения по темата, но ако настояваш, ще повторя. Първо: документът, които беше показан на пресконференцията, включително и на 4-ти, ако не ме лъже паметта, януари в едно студио, представлява съобщение от технологично звено наречено Балкански диспечерски център. Това технологично звено е участник в диспечерско споразумение, но не е участник в търговския обмен, то не фигурира по никакъв начин, няма роля в договора ни с „Газекспорт". Така че тогава, когато ние сме се усъмнявали, че това е меродавна информация, ние сме го правили с ясното съзнание, че такъв източник на меродавна информация, свързан с изпълнението или неизпълнението на договора за доставка, не съществува. Как са се появили аз не знам все още, за съжаление. Дали това е някакъв втори, трети план, всичко това ще стане ясно до края на месеца, тъй като доставките на природен газ се оформят с протоколи, на базата на които се издават фактури след изтичането на месеца. Т.е. най вероятно цялата истина, без нюанси ще стигне до нас на 3-то, 4-то число на февруари. А засега можем да продължаваме да се досещаме само за някои неща.      

Водещ: Имаш ли обяснение защо пък Външното министерство на Русия се намесва с едно писмо, че имало между Овергаз и Газпром „търговски въпроси, които с години не са били уредени"?

Сашо Дончев: Категорично, първо формулировката ти не е много коректна. Нямам никакво обяснение защо МИД се намесва в търговски ... 

Водещ: Само, извинявам се: „продължават преговорите между българската компания и „Газпром" за натрупалите се през последните години търговски въпроси".

Сашо Дончев: Добре, това е така. Пак казвам, нямам никакво обяснение за това, че се налага Министерството на външните работи на Русия да излиза с каквото и да е съобщение по темата. Очевидно този въпрос е бил интерпретиран от някакви други, нетърговски кръгове по непонятен за мен начин. Колкото до формулировката „натрупани отношения" – ние с ...

Водещ: „Търговски въпроси".

Сашо Дончев: Да, „търговски въпроси". Ние с „Газпром" и „Газекспорт" имаме 20-годишни търговски отношения. И те са базирани върху два документа: единият е акционерно споразумение, по силата на което „Газпром" и „Газекспорт" придобиват 50% от акциите в „Овергаз Инк.", и вторият е договорът за доставка на природен газ. А и третото нещо – факт е, а то е и публичен факт, че ние с партньорите ни от „Газпром" сме се договорили, казва се модерно, за преструктуриране на капиталовото участие и ако трябва съвсем простичко да го кажа – за раздяла в този бизнес. Причините за това са легитимни. Всяка една компания в своята дейност, в своето развитие има планове, има приоритети. Очевидно дистрибуцията на газ и всичко онова, с което Овергаз се занимава, е твърде малко, твърде незначимо, а същевременно поглъща твърде много внимание на двамата първи зам.-председатели на „Газпром", каквито са Медведев и Круглов – членове на нашия Света на директорите. Аз не виждам във всички тези неща толкова... всеки ден се случват толкова сделки за сливане, за разделяне на бизнес и това не е трагедия. Това е нормална търговска практика. Така че аз не търся причините за породилия се скандал в тази постигната, окончателно под формата на пътна карта, договореност на 2-ри декември. Може би някакви други доброжелатели, стъпвайки върху това, са се опитали да заработят за себе си определени дивиденти.        

Водещ: Доколкото разбирам, Газпром са длъжни първо на Вас да предложат своя дял, след това – на други?

Сашо Дончев: Да. Това е, даже не е въпросът в „длъжни", това е част от нормалната търговска етика. И при всички случаи, и в нашия случай в частност, акциите на всички акционери са винкулирани, което означава, че другите акционери имат правото на пръв отказ.     

Водещ: Ще ги изкупите ли? Решили ли сте какво?

Сашо Дончев: Да. Смятам, че ще се справим. Още повече, че има страшно много други инвеститори, които проявяват интерес към дейността на нашата компания, така че в никакъв случай няма да останем сами в тази нелека задача – да газифицираме България.

Водещ: Доколко е вярно, че руснаците са водили и други преговори с потенциални ...

Сашо Дончев: Не знам. Това е от сферата на клюките. Аз не знам, не съм запознат.

Водещ: Как се стигна до това, че на 30-ти и на 31-ви Бойко Борисов в кабинета си събра шефа на „Булгаргаз", на „Булгартрансгаз", на БЕХ, само че ваш представител там нямаше?

Сашо Дончев: Е, съгласи се, че по-скоро Борисов би трябвал да знае отговора на този въпрос. Аз откъде да знам. Във всеки случай ние по далеч по-безпроблемни теми сме имали нормална комуникация. За мен беше изненада, че не ми се е обади в тази ситуация.

Водещ: Хекимян го попита от интервюто на 4-ти сутринта: „Защо Сашо Дончев го нямаше там? Беше ли поканен?" и той каза: „Не ми е моя работа да каня когото и да е.".

Сашо Дончев: Виж сега, това е един по-сериозен въпрос и по-проблемен отговор, според мен, защото някак си.. даже обидно за българския интелект е, че 26 години след като тръгнахме да променяме онова общество, което беше социалистическо, беше капиталистическо, но каквото и да е било, но не беше свободно, а ние продължаваме да говорим за държавни фирми, да търсим някакви такива преимущества на държавната фирма пред частната. Искам много ясно да кажа: ако държавните фирми можеха да бъдат по-успешни от частните, то Америка отдавна да е банкрутирала. В Америка държавни фирми няма и ги няма от много време. Значи имало е опити. Те са исторически известни - изучават се в учебниците - за едни големи железопътни магистрали, правени в 19-ти век, които фалират буквално на 3-та – 4-та година, след като са изсипани огромни средства за тяхното изграждане. Така че това първо - няма такава връзка, напротив – социализмът... за съжаление трябваше да продължа изречението: Америка щеше да е фалирала, а социализмът щеше да цъфти и връзва и да господства в целия свят. Само преди 26 години, Сашо, в България, както ние с теб си спомняме, младите може би не помнят, но всички предприятия бяха държавни. Е, и защо произвеждахме лоши стоки, защо тръгнахме да променяме това хубаво общество?   

Водещ: Веднага задавам въпроса: Защо се наложи на 31-ви декември, в 18.30 часа, както казва г-н Борисов, Овергаз да пише писмо до „Булгаргаз" спешно да осигурят доставките на газ? 

Сашо Дончев: Първо искам да кажа, че ако не беше този шум, до ден днешен нямаше да напиша никакво писмо и да съм помолил колегите да се обърнат към „Булгаргаз" в качеството му на обществен доставчик, но понеже... 

Водещ: Писмото е подписано от шефа на „Овергаз Мрежи" – Иван Чолаков.

Сашо Дончев: Та нека караме поред. Първо, ако не беше този шум и ако не заподозрях в този шум това, което ние официално заявихме, опит за рейдърство... 

Водещ: Демек - опит за отнемане на бизнес.

Сашо Дончев: Да. Опит за кражба на бизнеса. То и до ден днешен нямаше да се обърна, защото ние си имаме перфектен договор с доставчика на природен газ и никой до този момент не е казал, че този договор не е актуален, че не се изпълнява. Това е първо.

Второ – искам да направим опит макар и с малко думи да обясним, че в газовия бранш също има роля, дали ще я наричаме спасителна служба или пожарникарска служба, няма никакво значение, но тази роля се изпълнява от обществен доставчик. Лиценз за    обществен доставчик има „Булгаргаз" и това е негово задължение, а не негово право. И той трябва да е готов да изпълни това свое задължение във всяка секунда само при телефонно обаждане. Всичко останало са свободни интерпретации от хора, които очевидно са неграмотни, не знаят за какво говорят. Така че аз нямам намерение да ги коментирам. И точно затова, и не в 18:30, а на обяд колегите от „Овергаз Мрежи" контактуваха колегите си от „Булгаргаз", обществения доставчик. Това първо.

Второ, това, че звена на публичната администрация си вършат работата през пръсти, е ясно, че винаги ние – гражданите – плащаме цената. Но в конкретния случай, така формулиран, че в 18:30 някои пишат договори, е просто откровено доказателство, че някой не си е свършил работата, защото общественият доставчик на всеки три месеца защитава пред Комисията за енергийно и водно регулиране цена, при която ще осигури доставката в случай на необходимост, а тази цена не е абстрактна категория. Тя произтича от условията на утвърден от същата КЕВР договор. Така че договорът трябва да е наличен, трябва да е на сайта. Този договор при общи условия за всички, няма никакво значение кой ще поиска газ, и цената е ясна, защото е одобрена от КЕВР. Никаква драма. Някой се опита да драматизира и се получи водевил от цялата тая история.

Водещ: Извинявай, ама пак не разбирам. Защо всичко това се развива на 31-ви, а не на 21-ви, на 11-ти, на 1-ви и така нататък?

Сашо Дончев: Някой е сметнал, че тогава ще хване най-голям декиш и да покаже, че тук има едни хора, които не си вършат добре работата и ще трябва да им вземем бизнеса. Според мен това е тезата.

Водещ: И ако не беше сключен тоя договор какво, 200 хиляди души без газ?

Сашо Дончев: Ама това са глупости, Сашо. Ти разбираш ли, че за да спре газът пред който и да е клиент, някой трябва да отиде и да затвори крана, той няма как да спре. И ако този някой не е бил пред камерите на въпросните 30-ти и 31-ви, то тогава въпросът е – нека да го посочат, кой щеше да отиде и да спре газа? Освен това и днес се спекулира как общественият доставчик доставял на нашите клиенти. Нищо подобно, това са пълни глупости за неграмотни хора. Нашите клиенти се снабдяват от нас с природен газ, а ние, „Овергаз Мрежи", за януари месец купуваме газ от обществения доставчик. Така че е пълна бъркотия – къде от незнание, къде от некомпетентност, къде от недобронамереност, а къде може би и умишлено. Аз даже нямам време да се занимавам с това. Искам обаче да кажа нещо – че от цялата тази история ние толкова големи дивиденти изкарахме, колкото аз даже не съм си представял.

Никога в цялата 25-годишна история на Овергаз и моя персонална история като предприемач не сме имали такава еднозначна и категорична подкрепа в мрежите, каквато получихме в резултат на тези изпълнения. Беше изключително приятно, когато в началото на месец януари – 4-ти, 5-ти – ние разпращаме фактурите на своите клиенти за декември месец. Нормално е всеки човек, когато получи фактура, която го кара да плаща нещо да не му е най-приятното нещо в деня. А в този случай огромно количество клиенти, влез на нашия сайт и погледни, изразиха подкрепа, изразиха солидарност, обясниха ни се в любов, ако щеш.

Водещ: Е все пак не е кой да е, а министър-председателят казва – ако не бяхме ние взели нещата в ръце, 200 хиляди човека, деца ще мръзнат, минават на ток, щяха да ми сринат енергийната система – и тъй нататък.

Сашо Дончев: Какво искаш да кажа? Какво очакваш аз да коментирам по случая? В интерес на истината, като гледах записа на това изпълнение негово на 4-ти януари останах с впечатление, че той наистина е разтревожен и че наистина е подведен. От разговора, който имахме тази седмица в четвъртък с него, това ми впечатление в някаква много голяма степен се потвърди. Според мен не е бил много наясно, че го пързалят, но това също не е хубава характеристика за министър-председател.

Водещ: А какво значи – стиснахме си ръцете и се разбрахме?

Сашо Дончев: А не, нищо не сме се разбрали. Аз казах единствено какво сме се разбрали – че сме се оказали, това са негови думи, и двамата не по своя воля жертви на някакъв сценарии, на някакъв заговор. Разликата е в това, че той не знае причините и целта на тоя заговор, докато за мен то означава опит да се открадне бизнесът на Овергаз.

Водещ: Това го докара почти до гняв, бяс, той каза, че това е наглост да се твърди, че става въпрос за открадване на бизнес.

Сашо Дончев: Може и в това да е искрен, аз не знам доколко разбира механизмите за крадене на бизнес, но това е една класическа схема, която се разиграваше в случая. А за останалото – аз нямам качества да анализирам нито поведението на тялото му, нито това, което казва, какво издава. Не ме вкарвай в тоя разговор.

Водещ: Добре, твоят вариант, доколкото разбирам, ти продължаваш и сега да твърдиш, че има заговор в цялата работа и има намерение за отнемане на бизнеса?

Сашо Дончев: Да, продължавам да твърдя, че това е онова, което се разигра. За съжаление трябва да кажа, че не смятам, че това е отминало. Тази опасност очевидно съществува дотолкова, доколкото живеем в общество, Сашо, в което, за съжаление и с голяма болка го казвам, законите и тяхното прилагане не защитават предприемача от крадците, а обратно. В това общество не можеш да бъдеш напълно сигурен, независимо от фактите, че всички аргументи в една такава нечистоплътна история са на твоя страна.

Водещ: Кое те кара да продължаваш да мислиш, че опасността продължава да съществува и целта е отнемане на бизнеса?

Сашо Дончев: Първо, начинът, по който може би беше атакувана КЕВР да организира поредна проверка в компанията при положение, че миналата година, тъй като защитавахме и влизахме в нов ценови период, такава проверка беше извършена от КЕВР.

Второ, очевадно е, че на този пазар, някой ден може и това да ти е интересно и ще поговорим какви са причините, които спират развитието на газификацията, а те със сигурност са извън компаниите, които се опитват, въпреки всичко, да развиват тази газификация. Но сега искам да кажа, че тези колеги от Асоциация „Природен газ", всички, не си спомням точната цифра – около 17 лицензирани компании, полагат максимално усилие да стигне този страхотен енергиен продукт, страхотна енергийна алтернатива до техните клиенти. Но във всичките тези усилия, Овергаз е 80%, или по-добре да не говорим в проценти, но ние сме компанията, която е осъществила най-много инвестиции. Ние сме компанията, която е изградила най-дълга газоразпределителна мрежа. Ние сме компанията, която е достигнала до най-голям брой консуматори. Ние сме тези, които имат най-голям брой клиенти.

Водещ: Вярно ли е, че става дума за над 350 милиона инвестиции?

Сашо Дончев: Да. А да не говорим и за технологично. Искам да кажа, че ние сме на такова технологично ниво организирана компания, че със сигурност трудно ще ми намерите в Европа по-добре организирана от нас. И в цялата тази ситуация някой да се прави на ощипан, на угрижен, че сега точно нас трябва да проверява, това са за неразбиращи хора приказки.

Водещ: Връщам те малко назад. Миналата събота след цяла седмица твое мълчание ти каза…

Сашо Дончев: А какво да говоря? Аз чух, че си ме критикувал в ефир, че мълча. А какво – да участвам в клюкарски разговор? В разговор, в който никой не търси причините какво се случва, а само се прехвърлят някакви „аз дочух", „оня каза"… Аз каква работа имам в тоя разговор?

Водещ: Тогава ти каза, по време на откриването на школата на Стойчев и Казийски, че става дума за фарс около Нова година, в който очевадно участва премиера, но дано да не е сценарист. Разбра ли кой е сценаристът?

Сашо Дончев: Известно е, че аз не мога да лъжа. Аз имам своя версия. Имам, защото фирмата, която е специализирана по риск мениджмънт и обслужва нашата компания, събра достатъчно информация по темата и аз мисля, че персонално знам кои са лицата. Но по същата причина, по която ти казах преди малко, те сега същите тези злодеи седят, слушат внимателно и чакат аз да кажа нещо съставомерно, за да насъскат цялата съдебна система срещу мен. Така че не очаквай от мен да влизам в ролята на прокурор. Има си служби и ако действително тази държава не се е отказала изобщо да изпълнява отговорностите си към обществото, би трябвало тези служби да си свършат работата и да кажат кой стои зад всичко това. И не заради мен, не заради Овергаз, а заради това, че премиерът е бил подведен и че премиерът е поставен в една ситуация, в която трябва да се обяснява какво е правил, що е правил. Такива неща не се случват по белия свят, такова нещо може да се случи само, дето се вика, в България.

Водещ: С други думи – за теб за ясни хората, които стоят в основата?

Сашо Дончев: Да, аз знам. Знам кои са.

Водещ: Целта им е, продължаваш да твърдиш, да вземат бизнеса. Как щеше да стане?

Сашо Дончев: Аз не знам. Аз съм в тоя режим на отношения с държавата вече повече от 20 години. И за да не звучи нескромно, бих казал, че дори човек със средна интелигентност би си изработил някакви защитни механизми. Аз мисля, че сме ги изработили. И ми е трудно да си представя как е възможно да бъдат преодолени тези защитни механизми и да бъде постигнат резултатът, който тези злодеи са планирали да постигнат. Но е факт, че са направили опит. Аз това изобщо не го подлагам на съмнение. Нещо повече – получавам информация, в това число и от официални вече лица в държавата, че опитите продължават, че се пишат някакви такива пасквили до правителството, до Европейската комисия, с които се опитва някой да докаже какви злодей са Овергаз. Ако не се случваше с нас, щеше да ми е много смешно, честно казано.

Водещ: В същото време и ти си писал писма, доколкото знам в края на декември до Брюксел.

Сашо Дончев: Слава Богу ние с теб се познаваме и в други свои качества и знаеш, че аз не съм от хленчещите хора. Това, че съм писал, съм го направил, защото трябва да се защитават принципи. Защото не може 25 години да лъжем, че искаме да създадем условия в България хората на базата на талантите си, на уменията си, на труда си, на многото труд, който полагат, да успяват. А те могат да успяват само тогава, когато конкуренцията е свободна и справедлива, те могат да успяват на свободен пазар. И ако ние сме писали нещо до Комисията и аз съм го подписвал, то е било в защита на този свободен пазар. Никой не може да ми каже, че някой друг може да направи българите по-щастливи от свободния конкурентен пазар. Това съм писал, не съм се жалвал.

Водещ: Това ли е изходът, лекарството така да се каже?

Сашо Дончев: Лекарството във всичко – и в това, което ти правиш. Още повече ти си и спортист. И в спорта, започвайки, е състезанието. Състезанието и то честното, с обективното съдийство. Кой може по-добре да кара ски, да газифицира, да доставя газ, да обслужва клиенти.

Водещ: Бедите ти не идват ли в немалка степен от вестник „Сега" и прословутите карикатури на Комарницки? „Карикатурки" ги нарече на 4-ти премиерът.

Сашо Дончев: Е добре и да идват, какво да правя? Това също е принцип. Ти разбираш ли, аз съм плакал, когато слушах Гена Димитрова, аз бях на хиляди километри от тук, на 18-ти или 19-ти декември, не си спомням датата, когато тя запя пред катедралата. Плакал съм от това, че идва свободата. И сега изведнъж някой ми казва – ама не е вярно, ти си се заблудил. Няма такова нещо.

Водещ: Това за '89-та година става въпрос.

Сашо Дончев: Да. Какво значи свобода, какви 5 лева. Ние тук поиграхме си малко, затворихме кръга и отново имаме оная шибана държава, по дяволите. Ние отново имаме държавата, която не обича народа си. И какво да правя сега? Да им затворя устата? Да затворя вестника? Никога няма да се случи това. А пък в крайна сметка всеки един от нас си има кръст и трябва да си го носи. А моят кръст е на свободен човек. Моята мисия е да давам добрия пример. И връщайки се и обобщавайки двете теми, които сега подхванахме, искам да кажа на тези, дето искаха да ми откраднат бизнеса. Важното в този бизнес, господа, не са активите на Овергаз, не са паричните потоци на Овергаз. Важното е, че ние през тоя проект – аз и целият мой екип – успяваме да реализираме на базата на професионалните си умения, на базата на това, че не сме мързеливи да реализираме своята полезност към обществото. Това е главното. А пък онова, което е важно за мен, те няма как да ми го откраднат. Защото важно за мен в целия ми живот, не съм се напъвал да завещая голямо имане на децата си, но съм държал и съм мечтаел за това моите родители да се гордеят с мен и моите деца да се гордеят с мен. Аз това съм го постигнал и никой не може да ми го открадне и съм го свършил с делата, които съм постигнал, с биографията, която съм си написал.

Водещ: Едно от нещата, заради които най те уважавам, защото ти от край време, от иванкостово време все си опозиция на всяко правителство. Само че, знаеш ли ще ми се някак така простичко да ги кажем нещата. Жаклен Коен, шефът на БЕХ, защо така се изцепи, малко грубо и цинично казано, че е някакъв случаен човек, но той се изтърва в едно от интервютата, мисля, че на 30-ти беше, че „ние ще им разгледаме лиценза, да им вземем лиценза". Не е ли било това сценарият – Овергаз е изяден, не може да се оправи със своите задължения, взимаме лиценза, взимаме бизнеса, даваме го на нашите хора и нещата приключват и със Сашо Дончев, и с вестник „Сега", и с тези истории.

Сашо Дончев: Възможно е някой да си го е мислил така просто, но ти видя каква е реализацията. Колко още ще говорим на тая тема, не искаш ли да си поговорим за нещо по-интересно? Може би е било така, не знам.

А защо е случаен? Ами случаен е, а може да е нарочен, само че не е човек от бранша. Той не е енергетик и никога не е бил. Нещо повече – аз знам достатъчно много за него поради простия факт, че са ни се пресичали пътищата. Какво съм казал обидно? На мен не могат да ми кажат, че не съм газовик, защото това, което съм постигал в този бранш, не го е постигал не само никой българин, а много малко хора в света са го постигали.

И между другото пак някой от тя, от тези, които говореха от името на държавата, си позволи да каже – те му дали лицензии и не знам какво, пък той еди какво си. Уважаеми господа, никой нищо в тоя живот не ми е давал. Всичко, каквото съм постигнал, съм го постигнал въпреки държавата и въпреки политиците. Извинявам се, че може би е малко нахално, но и като ученик, и като студент, и навсякъде, където съм работил, аз съм бил сред отличниците. Непрекъснато се повтаря и аз не знам колко пъти трябва да се обяснявам, че не съм камила, но публикувахме вече тези писъмца от комисията за обвързаност, как беше, за секретните служби. Аз не съм бил нито щатен, нито доброволен сътрудник на никакви секретни служби на тоя свят. С Вяхирев се запознах, когато дойде на посещение през '94 година. Той ме запозна със сина си години по-късно.

Водещ: Само да кажа – Вяхирев е преди Алексей Милер, предният шеф на „Газпром".

Сашо Дончев: „Мултигруп" и Луканов не са създателите на Овергаз, а може би са първите, които видяха красотата на тоя проект и се опитаха да го яхнат. Писна ми вече да обяснявам неща, които са очевадни. Само че трябва някой да иска да каже истината, а не непрекъснато да тиражира лъжи и скрит зад „чухме", „казахме" жълтини. В лошо общество живеем, Сашо, и аз не знам с тоя разговор доколко помогнахме обществото да разбере къде са кривините. Трябва да си говорим повече за свободата, трябва да си говорим повече за отговорността на всеки един от нас, трябва да си говорим за това защо станахме пасивни, защо ни обхваща тоя нихилизъм. Много сериозни проблеми имаме, за които никой в нито една медия не говори. Защото това, което се случва днес, е резултат от нещата, които не се случиха 26 години. Не се случиха, защото България е със силна централна власт, а аз имам едно правило, което сигурно съм го споделял с теб. В една общност, общество ако случайно или нарочно, ако на някакво място се концентрира власт, много власт, рано или късно до тази много власт ще се докопа гадно копеле.

Това са принципите на свободата. Не може да има толкова власт на едно място. България първото нещо, което трябваше да направи даже преди да напише Конституцията, която имитира промяната, трябваше да се децентрализира властта. Трябваше да се даде автономия на общините, защото проблемите на хората са в общините. А проблемите, това всеки, който е учил мениджмънт би трябвало да го знае, те трябва да се решават най-близо до мястото на възникване. Защото гледаш ги сега – тук наводнения, там земетресения – и от централната власт се решава. Това изобщо не е работа на тези хора. Обществото има други механизми, по които се справя с проблемите.

Аз онази вечер случайно по вашата телевизия гледах репортаж как се чисти Чикаго от снега. Те тези хора не чакат кметът да дойде и да им разпореди. Всяка кола, всеки екип си има план, тръгва и знае по коя улица какво се очаква от него и за колко време да свърши. Ние непрекъснато фетишизираме и не само, ние законодателно, нормотворчески укрепваме централната власт като права и тя няма къде да бяга. Правата влекат задължения, само че тя се ползва от правата и не си изпълнява задълженията. Ето това е, което имаме след 26 години и всъщност не знам какво е това. Всички го наричат преход, защото никой не смее да го нарече нито свободно, нито демократично общество, нито пазарна икономика. Не знам какво имаме и на кого трябва да се сърдим. Не е виновен този или друг министър-председател. Аз наблюдавам внимателно тези процеси и трябва да кажа, че никой от тези не е излъгал какъв е. те откровено общуват с обществото. Те казват – аз съм този, такива са моите разбирания, такива неща имам да правя. Може би послъгват в това, което обещават, че ще направят. Но ако ти в човека, който стои срещу теб и ти казва, че ще ти оправи живота не виждаш в биографията му никъде да е оправил живота на когото и да било, как му вярваш, защо му вярваш?

Водещ: Трябва да свършваме, 39 минути и 40 секунди говорим.

Сашо Дончев: …от които 29 минути си говорим за Коен и всякакви други тъпанари като него.

Водещ: Аз такова нагло посегателство не съм виждал.

Сашо Дончев: Нагло е.

Водещ: Поне част от тези неща на Бойко Борисов не му ли ги каза?

Сашо Дончев: Казах му, всичко му каза. Час и половина си говорихме. И както ме знаеш, аз се опитвам на 63 години да стана по-малко емоционален, но когато нещата засягат принципи, когато нещата засягат свободата, аз не мога да се сдържам. Може би и сега малко прекалих с емоциите, за което моля твоите зрители да ме извинят. Но това е, тези неща са ми по-важни от парите, които някой мисли, че като ми открадне бизнеса, ще получи.

Водещ: Последно изречение. Като му говориш на Бойко Борисов, вдява ли въобще?

Сашо Дончев: Аз не съм му учител, не съм го изпитвал, след като съм му говорил. Не знам, времето ще покаже

Водещ: Добре. Благодаря ти.

Сашо Дончев: И аз ти благодаря.

 

"Защо след изказванията на политиците, независимият регулатор започва проверка само на "Овергаз"?".

Това попита в интервю за Дарик заместник-изпълнителният директор на „Овергаз" Светослав Иванов. По думите му започналата проверка не притеснява компанията, защото такава е правена последно преди 6 месеца - през юни 2015, а докладът не е имал никакви забележки.

Заместник-изпълнителният директор на "Овергаз" сравни обществения доставчик „Булгаргаз" с пожарната - не я ползваме всеки ден, но трябва да е в кондиция да помогне:

"Като към такъв играч на пазара ние се обръщаме към "Булгаргаз" вече 4 години. Защото от момента, в който започнахме да доставяме газ директно до крайните си клиенти, с което разрушихме монопола на "Булгаргаз" на българския пазар, ние искахме да ни предоставят договори, които да изпълняват тази роля - да гарантират сигурността на снабдяването в ситуации като днешната".

Такъв договор за последно от "Овергаз" са поискали на 3 декември, а от "Булгаргаз" отговорили, че не са в състояние да предоставят такъв, но при нужда ще осигурят доставки. Именно това са поискали от "Овергаз" на 31 декември:

"Обикновено на 30 или 31 декември с колегите от "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" изясняваме доста неща за следващата година, затова и никой не научаваше до края на 2015 г. Именно тогава с появиха за първи път най-сериозните опасения, че е възможно да възникне такава дискусия".

Проверката на КЕВР не притеснявала компанията.

"Последната такава проверка беше направена през юни 2015 г. Докладът от нея показа, че ние сме в изрядно положение, без абсолютно никакви забележки. Разбира се възниква въпросът защо точно след изказването на политиците по този чисто търговски въпрос независимият регулатор започва само на "Овергаз Мрежи" да прави проверка", добави Иванов.

 

Източник: Дарик Радио

07 януари 2016 година

Заместник изпълнителният директор на "Овергаз Мрежи" пред Цветанка Ризова.

Цялото интервю можете да видите ТУК.

Източник: Топ Новини

 

Светослав Иванов, заместник-изпълнителен директор, "Маркетинг и продажби на природен газ", "Овергаз Мрежи" АД, в интервю за София Topnovini.bg коментира ситуацията, когато часове преди Нова година съвсем неочаквано "Газпром" обяви, че спира доставките за единственото частно газоразпределително дружество в България от началото на януари. В ролята на спасител влезе държавният доставчик "Булгаргаз".

Г-н, Иванов, каква беше причината „Газпром“ да прекъснат доставките си на природен газ за „Овергаз“ на 31 декември 2015 г. и имаше ли някакви индикации, че това ще се случи?

Няма прекъсване на доставките. Има несъгласуване на заявки и някакво странно пренасочване да си вземем нашите обеми от “Булгаргаз”. Рано е да се каже на каква база, няма кой в момента да даде отговор на въпроса. В Русия още празнуват Коледа. Важното е, че нашите клиенти имат нормално снабдяване с газ. Щеше да е още по-добре да не бъдат смущавани по празниците, но ние няма как да забраним на желаещите да вдигат шум.

Позицията на "Овергаз" от последния ден на 2015 г. е, че това е „опит да се открадне един бизнес". Кой иска да го открадне и това ли е първият му опит?

За да се даде отговор на този въпрос, трябва задълбочен анализ. Но можете внимателно да проследите кой пръв започна намеците за особен управител и проверка за отнемане на лицензия. Аз си задавам въпроса – защо г-н Коен разсъждава по тази тема? Отговори на този въпрос има много, но за това по-нататък.

Спомням си, че преди години в подобна ситуация бяха електроразпределителните предприятия. Може би този сценарий вече се превръща в стандартна наказателна акция за непослушните. Първо се включва ПР машината за ощетяване на имиджа. Настройват се всички държавни институции. Следват заплахи за данъчни и други проверки. Заплахи за отнемане на лицензии и така, докато ти стигнат силите.

Какво е Вашето обяснение за съобщението от руското външно министерство? Защо той не дойде от “Газпром”?

Мисля, че този въпрос трябва да го отправите към министерството, те са тези, които могат да го коментират.

Водите ли разговори с “Газпром” за възстановяване на доставките? Има ли резултат? Какво се случва след изтичането на договора Ви с “Булгаргаз”?

Първо следва да поясним, че договор с „Булгаргаз” подписа „Овергаз Мрежи” и в това няма нищо необичайно. В такива ситуации всеки в България има право да ползва услугите на обществения доставчик – „Булгаргаз”. Той не случайно е единственият в страната и по силата на тази лицензия е длъжен да поеме доставките на всеки, който пожелае.

Второто нещо, което е добре да се знае, е, че няма нито един официален документ от лице с представителна власт от „Газпром Експорт”, който да доказва, че те отказват да изпълняват договора си с „Овергаз Инк.”. Този договор е в сила поне до края на 2017 година.

„Овергаз Мрежи” ще ползва услугите на „Булгаргаз”, докато „Овергаз Инк.” не получи потвърждение на своите заявки от „Газпром Експорт” или друг доставчик.

Възможно ли е “Овергаз” да загуби лиценза си и при какви условия? Как си обяснявате позицията на изпълнителния директор на БЕХ, както и на министър-председателя, които по-скоро защитаваха руската “Газпром”, а не българската “Овергаз”?

Не си я обяснявам. Г-н Коен си позволи да прави квалификации по адрес на конкурент, което е невъзпитано и може би наказуемо. Но това не ни изненадва. Не е прецедент. Мисля, че мениджмънтът на БЕХ има достатъчно други важни въпроси, по които да взема решения, за да не се налага всички да плащаме цената на бездействието. Примери в електроенергетиката колкото искате.

Премиерът е отговорен и уважаван от мен политик и се надявам да знае какво постига с изявите си. Само мога да правя извод, че формира позицията си на базата на информацията, която му предоставят, а ако тя е подвеждаща, са възможни грешни заключения. Тук основният въпрос е кой има интерес от цялата тази манипулация и грешна интерпретация на обективните факти? Някой се грижи до говорещите по темата да стига само половината истина.

Колкото до лицензиите – „Овергаз Мрежи” стриктно изпълнява всички свои задължения и не ни притесняват проверките.

Според писмо, цитирано от EurActiv, председателят на Съвета на директорите на „Овергаз холдинг“ Сашо Дончев твърди, че това е политически мотивирана атака срещу "Овергаз", свързана с целите на Русия да реанимира "Южен поток" на фона на обтегнатите отношения между Русия и Турция. С какво „Овергаз“ пречи за осъществяването на газовата връзка?

„Овергаз” не пречи на никого да прави полезни неща. Въпросът е дали компанията не е договорената цена на съгласието за реализацията на проекта „Южен поток”.

Обърнахте се към Европейската комисия. Какъв резултат очаквате?

Очакваме съдействие, за да защитим правото на свободната предприемаческа инициатива и свободата за избор на доставчик. В Брюксел вече нееднократно потвърдиха, че „Овергаз” е прав да настоява за промени, с цел създаване на реални условия за конкуренция и изразиха загриженост за намесата на държавата в подобни ситуации.

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е започнала извънредна проверка на изпълнението на лицензионните задължения и финансовото състояние на "Овергаз Мрежи" АД. Според Вас съществува ли връзка между проверката и събитията от последните дни?

Ако Ви кажа, че няма връзка, със сигурност ще прозвучи като виц или поне като лицемерие. Разбира се, че има. Но тези проверки са регулярни, една в повече не е излишна. Аз виждам само предимства в това за пореден път да покажем, че сме изрядни. Още повече, не вярвам някой да е изненадан от подобна проверка. Всичко се развива по много добре подготвен сценарий. Подобна бе ситуацията преди години с ЕПР. За Ваша информация, последната подобна проверка в „Овергаз Мрежи” е направена през юни 2015 година. Докладът показа, че сме изрядни.

Г-н Иванов, възможно ли е „атаката“ срещу „Овергаз“ да е заради медийния бизнес на г-н Дончев – издавания от него в. „Сега“, който неведнъж е бил критикуван за публикациите си от премиера Бойко Борисов?

Не вярвам. Премиерът е човек с чувство за хумор. Ако не беше така, Ненчо Балабанов да е разбрал пръв.

На 27 октомври 2015 г. Светослав Иванов, заместник изпълнителен директор в "Овергаз Мрежи" бе гост в студиото на Bloomberg TV Bulgaria.

Какви се очаква да бъдат средните месечни сметки на газифицираните домакинства през отоплителния сезон? А какви са цените на природния газ у нас и в Европа?

Отговорите на тези и други въпроси можете да чуете в интервюто ТУК.

06.10.2015 г.

Радио „София" – Интервю със Светослав Иванов, заместник изпълнителен директор „Маркетинг" в „Овергаз Мрежи"

Стенограма

 

Източник: Радио София

 

 

Водещ: Тази зима най-евтино излиза да се топлим на природен газ. Защо да е така? Сега се надявам това да научим от Светослав Иванов, заместник изпълнителен директор „Маркетинг" в „Овергаз Мрежи", доставчик на синьо гориво в София, Банкя и Божурище(местата, на които ни слушате и вие уважаеми слушатели). Добър ден, г-н Иванов!

Светослав Иванов: Добър ден на Вас и на Вашите слушатели!

Водещ: Защо Вие твърдите, че тази зима най-евтино ще ни излезе да се отопляваме на природен газ?

Светослав Иванов: Всъщност това не е наше твърдение, ние просто оповестяваме един отдавна известен факт. Това е така, защото винаги е било така и в цял свят е така. Неслучайно 70% от европейските домакинства използват природен газ и за отопление, и за готвене, и за приготвяне на топла вода. Ако трябва тази теза да подкрепим с конкретни числа – аз ще използвам информация, която преди няколко месеца излезе по повод приключването на т.нар. изравнителни сметки на топлофикационните дружества.

Най-масово срещаното жилище в България е някъде от порядъка на 70 кв.м. Едно домакинство, което е използвало услугите на топлофикационните предприятия, средно за миналия отоплителен сезон е платило около 890 лв. Нашите клиенти, с подобна квадратура на жилището, са платили около 750 лв. Ако трябва да сравним газа с електрическата енергия, там разликата между единичните цени на газа и на електрическата енергия, надхвърля два пъти и половина, така че там просто няма място за сравнение.

И това е логично да е така, тъй като при поставката на природен газ, практически няма никакви загуби на енергия, докато при електрическата енергия ползваме едва около 20-25% от полезната енергия, която се влага в началото на електроенергийната система. Така че нашите клиенти и този отоплителен сезон ще бъдат, може би, най-щастливите потребители на енергия. Очаквам средно те да плащат на месец някъде около 1,20 лв. на кв. м жилищна площ. Това е една такава, специфична цифра, която може би е интересна за тях.

Водещ: Да. Или, ако направим някаква съпоставка 75 кв. м колко горе-долу по-малко от миналата година, по Ваши изчисления….

Светослав Иванов: Ако трябва да сравним отоплителен сезон 2014/2015 с отоплителен сезон 2012/2013 ще видите, че сметките на клиентите на топлофикациите са се покачили средно с около 20%. При нашите клиенти миналата година сметките са с около 4-5% по-високи. Разбира се повишението се обяснява основно заради малко по-студената зима. Тази година, тъй като има много сериозен спад в цената на природния газ, очаквам сметките да са с около поне 15% по-ниски от тези през миналата година.

Водещ: Обнадеждаващо за хората, които се топлят на газ…

Светослав Иванов: Така че за едно 70-квадратно жилище месечно около 85-90 лева е нормална сметка. Като искам да направя уточнението, че по-голямата част от нашите клиенти, газа го използват освен за отопление, и за приготвяне на топла вода, и за готвене.

Водещ: Да, тоест газифицирали са целия си дом.

Светослав Иванов: И нещата, които аз говоря са резултат от статистика, това е информация от нашата система за фактуриране.

Водещ: Добре, а колко са Вашите клиенти към момента? Има ли нови, които са се присъединили през тази година и съответно газовата инфраструктура като километри колко е?

Светослав Иванов: О, да. Интересът към нашите услуги непрекъснато расте на фона на непрекъснато нарастващите цени на електрическата енергия . Интересът, от страна на домакинствата към присъединяване към нашата мрежа, расте. Ние, към днешна дата само в София, имаме около 25 000 клиенти. С развитието на мрежата, разбира се, в бъдеще те ще се увеличават.

Не трябва да забравяме, че газификацията в България започна може би около половин век след началото на развитието на топлофикационната мрежа, но това е една неизползвана възможност, която ще ни помогне в бъдеще.  Ако не станем по-богато, поне да станем малко по-малко бедни.

Водещ: Да, добро е така сравнението казано. В такъв случай, само да попитам, нали сте малко или много конкурентни с електрото, с топлофикациите и т.н. Но всъщност, за да се възползва човек от едно газово котле, му е необходима и електроенергия.

Светослав Иванов: Не знам дали ще Ви изненадам с този факт, но количеството електрическа енергия, което ползва едно котле, за да работи се равнява на 1-2 електрически крушки за осветление.

Водещ: Тоест, несъществено е.

Светослав Иванов: Несравнимо е, несъществено е.

Водещ: Добре, а къде се планира разширяване тук - в София и около София?

Светослав Иванов: Ние в момента сме развили своята мрежа в южните райони на София. Това са районите „Манастирски ливади", „Витоша", „Панчарево", „Бояна". Но така или иначе мрежата се развива с бързи темпове, имаме достатъчно време, тъй като сме лицензиант за следващите 25 години. Не възнамеряваме да оставим нито една част от София без газоразпределителна мрежа.

Водещ: Стига да има интерес със сигурност ще можете да откликнете, да…

Светослав Иванов: Интересът е налице, аз вече го илюстрирах с няколко конкретни числа.

Водещ: Добре. Много Ви благодаря, г-н Иванов. Нека да знаят хората, че наистина отоплението на газ в случая ще е значително по-евтино спрямо миналата година, а както каза и Светослав Иванов, заместник изпълнителен директор „Маркетинг" в „Овергаз Мрежи", които захранват  София, Банкя и Божурище, каза и конкретните квартали на София, клиентите могат да бъдат спокойни. Поне това можем да заключим от неговите думи.

 

Стенограма – "12+3" - Интервю със Светослав Иванов, заместник изпълнителен директор на „Овергаз Мрежи“

22.10.2015 г.

Водещ: Снежана Иванова

Източник: БНР

 

Водещ: Поводи за разговор на тема енергетика не липсват. От една страна, знаете, работодатели предложиха пътна карта, ходиха до прокуратурата, сезираха ЕК. Друга част от тях пък се обявиха против тази пътна карта и тя от своя страна също описа апокалиптични картини. В същото време многократно се провеждат дискусии какво да се направи. Имаше енергийни бордове… Въобще в каква посока трябва да променим ситуацията, защото хората не искат да плащат високите цени на тока, смятат че това не е адекватно. Различни мнения слушате в „12+3“. Миналата седмица чухме позицията на експерта Кенет Лефковиц, сега на гости ни е Светослав Иванов, който също е енергиен експерт, заместник изпълнителен директор на „Овергаз“. Здравейте!

Светослав Иванов: Здравейте!

Водещ: Ще разберем ли някога истината за енергетиката? На коя страна ще застанете Вие?

Светослав Иванов: Истината за нашата енергетика е само една.

Водещ: Каква?

Светослав Иванов: Ще започна с една мисъл, която не е новина за никого, предполагам. Ценните неща са тези, които са оскъдни и полезни. Например златото – полезен метал – най-добрият електропроводник, изключително оскъдно се намира на нашата планета земя и затова е ценен. Не казвам това, за да се правя на интересен, а просто искам да подчертая, че ако нашата държава е по-малко срещана в ежедневието ни, в това число и в сектор енергетика, тя ще бъде толкова по-ценна и животът ни ще бъде толкова по-полезен.

Водещ: Какво значи по-малко срещана?

Светослав Иванов: Ами ще Ви дам конкретен пример. Със сигурност не е случайно съвпадението на тези няколко факта. Най-либерализираните пазари в Европа са тези във Великобритания, Германия, Холандия. Именно на тези пазари държавата няма нито един цент собственост в енергетиката.

Всички проблеми, на които днес сме свидетели, в това число и натрупаните дефицити в електроенергетиката, непрекъснатите спорове за това кой трябва да поеме социалната цена за наличието на т.нар. електроенергия от възобновяеми енергоизточници, всички тези неща са резултат от дълги години грешно управление в онази част от българската енергетика, която продължава да бъде собственост на държавата под една или друга форма.

Водещ: Това си го повтаряме вече много години. Да, направили сме много грешки….

Светослав Иванов: Следователно правилното решение е това да бъде прекратено като практика. Държавата непрекъснато се намира в конфликт на интереси – да бъде регулатор, разбирайте съдия в отношенията между потребителите на енергия и доставчиците и от друга страна да бъде собственик на много голяма част от активите в енергетиката. Това е повече от явен конфликт на интереси.

Водещ: Затова трябва да закрием БЕХ, НЕК…

Светослав Иванов: Нищо не трябва да се закрива. Просто трябва да бъде управлявано на чисто пазарни принципи абсолютно всичко в българската енергетика.

Водещ: Как да се случи? Виждате, от една страна работодатели, предполагам и Вие сред тях, ходите сезирате прокуратурата срещу други. Те обявяват, че не са съгласни с Вас и едва ли не Вие съсипвате сектора….

Светослав Иванов: Вижте, със сигурност днешните решения ще бъдат болезнени за много голяма част от пазара, но никой от тези, за които говорите, че спорят в момента няма вина за ситуацията, в която се намираме, тъй като тя е резултат от дългогодишно грешно управление. Ако продължим по същия начин ние просто може би в един момент няма да имаме енергетика. Аз мога да Ви дам един конкретен пример. Газоразпределението в България е започнато на 100% под формата на проекти „на зелено“ със изключително и само частна собственост без никакво участие на държавата. Тези проблеми, за които говорим днес в електроенергетиката, в нашия сектор ги няма. Там има други проблеми, които аз лично бих формулирал като непрекъснат стремеж на държавата да поставя в неизгодна позиция секторите, в които тя няма никакво участие.

Водещ: Какво точно имате предвид?

Светослав Иванов: Ние сме непрекъснато свидетели на спорове между държавните и частните предприятия в областта на газоснабдяването. Има спорове в ЕК, в Брюксел. Аз например винаги съм се чудил, защо за българските политици е толкова важно да намерят много пътища и различни доставчици на природен газ. Ако погледнете структурата на енергопотреблението в България, газът заема едва около 10%. Тоест не е нещо, което би следвало да притеснява нашите известни политици. В ЕС средният относителен дял на газа в крайното енергопотребление е 25%. Така че аз мисля, че по-скоро представителите на изпълнителната и законодателната власт трябва да се замислят за това какви условия да създадат, за да достигнем тези 25%. А, откъде да дойде газът, рано или късно, ще се намери. Пак ще дам пример с други държави – в Германия държавата не се намесва по никакъв начин във воденето на преговори за доставка на газ, а Германия в същото време е една от най-добре диверсификацираните държави.

Водещ: Добре, а какво ще стане, ако държавата тотално се оттегли от енергийния сектор?

Светослав Иванов: Ще стане точно това, което става навсякъде, във всяка нормална икономика. Потребителят решава кой е най-добър, кой му предлага най-изгодни условия.

Водещ: Но това реално може ли да се случи в момента в сектора?

Светослав Иванов: Разбира се, че може. Като се освободят и всички играчи на пазара бъдат поставени при еднакви условия. А не ежедневно държавата да измисля различни препятствия пред частните инвеститори и да поставя в по-облагодетелствана позиция държавните предприятия.

Водещ: Тогава цената няма ли да скочи прекалено много…

Светослав Иванов: Вижте, спекулира се прекалено много с цената на електрическата енергия. Аз ще повторя един отдавна известен факт. В рамките на ЕС България е единствената държавата, в която толкова много електрическа енергия се използва за отопление . Никой не си дава сметка за това, че едва около 20% от енергията, която влагаме на входа на енергийната система, ние получаваме в контактите си. По-голямата част от европейските домакинства много отдавна са открили, че най-ефективното гориво за отопление, за топла вода и за готвене е природният газ, тъй като там няма такива загуби. Там около 100% от горивото, което излиза от находището, пристига до крайния потребител и се използва. Просто при нас газификацията е започната относително късно и непрекъснатите субсидии в областта на електрическата енергия изкривяват пазарните съотношения. Въпреки всичко, аз искам все пак да кажа, че крайният потребител няма потребност от електрическа енергия, той има потребност да се топли, да си топли вода, да си приготвя храна – нещо, което може да прави с различни видове енергия. И практиката показва, че газът е най-ефективният начин това да се случва. Надявам се в България скоро това да бъде масова практика.

Водещ: Тук противниците на тези, които смятат, че държавата трябва да остане в сектора, ще Ви дадат пример с много сектори, които през годините сме съсипали просто защото държавата се е оттеглила. И всъщност частниците се интересуват единствено от собствения си интерес…

Светослав Иванов: Примери има и в двете посоки, спор няма. Аз не твърдя, че всеки  частен предприемач е успешен. Нещо повече, аз и в началото казах, че само най-успешните трябва да са на пазара. Но нека да оставим клиентите да решават кои са най-успешни. А не предварително да известяваме какъв е изходът от тази конкуренция. Аз например съм изненадан от сметките за електрическа и топлинна енергия, които излязоха за последния отоплителен сезон. Нашите клиенти средно заплащат за 1 кв. м отопляема площ около 1,50 лв. за месец,  тоест едно 70-квадратно жилище, се отоплява за около 100 лв. на месец, в това число топла вода, готвене, отопление. А, ако ние се притесняваме непрекъснато от високите цени на електрическата енергия, ние ще продължим да я използваме неефективно, от което няма да станем по-богати. Забележете държави като Германия, като Англия, разликата между цената на газа и на електрическата енергия е винаги около 5 пъти.

Водещ: Добре, хората сега ще кажат, нормално е да го говорите това, все пак Вие сте представител на този сектор, нали? Като всяка една организация, която дърпа чергата към себе си, нали… И е по-интересно…Предполагам, че споделяте тази пътна карта, която беше представена от работодателите. Как се отнасяте към критиките?

Светослав Иванов: Аз споделям всичко, което води до по-малко участие на държавата в ежедневието ни.

Водещ: Как се отнасяте към критиките обаче към пътната карта, които по някакъв начин се появиха вече по отношение на американските централи, по отношение на това изкупуване на банковите кредити на ВЕИ-та, на тяхното преструктуриране  чрез ББР? Това са все моменти, критикувани през последните седмици.

Светослав Иванов: Повтарям тезата, която преди малко казах. Всяко нещо, което ще доведе до намаляване на държавата като участие в сектора е добро. Ако не в краткосрочен, то в средносрочен и дългосрочен план, със сигурност води до устойчив растеж. Доказана практика. Разбирам има сърдити, със сигурност има такива, за които промените ще бъдат болезнени, но няма друг правилен път. Другият път е път към блатото, да продължаваме в същата посока.

Водещ: Ако сметките станат много по-високи?

Светослав Иванов: Хората имат алтернатива. Има газ, има топлинна енергия, има електрическа енергия, има дърва, има въглища, има течно гориво, пропан-бутан…  Сметките на хората, които използват (сега пак ще ме обвините, че дърпам чергата към себе си…).

Водещ: Да, нека да не го правим, защото всяка една асоциации наистина през годините…Затова сме във това положение, всеки си дърпа чергата и гледа неговите печалби.

Светослав Иванов: Не, не, по грешен начин интерпретирате думите. Аз давам все пак обективен пример за това какво се случва в държавите, които ние наричаме добре развити. Нали ние говорим за Централна Европа, за Западна Европа… Там никой не си позволява да си отоплява жилището с електрическа енергия. Просто не е ефективно. Богатите общества затова са богати, защото използват всички ресурси ефективно, в това число и енергията.

Водещ: Добре, спираме дотук този разговор. Благодаря Ви. Гост в студиото беше Светослав Иванов, енергиен експерт. С него говорихме за пътя, по който бихме могли да излезем от ситуацията, в която се намира енергийният сектор в България. Благодаря Ви.

Интервю на Сашо Дончев

За предаването „Неделя 150" с водещ Лили Маринкова

Източник: БНР

04 октомври 2015 година

Стенограма

 

Водеща: Българските медии публикуваха обръщение на Сашо Дончев, г-н Сашо Дончев – известен бизнесмен и съсобственик на Овергаз. В това обръщение до останалите членове на Българската стопанска камара г-н Дончев поставя въпроса – защо българската държава рекетира бизнеса. Даже за пръв път се появява подобно обръщение, в което един толкова успял предприемач, като г-н Дончев, нарича така изобличително проблема в българската държава. Проблем във взаимоотношенията между бизнеса и устройството на държавата. Но когато казвате държавата, коя власт имате предвид? Имате ли предвид Народното събрание?

Сашо Дончев: Добър ден, г-жо Маринкова.

Водеща: Добър ден.

Сашо Дончев: Така разговорът ни сигурно ще трябва да продължи много дълго. Държавата, разбира се, е четири института, които всички знаят и, разбира се, сред тях е и Народното събрание. Между другото не само защото ние сме парламентарна държава по Конституция, а по принцип функцията на Народното събрание е ключова в едно свободно общество.

Водеща: Разбира се, добре е да може да бъде конкретен разговорът за този рекет и да кажем функция на какво са така сложилите се отношения?

Сашо Дончев: Вижте, така зададен въпросът едва ли представя и първо искам да направя това уточнение, че аз не очаквах такъв интерес към публикуваното от мен обръщение на страницата на Българска стопанска камара. То беше адресирано към останалите членове на Управителния съвет на Българска стопанска камара. Може би имаше конкретен повод, но желанието ми да споделя на по-висок глас тези идеи не е от вчера. Според мен ние през годините не успяхме да направим нужния прочит всички, имам предвид като общество, във всички качества и на граждани, и на предприемачи, за да можем да си отговорим на въпроса – имаме ли посока на развитие, ние всички в каква посока се движим? Защото тогава, когато държавата продължава да бъде основен играч в икономиката, това е посока назад, това не е посока към пазарна икономика, това не е посока към свободно общество. И ако ние известно време сме тъпчели на едно място, не ускорихме ли сега ходя обратно към това, за което ние с Вас имаме не най-добрите спомени.

Това беше причината да се обърна към нашия Управителен съвет. А какво се случва? Няколко неща, ако ми позволите. Първо, не ги подреждам по важност, но по някакъв начин, не съвсем обясним за мен, с понятието бизнес бяха така наречени, обозначени всички произвеждащи хора. Аз не го харесвам отдавна, защото всякакви крадци наричат себе си бизнесмени. Та в тоя смисъл се опитах в обръщението да направя разграничение между онези, които по някакъв начин правят пари, и онези, които го правят с талант, с можене, с много работа. Защото всички пазарни конкурентни предимства са възможни и са резултат единствено на това, което казах – талант и много работа. За съжаление обаче ние сме свидетели от много години на явление, което всъщност със страшна сила дезинтегрира нашето общество, деморализира обществото. А именно явлението, че има някакви хора с много пари, а не знаем как са ги постигнали. И тук е много важна Вашата роля – на журналистите – известно е, че е ключова в тази комуникация, да се разбере, че непазарните конкурентни предимства са възможни единствено и само с помощта на държавата.

Този разговор очевидно не може да се проведе за 2 минути. Очевидно, че за него и за всичко онова, което се крие зад тази формулировка, се иска повече разяснение особено за тези, които не са имали време да се замислят. Моят вик всъщност с това обръщение е вик на тревога, че отново, по някакъв начин първо, държавата разширява своето присъствие в икономиката. Второ, стана като че ли критерий за успех колко близо си до държавата, до тези, които разпределят ресурсите. Искам само да вметна това понятие, че власт означава право да се разпореждаш с някакви ресурси. В свободното общество ние нямаме нужда от тази близост. Нещо повече – ние трябва задължително да поддържаме някаква хигиенна дистанция с държавата.

Държавата в свободното общество има прости функции. Ние, свободните хора, имаме нужда да ни защитават границата на територията, на която живеем и упражняваме своята икономическа дейност. Ние, свободните хора, имаме нужда да бъдем добър пример на своите деца с труда си. Нещо повече, да ги приобщаваме и възпитаваме в тоя процес на труд. Ние имаме нужда това, което сме произвели, да бъде защитено. И това е функция на държавата в лицето на полицията. И ние в крайна сметка имаме нужда, ако някой е бил неправилно възпитан или отнякъде, дявол знае от къде, е привнесъл практиката да краде, да може да бъде санкциониран. Държавата със съдебната система да защити нашата собственост, нашия живот, нашата граница.

Всичко това не се случва и същевременно ние, точно като Тодор Живков на всеки конгрес, отчитаме колко много неща сме построили. Не е функция и не е отговорност на държавата да строи каквото и да било. Тя не трябва да строи, а трябва да защитава построеното от други, от другите български граждани.

Водеща: Може ли да сравните положението в България с други страни, които извършиха същия преход?

Сашо Дончев: Мога. Аз, както знаете, съм тясно свързан с Полша и ми е много болно, като виждам… Не че поляците нямат проблеми, не че в Полша няма същите тези метастазии на това заболяване и те не се виждат… И там го има. Но има и нещо друго. Поляците още в първите 5 години след старта на тази промяна извършиха съществената промяна – децентрализираха властта. Не общините се молят на държавата – „дай 2 лева, че тука имам проблем" – а държавата защитава пред общините колко пари трябва да й дадат, за да извърши тези полезни за цялата общност проекти. Тази автономия на общините е вече крайно належаща. За нея се говори от '90-та година сигурно и нищо не се случва. Как да правим друга демократична държава, като властта е толкова централизирана в България?! Ама това е безобразие и ние всички сме зрители на този абсурд. Лошото е, че една част от нас поради конформизма си започват да стават активни участници в този процес именно с имитирането на някакви дейности. И част от моите опасения, изразени в обръщението, са, че аз не искам да бъда председател на организация, която имитира дейност от името на предприемачите в едно свободно общество.

Водеща: Каква е реакцията на останалите членове на Българската стопанска камара, към които се обръщате? Има ли някаква реакция?

Сашо Дончев: Има реакция. Тя не е еднозначна, разбира се. Аз когато говоря за нашата организация, много бих искал да мога да кажа, че ние сме организация единствено на предприемачите, които аз не просто уважавам, пред които се прекланям, но аз не мога да го кажа това. Не мога, защото нашата организация е част от обществото. Тези дефекти на обществото могат да бъдат открити и в организацията ни. Но промяната, прочистването трябва да започне някой ден. В моето обръщение, ако щете, има точно такова предложение – вие, които искате да се прегръщате с властта, сменете си организацията, това не е вашата. И вие, които не виждате никъде съюза, който защитава интересите на предприемачите, елате при нас, това сме ние.

Водеща: От какво трябва да се освободите? От някои, които са фалшиви елементи?

Сашо Дончев: Аз никого няма да гоня, не съм приемал никой, ние не сме партийна организация, още по-малко тоталитарна партийна организация. Това е въпрос на индивидуален избор. Аз просто съм длъжен да декларирам, ако щете личния си морал и морала, който искам да споделям, и ценностната система в Управителния съвет на Стопанската камара. Другото е въпрос на техен избор. Но за съжаление това, което се случва при нас, носи много белези на българското общество, но това е част от един световен процес. За съжаление държавите в смисъла, в който аз ги описвах, каквито са нужни на свободното общество, отдавна са откраднати от политиците. Нещо повече – политиците създадоха финансова система, която в много голяма степен обезцени труда на всеки един от нас.

Вие представяте ли си, един художник може седмици, месеци да рисува една картина, а същевременно държавата може за няколко мига да напечата парите, с които тази картина да бъде купена. И всичко това вече 102 години става пред очите на всички. И не на последно място, особено скандалът с Фолксваген ми дава основание да твърдя, че след като свършиха всички останали безобразия, политиците започнаха неистово да се стремят да овладяват производствените предприятия. И с какво ноу-хау, с каква експертиза? И точно тук, за съжаление, е най-тъжното – това, че те привнесоха в тази сфера единствената позната им технология – технологията на лъжата. Пазарът, производството не търпи лъжа.

Водеща: Това, което Вие заявявате във Вашето обръщение и представлява най-голяма тревога, е Вашата диагноза, че никога българинът не е бил такъв голям нихилист.

Сашо Дончев: Ама той не става по свое желание. Всичко това, което се случва, е достатъчен аргумент, че той стига до това състояние и престава да вярва, че утре може да бъде по-добре от днес, престава да се стреми да променя живота си. Той се превръща в роб, г-жо Маринкова. И това е процес, който се случва пред очите ни. 

Водеща: Има различни, добили популярност етикети на нашето общество, но Вие как бихте го назовали като начин на управление? Имаше известна мода да говорим за олигарсите, за олигархичното управление в България и като че ли този разговор никога не стихваше.

Сашо Дончев: Вижте, тази теза е преди всичко журналистическа, може би и на другите много говорещи хора в обществото. Помислете си само, ако е вярно това, че бизнесът си купува политици, то как е извършена първата сделка – тогава, когато бизнесът нямаше пари? Та това са глупости, не е вярно. Напротив, тези, които купуват политици, преди това самите те са били политици или чрез тях са направили парите. Това е едното.

А как да наречеш нашето общество? Ами объркано е. Нашето общество първо е ниско културно, моля за извинение, това не е опит за обида, а просто болка, споделена на глас. Ние не сме достатъчно културни, за да разбираме какво е това свобода и колко отговорност носи тя. Ние не разбираме, примерно, че училището е отговорност на квартала, а не на държавата. Ако щете, почвайки от тук и стигайки до другата крайност на нашето общество, че нашият футболен отбор е отговорност на общността на квартала. Футболните отбори в Лондон са квартални, да не влизам в тая тема, не съм най-силен в нея. Но ние, за съжаление, може би преди 25 години искахме да имаме стоките от Кореком, но не знаехме, че това става с работа и с отговорност на всеки един от нас.

Водеща: Чудя се… Периодът, в който говорим по тези проблеми, действително е съвършено предизборен и точно в този момент са сделките между бизнеса и властниците (или кандидатите за слава). И не знам дали попадаме на място, защото сделките не могат да бъдат прикрити, това разбира се, се знае в обществото. Няма смисъл да казваме, че не съществува…

Сашо Дончев: Да, но аз не казвам, че не съществува. Само че като съществува – какво правим?! Какво правим всички ние, в това число и вие - журналистите? Ние всеки ден наблюдаваме кой се прегръща с кмета, кой и чии интереси защитава в общинския съвет,  виждаме кой се прегръща с централната власт… И защо нищо не говорим?! Какво има да се прегръщат?! Още повече нашето общество, с нагласите си по отношение на така… различната сексуална ориентация. Какво има да се прегръщат? Защо трябва да се обичаме един друг? Ние трябва да бъдем почтени, да бъдем порядъчни, да се отнасяме с уважение към това, което всеки друг създава. За съжаление, тоест не за съжаление, това е тяхна си работа, не ми е най-голямата грижа, но има общества, в недрата на земята, върху която те живеят, има огромни богатства. И когато започнат да се разпределят и преразпределят тези богатства, може да се имитира всякаква социална дейност. Но в България, за да може нещо да се разпределя и преразпределя, най-напред трябва да бъде произведено. Произведено от кого? От тези, които се прегръщат с политиците? Извинявайте….

Водеща: Вие във Вашето обръщение връщате времето много назад от Великата френска революция и идеята за справедливост и равенство. Но за бизнеса и отношенията му с политиката в България може би би било по-добре да върнем времето до този шинел – политически, партиен, покрай който всъщност се еманципира, проходи либералната икономика.

Сашо Дончев: Вие също сложихте под един знаменател – „бизнес" всички. Не сме едни и същи, г-жо Маринкова! Много сме различни! Нещо повече, голяма част от нас презират много повече тези, които вие наричате „бизнеса", отколкото Вие можете да си представите.

Защото техните непазарни предимства, често водят до фалита на нашите компании. А, компания – етимологията на това понятие, е "cum" и "panis", което означава "заедно за хляба".

И разбирате ли, когато някой може да не плаща данъци, когато някой може да замърсява въздуха, когато някой може да не плаща осигуровки, когато може да не инвестира в добри условия на труд, той получава непазарни конкурентни предимства пред другите, които го правят. Те са най-големите врагове на почтения бизнес. А Вие с лека ръка и вредейки на обществото, не Вие персонално, а всички, слагате всички тези под един знаменател. Не сме едно и също!

Водеща: Какво мислите за тази кампания, тази митична битка, която започна Кирил Домусчиев, който оглавява работодателската организация, срещу цитирам „мафията в енергетиката"? И даже има известни стъпки на прокуратурата в това отношение.

Сашо Дончев: Първо, в интерес на истината, това са действия, които са организирани от всичките т.нар. работодателски организации (работодателски организации по смисъла на Кодекса на труда, защото там са определени като такива). Нашата организация, предпочитам да бъде наричана Съюз на предприемачите. Връщам се на Вашия въпрос. Тези действия не са оглавени от Кирил Домусчиев, те са действия на всичките 4 работодателски организации.

Нещо повече, по стечение на обстоятелствата в момента координатор (прави се на ротационен принцип), е БСК. Така че да не му хвърляме цялата вина или нещо друго.

Второ, за енергийната мафия. Може би сте забелязали, че точно от тези разговори аз стоя леко встрани, защото съм част от енергетиката и аз за енергийната мафия говоря от 20 години. Но очевидно, че моят глас е бил достатъчно слаб, за да не бъде чут никъде. А защо има енергийна мафия? Ами защото енергетиката е държавна, г-жо Маринкова. Ако енергетиката не е държавна, не може да има там мафия, не може да се случват всички тези далавери, които се случваха пред очите ни.

В Америка няма нито един долар държавна инвестиция в енергетиката. И енергетиката в Америка е добре функционираща. А ние… Ето, например, сега най-правилното решение, което ни споделят другите колеги, но това е мое дълбоко убеждение, е фалит на НЕК. Но седят някакви и казват: „Ама, чакай сега, как фалит на НЕК, ВЕЦ-овете нали са заложени в банките". Въпросът е, че НЕК е пред неизбежен фалит. Това на НЕК ще й се случи, ако не след три, след пет години, то е неизбежно. Не може всяка година да генерираш 1,2 млрд. дефицит и да не фалираш, няма такава аритметика. Но след 5 години НЕК ще има нулева ликвидационна стойност и ще бъде продадена като „Кремиковци" - за 1 лев. А сега със сигурност може да бъде намерен добър инвеститор. Със сигурност по света има добри енергийни компании. Така че мисля, че е крайно време да се ликвидира (аз го казах в самото начало) – първоначално да се свие, а после да се ликвидира ролята на държавата като субект в икономиката. Държавата няма място на предприемач в икономиката.

Водеща: Това е начало на разговора по повод на Вашето обръщение, г-н Дончев. Благодаря! Надявам се, че в настояването за подобна промяна ние ще узнаем и повече. Разбирам, че това динамо на промяната е заложено отново в тези среди – да видим, какво ще излезе. Това беше интервю с  г-н Сашо Дончев, който е съсобственик на Овергаз и известен български бизнесмен.

„На светло с Люба Кулезич”

24 май 2015 година

СТЕНОГРАМА

Източник: Нова телевизия

 

Люба Кулезич:Сега следва история, свързана с една мечта на газовия магнат Сашо Дончев, председател на Българската стопанска камара, който подари на обществото едно „Патиланско царство”. Училище, наречено по възрожденски „Българското школо”, като модел на културната ни битка за промяна, промяна на все още оцеляващата ни държава. Вижте!

 

Люба Кулезич: Как е възможно да се повярва, че човек може да инвестира успешно в един училищен проект, на фона на българската среда, където инвестираш я в хотели, я в бетонища?

Сашо Дончев: Малко ти е сложен въпросът.

Люба Кулезич: Рискът?  

Сашо Дончев:Рискът е, когато си готов да инвестираш двадесет и няколко милиона, както е в нашия случай, и да ги подариш на обществото. То няма риск – имаш пари, подаряваш ги. А защо училище? Защото всеки разбира живота от своята гледна точка. Моята гледна точка е такава, че аз считам, че съм успял в живота, защото съм се учил добре, имал съм добри учители, посещавал съм добри училища. И си мисля, че обществото има нужда от добри училища.

И не на последно място, разбира се, моето разбиране е, че обществото трябва да започне да реституира онези институции, които са му важни. На първо място, някъде в първите редици, е училището, да не изреждам всички.

Люба Кулезич: Някой обаче ще си каже: „Ами, газов магнат, двадесет милиона... пере си репутацията”.

Сашо Дончев: Какво значение има кой какво ще каже. Аз мога да кажа, че нямам къща – живея под наем. Мога да кажа, че за да достроя училището, взех седем милиона кредит.

Люба Кулезич: Ама наистина ли нямаш къща?

Сашо Дончев: Наистина нямам къща. Живея под наем.

Люба Кулезич: Как така живееш под наем?

Сашо Дончев: Ето така - живея под наем. Не обичам собствеността. Но сега съм почнал да строя къща. Ако припечеля достатъчно следващите няколко години, може би ще построя.

Люба Кулезич: Вярно ли? Може да отвориш благотворителна сметка.

Сашо Дончев: Не, чак дотам няма да я докарам. Мисля, че сам ще се справя, но ми трябва малко време. Този свят не признава личности като мен. В този смисъл ние живеем в два паралелни свята, нищо, че са в рамките на границите на една държава.

Люба Кулезич: В смисъл – властта не признава личности като теб? 

Сашо Дончев: Този свят не признава...

Люба Кулезич: Манталитета не признава личности като теб?

Сашо Дончев: Всичко онова, за което ти говориш, то всъщност е реализацията на точно тези хора, които са във властта и които отъждествяват себе си с държавата България.

(…)

Люба Кулезич: Това училище е красиво, чисто, хигиенично. Отглеждаш хора в оранжерия – след това те отиват в джунглата.

Сашо Дончев: Ако искаш наистина да създадеш хора, които ще знаят къде да търсят щастието, то трябва най-напред да възпиташ правилно и да им дадеш достатъчно знания. А те оттам нататък ще оправят, дори в условията на неразбирането, на блатото, което много често вони около нас, ще се оправят.

Люба Кулезич: Ти каза „да търсиш щастието”.

Сашо Дончев: Да.

Люба Кулезич: Това е изречение от американската конституция.

Сашо Дончев: Да – човекът има право на щастие.

Люба Кулезич: Човекът има право да преследва своето щастие, не да го получи наготово.

Сашо Дончев: Така е.

Люба Кулезич: Само дето да ми кажеш какво е щастие?

Сашо Дончев: Да си полезен.

Люба Кулезич: Това ли е щастието?

Сашо Дончев: Да, нищо друго не е щастие.

Люба Кулезич: Да си полезен на другите? 

Сашо Дончев: Само това, само и единствено това. Да си полезен.

Люба Кулезич: Вярно те смятат за луд!

(…)

Люба Кулезич: Дали всъщност ти под носа на плутокрацията не извършваш подривна дейност?

Сашо Дончев: Извършвам.

Люба Кулезич: Супер.

Сашо Дончев:  Да, ама тя е продължение на онази ми публична дейност. Тя е същата. Аз си живея по този начин.

Люба Кулезич: И тук под някаква форма, така да кажем, човешко-генно инженерство, да се създава проектът за бъдещата власт.

Сашо Дончев: В понятието власт би трябвало да се разглежда възможността да се разпореждаш с ресурс. Нашите днешни управляващи са забравили етимологията на думата министър – тя е от латински и означава „слуга”.

Люба Кулезич: Министър идва от слуга ли?

Сашо Дончев: Да.

Люба Кулезич: Ние слуги станахме на тези министри! (смее се)

Сашо Дончев: Ами да, така е, ама отдавна. Това е продължение на тоталитарното време, когато станахме слуги на тези министри.

(…)

Люба Кулезич: Гледам сега тук всичко това – пистата, дизайна, цялото това организирано пространство - като колеж. Тук да не би да се създава новата аристокрация или твоята представа как да изглежда лицейният възпитаник?

Сашо Дончев: Аристокрацията, като много други понятия, по време на комунизма беше опошлено като понятие. Аристокрацията всъщност е синоним на елита, нали?

Люба Кулезич: Да.

Сашо Дончев: В този смисъл – защо не?

Люба Кулезич: Да, защо не? Въпросът е в това дали този организъм тук ще успее да оцелее? 

Сашо Дончев: Ох, ами те непрекъснато търсят как да ни санкционират за това главоболие.

Люба Кулезич: Има ли такива опити?

Сашо Дончев: Люба, много ми е неприятно да го споделя, но когато преди три години ние вече бяхме обещали на родителите, бяхме записали деца според възможностите на новата сграда, и изведнъж в края на юли на мен „Софийска вода” ми заявява – „ние няма да ви включим към канал, дайте седемстотин или осемстотин хиляди лева и тогава ще ви включим.”

Люба Кулезич: Това сериозно ли?!

Сашо Дончев: Абсолютно сериозно. И аз, заедно с родителите, отидохме при кмета на София и той не взе отношение. Ние платихме 700 хиляди лева допълнително наказание. За всички тези сгради наоколо има канал, само за училището нямаше канал.

Люба Кулезич: Мислиш ли, че това е било нещо като саботаж?

Сашо Дончев: А какво? Какво е било?

(…) Влизат в стая, пълна с деца в детската градина.

Сашо Дончев: Здравейте.

Люба Кулезич: Здравейте. Как сте?

Учителка: Добре сме.

Сашо Дончев: А вие обядвахте ли вече? Не сте обядвали още.

Учителка: След малко.

Сашо Дончев: Гледам го тоя юнак вече е сънен, той още не е ял.

Учителка: Защото бяхме на плуване.

Сашо Дончев: Те затова са уморени. Жалко, че не ги сварихме долу в басейна.

(…)

Люба Кулезич: Ти каза, че дори кредит си теглил, за да достроиш това училище. Струваше ли си?

Сашо Дончев: Струваше си, разбира се, че си струваше!

Люба Кулезич: И не можеш да фалираш, нали, с училище?

Сашо Дончев: Аз съм си заложил в банката дивидентите, всичко онова, което изкарвам от бизнеса, отива да изплаща кредита ми.

Искам да подчертая, че от бюджета на училището в никаква посока към акционери, към компании, не излизат пари. Това е бюджет само за училището. Надявам се някой ден да започнем да трупаме резерви и да станем като Харвард, да имаме няколко милиарда депозити.

(…)

Люба Кулезич: Това е нещо като завършения цикъл на училището – от детската градина, през актовата зала, през малкия басейн до големия басейн.

Сашо Дончев: Не, това от начало до край е съпровождащото, защото когато говорим как се създават жилави хора, те трябва да спортуват, трябва да имат възможност да спортуват, за да са силни по дух.

Люба Кулезич: Сега ще ти задам въпрос, който ще те ядоса.

Сашо Дончев: Ядосай ме.

Люба Кулезич: Ти трябва да бъдеш министър-председател. Защо не се бориш за това?

Сашо Дончев: Защото министър-председателят е най-главният слуга, а аз искам да съм свободен. И като свободен, да бъда гражданин. Аз имам цялата власт на свободния гражданин, Люба, а тя е върховна власт. Свободният гражданин е суверенът на България, а не министър-председателят. Така че е въпрос на разбиране, на ценностна система, на споделяне.

Люба Кулезич: Част от твоята власт е тук?

Сашо Дончев: Не, едва ли. В този смисъл тези пари, инвестирани тук, не ми създават власт. Част от моето щастие е тук, част от моята реализация, част от онези най-прекрасни мигове, които имам, е тук, сред децата. С родителите в събота ще говорим за бъдещето и за следващата учебна година. Така че това е част от моя живот.

(…)

Сашо Дончев: Онова, което всъщност е основният фактор във всяко едно възпитание, е образът на успешния човек. Образът на успешния човек, който ние няма как да създадем тук, той се създава в обществото.

Люба Кулезич: Това е големият сблъсък.

Сашо Дончев: Това е най-големият проблем във възпитанието на младото поколение, защото ние можем да говорим всичко, ние можем да намерим един, двама, десет достойни хора, да ги покажем, но те трябва да са първо популярни. Аз познавам страшно много достойни хора в България, но те не са популярни. Популярни са други хора, които за мен не са достойни.

Люба Кулезич: Или пък не са точно модела на успеха.

Сашо Дончев: И в това е сблъсъкът, това е цивилизационният сблъсък всъщност, че медиите продават един образ на успешния човек, а ние се опитваме да възпитаме друга представа за успешния човек. Този сблъсък, надявам се, не е шизофреничен

Люба Кулезич: Да, но това е уникално. Всъщност това е конфликтът – външният образ на успелия човек и тук.

Сашо Дончев: Това е конфликтът. Това е най-големият ни проблем.

Люба Кулезич: Ти, успешният човек по този вътрешен модел, ходиш с охрана. Това мен ме впечатли много.

Сашо Дончев: Аз никога не съм твърдял, че голяма част от успешните хора, които разполагат с ресурси, ги използват единствено и само за добри дела. Също така не съм и твърдял, че аз ги харесвам голямата част от тези успешни хора. Така че рискове винаги има.

Люба Кулезич: За теб свободата минава през възпитанието, образованието и високата култура.

Сашо Дончев: И реализацията, да. Колкото по-успешен е един човек в своята реализация, толкова по-свободен е по дух. Него не можеш да го поробиш.

Люба Кулезич: Тия хлапета тук…

Сашо Дончев: Те са свободни.

Люба Кулезич: Откъде знаеш?

Сашо Дончев: Знам, аз общувам с тях и с техните родители. Те са свободни. Аз го знам по... знаеш ли какви странични признаци? Например, тези хлапета могат да се зарадват за успеха на един от тях по начин, по който българското общество не може да се зарадва на успеха на един българин.

Люба Кулезич: Вярно?

Сашо Дончев: Те изпадат в екстаз от това, че някой получава награда.

Люба Кулезич: Вярно ли?

Сашо Дончев: Всички, да. Аз тук, в този атриум, съм бил свидетел. Раздаваха от някакъв фотоконкурс награди и понеже награждават техни съученици и целият атриум, ама пълен, те сега бяха само първокласниците, какъв кански рев беше, каква радост, че награждават техен съученик.

Люба Кулезич: Вярно ли?

Сашо Дончев: Да! Ето това е израз на свободата.

Люба Кулезич: Това е израз, да. Може би е нещо съвсем конкретно, с което си на път лекичко да ме убедиш.

Сашо Дончев: Да, добре.

Сашо Дончев е създател на най-голямата газова компания у нас "Овергаз". Завършил е Руския държавен университет за нефт и газ "И. М. Губкин" и УНСС.

Той е председател на Управителния съвет на Българската стопанска камара.

С него разговаряме за състоянието на българската икономика и енергетика.

Г-н Дончев, какъв е в момента бизнес климатът в страната?

Нещата в България не са добре. Това се показва от бавния ръст на брутния вътрешен продукт, ниската производителност на труда, липсата на експортни продукти с висока добавена стойност. Причините може да бъдат търсени в различни посоки, но основната е, че когато преди 25 г. започвахме т.нар. Преход, обществото не беше достатъчно зряло, за да проумее, че свободата означава отговорност. Много от нещата, които сме получавали от държавата, вече ще трябва сами да се грижим за тях. Ние продължаваме да живеем в едно странно общество, което нито е наистина пазарно, нито е наистина свободно, нито е тоталитарно. Тук има такава смесица, която от една страна служи за оправдание на държавата, че тя не може да се справи с куп проблеми. От друга страна държавата, имитирайки демократично поведение, разрешава доста вредни неща на самото общество. Трябва ни култура – за това накъде искаме да тръгнем, накъде искаме да развиваме обществото ни. Трябва ни разбиране за това какви са отговорностите на индивида, оттам на общностите за постигането на това, за което мечтаем.

В България има много порядъчни предприемачи и благодарение именно на тези хора ние все още съхраняваме шансовете да се измъкнем от това блато, в което се намираме.

Европейското икономическо раздвижване усеща ли се в България?

След съживяването на европейската икономика и ние ще усетим леко съживяване в страната, но нещата, които се случват в Гърция, тези безобразия, които се случват в Русия и Украйна, всичко това няма как да не повлияе в негативна посока на нашата икономика. Прогнозата за развитието на българската икономика е по-скоро песимистична. Оттам и за всичко останало като работни места и доходи.

Какви са най-големите проблеми?

За мен най-големите проблеми в нашето общество са нормативната уредба и законодателство и съдебната система.

Държават успява ли да привлече чужди инвеститори?

Държавата не трябва да се грижи за привличане на чужди инвеститори. Държавата не трябва да създава условия, които да отблъскват и наши, и чужди инвеститори. Такива условия са зле функциониращата инфраструктура или липсата на инфраструктура, зле функционираща съдебна система, зле функционираща охранителна система. При милиард и сто милиона лева бюджет на Министерството на вътрешните работи ние имаме 290 хил. човека, работещи в охранителния бизнес. Значи ние харчим пари, за да се охраняваме и резултатите ни очевидно не са много добри.

Каква е Вашата формула за правилно развитие на страната?

Свобода на предприемачеството. Не става дума да се разрешава нещо. Ние просто трябва да бъдем много внимателни, когато се приема нормативен акт, с който се забраняват някакви права на гражданите и в това число на предприемачите. Не знам защо, но ние много често подтикваме приемането на някакъв нормативен акт, защото знаем на кого този акт ще навреди, без да мислим, че утре това ще се стовари и на нашата глава. Това е въпрос на култура.

Какво губи България от отказа за изграждане на „Южен поток" и смяната му с „Турски поток"?

България пропусна една възможност да увеличи сигурността на доставките си на руски газ. Ако се реализира „Турски поток" ще загубим транзит. Имаме 18 млрд. куб.м транзит годишно. Това са грубо 120-130 млн. долара на година, които получава Булгартрансгаз за този транзит.

Може ли да се реализира идеята, която се лансира, за изграждане на газов хъб?

Няма никакво съмнение, че ако имаме възможност да създадем такъв газов център, подобен на някои от европейските, ще бъде страхотно предимство. Това означава, че всички възможни източници или доставчици на газ ще дойдат и ще търгуват на тази площадка. Ще има конкуренция и ние, предприемачите и гражданите, ще може да си избираме от кого да вземем и да получим най-ниската цена.

Ако не излезе обаче руска тръба на българския бряг, няма как да се реализира подобно нещо. Към момента газовият хъб е трудно осъществима мечта. Може би късно замечтахме в тази посока.

България не остава ли зависима по този начин?

България остава изолирана. Имаше и демонстрация. Наредиха се всички представители на страните, които заобикалят България – Турция, Гърция, Македония, Сърбия, Словения, Хърватска, Унгария. Те седнаха на една маса, на която ни няма. Ние не сме нужни. Половината са членове на Европейският съюз, другата половина са членове на НАТО.

Доколко може да разчитаме на находища на газ в Черно море?

Това е несериозно. Статистически по-малко от един на десет сондажа са продуктивни в света. 250 млн. евро струва един такъв сондаж в морето. Дори и да има структура, ако не я улучат?! Надежда има, защото в съседен блок в Румъния има добив, но няма никакви доказателства, че в нашия блок ще има. По времето на социализма Българиан ОИЛ Къмпани инвестирахме много пари в Либия, за да разработва нефтени находища. Похарчихме 50-60 млн. долара за сондиране и не открихме грам нефт. Румънците дойдоха на 3 километра от нас в пустинята и с първия си сондаж изкараха 1 млн. тона нефт.

Оставаме ли енергийно зависими от отношенията между Украйна и Русия?

По отношение на надеждността - да. Без конфликт там се създаваха проблеми. Украинците откровено крадяха газ всяка година и то от този, който идва за България. Защо нашите политици не ни помогнаха да получим пряк достъп до този руски газ е въпрос, който няма да бъде забравен скоро.

Проблемът на нашата национална сигурност в областта на енергетиката е енергийната неефективност.

Там ли трябва да се насочат усилията – в оптимизиране на енергийната ефективност?

Цялата експертиза на обществото, всички възможни средства трябва да се насочат в енергийна ефективност. Ние сме на последно място по използване на първичната и крайната енергия.

Източник: topnovini.bg

- Вестник „Сега", на който сте издател, г-н Дончев, излезе с едно водещо заглавие - „Пропастта между бедни и богати е безнадеждна". Настина ли е толкова трагично социалното разделение у нас?

- Както знаете, моите позиции невинаги съвпадат с тези на вестника и обратното. В конкретния случай обаче разсъжденията около тази констатация са не само споделяни от мен, но може би и по-тревожни, отколкото бяха коментирани в статията.

- Може да става още по-зле?

- Не бива. Наличието на необяснимо богати хора в едно общество е не просто дразнещ фактор, а фактор, който може да доведе до сериозни социални сътресения. Няма универсални рецепти. Решението според мен може да бъде открито само при преосмислянето на отношенията между обществото и държавата, защото там се крият причините за тази пропаст.

Реализацията на държавата доведе до две неща по една и съща причина. Първото е реализация на държавата, която беше продукт на т.нар. социалистическа революция - организация, при която държавата ограбваше всичко и разпределяше по някакви свои правила. Второто е реализацията на капиталистическата държава, която, за да не изостава в популизма от социалистическата, започна да печата много и безконтролно пари, та да може да се обслужва популизма на политиците. Безконтролното печатане на пари създаваше тези парични излишъци, които може би неслучайно попадаха в едни и същи ръце. Социалистическата държава изчезна, но порочните практики на този тип капиталистическа държава останаха. Парите продължават да се печатат безконтролно и да попадат в едни и същи ръце. Концентрацията на това богатство води до тази огромна пропаст между много богати и много бедни хора. А парите не бива да бъдат използвани по този начин, защото те отмъщават чрез кризите, на които сме свидетели.

- Пропастта става голяма и между държавите. Дори в рамките на ЕС Западна Европа значително изпреварва Източна Европа. Ние не ставаме равни, нищо че сме част от съюза. Държавите в смисъла, за който говорите, стават дори все по-силни и всяка една свободна инициатива се обсебва от тях. Кой може да промени тази практика?

- Очевидно това няма да стане стане съвсем с мирно отстъпление от позициите. Най-вероятно, усещайки как им омекват краката, държавите ще проявят агресия спрямо собствените си общества. Докъде ще се стигне в тази агресия - аз не знам, но ние вече сме свидетели на подобна агресия. При всички положения има алтернативи. Спасението за всички нас, обикновените хора, които не олицетворяват себе си с държавата, е в алтернативата - било то във виртуалния свят, било в общуването по друг начин, независим от държавните институции. Убеден съм обаче, че не всичко е толкова мрачно - ето вижте Полша, там се справят чудесно. Поради роднинските ми връзки с Полша (жена му е полякиня – б.р.), от една страна, се радвам за поляците, защото страната им повече е Германия, отколкото бивша соцстрана, но от друга - тъжно ми е за България.

- Това не е ли въпрос на общество, а не на държава?

- Категорично. Затова в началото започнах с функционирането на държавата и колко фатални за човечеството са били т.нар. социалистическа революция и последващият отговор на капиталистическата държава, защото държавата в този си вид смачква институциите, създадени при естественото развитие на обществото.

- В какъв смисъл институциите, те не са ли държавата?

- Не. Говоря за институциите на обществото, защото държавата е обсебила и тези понятия. Институциите са обичаи превърнати в правило в едно общество. Другото е лъжа. Липсата на морал в едно общество не може да бъде заменено с нормативни актове.

- Защо българите не успяваме като поляците?

- Ние не допускаме да живеем заедно. Отчуждени от предишната господстваща идеология, разединени, ние сме по-склонни да се мразим, отколкото да оценим полезността от това да живеем заедно. Държавите са такива, каквито са обществата.

- Вие сте сред успелите богати българи. Каква е ролята на този елит?

- Не мисля, че ако двамата с вас тук и сега формулираме каква е ролята на този елит, ще има някаква полза. Защото парите, спечелени по честен начин, винаги произвеждат ползи. На тези хора, които живеят почтено, няма какво да им даваме съвети и да ги насърчаваме. Те задължително го правят. Но в Европа има много пари, които са спечелени не по този начин. И за тези пари, каквото и да си говорим, какъвто и разговор да подхванем в обществото, те никога без натиск, без принуда няма да произведат добро.

- Кой може да ги принуди да произвеждат добро?

- Макар да изказвам крайни тези, аз съм против експроприацията. Аз не съм революционер и съм против насилието. Моят отговор е: презрението на обществото, културата, ако щете.

- Защо културата?

- Има огромна група от хора, които наричат себе си дейци на културата, наследници на онези културни дейци, създадени от комунистическата номенклатура. Те са много, много по-вредни от тези богати хора, натрупали състояние без почтен труд. Те с удоволствие срещу немного пари на същите тези богаташи вредят на обществото да открие истинските ценности. Такива културтрегери имат нужда от парите на другите и реално те оправдават харченето им, създавайки фалшиви ценности. Това е инстинкт от комунистическо време, защото тогава тези хора се рояха, те бяха създавани, за да обгрижват една нечовеколюбива идеология. И погледнете как я обслужваха само! Ако гледаме произведенията им, ще останем с впечатлението, че това е най-хуманната идеология на света. Сега е същото. Това са хора, които имат потребност не толкова от парите, колкото от възможността да станат част от елита, който взема решенията за съдбата на другите.

- Независимо дали са без покритие, парите не помагат ли да се крепи балансът в обществото?

- В никакъв случай. Това е изключително вредно. Когато Рузвелт започва да печата пари без покритие, за да имитира социални дейности, той реално деморализира американското общество, защото хора, които не работят, започват да получават това, което другите са постигнали с труд.

- В този смисъл ние не сме ли деморализирано общество?

- Ние сме тотално деморализирано общество. Според всяко едно проучване, което е попадало пред погледа ми, младите хора категорично се стремят да станат държавни чиновници, а не учени, откриватели, новатори, предприемачи. Администрацията постоянно се увеличава с всяка нова власт.

- Скоро бях в района на Пирдоп, Златица, Панагюрище. В рамките само на едно малко парче земя работят най-богатите компания в България, които печелят милиарди. Хората обаче са мрачни, разединени, инфраструктурата е ужасяваща, животът е тъжен. Защо българите не можем да си поискаме своето? Защо позволяваме подобно отношение?

- Ами сами си го направихме. Комсомолците, които правиха приватизацията, я направиха сякаш по сценарий на Ленин - да докажат на обществото колко лошо нещо е капитализмът. Другото нещо, което се вписа идеално в този модел, е темата за чуждите инвеститори. Дълго време върви като пропаганда, че едва ли не благодарение на чуждите инвеститори у нас се пренасят добрите практики.

- Така ли е?

- Това категорично не е вярно. Разбира се, има и много добри примери, но има и ужасни примери.

- България е в ъгъла на Европа, на една крачка от държави, в които се водят войни. Намираме ли се сред сблъсъка на цивилизациите?

- Това, което наричате „сблъсък на цивилизациите", този в много голяма степен културен и религиозен сблъсък, не можеше да се случи на ниво общество. Имам една моя теза. Много трудно може някой да ме убеди, че на планетата има нормален човек, който мечтае да се сбие с някой друг нормален жител на планетата, да го мрази априори. Отношенията между хората, между обществата се основават на обмен - на ценности, на информация, на добри практики. Отношенията между държавите много често се разминават с отношенията между обществата. Такъв е случаят с русофилите в България, върху които се стоварват необосновани обвинения. Няма нищо по-естествено от това да има интензивен обмен в обществото на база култура, религия, вяра, обичаи и затова тези отношения са трайни. Такъв обмен съществува с руския народ от векове. Не „филството" е проблем в едно общество, а „фобството".

- Защо, когато се говори за природен газ и се решава нещо, много рядко ви канят?

- Ами то в България и за култура като се говори, рядко канят Сашо Морфов например. Това са нормални практики у нас.

- От кой газопровод има нужда България? От „Южен поток" или от НАБУКО?

- България има полза да капитализира географското си положение. За съжаление към днешна дата само сме губили от това, че сме на кръстопът. За да се капитализира това географско положение, през България трябва да преминават всякакви пътища. На север, на юг, на изток и на запад. Газопроводите са пътища, транспортни съоръжения и трябва да са добре дошли за българското общество, още повече ако ние можем да участваме в тяхното изграждане, защото това може да вкара свежи пари в обществото. В този смисъл всяка политика, различна от тази, е вредна за българското общество - без значение дали това е политика на комунисти или на демократи. Обаче газопроводът сам по себе си не ражда газ. Когато говорим за НАБУКО, ние забравяме, че още през 80-те години имаше проекти от Близкия изток за доставка на газ от Иран и... може би от Саудитска Арабия. Тези проекти не се случиха, защото потреблението на газ в Европа не беше толкова голямо, добивът от Северно море беше много по-голям и западното общество нямаше нужда от подобни инвестиции. После се случиха Иранската революция, войните. Иначе оттам можеше да се докара газ и това щеше да бъде полезно за Европа и за нас. Отвсякъде може да се докара газ у нас, но това трябва да бъде на пазарен принцип и да не се плаща нищо от бюджета.

- Защо не трябва да се инвестират пари от бюджета?

- Няма такова понятие като държавни пари. Това е голяма манипулация. Парите са на обществото, на тези, които са ги произвели - на всички нас. Ако един проект е печеливш, винаги ще се намерят компании, които да инвестират в него, ако е губещ и всички го виждат, защо обществото да позволява на чиновниците да пропилеят неговите пари?

Нашият гост:

Сашо Дончев е роден на 7 септември 1953 г. в гр. Ямбол.
Завършил е Държавната академия за нефт и газ „И. М. Губкин"-Москва и УНСС, специалност „Външнотърговски отношения".
От 1978 до 1990 г. работи в „Газстроймонтаж" последователно като технически ръководител, проектант, началник-отдел „Транзитен газопровод Русия-Турция" и директор на Строително-монтажно управление по изграждането на магистралния газопровод „Тула-Москва-Киев".
През 1991 г. заедно с няколко свои колеги създава „Овергаз" ООД. В момента е изпълнителен директор и зам.-председател на СД на „Овергаз инк." АД.
От 2011 г. е председател на управителния съвет на Българската стопанска камара.
Собственик и издател е на в. „Сега".
Инвестира в създаването на частно училище „Българско школо", подпомага десетки проекти в областта на културата, спорта, екологията.
Владее полски, английски и руски език.

Източник: Вестник Труд

Интервю на г-н Сашо Дончев за предаването

„Оригиналът" с водещ Иван Гарелов

TV7

15 февруари 2015 година

 

Водещ:Представям Ви г-н Сашо Дончев – председател на Съвета на директорите и Изпълнителен директор на Овергаз, председател за втори мандат на Българската стопанска камара. Поводът за неговото участие е бунтът на работодателските организации срещу правителството, за изолацията им срещу тристранния диалог при вземането на важни решения в социалната и икономическата сфера. Здравейте първо.

Сашо Дончев: Здравейте.

Водещ: Преди разговора ще ви прочета негово кратко представяне от Светлана Джамджиева, което много ми хареса:

„Когато Сашо Дончев се родил на 7-ми септември '53-та, понеделник, родният му Ямбол влизал с пушек във втората соц-петилетка. Джон Ленън бил първолак в Ливърпул. Владимир Висоцки навършвал 17 и все още се учел да свири на китара. Айн Ранд била написала „Атлас, изправи рамене!". В Ямбол тайно отбелязвали 30-годишнина от участието на бащата на българския анархизъм Георги Шейтанов в списанието на Гео Милев „Пламък". Същия ден Тодор Живков навършвал 42 години и  още не бил толкова известен. Пак на 7-ми септември през '78-ма година, когато Сашо е на 25, на моста Ватерло в Лондон над българския писател Георги Марков ще бъде извършен атентат, от който дисидентът ще почине, а историята ще се лута дълго в дебрите на българския чадър до наши дни. Тези имена имат значение за него."

Сега, да се върнем към повода за нашия разговор. От какво беше провокиран гневът на четирите бизнес организации? Неочаквано това прозвуча, като че ли.

Сашо Дончев: Първо, аз съм изненадан, че това за обществото звучи неочаквано, понеже ние поне последните 7-8 години достатъчно ясно се опитваме да заявяваме позиция, че посоката, избрана от нашите политици, като че ли не е онази, която ни събра най-малкото на онзи милионен митинг на Орлов мост. Може би сега успяхме да го направим по някакъв начин, който стигна до повече медии или до повече уши.

Водещ: Точно така.

Сашо Дончев: По принцип, ако говорим само за тази част или разглеждаме нещата в контекста на това, което се случи през последната седмица, ние отново ще загърбим по-съществените въпроси. А те са именно посоката, която избрахме и по която може би вървим, а може и не, вече 25 години. И в този смисъл, разбира се, конкретният повод е фактът, че вече 100 дни минаха от работата на правителството, а така нареченият Съвет за тристранно партньорство не се е събирал нито веднъж в пълния си състав и с предварително добре подготвен дневен ред, така че да може да вземе опозиция.

А по-важното обаче не е дори това. По-важното е, че се спекулира с понятието социална политика. Социалната политика в моето разбиране е политиката, която прави от една група хора – общност. Това са онези проекти, които разкриват потребността ни един от друг, които ни правят по-близки, в този смисъл зависими един от друг. Това са онези проекти, които ни дават възможност да проявим своята солидарност и съпричастност със съдбата на другия. А пък всичко онова, на което сме свидетели през последните 25 години е...

Водещ: ... противопоставяне.

Сашо Дончев: Да, по-скоро дава обратния резултат. В тези си форми така наречената социална политика по-скоро е маска, някакъв грим на недобре функционираща държава. Между другото, това са прийоми, известни в историята, те са прикривали за дълги исторически периоди от време същността на тоталитарната държава. Така че за нас е по-скоро именно тази тревога, че така водената социална политика разединява хората. Тя увеличава усещането за липса на справедливост, усещането, че има едни привилегировани лица в обществото, които получават повече за сметка на другите. Та това е тревогата, това е същността на въпроса.

Водещ: Тъй като разширяваме темата, фактически отношенията на българските политици към българския бизнес, дори така се възприема от хората, че бизнесът е облагодетелстван от властта, която и да била тя. Вашата идея е, че това по-скоро компроментира българския бизнес?

Сашо Дончев: Разбира се, че е така. Вижте, това разбиране, че бизнесът може да съществува единствено и само в тази нездравословна колаборация с политиката, е марксистко-ленинско разбиране в много голяма степен. И то е в културата на българина поради простия факт, че партийни и комсомолски секретари осъществиха прехода, те пренесоха културата от онова време в новото ни време. Те всъщност се постараха да докажат, че друг вид предприемачество няма шанс, не може да живее. Ако ние говорим, че има така наречени „бизнесмени", които не плащат заплати, не плащат осигуровки и изобщо не им дреме в какви условия работят техните работници, защо това го има? Това не се разрешава от закона! Очевидно някой си затваря очите, очевидно тези хора имат право да не спазват законите. Това може да се случи как – само с политическа подкрепа. И това всичкото създава непазарни конкурентни предимства пред другите – онези, които могат да бъдат добрия пример в обществото. Онези, които са локомотивът на всяко едно общество и могат да му помогнат да се измъква дори и от такива тежки ситуации, в каквито ние се намираме.

За съжаление, водената социална политика всъщност какво прави? Представете си следната хипотеза – нормалните предприемачи знаят защо рискуват, знаят защо инвестират, знаят къде са им пазарите, знаят какво трябва да направят с тези пазари, знаят какви конкурентни предимства трябва да имат техните продукти. Те го правят. Изведнъж обаче ние казваме – ние от тези, успешните, ще вземем пари, за да раздадем и да повишим конкурентоспособността – на кого, г-н Гарелов? На тези, които не го знаят. Представте си, та то е абсурдно това. Години наред се харчат много пари за това да се произвеждат мениджъри от безработни. Аз вече на не един социален министър съм задал въпроса – защо не произведете композитори, диригенти с тези пари? То е цинично това! Очевидно не става дума за мениджъри, става дума как да се откраднат едни пари.

Много пари има в бюджета на България, много. 32 милиарда лева са много пари. Само че никой не ви дава отговор на въпроса – какво постигаме с тези пари, за какво ги харчим. Кажете ми, ако ние всяка година средо по 21-22 милиарда сме харчили за този 25-годишен период, къде са резултатите от тези пари, да не ги смятаме грешно наум. Колко са тези милиарди, къде са резултатите от тях? Ами няма ги, парите са откраднати или всички са използвани неефективно, похарчени са неефективно. Нищо не е постигнато.

Водещ: Добре, това дължи ли се до някаква степен на това, че цялото наше общество е, като че ли, до някаква степен не до там просветено?

Сашо Дончев: Да. Това е културен проблем в крайна сметка. Когато аз говоря за култура, някои погрешно, така опростено го приемат този израз, става дума за понятията и критериите, с които ние живеем. Това е култура. Та в този смисъл да, основната причина е в липсата ни на правилната култура, на рабирането какво трябва да правим, за да живеем добре. Културата на българския народ в предишния исторически период беше насилствено променена. Ние днес, връщайки се отново към любимата, към основната тема от последната седмица – социалните дейности, вижте, ние нямаме шанс, ако не разберем, че и инфраструктурата в нашия квартал е наша грижа, на обществото. Но още по-голяма наша грижа е състоянието на кварталното училище. Наша отговорност е имаме ли читалище, театър в квартала. В крайна сметка, ако щете дори наша, на обществото, на нашата квартална общност е отговорността имаме ли добър футболен отбор. Ето това е разговорът. И ако преди 25 години марксистко-ленинците не ни бяха подкарали назад към капитализъм, а обществото беше достатъчно зряло, за да продължи пътя си напред, то при всички случаи ние щяхме да се включим в един друг разговор, който съпровождаше периода на утвърждаване на тези социалистически ценности в България. А разговорът е за това къде и до колко, в какви форми е възможното, полезното сътрудничество между обществото и държавата. Защото този разговор се води от средата на миналия век в цивилизования свят. Няма никакво съмнение, че бъдещето не принадлежи на старото устройство на света. Държавите все повече губят територии в живота на хората и обществата ще влязат в тези освободени места с цялата отговорност за собствения си живот, за собственото си бъдеще. За съжаление обаче за всичко това е много трудно да се говори в нашето общество поради причините, за които и Вие казахте.

Водещ: Спомням си преди години в „Панорама" показахме един репортаж за едно село, много типична случка. От Холандия идват едни дечица на бригада в България, отиват в това село и те ремонтират училището.

Сашо Дончев: Да. (Смее се)

Водещ: Те са юноши, деца. А местните хора, включително и такива – вече позамогнали се и живеещи в града, седят със скръстени ръце и им се радват отстрани.

Сашо Дончев: Кибици станахме по времето на социализма.

Водещ: Да.

Сашо Дончев: Онзи строй ни отчужди от собствения ни живот.

Водещ: И от солидарността, той заличи смисъла на тази дума. Не я разбираме.

Сашо Дончев: Може ли да казваш – аз съм солидарен с другите българи, и да слагаш между себе си и другите българи посредника държава? Ама това е абсурдно! Не ни трябва посредничеството на никой в реализацията на тази солидарност или съпричастност.

Водещ: А добре, сега в Гърция едно от нещата, които не можем да разберем в тази държава, е, че там хората наистина са солидарни по между си. Да не говоря за този пример – българката Косадинка Кунева, която довечера ще покажем в един филм – цяла Гърция я подкрепяше, след като тя беше залята с киселина. Една българка, чистачка.

Сашо Дончев: Така е. Нас много дълго време ни отчуждават един от друг. Последните години коя гилдия не беше оплюта? Докторите – лоши, адвокатите – лоши, юристите – лоши, инженерите, журналистите, всички лоши.

Водещ: Очевидно не бяха лоши, когато гласуваха.

Сашо Дончев: А къде са добрите българи? Следователно това общество има ли го, няма ли го?

Водещ: Можем ли да кажем, че, като че ли, и демокрацията не ни е много ясна в какво се изразява?

Сашо Дончев: Извинявайте, че повтарям непрекъснато една и съща теза, но защото и демокрацията е по марксистко-ленински. Защото Аристотел преди толкова много години казва простичко – има три възможни форми на държавно управление: монархия, която може да се изроди в диктатура; аристокрация, която може да се изроди в олигархия; и полития, която може да се изроди в демокрация. Демокрацията е управление в името на бедните, а политията е управление в името на общото благоденствие. Ето даже да вземем преамбюлите на конституциите – на нашата и на американската. В нашата казват тези, избраните политици – изразяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава. Американската конституция казва – ние, народът на Съединените американски щати, в желанието си да укрепим съюза, да повишим вътрешната сигурност, да помогнем за външната ни отбрана и да пренесем в бъдещите поколения прелестите на свободата, перефразирам по памет. Виж каква е разликата в културата. Става дума за две различни неща – едната конституция, наречена българска, с която много се хвалят, е всъщност някакво пособие каква държава да построим сега за някакъв исторически период, а другото е с поглед надалеч към другите поколения. Много е серозен културният проблем на България.

Водещ: Не е ли един от проблемите ни това, че ние, като че ли, имаме дефицит на истински лидери?

Сашо Дончев: То пак е същото. То ако ги има, е достатъчно и културното развитие ще е на друго ниво. Ние днес нещото, което можем да направим всички заедно, е да седнем първо и да си напишем един тълковен речник на понятията. Защото понятията се изхабиха, защото ние сме в някакъв нов Вавилон, защото говорим уж с едни и същи думи, а изразяваме различни неща. В обществото няма смислен диалог, в разговора не се стига до полезни решения. Но не трябва да се отказваме. Вижте сега какво се случи – понеже не е някак си исторически модерно да се говори за социализъм, и всичко това емигрира в друга посока. Появиха се един куп националистични организации, които всъщност са социалистически. Те са квази социалистически организации, те проповядват социализъм, защото при тях индивидът го няма като отговорност, като водеща единица в обществото. Пак тълпата, пак всички заедно, пак говорим за алтруизъм. Пак объркваме понятията егоизъм с индивидуализъм. Простичко е – егоизмът подчинява другите на собствените си интереси, а индивидуализмът не иска да бъде подчинен на другите интереси. Това са различни неща. Границата между тях може би е деликатна, иска се интелект, но не е толкова сложно.

Водещ: Много интересно разсъждавате. Беше ми много приятно да разговаряме. Това беше Сашо Дончев и неговите възгледи. Благодаря Ви.

Сашо Дончев: И аз благодаря.

Източник: TV7

Сашо Дончев в предаването "Още от деня" с Димитър Цонев

Българска национална телевизия (БНТ1)

09.01.2015

Цялото предаване можете да гледате ТУК.

 

СТЕНОГРАМА

 

Водещ: Продължаваме с председателя на Българска стопанска камара и изпълнителен директор на Овергаз г-н Сашо Дончев. Здравейте и добре дошли! В един, така, доста нетрадиционен ден гостувате.

Сашо Дончев: Здравейте!

Водещ: Предполагам, че следите всичко, което се случва през последните 24 часа в Париж. Имате ли Вие някакво заключение? Това бяха почти истински военни действия, които се водеха на територията на френската столица.

Сашо Дончев: Дано времето, което използвате, да е правилно.

Водещ: В минало време, имате предвид.

Сашо Дончев: Да.

Водещ: Дано.

Сашо Дончев: Иначе нещата очевидно са много тревожни и очевидни ние, като че ли, не стигаме до истината за причините за всичко това, което се случва, след като сме готови да наречем благополучен изхода с толкова много жертви.

Водещ: Той е благополучен днес дотолкова, доколкото невинните, нали, хора, са били спасени, а атентаторите, според мен беше ясно, че няма как да оцелеят освен ако не се предадат. След като те не се предават...

Сашо Дончев: Не, това е ясно... и не жалим, естествено, за атентаторите...

Водещ: Сега, преди да започнем да говорим за нашите си неща, българските, които, слава богу, не са свързани все още със жертви, искам все пак да Ви цитирам нещо, което прочетох от Валери Найденов във вестник „24 часа". Тъй като Вие сте човек, който се занимава освен с бизнес и с анализи на обществените процеси. Значи, Валери казва така: „С какво тези текстове (той има предвид текстовете на Корана) са по-цивилизовани от „Майн Кампф" на Хитлер? С нищо. Те са дори по-свирепи. Е, защо тогава „Майн Кампф"е забранена, а свирепите текстове на Корана не?" - пита Валери Найденов. Това ли е войната сега – между Корана и между цивилизацията?

Сашо Дончев: Вижте, ние ако сме искрени привърженици и защитници на свободата, не би трябвало да отказваме правото на всеки един да пише подобни текстове, да вярва в такива текстове. Друг е въпросът как ние защитаваме себе си и как функционират съвременните общества, тези, които не изповядват, примерно, подобни истини.

Не съм чел материала на Валери, но най-вероятно той има предвид местата, където господстващата религия или културата, по-важно е културата, изключва подобни текстове. Те наистина може би под някаква форма могат да бъдат забранени или да бъде ограничен достъпът до тях.

Водещ: Аз веднага ще прочета какво има предвид Валери. Аз съм си го извадил.

„Това, което пише в Корана, е налагане на исляма, тоест препоръчва се налагане на исляма над цялото човечество, ако трябва с огън и меч, овладяване на политическата власт - както в отделно взети страни, така и създаване на световна държава на исляма, Халифат, както и замяна на светското законодателство с шериата." Това звучи, как да кажа ..

Сашо Дончев: Тревожно звучи...

Водещ: Тревожно звучи. Особено ако са се наели да изпълнят тази задача, която е поставена от Корана, а тези младежи изглежда точно такава задача са си поставили.

Сашо Дончев: Няма никакво съмнение, че обществото е длъжно да намери инструментите, формата, с която да реагира, да защити себе си от такава агресия, защото това е откровена агресия.  

Водещ: Добре.Ще продължаваме да следим. Благодаря Ви за това мнение, което изказахте сега. Пак ще Ви върна с 24 часа назад. Вашият колега, той Ви е колега - Кирил Домусчиев, нали?

Сашо Дончев: Да, да, разбира се.

Водещ: ... защото е председател на другата работодателска организация. Аз го попитах дали смята, че 2015 година ще бъде по-добра от 2014 година. Той изрази доста голямо съмнение и каза: „А, бе, дано да е поне толкова добра или толкова лоша, колкото е била 2014-та."

Сашо Дончев: Ами първо аз мисля, че е трудно да обобщаваме каква би могла да бъде годината за всички българи, в частност за всички предприемачи. Най-вероятно за тези, чийто бизнес до голяма степен е създаден от държавата и зависи от държавата, 2015-та ще бъде по-различна от 2014-та. Най-малкото, защото се смениха центровете на властта. За тези, които не че им е все едно кои управляват, но просто техният бизнес в най-малка степен е зависим от настроенията, от отношенията на официалните управляващи към тях, за тях годината ще бъде същата - всеки ден работа, конкуренция със себеподобни и търсене на варианта, в който ти да си по-добрият на пазара, за да оцелееш, за да бъдеш успешен, за да създадеш добър бит за себе си, за семейството си, за да бъдеш добър пример за децата си. Така че, годините в предприемаческия занаят са винаги напрегнати, няма лежерни, няма спокойни години. Друг е въпросът, че би могло да се мечтае, че някой ден административните пречки, тежести, понякога дори и рекет, ще бъдат далеч по-малко, отколкото са били миналата или по-миналата година.

Водещ: Добре. Вие се занимавате с газ, познавате много добре енергетиката, следите и процесите глобално в енергетиката. Явно това правителство ще се стреми… Днес, между другото, има едно изявление на Делян Добрев, който е председател на парламентарната енергийна комисия - те имат намерение по някакъв начин да започнат да намаляват този огромен, бих го нарекъл зрелищен дефицит в енергетиката. Мислите ли, че това може... или поне първите стъпки в 2015-та могат да доведат до намаляване на тези няколко милиарда, които НЕК дължи на практика?

Сашо Дончев: Ако НЕК има дефицит от няколко милиарда, за да го компенсира, за да го намали, той трябва да ги вземе от някъде тези милиарди.

Водещ: Задължително.

Сашо Дончев: Да. Очевидно, ако ги вземе от бюджета, това е една непозволена държавна помощ и не съответства на добрите практики в Европа. Най-вероятно няма да стане по този начин. Другият начин е евентуално да ги получи като излишък от цените, по които продава услугите.

Водещ: А това възможно ли е да се случи?  

Сашо Дончев: Вижте, възможно е да се случи и до някаква степен, в много голяма степен е обосновано, защото всеки един продукт трябва да бъде продаван не и под своята себестойност. Даже в добрите търговски практики в цял свят това е наказуемо, тоест преследва се от закона. А в България години наред, години наред политиците се опитват да правят социална политика през цените на тока.

Водещ: Изкуствено ги държат на ниски нива.

Сашо Дончев: Това, коетоднес констатираме като факт, не беше трудно да бъде предсказано преди десет години, преди дванадесет години. Даже аз до някаква степен си мислех, чекогато преди 10 години „Делойтенд Туш"представиха проект за БЕХ, че може би точно това е целта на този проект. Но на моя въпрос какви добри практики искате да пренесете и мултиплицирате през тази нова структура, аз отговор не получих и се оказа, че те направиха всъщност една паразитна структура, едно второ специално министерство в енергетиката. Не знам, смисълът на БЕХ не е ясен по никакъв начин.  Тя е вредна, не е полезна структура.

Водещ: Мислите ли обаче, че като е вредна, някой ще реши да ликвидира Българския енергиен холдинг?

Сашо Дончев: Ами защо да него ликвидира? Зависи какво разбираме по ликвидация наБългарския енергиен холдинг, защото дружествата, които влизат в този холдинг, имат ...

Водещ: Всички са държавни 

Сашо Дончев: Да, имат самостоятелен живот, самостоятелна биография, имат самостоятелен бизнес, те могат да продължат да съществуват и тази паразитна шапка да бъде премахната. ..

Водещ: Тоест трябва да ликвидираме една администрация.

Сашо Дончев: Да. Ако някой е в състояние да ми каже поне една полза, която за десет години е успяла да генерира по отношение на енергетиката тази структура, аз ще бъда много благодарен, защото ще науча нещо важно.

Водещ: Това предстои - да видим каква ще бъде държавната политика в тази област. Но да Ви попитам нещо конкретно. Вие следите ли цените на петрола?

Сашо Дончев: Да.

Водещ: В света и на дребно в България, както и в отделните страни?

Сашо Дончев: Да.

Водещ: Какво ще бъде според Вас отражението върху икономиката на България от това драстично спадане на цените на петролните продукти?

Сашо Дончев: Няма никакво съмнение, че ние сме една енергийно неефективна, как да кажа...,  икономика. Но ние сме и като общество енергийно неефективни. Така че всяко понижение на цените на енергоносителите означава по-малко разходи за всеки един от нас - и като предприемач в бизнеса му, и в домакинството. Следователно това би могло да бъде една добра новина за българското общество. Колкото до другото, същественото, продължаваме някак си да го премълчаваме или не го говорим достатъчно високо, че основният проблем на България и на българите в енергетиката е именно тази неефективност, за която аз говорех. Това временно, аз съм убеден, че това е временно понижение на цените, е само възможност за глътка въздух. Но това не е решение. Решението е в незабавната реализация на проекти, които могат да доведат до по-ефективно използване на енергията. Ние сме на последно не само в Европа в съотношението първоначална и крайна енергия, ако това е достатъчно ясно за публиката. Следователно трябва да положим усилия в тази насока и да ги положим като общество. Всеки там, където е, да помисли, защото всеки би имал полза от това.

Водещ: Добре. Трябва да Ви каня още веднъж, защото нашият разговор не се разви в тази посока, която аз исках. Аз имам още много въпроси. Ще дойдете пак, нали, да си говорим само за енергетика. Между другото, за да завършим темата с петролните продукти, има ли опасност обаче за бюджета с по-ниските акцизи, с по-ниските данъци, които се плащат във връзка с петролните продукти? И с това завършваме.

Сашо Дончев: Не мисля. Първо бюджета има доста големи буфери в момета.

Водещ: И тази цена няма да се отрази?

Сашо Дончев: Да. Отделно от това, от една страна той ще получи по-малко от акцизите, но от друга ще направи и по-малки разходи.

Водещ: Добре. Благодаря Ви за този разговор!

Сашо Дончев: Благодаря!

Водещ: Обещаваме си да го продължим в съвсем скоро време, за което ние ще се разберем. Вижте какво предстои.

Сашо Дончев: Има много смисъл в идеята на премиера за строеж на газов разпределител

Има много смисъл в идеята за газов разпределител, която лансира министър-председателят, и тя заслужава да бъде внимателно анализирана.

Това каза за предаването „Конструкция" по „Хоризонт" председателят на Българската стопанска камара и изпълнителен директор на „Овергаз" Сашо Дончев. Според него, такъв хъб би възникнал по естествен начин в Турция, ако там се появи руски газопровод, което би довело и до строежа на ирански и азерски такъв.

Съораженията по които се пренася електрическа енергия са ужасно остарели и това е причина за честите аварии, отчете Дончев, според когото е неизбежно цената на тока да се повишава:

За да се постигне високо качество, за да се приближим до качеството на електроснабдяване в Европа, са нужни инвестиции. Е не могат да се правят инвестиции, при положение че 25 години всички политици се опитват да правят социална политика през цената на тока. За съжаление, в България има много бедни хора, но проблемът с бедността не може да бъде решаван по този начин.

Ресурсите и суровините не трябва да са евтини, защото това води до пилеенето им, смята Дончев.

За 25 години условията за свободна конкуренция у нас са утежнени, заяви дончев

Предишното правителство, по наше настояване, си направи труда и успя да събере в един анализ всички съществуващи нормативни актове, които имат отношение към бизнес средата. Оказа се, че броят им е 2200. Това са документите, с които се създават лицензионни, регистрационни, разрешителни и всякакви други режими, документи, на базата на които администрацията издава някакви справки, разрешения, съгласия. Самата цифра е ужасяваща.

Дончев заяви, в отговор на слушателски въпрос, че няма политически амбиции. Въпреки това, бизнесмените и хората, които са доказали че са способни да произвеждат стойност имат място в политиката, категоричен е той.

 

Източник: БНР

 

 

Интервю на г-н Сашо Дончев за предаването „Конструкция" с водещ Калин Манолов

Програма „Хоризонт" на Българското национално радио

СТЕНОГРАМА

13 декември 2014 година

 

Водещ: „Конструкция" продължава. Екипът в студиото – Антон Пиперов, звукорежисьор, Веселин Димитров, музикален редактор, редакторката Лили Царева – остават с вас до края на този час. Имаме нов гост – това е председателят на Българската стопанска камара и изпълнителен директор на Овергаз г-н Сашо Дончев. Здравейте, г-н Дончев.

Сашо Дончев: Здравейте, г-н Манолов.

Водещ: Не мога да не ви помоля в началото на нашия разговор, който няма да е за газ, а ще е за бизнес и то за бизнеса на хората, които са се направили сами, ако мога така да се изразя, но не мога да не Ви помоля за един коментар на спирането на „Южен поток" и на новите етапи на отношения между България и Русия, в които навлизат двете страни. Чел съм Ваше интервю преди време, в което Вие казвате, че за „Южен поток" не може да се говори като за чист бизнес проект, че ако изкараме държавата от там, той може да бъде успешен, полезен и печеливш. Не изкарахме държавата и проектът спря. Така ли стана?

Сашо Дончев: Не. Според мен той спря заради това, че държавата стоеше и не вършеше нищо, ни напред, ни назад в тоя проект. В голяма степен бих повторил вече казаното. Да коментирам неща, които като че ли нашето общество в никакъв случай не познава в детайли, е малко рисково. Но въпреки това - да кажа. Според мен идеята, която лансира министър-председателят, заслужава да бъде внимателно анализирана, изучена. В нея има много смисъл.

Водещ: За газовия разпределител говорите?

Сашо Дончев: Да, за тоя хъб, газов център, разпределител - по различен начин го наричат. Защо според мен това е интересна идея? Защото първо няма никакво съмнение, че основната цел в геополитически аспект на Русия сигурно с този проект е била да заобиколи Украйна. Но същевременно трябва да си признаем, че ние всяка зима изпитваме определени затруднения при удовлетворяване на потребностите си от природен газ, тъй като тръбата, по която газът идва от Русия в България, снабдява цяла Югоизточна Украйна. И когато там захладнее, то потреблението в Украйна става много по-високо, отколкото е договорено, а от това страдаме ние, тъй като пада налягането, съответно количествата газ, които трябва да получим.

Евентуално изграждането на морски газопровод, който да свързва директно Русия с България, е нещо, за което ние даже не сме смеели, ние от бранша, даже не сме си мечтали. Това е нещо много полезно за всички нас. Ако към тази идея се добави и още едно разсъждение, искам да подчертая, че ако руският газ, който е предназначен за Европа, излезе на турския бряг, това, което последно слушам, че са плановете на „Газпром", то тогава, аз и сега мога да се подпиша под твърдението, че на този същия бряг рано или късно ще излезе най-напред азерският газ, а след това ще дойде и иранският газ. Защото това са основните и потенциални източници на газ за Европа. И когато те се съберат всички на турския бряг, то тогава тоя хъб, този разпределител, този център газов, по естествен начин ще се формира там, и там ще се осъществява конкуренцията. Защото конкуренцията е винаги за пазар, но в конкретния случай тя ще е и за капацитет на тръбопроводите, които оттам ще водят, ще докарват газа до Европа.

Водещ: Тоест, да изпреварим Турция?

Сашо Дончев: Да. И акообратното – ако руският газ, предназначен за Европа, това подчертавам, излезе на българския бряг, то тогава азерският и иранският газ трябва да дойдат тук да го конкурират. И ние по естествен начин ще станем този газов център, за който всички ние, в момента само провокирани от идеята на министър-председателя, почнахме да си мечатем. Така че - в идеята има много хляб, според мен.

Водещ: Консултирало ли се е правителството със специалисти като Вас, за да я лансира, като я слушате?

Сашо Дончев: Ами не знам. Изобщо, като говорим за правителство, очевидно говорим за много голям кръг хора, не само за министри. Така че, в тоя смисъл, не мога да отговоря дали са се консултирали

Водещ: Е, за тези, за които има работа. Министерство на енергетиката се предполага, най-вероятно?

Сашо Дончев: Да. Ние, членовете на Българската асоциация „Природен газ", сме винаги отворени за тази дискусия. Така че имали сме разговори, но по конкретната тема - по-скоро не.

Водещ: Но държавата в енергетиката... казвали сте, че това означава корупция, лошо управление, висока себестойност…

Сашо Дончев: Сега ще го кажа обратно. Енергетиката стана бастион на корупцията и социализма в България 25 години след началото на прехода. Крайно време е тоя разговор да се проведе смислено, да се проведе задълбочено. Защото - ето ние сега чуваме: 850 милиона нови загуби, три милиарда и половина загуби за НЕК. Хората не могат дори да осмислят тези цифри. Тези цифри не говорят много на обикновените българи.

Ако започнем от всяка една авария, на която оттук нататък, като захладнее, ние ще бъдем свидетели, дори ако щете това, което се случи в Северозападна България в близките дни... Всичко това е, защото съоръженията, по които се пренася електроенергия, са остарели, ужасно остарели. За да се постигне високо качество, да се приближим до качеството на електроснабдяването на Европа, са нужни инвестиции. Не могат да се правят инвестиции при положение, че 25 години всички политици се опитват да правят социална политика през цената на тока. Е, това е пълен абсурд!

Водещ: Т.е. казвате, че цената на тока не може да се понижава?

Сашо Дончев: Тя не може да се държи на това ниво, не да се понижава. Това са безумия!

За съжаление, в България има много бедни хора, но проблемът с бедността не може да бъде решаван по този начин. Той трябва да бъде изведен пред скоби и трябва да бъде обсъден.

Водещ: За бедността и неравенството ще поговорим специално малко по-нататък.

Сашо Дончев: Има други инструменти, с които може това да се бори...

Водещ: Например?

Сашо Дончев: ... бедността.

Водещ: Аз имах предвид управлението на енергетиката, в конкретния случай.

Сашо Дончев: А, енергетиката. Ами тя е пазар. Еднинственото е да се създадат всички условия за всестранна конкуренция в областта на енергетиката. Само конкуренцията може да даде на хората високо качество при ниски цени. Няма друг такъв гениален център, който може да постигне това с разпределение на ресурсите отгоре.

Водещ: И е неизбежно цената на тока да се повишава?

Сашо Дончев: Да, според мен това е неизбежно. Вижте, средната цена на тока в Европа е 25 евро. Сега веднага някой ще скочи и ще каже – ама какви са доходите. И отново казвам – да, темата за доходите и темата за бедността на българите е много важна. Нещо повече – тя би трябвало да е критично важна за обществото, защото не е нормално да твърдим, че имаме общество, в което има бедни хора и другите не се интересуват от това как тези хора преживяват. Но не и през цената на тока.

Водещ: Всъщност, евтиният ток е по-лош от скъпия ток, така ли?

Сашо Дончев: Разбира се, че това е много лошо. Изобщо суровините не бива да са евтини. Те трябва да са при всички случаи на нивото на своята пазарана цена, защото тогава се използват пестеливо. И устойчиво развитие не се постига по подобен начин. Устойчиво развитие се постига чрез най-ефективно използване на наличните ресурси. А когато ресурсите са евтини, те се пилеят. Пилеят се, защото не струват нищо.

Водещ: Да, и се отопляваме с ток, и искаме да ни е евтино. Първият разговор със Сашо Дончев, председател на БСК и изпълнителен директор на Овергаз, гост във втората част на предаването „Конструкция" по БНР.

 

(музикална пауза)

 

Водещ: Сега ще чуете един коментар на проф. Алекс Токарев от Университета „Норт Уудс" от Съединените щати за споразумението между Европа и Съединените щати за търговия и инвестиции и това ще бъде повод за следващите ни коментари с госта в студиото на „Конструкция" днес - г-н Сашо Дончев.

 

Коментар:

Първото нещо, което слушателите на програмата трябва да знаят, е, че свободната търговия води до по-ефикасно използване на труда, капитала, свободните ресурси, потенциала на участващите в този процес хора. Умишлено не казвам държави, а хора. Причината е проста – когато либерализирането на пазарите се осъществявана на парче от политически елити, чиято главна цел е да натрупват власт, има опасност ценовите изкривявания, причинени от мита и квоти, да се заменят от бюрократични и правни изкривявания, а те изострят и старите, и раждат нови конфликти.

Оставих настрана опасенията си от това, че преговорите се водят непрозрачно и вероятно ще доведат до някои клаузи в полза на големи компании и профсъюзи за сметка на конкуренти, данъкоплатци, потребители и по-ниско квалифицираните работници в Америка и Европа, а ето какво според мен можем да очакваме от трансатлантическото споразумение:

По-изострена конкуренция на пазарите на труда. Това може да е добра новина за безработните младежи в Европейския съюз, включително България. Понастоящем тези хора страдат най-много от тежките данъци и свръхрегулациите, които правят нерентабилно наемането на подобни хора в частния сектор.

Потърпевшите най-вероятно ще са профсъюзите. Профъюзи, които разчитат на политически чадъри, а също и популистките партии, които печелят гласове, благодарение на социалните подаяния.

Подобно на северноамериканското споразумение НАФТА, и тук ще се появят нови възможности американски капитали да оживят определени сектори от икономиката на региони с по-ниски заплати. Подобрен приход на капитали има дългосрочен положителен ефект върху жизнените стандарти. В краткосрочен план обаче този процес създава усложнения за установените фирми. Те ще трябва да подобрят ефективността си и да предлагат по-добри условия на труд, за да не загубят най-ценните си кадри.

Изостаналата икономика на България, изостанала, разбира се, в рамките на Европейския съюз, би могла да спечели повече от всички замесени. За справка да вземем Мексико, където още първото десетилетие след въвеждане на свободната търговия, след либерализиране на пазарите американските инвестиции нарастват с над 400%. В американските пазари това води до съществени затруднения. Независимо от огромните ползи за потребителите, то елиминира и стотици хиляди работни места в американската промишленост.

Защо ги елиминира? Ами защото десетилетия наред профсъюзите поддържат изкуствено високи заплати и пенсии за своите членове. За да избегне по-сериозните проблеми с пренасочването на ресурси, в България според мен е нужна серия от бързи и смели реформи. Ако аз би трябвало да дам съвет, най-успешният модел е да се създадат специални административни и икономически зони – например в Северозападна България, Видинско, да речем, където първо – да се премахнат абсолютно всички настоящи такси, данъци и регулации. Две – да се изземат функциите по живота и охрана на собствеността от неефективните общински полицаи и да се дадат на частни охранители и избираеми шерифи. И три – да се заменят корумпираните български държавни съдии и прокурори с частни арбитражи.

 

Водещ: Това беше проф. Алекс Токарев от Университета „Норд Уудс", Съединените щати, преподавател по икономика. Продължаваме със Сашо Дончев, гост в „Конструкция" днес. Подавам ви топката, така да се каже, за следващи посоки на нашия разговор и то в качеството Ви на председател на една от най-големите работодателски организации - Българската стопанска камара. Какви бързи и смели реформи трябва да има в икономиката на България?

Сашо Дончев: … човек се чуди откъде да започне отговорът на този въпрос, защото ние всъщност не подобрихме за 25 години условията за свободна конкуренция, а напротив, утежнихме я с много нови законови и подзаконови нормативни актове. Предишното правителство по наше настояване си направи труда и успя да събере в един анализ всички съществуващи нормативни актове, които имат отношение към бизнес средата, да се изразя така най-общо. Оказа се, че техният брой е 2200. Това са документи, с които се създават лицензионни, регистрационни разрешителни и всякакви други режими и документи, на базата на които администрацията издава някакви справки, разрешения, съгласия. Самата цифра е ужасяваща. Това, което каза току-що говорещият професор Токарев, е изключително вярно и не се нуждае от коментар.

Онова, от което имаме нужда - хората, тези, които сме свикнали да живеем от труда си, тези, които не искаме да живеем от подаяния, тези, които не се страхуваме, че онова, което произвеждаме, ще бъде по-малко конкурентоспособно от произвежданото от американци, французи или който и да е друг - ние искаме свобода на предприемачестявото, свобода да произвеждаме и свобода да обменяме това, което произвеждаме в условията на конкурентна среда.

Няма общество в света, което да е постигнало значим икономически напредък на базата на протекционистки политики. Ние, соц-лагерът, бяхме добър пример за затворена икономика. Изключително добър пример беше Албания, която отвсякъде беше затворена и ето докъде стигнаха.

Вие виждате какво се случва във всички общества, които в един или друг исторически момент изпитват усещането, че се освобождават, че са на път към освобождението, те се стремят да станат членове на Световната търговска организация. Защо? Точно това е организацията, която забранява на държавите да създават излишни законови или подзаконови нормативни актове. Не знам дали и най-вероятно моето поколение няма да доживее времето на реализацията на тази идея, пък макар и на една част само от територията на България. Но аз много бих се радвал, ако това е част от живота на моите деца.

Водещ: И от нас зависи, г-н Дончев. Сложете си слушалките сега. Първи слушател с въпрос към г-н Сашо Дончев – изпълнителен директор на Овергаз и председател на Българската стопанска камара. Говорим по-скоро за енергетика, икономика и свързаните с, най-общо казано, политиката проблеми на България, но след минути ще започнем и за биснеса и свободата в най-общ смисъл на думата.

А сега да чуем обаче първия ни слушател с въпрос към г-н Сашо Дончев. Здравейте, представете се.

Слушател: Добър ден. Светлозар Ковачев от Варна. Аз съм предприемач и проектен мениджър в района на Европа, Близкия Изток и Африка в една голяма световна корпорация. Отговарям за над 52 държави. Първо искам един кратък коментар. Аз съм фрапиран, че 25 години след разрушаване на централната стопанска икономика не са водещи начала търсенето и предлагането, а са водещи планирани действия и регулаторни органи, нормативни актове и т.н. Но това е една друга тема.

Водещ: Същата е според мен, господине.

Слушател: Това, което бих искал да адресирам към председателя на Стопанска камара, дали той е запознат с т.нар. 33-то постановление, което даваше приоритети за развитие на българската икономика и освобождаваше малките и средни фирми от данъци и при разкриване на нови работни места.

Водещ: На чие правителство е било това постановление? От коя година е?

Слушател: Значи, това е от периода на 89-90 година, в края на така наречения развит социализъм, когато де факто се развиваше пазарна икономика. Това е едно.

Водещ: Вие връщате 25 години назад. Добре, да.

Слушател: И другият момент, който е изключително важен, смята ли, че в момента в България има инструменти на пазарната икономика – рисков капитал, гаранционни фондове, развитие на малко и средно предприемачество, тъй като на всички нива непрекъснато се говори само за корпоративни интереси и мащаби.

Водещ: Да. Разбрахме. Благодаря Ви. Много смислени въпроси. Още веднъж телефоните на предаването за следващи наши слушатели – 02/9631565, 0889202207. Постави пръст в раната нашият слушател, г-н Дончев.

Сашо Дончев: За съжаление, аз не съм запознат с цитираното постановление.

Водещ: Това беше след указ 56-ти, тези плахи опити…

Сашо Дончев: Тогава не е вярно, че не съм запознат, но съм го забравил вече.

Водещ: Естествено.

Сашо Дончев: Но какво бих могъл да кажа. Да, за радост или за съжаление, елементи от пазарна икономика в България безспорно има, но те служат единствено за оправдание на политиците, че всъщност не тъпчем на едно място.Но по никакъв начин не може да се твърди, че България е една свободна конкурентна икономика и че в България всеки креативен, всеки работлив млад човек може да успее.

Няма никакво съмнение, че имаме много добри примери. ИТ секторът в България е точно това, което трябва да се случи във всички останали сектори в България.

Не съм нихилист, но не виждам възможности в близките години да създадем големи мощни транснационални и с транснационално значение компании и затова може би и нашият слушател визира точно това постановление. Шансът е в малките, в мобилните, в бързо вземащите решения.

Водещ: Но трябва ли пък те да бъдат толерирани самоцелно?

Сашо Дончев: Не, няма нужда. Те трябва да бъдат освободени, те нямат нужда от това. Уверявам Ви, че в ИТ сектора даже тогава, когато има някакви нормативни документи в тяхна полза, те не всички ги знаят. Защото те си правят това, което знаят, че трябва да правят.

Водещ: Аз си мисля, че най-добрата помощ на един малък и среден бизнес е да се намалят по такъв начин регулациите, че да му позволят да започне бързо и лесно, защото докато стигне до данъчни облекчения, той трябва да се е развил до известна степен. По-важното е да започне.

Сашо Дончев: Вижте, в процеса на производство се произвеждат стойности. И държавата в едно свободно общество има първостепенна задача да защити произведените стойности. Тоест, нейните основни функции са защита на живота на гражданите и защита на произведените стойности или собственост. Когато държавата не се справя с тази функция, всичко останало няма смисъл. Всичко останало е компроментирано. И не постановления, а справедливост, на нас ни трябва функционираща съдебна система и затова предложението на професора е просто една мечта за всички предприемачи в България.

Да, нашата съдебна система е силно корумпирана. Ако на теб са ти откраднали 1 милион лева, ти нямаш шанс да осъдиш крадеца. Нямаш никакъв шанс, защото той ще подели откраднатото с този, с когото трябва в съдебната система. Критично важен, години наред, е подминаван този проблем. Не постановления за насърчаване, не някакви помощи за повишаване на конкурентоспособността, за преквалификации, за повишаване на квалификации, всичко това е нон сенс. Предприемачите нямат нужда от тези неща. Предприемачите имат нужда от сигурност и от справедливост. И свобода.

Водещ: И държавата да не им се меси.

Сашо Дончев: Да.

Водещ: Но можем ли със стара държава да направим ново общество?

Сашо Дончев: Разбира се, че не можем. Държавата е инструмент на обществото. И ако ние като общество преди 25 години заявихме, че искаме да променяме нещо в живота си, че начинът, по който живеем, не е най-добрият пример в света, че има по-добри примери, то тряваше да прочетем този така важен за нас урок – кое правеше, кое отличаваше нашето общество от развитите, добре функциониращите - и да поправим тези грешки. А ние какво направихме?

Водещ: Дадохме на чиновниците повече власт.

Сашо Дончев: Махнахме член първи, но в преамбюла записахме, че България е социална държава, което нищо не означава, което тотално нищо не означава. И дадохме огромна власт на чиновниците. Огромна. И то - безконтролна власт. Защото, извинете, то е може би малко цинично това, което ще кажа, но тогава, в онези години на тоталитаризма, имаше много системи на контрол. И съдебната система не беше свободна във всички аспекти, но по отношение на труда на хората, по отношение на всичко онова, което е важно за един успяващ човек, тя успяваше да функционира нормално. Сега тя е безконтролна. Над нея няма никой.

Водещ: И се държи като мутра.

Сашо Дончев: Да. Даже не знам дали, както се вика – забравих вече как се държат мутрите, не знам дали мога да я сравня.

Водещ: Следващият ни слушател с въпрос към г-н Сашо Дончев.

Слушател: Ало, добър ден.

Водещ: Представете се, моля.

Слушател: Никола Хинов от Хайредин, Врачанско. Г-н Дончев, притеснява ме това нещо, че ние сме от Северозападна България, аз навремето работех в Коми и когато пътувахме през Украйна, навсякъде минаваше тръба, жълта, и ми правеше впечатление тая газификация. Имаше възможност да мине сега „Южен поток" от Варна през Северозападната част на България. Защо пропуснахме тая възможност? Докога ще носим бутилките по газвите станции да ги зареждаме и изобщо - накъде отиват нещата? Всичко това ни обърква. А що се отнася до политиката – словото Божие казваше, че блажен е онзи народ, чийто Господ е Бог. Изгониха комунизма, който мразеше Господа, който не позволяваше да се проповядва словото, не даваха вероучение в училищата. А днес казвам – имаме християн-демократическа, християн-либерална партия. Къде е Христос в цялата тая работа, няма го никъде.

Водещ: Добре, благодаря Ви.

Слушател: Винаги, когато наближава Рождество Христово, се говори за Господ, за Исус Христос...

Водещ: Аз мисля да направиме това на 27-ми декември, господине, и тогава сигурно ще имате повече поводи за въпроси. Не знам имало ли е някога опция да мине през Северозападна България „Южен поток"

Сашо Дончев: Да, минаваше. Проектът, този който се проектираше, идейният проект, който беше изпълнен, минаваше през Северозападна България. Ние в България имаме достатъчно развита магистрална система от газопроводи или, иначе казано, газопроводи с високо налягане. В цялата страна има функциониращи газоразпределителни дружества и от името на тези дружества, като председател на асоциация „Природен газ" мога да кажа, че в страната ни има изградена газоразпределителна мрежа по улицата, става дума за улични газопроводи.

Водещ: Става дума за битово газифициране?

Сашо Дончев: Да, за улични газопроводи с дължина 3200 километра.

Водещ: 2500 сте направили Вие от Овергаз?

Сашо Дончев: Да, ние от „Овергаз", 2500 кмилометра са наши. Така че газът, по принцип, вече стига до много домакинства. Друг е въпросът, че газът повече от 20 години е някак си геополитически продукт. Някакво поле на сблъскване на геополитически интереси и какви ли не глупости съм чул по адрес на газа. Искам да кажа кратко: природният газ е най-евтиният енергоносител, който е достъпен през последните 40 или 50 години...

Водещ: ... колкото и да е скъп.

Сашо Дончев: ... на територията на България.

Водещ: Колкото и да ни се струва.

Сашо Дончев: Не, изобщо не ни се струва. Това са манипулации. Днес цената на природният газ в бита при крайния консуматор е малко над 10 стотинки за киловат час, при положение, че 18 стотинки е токът. Така че всичко друго е спекулации. И аз вярвам, че и до този наш слушател  рано или късно ще стигнат мрежите. За съжаление много сложно е законодателството. Когато започваше газификацията, имаше 27 разрешителни, съгласувателни и такива режими. 27 подписа трябваше да се получат, за да изгради една битова газова инсталация. Това е, което спира.

Водещ: Кратък въпрос на още един наш слушател към г-н Сашо Дончев.

Слушател: Добър ден.

Водещ: Добър ден.

Слушател: Бих искал да Ви поставя следния морален въпрос, преди всичко. Когато се говори за честни крупни частници, би ли могъл да каже г-н Дончев, той вероятно е много способен човек, има своите безспорни качества и преди време е бил на точното място, имал е връзки с точните хора, получил е съответните помощи, плюс съчетание на неговите качества и е успял да направи нещо. В последно време ме притеснява, и това „в последно време" е от няколко дни насам, чувам за обединени енергийни търговци и т.н. Когато се разгражда една система, най-важният морален ход, който трябва да се предприеме, е да се даде един равен старт на хората, за да могат те действително да излязат на равнопоставени начала и да вземат участие в една приватизация. Това у нас не беше направено.

Изпъкнаха едни на фона на други и в момента има и хората вие ги знаете, не са глупаци, разни крупни честни частници, на които най-неудобният въпрос, който може да им бъде поставен, е да ги питат откъде ги имат парите, с които са стартирали от началото.

Водещ: Очаквах този въпрос. Това ще бъде основна тема на следващия ни разговор с г-н Сашо Дончев.

 

(пауза)

 

Водещ: Първият милион г-н Дончев? Нямаше начин да не Ви попитат. Аз също щях да Ви попитам в един малко по-широк контекст, но нека го започнем, както го зададе въпроса нашият слушател.

Сашо Дончев: Сега, първо, аз нямам притеснения по този въпрос. Нещо повече - бих искал да кажа на нашия слушател, че аз започнах с помощ от приятели бизнес. За първата компания, която създадох – „Овергаз" ООД, един от моите съдружници ми даде 8 хиляди лева, за да мога да платя своето участие в нея, но това са детайли и всичко в моя бизнес от първия ден на съществуването на Овергаз е с декларирани ежегодни отчети, финансово-счетоводни. Но другото – аз не мога да не се съглася с другата част на неговото изказване-въпрос: няма никакво съмнение, че приватизацията в България беше направена по, меко казано, не много честен начин. Няма никакво съмнение, че тя можеше да изглежда и по един друг начин, но за съжаление тя беше направена от възпитаниците на идеологическите институти на партията-майка и по този начин тя беше направена..

Водещ: И на тайните служби.

Сашо Дончев: Да. Техните разбирания за пазар, за капитализъм бяха марксистко- ленинските разбирания. Те бяха абсолютно убедени, че като заграбят собствеността и оттам нататък  те са си решили проблемите, не само личните, но и на семейството, на децата си. Всичко това е глупост. В свободния, конкурентния пазар, собствеността е бреме, ако ти не умееш да я управляваш, ако ти не си креативен, не си човек, които измисля всеки ден нови предимства пред конкурентите си.

Тази приватизация създаде неравенство, но тази приватизация не затвори възможностите за успех на хората, които са „осъдени" да бъдат успешни. Напротив, аз мисля, че тя е определено един добър стимул  всички да се стремят да бъдат успешни. Но за съжаление онова, което се случи в същия този процес на приватизация последните 20 години, е, че създадохме един друг поведенчески модел, на който много млади хора подражават, а именно успеваемостта:  през държавата, през участие в политически партии, през участие в държавното управление. Това е вреден за обществото модел. На това трябва да му се сложи край.

Водещ: Аз разбирам Вашата скромност, но тъй като в това предаване започнахме една инициатива да каним успели хора, си мисля, че ако тези успели хора не разкажат и за трудностите, които предхождат първия милион, ще се дозатвърди погрешното впечатление за честния частник. Затова Ви моля с малко повече изречения да разкажете през какви трудности преминахте. 

Сашо Дончев: Аз мога да кажа. Първият договор на Овергаз беше за проучване на възможностите за газификация на Сепарева баня. Аз помня цифрите. Ние подписахме договор за 7 000 лева, а тогава мисля че 27 лева беше доларът. Значи можете да си представите за какви пари ставаше дума, но аз се връщах  от Сапарева баня с усещането, че вече е тръгнал бизнесът. Вторият голям договор си спомням от 136 000 лева беше за газификация на военния завод в Търговище. И така, крачка по крачка.

Водещ: Как стигнахте до „Газпром"  и направихте съвместна компания?

Сашо Дончев: С предложение. Аз написах  94-та година, може би, есента, тогава, когато се създаде „Газпром" като такава структура, преди това то беше министерство, и аз написах писмо по най-нахалния начин до Вяхирев и казах, че ако имат нужда от партньори в България, с които да се прави газификация, защото това беше нашата идея – да правим газификация – то това сме ние.

Водещ: Чел съм, че сте учили с него и сте били близки.

Сашо Дончев: Не. Никога.

Водещ: Легендите, които трябва да се опровергаят.

Сашо Дончев: Това са тези легенди, които трябва да те впишат в някакъв модел, трябва да обяснят на всички останали, че не е въпрос на твоето упорство, на твоите качества, а на конюнктура. Не е вярно. Конюнктурата не помага.

Водещ: Не само на конюнктура, на политически връзки, на куфарчета с пари и т.н.?

Сашо Дончев: Нищо такова. Аз не познавах в тези години нито един фактор в „Газпром". Да, аз съм учил в Москва, завършил съм същия университет, който е завършил синът на Вяхерев, но аз не съм го познавал. Аз се запознах с него много по-късно и то вече в качествата му на служител на „Газекспорт".

Водещ: За морала в бизнеса ще поговорим малко по-късно. А сега още двама души в пряк разговор с господин Сашо Дончев със своите въпроси. Слушаме ви. Първият от Вас.

Слушател: Ало, добър ден.

Водещ: Слушаме ви, кажете как се казвате

Слушател: Мехмед се обажда от град Русе. Първият ми въпрос е към Вас, водещия, а вторият е към господин Дончев. Като да почнем с господин Дончев. Нали, да успокоите народа – все пак ще има „Южен поток", нали няма да остане България  без газ, нали така, първо това да кажете.

И към господин водещия. Господин водещ, само искам да отправя едно предложение към вас, тъй като аз съм незрящ човек и останах без добавка, защото съм взимал с няколко лева повечко и да направите предаване за това защо така се получи и колко хора взеха тези пари и колко хора не ги взеха. Благодаря ви.

Водещ: Благодаря Ви, господине. Нека отговорим на въпроса и след това ще чуем следващия слушател, г-н Дончев.

Сашо Дончев: Аз мисля, че нямаме сериозни причини да се притесняваме, че ще останем съвсем без газ. Друг е въпросът, както вече говорихме в началото на предаването, че при реализацията на този газопровод през морето, ние щяхме да получим допълнително възможности. Дълъг е този разговор.

Водещ: Но не можеше да бъде толкова скъп този проект и не можеше да стане...

Сашо Дончев: Вижте, какво значение има колко е скъп, когато друг харчи парите. Специално за газопровода под морето, това е инвестиция на „Газпром", какво значение има за нас колко пари им струва.

Водещ: На нас също ни струваше доста, проектната компания…

Сашо Дончев: Аз сега говоря за това, което се очертава, че е възможно да бъде изпълнено. Нататък не мога да ви кажа защо е толкова. Ако трябва да направим експертна оценка, този газопровод, за дължината в територията на България, не можеше да е под 3 млд. евро, а другото е въпрос на конюнктура. Вижте, при рязко повишаване на цените на нефта веднага след това се повишават и цените на оборудването в петролния бранш, така че аз малко съм загубил тази връзка за магистралните газопроводи, не мога да направя оценка дали цифрите, за които се говореше, са реални или не. И не ги оценявам, но казвам, че долу-горе би трябвало да е около 3 млрд. стойността на инвестицията през територията на България.

Водещ: Анонсираха го на един милиард преди осем години, но наистина това е прекалено дълъг разговор, за да говорим сега.

Сашо Дончев: На един, но с капацитет, доколкото си спомням, два пъти по-малък.

Водещ: Да, капацитетът се повишава също.

Сашо Дончев: Така че е възможно и не беше един, а един и половина и капацитетът май беше два пъти по-малък. Така че - възможно е, но не защитавам теза, а участвам в разговора.

Водещ: Следващият слушател. Слушаме ви.

Слушател: Здравейте. Приятелю, Гоцов е на телефона. Далече съм, обаче това, което чувам и възможността през радиото да си кажем това нещо, е един момент, в който България и всички българи трябва да се обединим. Бизнесът, хора като тебе, трябва да бъдат в парламента, да чуят това, което се говори, защото този аргумент в момента, в който в България има газ и Европа, и Америка, и Русия ще бъдат зависими от нас, а не обратното. И трябва да го има, защото всичко друго, което се говори, когато някой продава нещо, то не може да е губещо. Така че българи, благодаря още един път на радиото за тая възможност. Действително, господин Дончев е един от хората, които могат да кажат истината на всички и той не е обвързан, не е подчинен на никого, в хубавия смисъл и може да говори свободно. Така че, дошъл е моментът и като бизнесмени, ако слушат и политици и правителство, е нормално да има един открит разговор, за да го има това в България, защото години след това нашите деца ще страдат.

Водещ: Благодаря ви. Ще влизате ли в политиката?

Сашо Дончев: Не, не. На мен ми е вече твърде късно за такива решения.

Водещ: Ако не лично, вие сте отговаряли на този въпрос, но ако не лично, то има ли място бизнесът в политиката?

Сашо Дончев: Разбира се, че има.

Водещ: В партиите, в управлението.

Сашо Дончев: На мен ми е много смешна, то човек понякога от нерви се сме, нали, тя е толкова абсурдна тезата, че някакви предприемачи искат да влизат в политиката. А кой друг? Хората с биографии трябва да са в политиката, тези, които са доказали, че са способни да произвеждат стойности, да организират другите, да помагат на другите да бъдат успешни. Те са единствено възможните потенциални политици на България. А хората без биографии, които никога нищо не са произвели и идват и казват – ние сме тези, дето ще ви оправим, моля - по какъв начин? Разбирате ли?

А има и нещо много страшно, аз го връзвам и към предишния разговор, към предишния ми отговор, всъщност. Има нещо, от което аз се страхувам, това е огромния наплив на млади хора, недоказали себе си, току-що завършили, притежатели на някакви дипломи, да стават управленци и то управленци в публичната администрация. Това е страшно.

Водещ: Имахме един премиер такъв.

Сашо Дончев: Тези хора задължително, запомнете ми думата, тези хора ще заведат българското общество обратно в социализма. Те не могат да му посочат път.

Водещ: Не сме ли вече на прага отново...

Сашо Дончев: Да, много е страшно.

Водещ: Излизали ли сме изобщо?

Сашо Дончев: Не, не изобщо, то е много спорно ние какво правим тези 25 години, но това, като че ли, е отделен разговор. Но според мен1 ние сме в някаква последна фаза на социализма, но не сме я прекрачили отвън.

Водещ: Сега сме в зрелия социализъм.

Сашо Дончев: Да. Тоест ние сме някаква такава, може би на разпадащия се зрял социализъм.

Водещ: За да завършим темата с бизнеса и политиката, в качеството си на председател на БСК, Вие, така демонстративно, бих казал, държите Камарата далеч, на безопасно разстояние от политиците. Предпочитате по-скоро да ги контролирате и съветвате, ако Ви поискат съвет, но не и така, в нечестив съюз да влизате, ако мога така да се изразя.

Сашо Дончев: Да, вижте, нашите слушатели, които се свързаха с нас, говориха за това. Има едни отношения, които са недопустими между управляващи, властимащи (тези термини също се нуждаят от анализ) и предприемачите. Не сме привърженици на разговорите в затворени общества. Аз, например, макар че съм председател от три години на Българска стопанска камара, нито веднъж не съм присъствал на така наречените тристранки. Аз не разбирам защо и кои са тези въпроси, които не могат да се обсъждат публично. Защо трябва да се обсъждат при затворени врати?

Водещ: Но в същото време сте казвал, че имате доста повече близки интереси със синдикатите в момента, отколкото различия?!

Сашо Дончев: Ние имаме, защото и ние, истинските предприемачи, сме против тези, които не плащат редовно заплати, които не плащат осигуровки, които държат своите работници при нечовешки условия. Това им дава непазарно предимство. И те са наши врагове точно толкова, колкото са врагове и на синдикатите. Даже понякога може би са и по-големи.

Водещ: Тоест Вие сте против тарикатите?

Сашо Дончев: Да, аз съм против тарикатите и това е публично известно.

Водещ: И мислите, че в момента има тарикатски капитализъм?

Сашо Дончев: Ами той, може би, тарикатският капитализъм, е точно на тази прослойка марксиско-ленински интелектуалци или неподготвени за пазарната икономика хора, които не можеха по друг начин да го направят. Те можеха единствено по този начин.

Водещ: Трябва ли ново отношение към труда, за да успеем повече?

Сашо Дончев: Да, трудът е онова, което трябва да бъде сложено на пиедестал. Никакви други. Ние сега фетишизираме разни празни словосъчетания – евроатлантически ценности, не знам какви други подобни глупости. Онова, което може да помогне на обществото да излезем от състоянието, в което сме, е да сложим труда на хората на пиедестал. И не трудът, не робският труд, а свободният труд, творческият труд, който произвежда в действителност конкурентоспособни продукти. И да възпитаваме с примера си на производители на такива продукти, да възпитаваме младото поколение.

Водещ: И да не консумираме всичко, което произвеждаме, нали?

Сашо Дончев: Да, трябва да спестяваме, за да можем да осигурим развитие на обществото, на базата на спестени пари, а не с дългове.

Водещ: Едно коледно послание от Вас, тъй като няма да се видим и чуем преди празниците.

Сашо Дончев: Ако през останалата част на годината не сте имали време да се замислите, уважаеми слушатели, помислете си, колко по-лесно е да се обичаме, отколкото да се мразим. Помислете си колко по-приятно е тогава, когато си в състояние да подадеш ръка на този, който има нужда от нея. Помислете си, че има смисъл да живеем в общество. А ние живеем и сме в общество тогава, когато имаме нужда един от друг.

Водещ: Едно християнско послание от човек, изкушен от свободата - Сашо Дончев, гост в „Конструкция" по „Хоризонт" тази седмица.

 

Сашо Дончев в „Седмицата" с водещ Кирил Вълчев

08 ноември 2014 година

Стенограма

Източник: Дарик Радио

 

Водещ: Продължаваме със Сашо Дончев, председател на Управителния съвет на Българската стопанска камара. Да започнем оттам, откъдето досега завършвах разговорите досега – струваха ли си тези 25 години?

На фона на социологическите проучвания, на които, честно казано, може да се вярва, защото са от сериозни агенции, според които 55% отговарят, че при комунизма беше по-хубаво, 10% казват, че сега е по-добре и няма почти сфера на живота, в която българите да смятат, че при комунизма не е било по-добре.

Сашо Дончев: Ами, аз не съм чел тези проучвания, но сигурно ли е, че само хора, които знаят какво е било комунистическо време, са отговаряли?

Водещ: Да, има хора...най-странното е, че деца, 25 годишните, ...и в тази група една голяма част казват, че не знаят, но преобладават тези, които смятат, че при комунизма е било по-добре.

Сашо Дончев: За мен това изобщо не е странно. Те станаха няколко въпросите сега. При всички случаи ми се ще да мисля, че тези 25 години не са минали напразно в живота на всички българи.

А втората част от въпроса, който засегнахме – голямото ми притеснение е точно в това, че ние не направихме онези неща, които трябваше да свършим, за да може младите да не си мислят, че при условията на централно планиране, при условията на „добрия човек" във властта, системата може да дава повече шансове в техния живот. Може би го казах не достатъчно ясно, но мен много ме притесняват младите в днешно време и много странно ми звучат всякакви такива според мен не много сериозно повтаряни мантри- да дойдат младите и образованите, те ще променят нещата. Вижте, в природата на човека е доказано, че на тези млади години той при всички случаи иска повече добро за всички, ако е възможно, и затова в тази възраст е лесно да го залъжеш със социалистическите идеи, нещо повече – не правя опит да цитирам никой, защото се страхувам, че не помня точно как беше казано, но някой беше казал, че ако до 33 годишна възраст не си бил социалист, а след това не си станал анти-социалист, то значи си глупак. Нещо от този род...

Водещ: Да, но като че ли българите продължават да очакват повече държава.

Сашо Дончев: Ами да...

Водещ: Дори този кабинет, който вчера се съставя, е с едно министерство повече. И то точно в сферата на енергетиката, където Вие работите.

Сашо Дончев: Ама защо това те изненадва? Ние не можахме за 25 години да свършим важното, а важното е да си реституираме отговорността към собствения живот, защото свободата, в прочита, който често правят медиите, не е само права, а правата вървят заедно със задълженията.

След войната, през 1947-1948 година, в този период до '57-ма година, бяха национализирани всички наши институции, граждански институции, институциите, които хората по принцип създават, институциите, чрез които създават правилата си на живот и в духа на тези правила възпитават децата си. И това всичко стана за сметка на държавата. Ето, ние '89-та година не трябваше, всъщност това изобщо не е важно – процесът на приватизация. Онова, което трябваше да реституираме, не беше собствеността, а точно правата ни върху тези институции. Институцията е семейството, институции са училището, църквата, квартала, тези общности... Компанията. Този процес е занемарен до ден днешен, този процес не се случва. Даже аз преди две-три седмици имах разговор с вече днешния министър председател и му казах – за мен е странен начинът, по който искаш да споделяш с другите партии отговорността за управлението. Тази отговорност трябва да се споделя със самото общество, а не между вас. Може би разговорът изисква повече детайли.

Водещ: Как трябваше да го направим, според Вас? Практически, защото като фраза звучи добре, но какво на практика по-различно от това, което направиха сега в коалиционното споразумение?

Сашо Дончев: Аз мога да изреждам десетки неща, но веднага примера – ти си юрист и можеш ли да ми обясниш каква е ролята на държавата, примерно, в бюрата по труда? Каква роля има държавата? Тя защо ги държи държавата? Тук не е ли по-голяма и не би ли могла да бъде по-голяма отговорността и на работодатели, и на синдикати в тези бюра?

Водещ: Ами да стане малко като с посредниците за работа в чужбина, които са всъщност частни.

Сашо Дончев: Ами не всъщност, не знам сега дали най-добрия пример даваш, но по приницп…

Водещ: Нали казвате посредникът да бъде частен, нали това казвате?

Сашо Дончев: Защо да е посредник?

Водещ: Става дума посредника по намиране на работа.

Сашо Дончев: Това е бизнес с посредниците за търсене, това са някакви специфични хед хънтъри, които набират работници за работа. Не искам да говоря, не говоря за това. Ако ние продължаваме да мислим, че всички, които се занимават, които произвеждат, които рискуват, които са предприемачи в България, са неморални хора, то тогава ние нямаме разговор в това общество. Ние нямаме никакъв шанс. Тоя нихилизъм не ни дава възможност да мечтаем. Ако ние обаче предположим, че една голяма част от хората всяка сутрин стават, водят децата си на детски градини, на училища, отиват на работа и произвеждат тези стойности, благодарение на които ние, макар и бедно, продължаваме да съществуваме като общество. И ако разговорът ни е за тези хора, то тогава трябва да повярваме, че зад тях има много такива като нас, много такива, които споделят нашите ценности, които живеят с нашия морал. И точно тези хора, работещи в тези компании правят саморегулиращи се организации, каквато е Българската стопанска камара, които могат да дадат добрия пример, да се погрижат много по-добре - както за образованието на младите и израстването на младите служители, така и за тези, които стигат пенсионна възраст – да не ги забравят, да не скъсват връзката с тях. Всичко това са отговорности на обществото. Това няма да го свърши чиновникът.

Водещ: Колко министерства трябва да има България? Аз зададох този въпрос сега и на Румяна Бъчварова, но честно казано, не мога да си обясня защо тази държава е успяла да функционира с шест министерства по Търновската конституция…

Сашо Дончев: Ами и Швейцария е с шест в момента.

Водещ: Да, точно този пример дава, Швейцария да има шест федерални секретари. Не изглежда светът да свършва нито в българското минало, нито в тази европейска държава, а тук да трябва да се увеличат сега министерствата.

Сашо Дончев: Държавата по презумпция има три важни отговорности. Ако почнем отвън навътре – това е да пази границата на нашата територия, на България, това е да пази живота ни и собствеността ни, имам предвид полицита, и това да помага във всички спорове да стигаме до справедливост. Нито една друга функция не е функция на държавата по презупция. Всичко останало е отговорност на обществото. Докато ние не намерим, не открием себе си и как да си помогнем в решаването на други неща, на тези други възникващи проблеми…

Водещ: Можеше ли да стане сега, както предлага Стефан Софиянски, той каза – да, енергетиката я вадят в друго министерство, защото има много държавна собственост още там и трябва да се управлява, обаче тогава защо да има министерство на икономиката. Можеше ли да се използва момента да се закрие?

Сашо Дончев: Много голям проблем е... Ние всъщност продължаваме разговора за едно и също. Много голям проблем е разбирането за ролята на държавата в живота ни като цяло. Много голям проблем е, че огромни маси, за съжаление, сред младите хора тоя брой се увеличава ежедневно, вярват, че държавата в икономиката е нещо добро, даже по-добро, отколкото възможните алтернативи. Аз категорично заявявам, че това е един от най-големите проблеми в нещата, които ни се случиха. Държавата няма място в икономиката, нито в енергетиката. Нещо повече – тя там се разкъсва в тоя дуализъм, защото тя от една страна пише правилата и приема правилата, опитва се да бъде регулатор, опитва се, но не успява, а от друга страна е собственик. И нали се сещаш, че няма как, пишейки правилата, да не мисли най-вече за своята собственост.

То всъщност няма такова понятие държавна фирма. Но няма журналист, който да не го използва, което дава ясна представа, че обществото също дели фирмите на някакви с по-особен режим, с повече права и други, които би трябвало да се предполага, че са по-лоши. Това е голям проблем. В Холандия има едно министерство по икономическите въпроси и там е всичко.

Водещ: …и транспорта.

Сашо Дончев: Всичко. И културата е там, и строителство, всичко е там.

Водещ: В Италия няма министерство на културата.

Сашо Дончев: Този пък е друг разговор за министерство на културата.

Водещ: Кой управлява България сега? Какво разбрахте Вие? Аз доста усилия положих в разговорите с политиците да си изясня кой се счита за управляващ и кой не.

Сашо Дончев: При всички случай, колкото и да е формално и неосъзнато, но най-главен в България, суверенът, е народът. Респективно избраните от него народни представители имат най-върховната власт и би трябвало да се предполага, че те управляват. Те носят отговорността за това какво се случва в държавата.

Водещ: Така, да прескочим тази теоритична постановка.

Сашо Дончев: А защо?

Водещ: Кой вътре в парламента обаче е на власт и кой в опозиция?

Сашо Дончев: Защо да я прескачаме, след като тя е изключително важна. Например на мен, не че се забавлявам от тези неща, но няма как да ги подмина, аз не разбирам защо е нужно една партия, която има ясна програма, в която безусловно вярва, че са включени важни за обществото проекти, защо се нуждае от мнозинство? Защо не ги реализира? Защо, примерно, ГЕРБ не направи самостоятелно правителство и да почне да прави 5-10-20 неща, които са приемливи за цялото общество и да подложи на изпит, ако щеш, останалите подкрепят ли неща, които са полезни, или не ги подкрепят? Нещо повече, когато се търси едно мнозинство – гарантирано в парламента, да ни държи на власт независимо от това какво правим, това всичко намирисва на нещо друго. Така че, казах, не се забавлявах от този разговор, но на мен не ми е понятен начина как се разделяха министерства, как се издигаха кандидатури.

Водещ: Само че видяха се в това предаване вече двете пробойни за спорове. Едната е за турския, новините на турски. Едните – патриотите – подкрепени изглежда от ГЕРБ, искат от национален ефир да отидат в регионалните ефири на обществените медии. Корман Исмаилов, разбираемо, от Реформаторския блок, каза не. Другият спор, който се очерта, е да има ли коледни добавки за пенсионерите – анонс и от вчера на вицепремиера Ивайло Калфин. На това ГЕРБ отговаря уклончиво. Вече започват споровете.

Сашо Дончев: Сега, има теми, които по-скоро не са теми. Ако говорим за предаванията на турски език, очевидно този въпрос не трябва да се разглежда от днес за утре. Той трябва да се погледне в неговата етимология  откъде тръгва, какво го е породило. Няма никакво съмнение, че в региони, в които няма турско население, това е излишно харчене на средства.

Водещ: Мисля, че Цецка Цачева или Румяна Коларова обясни, че всъщност по-скъпият вариант е да се направи регионално.

Сашо Дончев: Не, не. Вижте, Вие правите радио и по-скъпият вариант е ако във всеки регион направите собствена програма.

Водещ: Да, така е.

Сашо Дончев: А ако се прави национално, а се излъчва само в регионите, където има кой да я слуша…

Водещ: Това е решение.

Сашо Дончев: Да, това е решение. Всеки продукт трябва да намери своя клиент. Защо да го продаваш на пазар, на който никой не купува това. И тук няма никакви етнически аспекти това разъждение.

Водещ: Впрочем, аз на г-н Ячев, ама извън ефир, му зададох въпроса – какъв е проблемът, ако България има ресурси и смята, че трябва да поддържа такива програми, да обяви такъв проект, в който да участват всички, включително частните фирми.

Сашо Дончев: Разбира се, може и цял канал да направят.

Водещ: Може Дарик Радио да реши да излъчва такава културна програма, която да бъде съответно финансирана.

Сашо Дончев: Ама разбира се, че може. 24-часов канал могат да направят, стига това да е рентабилно, да има смисъл да се прави. Вярно е, тук има аспекти тогава, когато разглеждаме медията като образователна институция има и други аспекти. Но чисто развлекателната медия, ако това е ефективно, защо да няма?

Водещ: За добавките на пенсионерите няма да Ви питам, защото подозирам позицията Ви.

Сашо Дончев: То е, как да кажа, обидно е. Разговорите, които водим за нашите родители, за възрастните хора, за тези, които цял живот почтено са си изкарвали прехраната, били са добър пример за всички нас. Ами недостойно е така да разговаряме.

Водещ: Не, той разговорът може по два начина да се тълкува. Единият – ами сега няма пари да се даде, не трябва държавата да се грижи. От друга страна, когато става дума, както Вие казвате за нашите родители, трябва тази година да се реши въпросът.

Сашо Дончев: Ако трябва да се опитам някак си да изляза от този въпрос, към онези три неща, които задължително са отговорност на държавата, трябва да се прибави и това – да се прибави въпросът за пенсиите. Може би към днешна дата няма как да не се добави въпросът за здравето.

Водещ: И да се търси друго дългосрочно решение.

Сашо Дончев: Да и нищо друго. Другото не е проблем на обществото. И ако ми позволиш…

Водещ: Да разбирам ли, че отговорът на този въпрос е да, трябва да се намерят пари да се дадат на пенсионерите?

Сашо Дончев: Е, не. Трябва да се намерят пари не за коледни добавки, трябва да се намерят пари, които да осигурят на пенсионерите достойни старини, а не да им подхвърляме по 5-10 лева на Коледа. Това е обидно. То е обидно и в друг аспект, когато политически лица в България се сещат за благотворителност, за добродетели само на Коледа, примерно. И това е обидно.

Водещ: Т.е. Симеон Дянков махна даже малкото дългосрочно решение с т.нар. швейцарско, впрочем по ирония на съдбата, правило за индексация на пенсиите.

Сашо Дончев: Аз твърдя, че в бюджета има достатъчно много пари, които могат да бъдат ориентирани в тази посока за решаване на тези три отговорности на държавата и добавените две впоследствие. Твърдя, че бюджетът и министърът на финансите не е човекът, който казва „на това дай, на това не". Обществото трябва да казва какво искаме да постигнем, какво искаме да реализираме чрез държавата. Обществото събира парите, да го направи и това, като допълнение на тезата ми, че ГЕРБ биха могли да съставят сами правителство. Тогава, когато е ясно какви проекти се реализират, какъв е проблемът? И парите са отредени за тях, и има ясен контрол и ясен механизъм за контрол - дали се случва точно това, което с обещали.

Водещ: Нов данък върху капиталовите транзакции?

Сашо Дончев: Ето още един проблем, който не сме решили за 25 години. Данъкът в свободното общество не е наказание. Данъкът е израз на солидарност, на съпричастност и той може да бъде много повече, много по-високи могат да бъдат ставките на познатите ни данъци тогава, когато знаем за какво отиват парите. Когато не знаем за какво отиват парите и зависим от капризите на един министър на финансите или от хрумките на министър-председателя, тогава не, в никакъв случай. Даже това, което се плаща в момента, е много.

Водещ: Референдум за задължителното гласуване?

Сашо Дончев: Референдумът е инструмент. Аз пак много не се забавлявам, по-скоро ми в тъжно, но Русия прави всяка седмица референдум и то по електронен път. Москва се управлява от 3-4 години само с референдуми, електронно провеждани. А ние се боим, нашите политици се боят.

Водещ: Тук обаче има така нещо леко странно. Референдум за задължителното гласуване.

Сашо Дончев: Абсолютно странно е, но законът за референдумите, той се нарича Закон за прякото участие на гражданите в управлението на държавата и т.н., той е много странен. С този закон се отнемат права на суверена, а не се добавят права. А иначе, ако говорим по темата задължително гласуване, вместо това защо не добавим бялата бюлетина като вот срещу всички. Аз гарантирам, че тогава избирателната активност, активността на гражданите по време на избори ще бъде много по-висока, защото ще имат възможност да изразят своето желание. И е обидно да се смята, че българинът е аполитичен, че не се интересува и затова се случват тези неща. Обидно е да се смята, че като кандидатстват 20 или 30 партии, всеки българин има избор. Не, няма избор. Тези 52%, които не отидоха да гласуват, очевидно много голяма част от тях не са имали избор и затова не са отишли.

Водещ: Накрая – главното, което очаква бизнесът от новия кабинет?

Сашо Дончев: Ами да не прави грешки, да не краде, да не рекетира, това е главното. Защото, за съжаление, има в обществото такава среда. Тази среда се увеличава с младите, за които говорихме, разбирането, че предприемачите са далавераджии, че те са богати, не защото са креативни и можещи, трудолюбиви, а защото са близки до властта. Ето, на всичко това новото управление не трябва да дава доказателства, а обратно – трябва да го бори в главите на българите, трябва да помага да се освобождаваме. Защото пътят към свободата е много дълъг, той може да бъде някак си стимулиран от институцията, наречена държава.

Водещ: Сашо Дончев в студиото на „Седмицата".

Стенограма

24 октомври 2014 година, петък

Източник: Дарик Радио

 

Водеща: Сашо Дончев, председателят на Управителния съвет на Българската стопанска камара, гост в Дарик в седмицата, която отново беше белязана от новини около КТБ; в седмицата, в която продължава да се реди пъзелът на бъдещата властова формула в страната.

Здравейте и добре дошъл.

Сашо Дончев: Здравейте.

Водеща: Няма как да не започнем от КТБ. Там, където спряхме буквално преди десетина минути с нашите слушатели, защото парите стоят в основата на обществените процеси, а подобен трус, който преживява България, вълнува от тези, които са пряко засегнати като вложители в тази банка, тези, които имат бизнес там, до най-неизкушените слушатели и зрители, които нямат нищо общо с КТБ.

Какво Ви казаха за Вас тези данни, които огласи БНБ и що за обществени и държавни усилия могат да бъдат направени или по-скоро не трябва да бъдат правени вече на фона на тази картина?

Сашо Дончев: Вижте, около този казус се изговориха толкова много експертни мнения и то все от умни хора. Аз едва ли имам какво да добавя към това.

Очевидно е, че имаше план за атакуване на банката с определени цели и според мен този план, с леки изменения, в крайна сметка ще бъде реализиран докрай. Тоест не виждам никакъв добър вариант като изход от тази ситуация.

Водеща: Преди месец, ако не греша, и малко бяхте казал, че КТБ трябва да бъде спасена, дори и с цената на някакви публични ресурси, но очевидно вече това, което беше огласено, Ви дава основание да смятате, че вече и с това не може да бъде сторено.

Сашо Дончев: Там очевидно е станала някаква грешка, защото аз никога не съм говорил да се ползват публични средства за спасяването на КТБ най-малкото, защото съм силно пазарен човек и смятам, че по този начин ние ще създадем една много лоша практика – утре всяка една банка може да си работи така, както примерно е работила КТБ, и да иска след това да я спасяваме с публични средства.

По-скоро онова, което казах след срещата с Прокурора, струва ми се, беше, че експертният съвет, който създаде нашият Формат „4+2”, имам предвид работодателските и синдикалните организации, беше абсолютно убеден, във времето месец след затварянето на банката, че тя може да бъде оздравена с чисто пазарни механизми и инструменти.

След тази среща, това мисля, че трябва да е било в началото на септември, не си спомням вече кога беше срещата при Прокурора, аз казах, че с това забавяне вече не сме толкова убедени, че банката може да бъде спасена без публични средства. Но го казах в контекста на третото и сме убедени, че след още месец-месец и половина тя не може да бъде спасена и с публични средства.

Водеща: Тоест днес е актуална тази последна хипотеза за жалост?

Сашо Дончев: Първо не съм имал време и вероятно не разполагам с експертизата да прочета внимателно и да разбера всичко, което се съдържа в доклада на квесторите, но нашият експертен съвет, този на Форматът „4+2”, днес се събра във връзка с този доклад и излезе със становище, което ние буквално в следващия час-час и половина ще публикуваме, и според нас всъщност няма изненади от това, което научаваме.

Научаваме, че от целия кредитен портфейл на банката има 88 кредита, които според одиторите и квесторите се оценяват за 1 лев, а срещу тях кредитополучатели са точно най-атрактивните предприятия БТК, Стъкларски завод и т.н., да не изреждам неща, които не помня наизуст.

В тази цялата ситуация няма нищо ново. Най-малкото тези активи са една голяма част от онези всичките активи, които бяха повод за атаката към банката.

Мисля, че оттук нататък няма безболезнено решение. Очевидно е, че част от вложителите ще загубят пари – колко не знам, не съм аз човекът, който да го казва, и в крайна сметка крайното решение ще бъде решението на съда, каквото и да е то, защото този казус ще стигне до съда в една или друга форма.

Водеща: Това е другият сюжет, за който много българи...

Сашо Дончев: Няма как да не се стигне до съд.

Водеща: Вярвате ли в това?

Сашо Дончев: Най-малкото за да се ликвидира банката, това става с решение на съда.

Водеща: Това  да. Говоря за друго – за онези призиви на българите за справедливост, за това как те си спомнят какво е станало ’96-та година, как тогава според тях онези, които са взели парите, не са си понесли последиците, а обществото и държавата са плащали за това...

Сашо Дончев: Не, вижте, аз продължавам да вярвам на това, че аз вярвам не означава, че продължавам да съм наивник, че в нашето общество могат да се случват и такива неща.

Нещо повече – преди време се обърнах към Вашите колеги в гилдията, журналистите, да помогнат на цялото общество да разбере, че това, което се случва на тези българи, вложители в КТБ, утре под някаква друга форма ще се случи на други българи и породата на действието ще бъде една и съща и ефектът в крайна сметка ще бъде един и същ.

Ние всъщност може би сега, повече откогато и да било, не представляваме общност, не сме общество. През онези 40 години на миналото управление със сигурност бяха посадени тези, как да ги нарека по-приемливо, дезинтеграционни процеси, но те дадоха своите ужасни плодове в последните десетилетия. Много е трудно да си отговорим ние всъщност защо се наричаме общество, защо продължаваме да упорстваме да живеем заедно, при положение, че ако имаме нужда един от друг, то тя е по-скоро, за да се обиждаме, а може би и да се мразим. Та така...много са по-дълбоки проблемите.

Връщайки се все пак към казуса КТБ – трябва всички българи да разберат и да проявят онази солидарност към вложителите в КТБ.

Декларирам, че нямам нито една стотинка вложение в тази банка - нито лични, нито на компанията, която представлявам. Но това не ми дава основание да наблюдавам спокойно какво се случва с тази банка и с нейните вложители.

Водеща: Топката в терена на вложителите ли е с днешна дата и какво трябва да се случи, за да не преживяват други българи след няколко месеца, да не дава Господ, нещо подобно с друга банка?

Сашо Дончев: Ами трябва да засилим контрола върху държавата и институциите. Даже преди малко си мислих какъв може да бъде края на цялата тази сага и не знам защо, може би не е случайност, ми дойде на ум, че резултатът ще бъде такъв, какъвто обикновено наблюдаваме и ние с Вас и от деца знаем как се случва в джунглата. Звярът, който е повалил жертвата, ще се нахрани, а след нея ще дойдат по-малките зверове, ще довършат, ще оглозгат жертвата и така, това ще се случи и с тази банка.

Очевидно е, че днес, в продължение на предишното казано за обществото, ние по-скоро приличаме на джунгла, отколкото на държава, защото само тези закони на джунглата функционират добре в нашето общество. А другите, за които ние често говорим и за които непонятно защо политиците често се хвалят, като казват по-добре лошо, отколкото никакви закони, те очевидно са лоши. И един лош закон със сигурност може да навреди повече, отколкото...

Водеща: Липса на такъв.

Сашо Дончев: Отколкото липсата на закон, да.И това неграмотно перифразиране на другия текст на закон, какъвто и да е, не оправдава тяхната некачествена продукция, но тук ще отделим друга посока.

Отговорът на Вашия въпрос е, че обществото е крайно време да се събуди. Мен всъщност ме радва в цялата тази, как да кажа, мрачна атмосфера в обществото това, че макар и на висока цена, обществото започва да се събужда.

Водеща: Много болезнено...

Сашо Дончев: Да, болезнено. То е така. Раждането е винаги болезнено. Раждането на това чувство, на този стремеж към свободата. Не е ясно още каква цена ще трябва да платим, но е факт и ако ние разберем, че животът ни принадлежи на нас, и че ние сме най-отговорни за това какво се случва с нашия живот, и че не държавата и нейните институции, а институциите, които ние хората създаваме, са инструмента за уреждането на този живот, то тогава нещата ще започнат да се случват.

Ние носим много голяма вина, че политиците са ни толкова лоши.

Водеща: Ние? Българите.

Сашо Дончев: Ние, ние. И не само защото гласуваме или не гласуваме, а защото ги търпим такива. Аз например категорично не съм съгласен, че със задължително гласуване нещо се промени. Тогава, когато нямаш избор, какво значение има, че имаш право на избор?

Водеща: Аз призовавам за бяла бюлетина, в която ясно да има...

Сашо Дончев: Да, откога призовавам и аз. Но какво се случва? Бялата бюлетина ще им покаже, че ние не харесваме нито един от тях.

Водеща: И искаме промяна.

Сашо Дончев: Да. И това може би ще ги накара да се замислят, защото в момента голяма част от политиците смятат, че ние просто сме безхаберни и затова не ходим да гласуваме и следователно те ще си правят това, което си знаят.

Водеща: Те си правят това, което знаят, в момента летят совалки, по новому или по старому, чака се новата конструкция на властта. Виждате ли шанс в това, което излиза дотук? Независимо дали ще е формат „Тройна коалиция”, кабинет тип „Орешарски”, много коментари се чуха в очакване на крайното решение и споразумение на партиите. Има ли шанс в това, което виждате, макар и минимален, политиците този път да Ви опровергаят и да докажат, че са нужни?

Сашо Дончев: Не, изключено е. Първо в момента в политическия живот на България няма политически формации, които могат да помогнат на обществото да изгради себе си по образ и подобие на свободните общества. Няма такива.

Има наследници на онази, управлявала 45 години партия, няма никакво значение как се наричат, важното е, че техният манталитет, техният начин на мислене се корени в онази идеология.

Свободното общество е обществото, в което хората се нуждаят един от друг. Те са заедно, защото са готови да се договарят и като се договорят, изпълняват своите договорености.

В несвободното общество тези отношения се регулират със закони. Вие виждате колко много закони има и те вършат работата. Наличието на такъв голям брой закони и това огромно желание на всички политици, най-вече на новите, които влизат в Парламента, да добавят към този голям списък все повече и повече нови, при всички случаи лобистки закони, не водят обществото в тази посока на саморегулация, на освобождаване. Така че аз не вярвам, нещо повече – не се интересувам особено от тези преговори по друга причина, защото по-скоро от всичко онова, което знам за участващите в тези преговори, ще става дума на кого какво и колко ще се раздава, а не каква отговорност ще се носи.

Аз понеже се познавам с Бойко Борисов от много години и в духа на добрия тон си говорим откровени неща...

Водеща: Не сте пестил и критики към него.

Сашо Дончев: Да. Между другото аз съм известен с това, че най-силно критикувам близките си хора, така че това може да се приеме и като израз на добро чувство към него. (смее се)

Та онова, което си позволих да припомня, е точно този факт, че отговорностите за нашия живот не могат да бъдат споделяни между тях, политиците. Те трябва да бъдат споделяни между държавата и обществото. И ако се търси промяна, тя трябва да се търси в тази посока -  от какви така или иначе неизпълнявани от държавата отговорности трябва да се откаже и да ги даде на гражданското общество.

Да Ви дам пример, искате ли? Ето аз зададох въпроса „може ли някой да ми каже каква е ролята на държавата в Инспекцията по труда или в бюрата по труда?” Каква роля има държавата там?

Водеща: Инспекцията се намесва при трудови злополуки, неизпълнение на трудовото законодателство, съставят се акции, препоръки...

Сашо Дончев: Чиновникът не може да е гарант в това отношение.

Водеща: Аз казвам какъв е резултатът, поне този, който бива огласяван.

Сашо Дончев: Дискусията едва ли ще е интересна на Вашите слушатели в момента, но Вие си помислете и ще видите, че при тази организация чиновникът може да свърши работа само, ако той знае, че над главата му има партиен и държавен контрол и има някакъв финансов контрол и в крайна сметка има Държавна сигурност, която ще проследи той върши ли си работата. Ако всички тези контроли отсъстват, той няма да свърши онова, което обществото очаква от него, нещо повече – той ще го върши избирателно.

Водеща: Ще вземе рушвет да покрие нещо...

Сашо Дончев: Да. Тези, които са „непослушните” или по някаква причина не са ни особено приятни, ще бъдат санкционирани, а тези, които са ни приятни, на тях ще им го опростим. Ако в нашето общество има лоши примери на т.нар. „бизнеси”, „бизнесмени”, то тези примери са благодарение на активната подкрепа на държавата. Никой друг не може да създаде лош пример, защото представете си при тази гора от закони да има такива, които не плащат заплати, не плащат осигуровки, създават лоши условия за труд и никой не може да ги накаже. Те какво? Да не са Господ?

Очевидно е, че никой не ги наказва, защото никой няма желание да ги накаже, никои няма желание да приложи спрямо тях приетите от обществото правила.

Водеща: За бизнеса и за връзката бизнес - политика ми се иска да продължим в този ред на мисли, но само след кратка рекламна пауза, която тук трябва да продължи след това се връщаме в студиото със Сашо Дончев.

 

Рекламен блок

 

Водеща: Продължаваме разговора ни със Сашо Дончев в студиото на Дарик. Говорихме тъкмо за връзката между бизнес и политика. Кой може да скъса пъпната връв, за която се говори, тази връзка между парите и политиката зад кадър? Скоро говорихме тук с шефа на кукления театър, който беше категоричен, че дори и там в последните няколко десетилетия кукловодът е на сцената, той не се крие и събира аплодисментите и съответно ругатните на публиката, но той вече е на светло.

Минус ли е да чакаме да излезе онова, за което тук година и нещо се говори? Задава се един въпрос „Кой?”. Не знам дали той трябва да е в единствено число.

Сашо Дончев: Темата е много сложна, до голяма степен е философска.

Водеща: Така ли?

Сашо Дончев: Да. Страхувам се да не звучи много елементарно, но за да бъда кратък ще кажа следното:  Първо - тезата, че парите и властта са винаги заедно по-скоро е марксистко-ленинска теза.

Факт е, че примери са колкото щеш в западната цивилизация и в този смисъл със сигурност заслуга за тая промяна на западната цивилизация имат социалистическите революции от началото на миналия век и най-голямата заслуга, разбира се, на тези революции е свързана точно с проникването на социалистическата идея в едни здрави до този момент общества.

Откъде тръгва тази връзка между властта и парите? Това е миналата година декември месец - чествахме сто години на Федералния резерв, това е датата 23 декември 1912 година, когато се създава Федералният резерв, и когато десет-тринадесет години по-късно дори Америка, страната, която беше организирана по възможно най-добрия начин, започва да провежда лоши практики под формата на...помните „Ню дил”политиката на Рузвелт, всичко това е популизъм. Всичко това дава възможност на политиците да бъдат преизбирани, като обаче изпълняват част от обещанието си срещу печатане на дълг. И това всичкото мина през отказ от златния стандарт, за да стигнем днес 17 – 17 трилиона е днес дългът на САЩ, нали? Държавния дълг имам предвид. И какво имаме? Преди двайсетина години, може би малко по-малко да са, затруднявам се с датата, но бяха създадени т.н. инвестиционни банки.

Инвестиционните банки, тъй като търговските банки, ето виждате какво се случва – нямат право да инвестират в ценни книжа и в дружества. А инвестиционните банки бяха нужни на политиците, за да има кой да им купува емитирания дълг. Защото иначе предприемачите не купуват дълг. Така че темата е много сложна.

Аз това, за което се говори, не го възприемам. Първо – много моля, поне в разговорите с мен, ако е възможно, да не използваме понятието „бизнес” и да не подвеждаме под тоя знаменател всички предприемачи.

Водеща: Коректното, което Вие смятате и приемате е предприемачеството...

Сашо Дончев: Тъй като ние имаме огромно количество видимо фирми с богати собственици, които бяха създадени не поради техните невероятни умения да управляват или тяхната креативност, а благодарение на политическата воля в тая страна. Те са родени с тая връзка и тя никога няма да прекъсне. В момента, в който тя прекъсне – умират и двете страни. Така че ние я съдим. Друг е въпросът, че ако обществото узрее, най-вероятно ще започне да подкрепя нормалните си предприемачи, тези свои работодатели, при които ние всеки ден ходим на работа, доволни сме от това, че имаме работа, доволни сме от заплатата, която получаваме или от условията, при които работим. И, ако повярваме, че такива като нашите работодатели са десетки хиляди – 360 000 компании има в България. В публичното пространство са известни по-малко от 1000. Но 500 са тези, които правят лошия имидж на предприемачите.

Водеща: Да Ви върна обаче към онова, което ни предстои на политическия терен, защото неизбежно ще засегне всеки от нас решенията, което ще взима следващото правителство. Видял сте се с Борисов. Според Вас разбрал ли е той, за тази година и малко извън властта, че властта – първо не я дава махалата; и второ – тя не е самоцел?

Сашо Дончев: Толкова откровен разговор не сме имали, но при всички случаи, понеже го познавам, мога да твърдя, че той е достатъчно интелигентен човек, за да се учи от ситуации – и то много бързо, от всичко, което му се случва в живота. Така че по-скоро отговорът е положителен, на Вашия въпрос. Какво обаче ще се произведе от този факт, в създалата се политическа ситуация, като че ли вече не е единствено и само не трябва да го очакваме като резултат от неговата воля.

Ситуацията е сложна. Ситуацията по-скоро предполага може би усложнени форми на съществуващото до този момент задкулисно договаряне. Но не в смисъла, в който Вие говорите, а в политическия смисъл. Тъй като няма никакво съмнение, че през последните 25 години, без значение кой е на власт, всички партии бяха щастливи. Да, те получаваха своето, когато са на власт – малко повече, когато са в опозиция – това, което към момента има да им се запази. А сега тази формула прави по-сложна реализацията на всеобщото щастие за всичките участници в парламента.

Аз съм много против това, че Ваши колеги насърчават политиците да провеждат разговори и извън общественото, как да кажа...”седнете и се разберете”. Не е ли редно да седнат някъде насаме, не пред медиите да говорят? Не не, няма нищо. Тези хора, всички политици претендират, че знаят как нашият живот да стане по-добър. Защо трябва да си го говорят само помежду си? Нека говорят на всички нас. Най-малкото – защото на тях ще им трябват съратници в наше лице, ще им трябва народ, който да помага за реализацията на тая идея. Най-малкото, защото на тях ще им трябват съратници с наше лице. Ще им трябва народ, който помага в реализацията на тази идея.

Водеща: Тоест Вие виждате шанс в тези много вече политически субекти вътре в Народното събрание. Този път да не стане онова договаряне, което наблюдавахме последните няколко пъти.

Сашо Дончев: Да, виждам такъв шанс и освен това виждам шанса, че в тая ситуация много ясно и за политиците, ще проличат дефектите на българската държава такава, каквато тя е създадена на базата на българската Конституция. Нашата държава е зле устроена. И може би вече и политиците ще започнат да го виждат, а това вероятно ще доведе до необходимостта от нов обществен договор.

Водеща: Нова Конституция, за което обаче е нужно ново Велико народно събрание...

Сашо Дончев: И какво от това? Вижте, има хора, които се раждат в робство, и за да се освободят, сигурно е нужна революция. Но има такива народи, които успяват да се освободят. Аз мисля, че нашият е крайно време да се освободи сам.

Водеща: Любопитна щеше да ми бъде позицията Ви, която едва ли е променена по предстоящата актуализация на бюджета, разбира се, предстои да се види какво ще предложи новото правителство, което пък все още не е избрано и не е гласувано. Любопитно е и позицията Ви, за това  доколко казуси като „Южен поток”, КТБ, всъщност те ли ще бъдат в основата на едно широко договаряне в рамките на Народното събрание?!

Сашо Дончев:  Ами първо за бюджета. Вижте, много е странно. Всяка година ние събираме, зареждаме бюджета с 30 милиарда, даже над 30 милиарда лева, и не знаем за какво се харчат и къде отиват, какви са резултатите. Няма нито една сфера в обществения живот, в която нещата да са наред.

Преди 10 години бюджетът беше 15 милиарда лева и пак беше същата ситуация. Следователно дължат ни политиците отговора на „Какво ще правите с нашите пари в следващия бюджет, какви проекти ще реализирате, кой ще отговаря за проектите?”...

Водеща: И какъв е ефектът...?

Сашо Дончев: „...какви са резултатите, които трябва да очакваме и къде да проследим тези резултати?”

Водеща: Иначе другото е самоцелно вдигане на дефицита и помпане на...

Сашо Дончев: И нещо много важно искам да добавя в този контекст. Аз например не съм от тези, които категорично ще кажат да не се пипат данъците. Напротив! Данъкът в свободното общество е израз на солидарност. Ако ние знаем, че с парите, които ще отделим, ще постигнем нещо полезно, ние може би ще се съгласим. Та много голяма част от нас го правят не под формата на данък. Така, че разговорът тук е в друга посока. Къде са парите, за какво се ползват, какви цели се преследват, кои са отговорниците и докога ще я караме в тая посока?

Защото, погледнете, дори с тази актуализация... . Приключвам. Но изгонихме едно провалило се правителство, обаче не му променихме бюджета. Похарчихме го.

Водеща: Служебното имаше мерак да промени, да поиска още пари...

Сашо Дончев:  Да, ама за същите програми сигурно, проекти на предишното правителство харчим парите. Нищо не разбирам.

Водеща: Конкретика, казвате, трябва да има Народното събрание. Дано депутатите, които в понеделник се събират, обсъдят достатъчно сериозно тази тема.

Благодаря Ви. Разчитам в момента, в който вече има повече яснота около парите в държавната хазна и онова, което ще ни се случва в следващите месеци в сферата на финансите и икономиката, да имаме позицията и Вашата и на Българска стопанска камара.

Благодаря на Сашо Дончев.

Сашо Дончев: Благодаря и аз. Приятен ден.

Сашо Дончев в предаването „Тази събота” с водеща Жени Марчева

 

18 октомври 2014 година

Стенограма

Източник: бТВ

 

Водеща: На мен ми е много приятно да кажа сега „добро утро” на един успешен предприемач. На гости ми е Сашо Дончев – изпълнителен директор на Овергаз и председател на Управителния съвет на Българската стопанска камара. Здравейте. Наистина ми е драго.

Сашо Дончев: Добро утро, здравейте.

Водеща: Не Ви познавам добре, признавам, но намирам нещо общо между Вашия светоглед и този, който току-що зрителите видяха, светогледа на проф. Вучева. Права ли е в това, което тя казва – не е важно да си овластен, да си депутат, министър или премиер, важното е да работиш, да даваш 100% от себе си, да си трудолюбив, да преследваш целите си и да бъдеш щастлив.

Сашо Дончев: Това е важно за онези хора, чиято ценностна система го поставят начело, нали. Има хора и с друга ценностна система. Аз споделям това, което каза проф. Вучева. Може би там имаше нюанс на, как да кажа, на тъга, на резигнация, такова едно… Но въпреки това аз познавам проф. Вучева, тя е един лъчезарен човек и може би точно това е отношението й към света. Позитивното отношение, позитивната нагласа към света я прави такава приятна събеседничка във всички случаи. 

Водеща: Тъжно ми беше да науча, че за 25 години демокрация тя е престанала да бъде възторжен човек, да се възторгва. Любопитно ми е Вас днес какво Ви кара да се възторгвате?

Сашо Дончев: В някаква степен… в много голяма степен споделям всъщност това, което каза проф. Вучева. Ние също първите дни на този преход, така наречен, живеехме в една друга емоционална среда, с друг патос и животът беше един такъв… изведнъж придоби много смисъл. Така, както може би беше единствено и само, как да кажа, отговорност на всеки един да го осмисли и изведнъж стана смислен за цялото общество. И е много тъжно, че тая енергия се загуби някъде през годините, но за това има причини. Може би точно, как да кажа, търсенето, посочването на тези причини продължава да осмисля моето ежедневие и днес. Не знам дали тук ще го кажа достатъчно ясно, но ние се провалихме не затова, защото българите не искаха да променят живота си.

Водеща: А защо?

Сашо Дончев: Ние се провалихме, защото не знаехме как да го направим. На нас не ни достигна културата, представата за едно свободно общество и за ролята на всеки един от нас в това общество. И не на последно място, а може би на първо място за ролята на държавата в нашия живот.

Водеща: Колкото до политиците, научиха ли се да си плащат сметките, какво е Вашето впечателение?

Сашо Дончев: Ами не, не мога да обобщавам, дори когато става дума за политици не мога да обобщавам. По-скоро наблюдаваме някакъв засилен интерес сред млади хора да се занимават с политика, което не може да бъде обяснено по друг начин освен това, че там има, как да кажа, купони без сметка, без задължението да ги плащаш. Аз не мога да намеря обяснение за младите хора, които така неистово се стремят, минавайки през комсомолски организации на различни партии да се докопат до тази публична администрация, независимо от това на какъв пост. Един млад човек, особено ако има добро образование, би трябвало да се стреми да докаже най-напред своите качества. Да ги докаже на себе си, ако щете да ги докаже на приятелката си, с която ще направи семейство и чак след това да тръгва да се занимава с обществени дела.

Водеща: Кажете ми сега, цяла седмица ние – медиите, ще използвам един нелицеприятен глагол – търкаляме въпроса кой с кого ще седне на масата на преговорите, за да създаде правителство, коя е най-добрата комбинация, кой казва истината и кой фалшифира, издава фалш в тези преговори. Няма да Ви питам кой с кого, но ще Ви питам като предприемач усещате ли липсата на редовен кабинет? Важно ли е за Вас час по-скоро България да има редовно, нормално правителство или това не е от първостепенна важност?

Сашо Дончев: Значи по-скоро отговорът е да. И отговорът е да, защото в продължение на предишното, което казах, ние 89-та година или по-точно 91-ва година, когато се пишеше новата Конституциа, не преосмислихме ролята на тая държава, от която имаме нужда, за да изградим или да помогнем на изграждането на едно свободно общество. Ние оставихме една държава с почти всички функции, т.е. права и отговорности на предишната държава и това обрече нашия преход, така наречения. Обрече го, защото не може с онази старата държава да направиш ново общество.

Какво се случва и вече по близо към Вашия въпрос – ами случва се това, че чиновникът в днешната държава е въоръжен с огромно количество нормативни актове, които му дават отчуждени от нас права и той с тях злоупотребява. Той злоупотребява и с парите ни най-често, парите, които ние сме отделили като данъци в бюджета, и с правата, които сме делегирали на държавата. И това е най-големият проблем в нашето общество. Тази държава не може да функционира без всички онези системи за контрол, каквито имаше по време на социализма и на върха на тая пирамида стоеше Държавна сигурност. И тя не може да работи по друг начин в полза на обществото.

Водеща: Нека Ви попитам нещо съвсем конкретно. Вчера се видяхте с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, нали така?

Сашо Дончев: Да.

Водеща: Поиска ли той от Вас съвет накъде да върви България, какво да се случва в краткосрочен план със страната ни?

Сашо Дончев: Ами аз не знам дали би било правилно да формулирам, че точно съвети е поискал, но ние имахме много приятен разговор с…

Водеща: Потърсил е мнението Ви, така или иначе. Какво му казахте?

Сашо Дончев: … с екипа на г-н Борисов. Ами какво да му кажа? Между другото казах му част от тези неща, защото преди 5-6 години, когато ние с него сме си говорили преди да създаде ГЕРБ, сме си говорили за тази ситуация в България и за тази специфична роля на държавата, която е отредена в прехода… като че ли останах малко неразбран. И същевременно точно в това, което казах, че тази държава може да функционира само при наличието на много степени на контрол и на върха на тая пирамида е Държавна сигурност. Това пък прави в много отношения Бойко Борисов най-безалтернативния министър-председател може би и в следващи мандати, защото това е в него. Той обича, той това прави – той обича да контролира.

Водеща: Мога ли да кажа нещо, което е много невъзпитано от моя страна?

Сашо Дончев: Да.

Водеща: Вчера пред bTV срещнах един от участниците в тази среща, разбира се няма да кажа кой е, защото ще е още по-невъзпитано. Той ми каза следното, споделя мнението за Бойко Борисов, което казвате и Вие, но ми казва „Бойко Борисов има един недостатък – той вижда дърветата, но не и гората”. Така ли е?

Сашо Дончев: Жени, въпросът е по-друг. Ако ние очакваме Бойко Борисов и неговия екип да случат нашия живот, да променят обществото ни, това няма как да се случи.

Водеща: Ще останем излъгани, така е. Съгласна съм.

Сашо Дончев: Те са адекватни на ситуацията. Те са тези хора, които наистина може би в най-голяма степен отговарят на потребностите на обществото в момента. А потребностите на обществото – на първо място това е справедливост. Справедливостта, която отсъства и то отсъства не толкова в смисъла какво получаваме ние, а в смисъла на това, че около нас има страшно много хора, които по непонятни причини са получили много.

Именно по тази причина смятам, че персонално Бойко Борисов е подходящият за времето си човек.

А на Вашия въпрос имаме ли нужда от държава, ами тези чиновници трябва да бъдат контролирани. И единствено в този смисъл аз...

Водеща: ...ние имаме нужда от правителство.

Сашо Дончев: Да, мисля, че имаме нужда от правителство.

Водеща: Мога ли да Ви попитам бил ли сте канен за участие в политически проекти?

Сашо Дончев: Да, от Бойко преди пет-шест години, когато тръгна да прави ГЕРБ. Но тогава точно тези бяха моите аргументи...

Водеща: Защо му отказахте?

Сашо Дончев: Не, не. Аз по-скоро бях неправилно разбран. Аз не смятам, че в условията на тази Конституция, която всъщност определя функциите, правата и задълженията на държавата, може да се изгради демократичното общество, за което аз мечтая. И не смятам, че мога да направя тези компромиси – да имитирам свобода, бидейки в тези структури на партии или на държавната власт.

И другото, ако ми позволите, обичам да казвам – аз имам цялата власт на свободния гражданин. На мен друга власт не ми трябва.

Водеща: Защо да я губите?

Сашо Дончев: Да.

Водеща: Добре. Да отворим голямата тема за енергетиката с една карикатура на Христо Комарницки от вестник „Сега”. Карикатура, която доколкото разбирам самият Вие харесвате. Така че ще я пуснем само след секунди. Да...виждат я нашите зрители.

(Показват карикатура на Бойко Борисов, насочил пистолет към контакт, изричайки думите „В името на народа падни!!!”)

Сашо Дончев: Да, да. Аз я имам вкъщи. (Смее се)

Водеща: Защо я харесвате толкова много всъщност?

Сашо Дончев: Ами защототова е онова, което наблюдаваме в ежедневието си.

Водеща: В името на народа токът да падне. Очевидно това е карикатура от времето на първия мандат на премиера Борисов.

Сашо Дончев: Така е.

Водеща: Обяснете ми, г-н Дончев, защо винаги през последните години, може би вече не е така, не знам, Вие ще кажете, цената на тока не е пазарна функция, а някаква политико-социална функция, много странен хибрид...

Сашо Дончев: Не, аз не мога да обясня. Със сигурност това е глупост. При всички случаи е глупост. Но аз мога да погледна на този въпрос от друга гледна точка. Ето Вие журналистите, може би имате основание, но много внимание отделяте на темата покупо-продажба на гласове.

Водеща: А не е ли важно това?

Сашо Дончев: Ами не, не мисля, че е важно.

Водеща: Защо?

Сашо Дончев: Ами защото тези хора имат право на своя вот. Те на кого ще го дадат...дали ще го дадат на...

Водеща: Те имат право да го продадат или да не го продадат. Добре, свободната воля.

Сашо Дончев: А какво правим....

Водеща: Свободната воля, за която говорите. За тока ми кажете.

Сашо Дончев: Да, това е във връзка. Не можах да го свържа.

Водеща: Така...

Сашо Дончев: А какво правим с популизма, като управляваме? Ние не купуваме ли същите тези гласове? По друг начин.

Водеща: Така е.

Сашо Дончев: Тези пари, които не постъпват при производителите на електроенергия – дистрибутори и т.н., знаете цялата верига – те къде са? Те не са ли отишли за покупка на гласове всъщност?

Ето популизмът в политиката, усещам, че не успях да аргументирам достатъчно добре тезата си, но разберете, че не може да имаме свободно общество с тази държава, не може тя да има толкова много права и да искаме да стане демократично обществото.

Ето Борисов често напоследък говори „да споделим отговорността”. И грешката е, че се търси друга партия да сподели отговорността. Не! Ако трябва да се споделя, а тя трябва да се споделя отговорността за нашия живот, тя е между държавата и обществото, между държавата и гражданина. Ето този диалог липсва. Липсва онзи прочит, който ние през 1989 година пропуснахме да направим, за кое в новото общество ще отговаряме ние като личности? Ние какви въпроси ще решаваме със семействата си, за да оставим накрая да кажем – основните функции на държавата в едно демократично общество са справедливост, съдебна система, полиция, защита на здраве и на собственост и армия, защита на границите.

Водеща: Кажете ми за газовата криза, г-н Дончев. Само преди два дни Европейската комисия направи стрес тест на енергетиките на държавите-членки и каза, че ако има нова газова криза, България ще е сред най-пострадалите. Всъщност не е нужно Европейската комисия да ни го казва. Защо 2009-та, когато ни се стовари тази газова криза и претърпяхме последиците, до ден днешен не сме направили почти нищо, за да усъвършенстваме газовата си инфраструктура, да не сме зависими в такава степен.

Сашо Дончев: Ами аз не мога да отговоря на въпроса „защо”. Ето Ви добър пример – тази отговорност сме я оставили на държавата. Нейна ли трябва да е? Според мен не. Според мен това е отговорността на търговците на газ. И ако те имаха правото да решават този въпрос, най-вероятно отдавна щеше да има и други източници на доставки на газ, и други трасета, по които да идва газът.

В случая първо аз не съм убеден, че ще има криза. Второ не съм убеден, че т.нар. криза през 2009 година беше неизбежна, нещо повече. Точно една година преди тази криза предизвиках съвещание при тогавашния министър Димитров на енергетика и икономика и за него се оказа, че темата е изключително безинтересна...

Водеща: Скучно му е.

Сашо Дончев: Скучно му беше, а когато аз му казвах, че има наредба, Наредба № 10, по която ние имаме отговорности да предприемем действия да се защитим евентуално, не е нужна политическа намеса в случая. Разбирате ли, че когато тръбата е една, това е технологично съоръжение, то може да се взриви, то може да се повреди.

Водеща: Добре, разбрах Ви. Десет въпроса поне останаха незададени, но Ви благодаря много за този разговор. Беше ми прелюбопитно, успех Ви пожелавам.

Сашо Дончев: Приятен ден.

Водеща: Всичко добро. Останете с нас, това беше Сашо Дончев. 

Стенограма на интервюто на г-н Сашо Дончев с журналиста Екатерина Тотева

Водещ –Екатерина Тотева

Българска телеграфна агенция

14 октомври 2014

Източник: БТА

Водеща Екатерина Тотева: Здравейте, г-н Дончев.

Сашо Дончев: Здравейте.

Водеща: Да започнем с актуалния въпрос – как според Вас деловите среди, които представлява Българската стопанска камара, си представят бъдещото правителство?

Сашо Дончев: Ами засега никак не си го представяме. Това не означава, че в конфигурацията на така случилия се парламент то е невъзможно, но за съжаление разговорите между тях, имам предвид между политическите субекти, представени в парламента, засега даже не ни дават някакви минимални ориентири към какво се върви. Не се говори за политика. Всъщност за нищо не се говори. Говори се кой с кого, но не е ясно защо.

Водеща: И все пак има ли някои от темите, които са в дневния ред на бизнеса, поне от първите преговори, на които бяхме свидетели...или поне информация получихме за тях.

Сашо Дончев: Вижте, с това уточнение, че аз много не харесвам понятието бизнес... по принцип предпочитам да използвам по отношение на хората като мен понятието предприемачи. Ще кажа, че в дневния ред на предприемачите е общо взето всичко онова, което е в дневния ред и на другите българи. Няма никакво съмнение, че на първо място е онова вече абсолютно нетърпимо усещане за липса на справедливост в обществото. Но справедливостта в смисъл „всекиму заслуженото", нали? Но и в тази поредица има много неща, които всъщност са от ежедневието на всеки един от нас.

Водеща: В този смисъл все пак има поне три неща, от които първоначално деловите среди очакват от новото правителство да се случат.

Сашо Дончев: Бих могъл да отговоря по два начина на този въпрос.

Не само, защото съм полски зет, но аз по принцип много обичам Шопен. Помните ли, имаше една песен „I like Chopin". Много обичам Шопен и какво от това, че Шопен е написал фантастична музика? И примерно тези ноти трябва да се изсвирят от музикант. Аз например не съм в състояние да я възпроизведа тази музика.

Какво значение има какво мислим ние, при положение, че някой друг ще трябва да го реализира?

Аз категорично смятам, че хората, които имат качества да бъдат предприемачи, те имат сигурно и специфично мислене, те не са в политиката. Така че - това е много „такъв" разговор. Ние можем да си споделяме какво бихме направили ние, защото светът е субективен. И в този контекст на мисли мога да кажа, че...след справедливостта, значи има неща, които категорично не могат повече да продължават да се развиват в тази посока, но в много голяма степен промяната зависи от промяна в Конституцията, което очевидно, поне към днешна дата, ни изглежда да е най-актуалният разговор в обществото.

А иначе от злободневието няма никакво съмнение, че финансовата стабилност е тревожна. Но финансовата стабилност не в смисъла, в който повечето говорещи на темата политици се произнасят.

Очевидно е, че нашата банкова система беше атакувана и в много голяма степен -разклатена. Очевидно е, че това няма да мине без последици. Очевидно е, че предварителните планове, с които беше атакувана КТБ, най-вероятно в крайна сметка ще се случат, а това означава, че със сигурност политиците, изпълнявайки тези планове, подчертавам „изпълнявайки", защото няма да стане без тяхно съгласие, но изпълнявайки тези планове, те ще предприемат действия, които ние няма да харесаме, тоест ние не бихме харесали решения, които са свързани със спасяване или частично спасяване на КТБ с публични средства...имам предвид със средства от бюджета, извинявайте, лапсус е това.

С публични средства би могло да се потърси някакво спасяване, но само под формата на капиталово участие, ликвидна помощ...тоест един набор от възможни реакции, които ние преди два месеца, сигурно следите темата, вече публикувахме като позиция на нашия експертен съвет. На съвета, създаден във Формата „4+2" – работодатели и синдикати.

Този въпрос за финансовата стабилност е много сериозен.

Другото нещо – говори се за неизбежна актуализация на бюджета.

Водеща: Точно това исках да Ви попитам. Неизбежна ли е неизбежната актуализация?

Сашо Дончев: Ами ние не знаем. Вие знаете ли? Ние не знаем. Някой да Ви е дал отчет за изпълнението на бюджета? Защо тя е неизбежна?

Ние изпратихме едно провалило се правителство. Общо взето, според мен, обществото в това отношение не спори, че нещата изглеждат по този начин. Но като го изпратихме, защо изпълняваме неговия бюджет? Очевидно е, че политиките, които то е планирало за реализация и които са били осигурени с този бюджет, са се провалили. Защо тогава продължаваме да изпълняваме тези политики? Защо никой от цялата политическа класа не се намеси по този въпрос? И как изведнъж ние сега ще похарчим парите за ненужните, глупави и не знам какви още там, ще ги определя, политики на старото правителство, а пък допълнително за умните политики на новото правителство ще трябва допълнително да дадем данъци. Е, не е много коректно.

Водеща: В този смисъл Вие не виждате необходимост от актуализация...

Сашо Дончев: Аз не мога да дам такава оценка. Никой не е представил отчет за изпълнението на бюджета. Нито реален отчет към шестмесечието, още по-малко към деветмесечието на годината. Очевидно е, че парите се харчат. Но за какво се харчат и защо продължават да се харчат - за това ние не знаем. Ако някой смята, че е абониран за нашите пари, Вашите, моите, на всички останали българи и че ние сме длъжни да го издържаме и да му осигуряваме благоденствие, ами не сме много съгласни ние, предприемачите.

Другият много сериозен проблем, постоянно повтарян от нас, това са всички разрешителни, регулаторни, регистрационни и подобни режими. Много е смешно. Наследихме една социалистическа държава, която по своята философия очевидно беше главният субект в икономиката. И в този смисъл тя законово беше осигурила огромни свои права и също така някакви задължения. Но задълженията тогава се контролираха от едни други служби, които ние 25 години оплюваме. Не казвам, че не е без основание за някои от тях.

Тези права ние не ги премахнахме. Ние имитираме, че правим някакво ново общество, пазарна икономика, свободно предприемачество, а оставихме всички права на държавата в икономиката. И тези права на държавата се изразяват през тези режими, за които стана дума.

Правителството на Орешарски бяха достатъчно откровени да съобщят на обществото, че над 2200 са тези режими, за които говоря. Представяте ли си? Но това е продукт и на друго. Обществото все още е достатъчно незряло да мисли, че със закони се решават някакви проблеми.

Водеща: Тоест Вие искате да продължи политиката по намаляването на тези лицензионни режими...

Сашо Дончев: Аз не съм забелязал да е започнало.

Водеща: Говореше се, че 100 вече са премахнати или намалени. Още 100 предстоят...

Сашо Дончев: Да. Възможно е да се е говорило. Друг е въпросът кои са тези 100 и кого касаят. Да не влизаме в този разговор, очевидно аз нямам факти, които да коментирам.

Та това е другият голям проблем.

Сашо Дончев: Ниеизползваме думата регулация и тя звучи като че ли добре за много българи. Нищо подобно! Всеки един нормативен акт, закон или подзаконов нормативен акт, трябва това да се разбира и първо искам да го подчертая, това е експроприиране на граждански права в полза на държавата. И изключително важно е, като сме ги отчуждили от гражданите тези права, на кой чиновник сме му ги дали и този чиновник за какво ги ползва – ползва ли ги в обществен интерес или ги ползва изборно и в личен интерес. Много е рисково. Ние въоръжаваме чиновниците непрекъснато със закони и с подзаконови нормативни актове. Ние овластяваме хора, които с биографиите си не са доказали, че нещо в живота си могат да направят – не са построили къща, не са нарисували картина.

Водеща: Понеже говорите за това, че нямате яснота дали трябва да се прави актуализация на бюджета, имате ли, вероятно имате, яснота относно това неизбежно ли е цената на тока да се увеличава?

Сашо Дончев: Да, неизбежно е. За тази тема ми е много ясно, защото, вижте, очевидно не е случайно, че съм енергетик, това е моята професия. Непонятно е за мен как някои хора, включително мисля, че тая сутрин слушах един известен български политик да говори, че цената на тока не трябва да се повишава. Изобщо цената е обективна категория, цената не е въпрос на желание, тя е такава, каквато е. Тя е такава, каквато се получава. И ако ние купуваме български ток, значи тя ще е такава, каквато не може да е под себестойността на производство на тоя ток, съпроизводство, пренос високо напрежение, пренос ниско напрежение и т.н. до крайното й използване.

Темата е абсурдна и нещо повече ще ви кажа – тя е вредна. Знам, че това няма да се хареса на много хора, но какво да направя вече. Няма да им се хареса, защото са достатъчно немислещи, за да разбират, че евтиният ток е вреден за едно общество. Евтината енергия е вредна. Ние я пилеем и ако тя извираше, примерно както в някои щастливи общества, от Земята, можехме да имаме друг разговор. Но ако ние плащаме за първичната енергия, било то от въглища, нефт, газ, преработваме я тук и имаме себестойност на покупката, себестойност на преработването и накрая казваме – няма никакво значение каква е тая себестойност и колко са разходите по производството, ние определяме такава цена, защото хората по-висока не могат да платят. Уважаеми скъпи сънародници, както казваше другарят Тодор Живков, ами като не можем да платим, дайте да поставим въпроса защо сме бедни, а не защо ни е скъп или евтин токът.

Водеща: И в този смисъл - колко средно годишно според Вас е поносимо увеличението на цената на тока? Трябва ли да бъде съпроводено с някакви реформи в този сектор и какви, трябва ли да има някаква социална защита и как да се направи тя за хората, които очевидно няма да издържат?

Сашо Дончев: Съгласен съм. И трите Ви въпроса са абсолютно резонни. От кой да почнем? Първо от това, че цената трябва да е обективна, да е свързана със себестойността и върху нея да не се въздейства вандалски, нали. Това първо.

Второ, очевидно е, че в нашето общество, това е една абсолютно самостоятелна тема за разговор, че в Конституцията ни е написано, че България е социална държава, но независимо дали е написано или не, във всяко едно общество трябва да е видимо и в нормалните, ежедневните отношения между хората да е видна тая солидарност, съпричастност. Така че ние трябва да сме съпричастни със съдбата на всеки един българин. И това от самосебе си предполага, че ние не можем да бъдем, как да кажа, незаинтересовани или несъпреживяващи факта, че някои хора не могат да си купят и да живеят нормално при нормални човешки поносими условия.

Водеща: И как да облечем това в съдържими условия?

Сашо Дончев: Ами много просто. Животът, изобщо светът не започва да функционира от България и от последните няколко години. То ги е измислило тези неща - има праг на бедност, има екзистенциален минимум, под който всяко уважаващо себе си общество не позволява да има член на обществото с по-ниски доходи. Защото когато има член на обществото с по-ниски доходи, ние сме го завряли в ъгъла, ние сме го принудили да стане крадец, да стане всичко онова, което можете да си изредите в тая посока.

Водеща: Въпросът е при средно годишно примерно 10% увеличение и хоризонт за 5 години, за да се достигне хипотезата 50% ръст на тока, как това практически трябва да се поеме от социална гледна точка, какви механизми и от гледна точка на реформата в сектора? Не можем да повишим цените, а секторът да си остане същия.

Сашо Дончев: В тая посока исках и да довърша. След като определим този екзистенц минимум, ние трябва да потърсим средства в бюджета, за да го осигурим на всички този екзистенц минимум. Тези хора, които получават под тези доходи, да получат по съответния начин подкрепа от обществото, солидарната подкрепа на останалите в обществото. Сега, друг е въпросът, не искам да влизам и в тая тема, защото аз не познавам непорядъчните и тези - лошите практики как се усвояват средства от бюджета. И тук можем да си говорим за електронно правителство, можем да си говорим за много други неща, които липсват и поради които сме бедни.

Другото нещо, безусловно сте права, държавата е много лош участник в икономиката. А енергетиката в основни линии е държавна. За мен това е безобразие. Никога няма да бъдем добре, защото държавата в енергетиката означава корупция, означава лошо управление, означава висока себестойност, прахосване, неефективно използване на ресурсите. Това означава. Така че реформи, ние хубаво го назоваваме, определяме го с обща дума реформи в енергетиката, са нужни, но не през държавата, не през правителството, а през пазара. Трябва да се освободи пазара, на пазара да се появят всички онези, които могат да доставят евтиния ток, да няма никакви монополни позиции ни на НЕК, ни на атомна, ни на ВЕИ и всякакви. Всеки, който може, произвежда енергия, от която обществото има нужда – да излезе на пазара и да продава. Пазарът ще реши имаш ли право да продаваш на такава цена.

А ние сега какво направихме: Тарикатите построиха ВЕИ-та и ни карат всички ние да плащаме високата цена. Искам да Ви кажа, че тази политика, това е много дълъг разговор, това безусловно е тарикатлък. Всичкото е – видяла жабата, че подковават коня, нали. Ние сега 20/20, в енергетиката трето 20 имаше. Във всички директиви на Европейската комисия е написано, че след задълбочен анализ националното правителство приема решение по какъв начин ще изпълнява тази директива. В България не беше направен такъв анализ. Защото аз Ви казвам, че много повече от 20% повишение на ефективността, много повече от 20% намаляване на вредните емисии отново ще се постигне с газификация – без пари от държавата, без средства от бюджета, без да доплаща който и да било. Но ние го задраскахме това, защото, това не знам до каква степен геополитиката е повлияла на това глупаво решение, но при всички случаи тарикатите имаха интерес да го задраскат, за да прокарат всякакви фотоволтаични, вятърни централи. И сега ние колко години сме длъжни да им плащаме високата цена? Защо да им го плащаме?

Водеща: Ясно, разбрах Ви тезата – либерализация на пазара, това е правилната формула за енергетиката. Трябва ли да се променят данъците, да се увеличават според Вас? Очаква ли се?

Сашо Дончев: Нека почнем от там, от по-далечната българска история. Данъци в турската империя са плащали само раята, „гяурите". А иначе турците не са плащали данъци. В едно свободно общество данъкът не е наказание. Тогава то е било наказание, но в свободно общество данъкът не е наказание. Данъкът е точно това, за което си говорихме – израз на нашата солидарност и съпричастност. Трябва да е ясно: като ги събираме, за какво ги събираме, за какво ги ползваме. Така че преди да говорим дали данъците са високи или ниски, дали обществото трябва да отдели някакви допълнителни средства от личните си бюджети всеки един от нас, трябва да проведем разговора какво искаме да постигнем през централния бюджет. Кои са онези проекти, може да са политики в реализация на конкретни проекти, които са от общ интерес и обществото застава зад тях и е готово да отчуждава свои средства, защото парите в бюджета не са на държавата. Парите в бюджета са на нас, българите, всички българи. Държавата е все едно оня счетоводител, който е във вашето предприятие и то разпределя пари някак. Те не са неговите пари.

Друг е въпросът, че никой от политиците даже няма намерение да води разговор с обществото за какво да събираме пари в бюджета, какви цели да постигаме, кои са проектите, с които да постигаме тези цели, кои са отговорниците за изпълнение на тези проекти, как обществото проследява тяхното изпълнение ежемесечно, на тримесечие, как се отчита изпълнението. Ако не се постигне резултатът с тези похарчени пари, който сме планирали, какво следва, има ли санкции. Разберете, тези неща имат друга логика.

Тук има една друга, много популярна сред журналистите в България логика, че от богатите трябва да се вземе. Вижте, ако познавате богати хора, които сте убедени, че не са си спечелили с труд богатството, отивайте в прокуратурата и ги посочете. Не само данъци, трябва да им се вземе всичко и да бъдат вкарани в затвора.

А този, който е спечелил с честен труд, защо той? И уверявам Ви, че точно тези, тарикатите, които печелят на гърба на останалите и по нечестен начин, те ще избягат пак от всякакви данъци. Те винаги са по-тарикати от останалите.

Водещ: Тоест, Вие сте за запазване на сегашната данъчна система и ако има промяна...

Сашо Дончев: Не, не съм! Аз не съм за нищо. Аз съм за това, по отношение на данъците, аз не знам дали са високи или ниски, аз съм за това да се проведе разговорът за какво събираме пари в бюджета?

Водещ: ... и евентуално тогава...

Сашо Дончев: ... и не за това министерство и за онова министерство, а за кои проекти и защо тези проекти за важни за обществото?

Водещ: Като говорите за проекти, няма как да не Ви попитам за позицията на Камарата за „Южен поток"?

Сашо Дончев: Бихте могли и да не ме попитате в крайна сметка, защото...

Водещ: Понеже част от разговорите, политическите, влиза и ...

Сашо Дончев: Ами не знам. Това е техният разговор. Те понеже бягат от истинските разговори, си говорят за не толкова важни разговори.

Но „Южен поток" очевидно е пак разговор за геополитика, а не за икономика. Ако е разговор за икономика, ние, може би нашето поколение, но предполагам и Вашето поколение, още в читанките е прочело колко голям подарък са ни направили нашите деди, като са ни сложили на кръстопът на света. Е, ами като сме на кръстопът, значи пътищата трябва да минават през България.

Всеки, който иска да прикрие пътя, не е нормален българин. Следователно въпросът дали през България да минава или да не минава проектът „Южен поток", категорично е несъстоятелна тема. Обезателно трябва да мине!

А вече другият разговор...пак Вие, журналистите, много интересни разговори водите на темата „какво ще спечели България?". Вижте, България е държава. Държавата е фикция. Тя не печели или не губи. Никога не губи. Да сте чули за държава, която да губи? Няма такава, нали? Ние следващия бюджет пак ще го заредим. Всички загуби ще ги изплатим. Няма такова понятие. Губят инвеститорите. И този, който е инвеститор в този проект, да си прави добре сметката. Ние защо всички с Вас му правим сметката? Той да си сметне. И за „Южен поток" и за „Белене", който си има излишни пари, тоест те може да не са излишни, но който знае какъв е рискът и знае, че може да го управлява, и знае, че може да произведе ефективен продукт, ами да инвестира! Защо ще инвестираме през държавата? Защо с парите на всички, и то решения за тези инвестиции ги вземат хора, които никога в живота си не са правили инвестиции за своя сметка?! Откъде накъде? Ами, това е глупаво. Да не казвам, че може би е и престъпно!

А другият въпрос: „кой да го строи?". Ами тук има въпроси... как да Ви кажа. Понеже аз съм сигурно...ще кажа нещо много нескромно, но понеже съм най-знаещият в тази област човек в България, категорично смятам, че този проект не може да струва толкова. Очевидно там има някакви неща, които трябва да бъдат решавани по друг начин. Ама то всичкото е благодарение на участието на политиците в този проект, защото ако инвеститорът е частен, каква сметка има частният инвеститор да корумпира изпълнителите.? Да им плаща повече, отколкото те ще си заработят. Няма никаква сметка. Корупцията е само там, където са публичните пари. Защото те са ничии в разбиранията на много политици. Елате да ми продадете скъпо тръбопровод на мен в „Овергаз". Ами няма как да се случи това!

Водещ: А трябва ли да строим АЕЦ „Белене"?

Сашо Дончев: А Вие в какво качество питате?

Водещ: Питам Ви в качеството на политика, която примерно, според бизнеса, на следващото правителство би срещнала одобрение, ако влиза и план за строителство на АЕЦ „Белене".

Сашо Дончев: От кого, кой да е инвеститорът?

Водеща: Питам Ви дали това са намерения на следващото правителство?

Сашо Дончев: Не, категорично. Аз го казах. Извинявам се, може би не съм го казал достатъчно ясно. Нямам в главата си нито един проект, в който бих насърчил държавата да инвестира! Нямам такъв проект в главата си. Държавата не е инвеститор в икономиката. Държавата е възникнала именно, защото хората имат нужда от справедливост.

Държавата има други функции и тя точно тези функции изобщо не ги изпълнява, защото...няма нужда да си говорим за съдебната система, нали? Аз почнах одеве с нея. Това е главната функция на държавата. Другите функции са да пазят границата, да ни пазят от бандитите тука по улиците, да пазят собствеността ни, живота ни. Това е държавата и нищо друго. Другото е наша отговорност. Какво е училището в квартала, къде учат децата ни, какво е качеството на образованието, на здравеопазването е наш проблем, не е на държавата проблем. Това е социализъм, който не иска да си тръгне, и си стои, защото някои хора имат нужда от него.

Но въпросът е, че този, който има нужда от това, трябва да плаща цената, а не цялото общество да плаща цената на бавното поумняване.

Водеща: И от опита Ви според вас кое е по-добре за държавата - едно експертно правителство или едно политическо правителство, обединено зад някакви политици.?

Сашо Дончев: Вижте, ако държавата има да играе футболен мач, най-добре е да намери добри футболисти. И тъй като ние не знаем какво има намерение да прави държавата, аз не мога да кажа нито какви хора...при всички случаи министрите трябва да са експерти, при всички случай. Това трябва да са хора, които са с биографии, които са доказали, че в области, където са работили, са произвели нещо, са постигнали нещо, имат постижения. Те не са от най-слабите, примерно, строители, ако той претендира да е министър на строителството, не е от най-слабите, губещи инвеститори, финансисти, ако иска да е министър на финансите, той трябва да има постижения и обществото да ги разпознава по тези постижения и когато казва: „Аха, я му прочетете биографията, този човек ще изпълни тези проекти, с които дойдоха на власт, той ще си свърши работата, не се грижете за него".

А когато те са анонимни, когато те стават известни, само защото са станали депутати, защото някаква партийна централа ги е припознала, е как да кажа дали и какво ще изпълнят, не знам. Първо не знаем какво имат намерение да изпълняват, следователно не мога да преценя какви качества трябва да има всеки един от тях, за да изпълнява тази програма, но нямам очаквания в това отношение.

Аз нямам никакви очаквания в икономиката от страна на държавата. Единствената ми молба към обществото е час по-скоро да преосмислим нейното място там и постепенно да я гоним, защото там тя няма знания, няма компетенции,  тя е вредна, тя там пречи, държавата в икономиката.

Водеща: А колко министерства са достатъчни?

Сашо Дончев: От къде да знам? Не съм мислил върху това, но оная държава, която аз си представям, че имаме нужда от нея, значи няма нужда от пет или шест министерства икономически. В Холандия има само едно икономическо министерство, няма Министерство на строежи, няма Министерство на не знам какво, няма транспорт, няма здравеопазване, всичко е едно - Министерство на икономиката. Имат дирекции, които се занимават...

Водеща: Тоест няма смисъл икономиката и енергетиката да се разделят според Вас на две министерства?

Сашо Дончев: Вижте, пак това е каруцата пред коня, те какви функции ще изпълняват? Ако те си запазят цялата собственост в енергетиката, очевидно, че им трябват хора, които да отговарят за използването на тая собственост, за производството в тези държавни предприятия.

Дали това са министрите...? Това е много обидно, защото там се инвестира с наши пари, а някакъв министър решава кой ще управлява това дружество. Като че ли той е инвестирал в него. Това е абсурдът!

Освен това държавата пише регулациите, нали, държавата приема всички онези режими. Тя изпада в шизофрения, защото тя не знае много често...

Сега аз, като пиша тая регулация, за всички предприятия ли ще се отнася, за всички търговски субекти или само за така наречените частни? Ами нямаме държавни предприятия по смисъла на закона, търговския. Всички предприятия са търговски субекти и са частни по смисъла на Търговския закон, всички - НЕК е частно предприятие.

Друг е въпросът, че в частното предприятие НЕК собственост на акциите е държавата. Даже не е и държавата – правителството.

Но, разбирате ли, той не знае как да постъпи? Министър! Като пише...даже аз съм имал разговор с един такъв министър. И като му казвам: добре де, това, което е позволено за държавното предприятие, трябва да е разрешено и за моето предприятие. И той казва: как така? То нали е държавно?

Представяте ли си с какви хора си имаме вземане-даване. Какво, като е държавно?

Водеща: А кои са първите закони, с които би трябвало да се занимва следващият парламент?

Сашо Дончев: Вижте. Първо - държавата е инструмент на обществото. Ще прескочим много от фактите как се е възникнала и как се е развивала държавата. Но обществото трябва да използва този инструмент за постигане на общи цели. Както вече говорихме, за да постигне тези общите цели, обаче на държавата, която е фикция, за втори път казвам това понятие, на нея й трябват пари и й трябват права. И ние, хората, ние, суверенът на тази държава, решаваме кои проекти ще се изпълняват и колко пари трябват за тези проекти. И събираме колективно тези пари в така наречения бюджет.

Второ - за да дадем правата, които й трябват на държавата, за да изпълни тези проекти, ние казваме: господа, ние ще се откажем от това право, ще го дадем на държавата, за да може с това право тя да стане успешен изпълнител на този проект. Така че, какви пари и какви закони трябва да се пишат – има смисъл само в контекста на това, какво сме решили да постигнем с държавата. В противен случай е несъстоятелен разговор. Пишат се лобистки закони. Закон в полза на Иван, на Драган, на Петкан. И с тези закони се въоръжава чиновникът и чиновникът – освен Иван, Драган и Петкан – всички останали ги слага „под ножа". С тоя същия закон.

Със законите се отчуждават граждански права, за да се въоръжи чиновника. И това е много опасно, когато насърчаваме политиците да пишат закони. Аз хващам бас, мога с и с Вас да поспоря, няма такъв закон в България, с който е решен проблем, няма. Предполага се, така, в това общото мислене и публично говорене, че като съществува един проблем, трябва да му се напише закон и държавата да се намеси. Хайде, намерете ми един такъв проблем –  след като сме го индентифицирали, държавата се е намесила, създала е закона, възложила го е на съответните правораздавателни и изпълнителни органи да го реализират и ние сме премахнали проблема – и аз ще ви платя екскурзия до Хонолулу.

Водещ: Накрая да Ви попитам. Знам, че с прогнози не се занимавате, но все пак – как си представяте България през декември?

Сашо Дончев: Не знам, не мога да си представя, сериозно. Несериозно първо си представям, че със сигурност ще има правителство, защото ...

Вие помните ли оня хубав разказ на Михалаки Георгиев „Меракът на чичо Денчо"? Ами те всички са със същия мерак. Всеки един от тях е готов да стане министър. Важно е, разбира се, колко бюджет си е заделил за това министерство, за колко пари той ще подписва. Но правителство ще има. Ние ще имаме ли полза от това правителство? Този въпрос очевидно в момента не се дискутира.

А иначе не знам, не съм гледал прогнозите. Дано да е студено, за да продаваме повече газ.

Водещ: Добре. Благодаря Ви.

Сашо Дончев: И аз Ви благодаря.

Сашо Дончев е изпълнителен директор на "Овергаз Инк." АД, председател на Управителния съвет на Българска стопанска камара (БСК) и издател на вестник "Сега". На 8 август т.г. той стана един от 10-те членове на експертния консултативен съвет, който работодателските и синдикалните организации създадоха, за да помогне за решаването на проблемите в Корпоративна търговска банка. Според БСК липсват доказателства за несъстоятелност на банката, напротив - с разумни мерки и временна финансова подкрепа КТБ може да бъде оздравена и да продължи да работи. Организацията смята, че според одиторските проверки дъщерната на КТБ банка "Креди Агрикол България" може да възстанови операциите си незабавно дори и без външна подкрепа.

- С риск да прозвучи невъзпитано, Сашо Дончев има ли пари в КТБ?

- Не, нито една стотинка.

- А Българската стопанска камара?

- Доколкото знам, не. Това е декларирано пред мен.

- Какво ви накара да седнете работодателите на една маса и да постигнете съгласие, май за първи път ви се случва... Проблемът с една банка?

- Всъщност казусът КТБ дойде, след като вече бяхме седнали заедно на една маса. Събра ни друго - общата тревога за това, в какво състояние се намира българското общество, как живеем всички ние българите, включително не допринасяме ли и ние, нямаме ли някакви "заслуги" за това, което се случва. Можем ли нещо да променим... Това ни събра. А буквално няколко дни по-късно се случи това с КТБ.

На разговора с президента на 1 август той обрисува една достатъчно сива и мрачна действителност. Колегите добавиха още тъмни цветове, мрачни оценки. И накрая аз не можах да се въздържа  и казах колко страшно звучи това - как тази очевидно споделена безпомощност да се промени каквото и да било в това общество внушава един нихилизъм... Това е ключовото, когато говорим  защо се събрахме. Аз все пак се надявам да има и други такива общности, други българи, които не са се отказали да се борят за живота си. Но ние сме длъжни в позициите, в които се намираме, да поемем отговорност, да опитаме да формулираме някакви тези, да се опитаме да представляваме тези, които са членове на нашите организации, синдикални или работодателски.

- Добре, създадохте експертен съвет за КТБ, вие сте член на този съвет, но към вашето предложение за експертна помощ се отнесоха с явно пренебрежение...  От писмото на г-н Искров се разбира, че няма нужда от вашата помощ. Това не ви ли обижда?

- Не знам дали някой от другите колеги е бил засегнат, лично мен г-н Искров няма как да ме обиди. Всъщност това е похватът на всички тролове в мрежата, които, когато нямат какво да кажат по същество, казват някаква глупост. Или ти лепят етикети, или ти казват: "Гледай си работата, няма да разговарям с теб".  Оценките на тези хора не могат да ми влияят.

- Искров в случая представлява държавата, вие - частния бизнес. Всъщност държавата казва на бизнеса: "Мерси, нямам нужда от твоята помощ"...

- Много е важно, като кажем държавата, каква представа има всеки за това. Аз например, когато казвам държавата, винаги си представям един добре облечен по правило господин, може дори да има и добра диплома... Но при всички случаи изключително празен откъм съдържание, но за сметка на това пък много арогантен. Дали г-н Искров, великият гуверньор на БНБ, представлява държавата, е спорно, но ние не го питаме, ние просто сме поискали от него да ни отговори на простичкия въпрос защо не изпълнява действащите в България закони. Защо не изпълнява задълженията си по тези закони?

Не може някой, който нарушава закони, който навсякъде по света би трябвало да бъде третиран като престъпник, да отговаря с "Гледайте си работата". Този номер може да минава временно, но няма да е много дълго.  Той дължи обяснения на обществото и аз ви обещавам, че тези обяснения ще ги даде. Например в съда. Рано или късно. Не може с бездействието си... макар че твърдя, че това не е престъпление от бездействие, а това е престъпление, защото не си изпълнява задълженията по закона.

- Всъщност вие реално какво можете да направите?

- В меморандума, който публикувахме, задаваме тези въпроси - защо БНБ не направи първо,второ, трето, десето... И казваме на хората, че проблемът от гледна точка на финансовата система, на банковия бизнес е екзистенциален. Ако някой прави възможно в България всяка една банка да раздава кредити както си иска, да примамва клиенти, вложители без никаква отговорност и накрая да бъде компенсирана от бюджета - ами така умножаваме по нула самия банков бизнес! Няма смисъл да обяснявам колко е важна банковата система - хората си влагат парите в банката, тя е тази, която трябва разумно и с отговорност да ги даде на някой, за когото мисли, че може да ги инвестира добре. Този, който ги взема, за да инвестира, плаща на банката, част от това банката плаща на вложителя - проста е схемата. И ако банковата система е срината, няма да има как да се взимат пари, да се реализират проекти, нови работни места, няма да има икономически растеж. Две са критично важните системи - банките и енергетиката. Енергетиката е в предизвестена смърт, банките поне трябва да спасим.

Колкото повече бездейства БНБ, толкова по-сигурна е смъртта на КТБ. Това е категорично. Няма нужда да си доктор, за да разбираш, че пациентът ще умре, ако не се погрижим за него. В тази банка има много интереси, не можем с една и съща загриженост да се отнасяме към всеки поотделно, фокусирали сме се върху принципния въпрос колко обществено важно е банката да бъде оздравена - с търговски, пазарни инструменти, а не с парите на всички данъкоплатци. Не може да е обществено-приемлив механизъм всички да плащаме. С експертизата, която предоставяме в лицето на хората, участващи в този обществен съвет, доказваме, че има технология банката да бъде извадена. 25 хиляди човека работат в предприятията, на които парите им са в тази банка, това са много българи, това са 25 хиляди семейства. Хора, които не могат да си получат заплатите. Утре предприятията им ще забуксуват, защото нямат пари за суровини, не могат да обслужат производството. Това е проблем на обществото, не на един или друг, който в момента се изживява като държавата...Не можем да ги оставим на мира! Това е наш проблем и няма кой друг да го реши, освен ние. Не държавата. Самата държава винаги е проблем.

- Бездействието около КТБ въпрос на неграмотност, на...

- Не, не. Абсолютно съзнателно, планирано, режисирано. Самият факт, че заповедта, с която търсят Цветан Василев, беше оповестена  на рождения му ден... Не трябва да си много интелигентен, за да се сетиш, че е специално направено.

- Имате ли някаква версия какво се случи в КТБ?

- Не, наистина нямам. Не се интересувам от живота на тези хора.

- А имате ли версия какво готвят да й се случи?

- Също не е нужно да си много интелигентен, за да разбереш, че става дума за едни активи, които са придобити с кредит от КТБ и ако банката бъде фалирана по този сценарий, кредитополучателите, собствениците на тези активи, могат да не си  платят кредитите и да придобият едни активи почти без пари. За сметка на другите вложители. Така че сценарият е много простичък. и между другото, не е оригинален. Той беше - за съжаление, вече няколко пъти реализиран в последните двадесет и няколко години.

- Вие сте и издател на вестник "Сега". Оказа се, че сред кредитополучателите е имало и медии, които също не са бързали да връщат пари.

- Като издател мога да кажа, че харча много пари за вестник "Сега", но нямам причини да се срамувам от честната журналистика, която правят във вестника. А пък за тези, дето са давали пари по този начин - да издават определени вестници... Ами както се казва - каквито са им парите, такива са им вестниците.

 

15/08/2014

Източник:

http://clubz.bg/7130-sasho_donchev_ivan_iskrov_shte_dava_obqsneniq_v_syda

Сашо Дончев е един от първите изявени български предприемачи и общественици след промените у нас. Той е един от основателите на частната газова компания "Овергаз Инк.", която  управлява в качеството си на неин изпълнителен директор. Завършил е "Строителство на газонефтопроводи, газохранилища и нефтобази" в Руския държавен университет за нефт и газ "И. М. Губкин" и "Външноикономически отношения" в Университета за национално и световно стопанство. През 1991-ва заедно със свои съмишленици създава "Овергаз" ООД, а през 1992-ра  и "Овергаз Инк." АД. Компанията е вложила над 150 млн. евро в изграждането на над 2200 km газоразпределителна система, даваща възможност на около 300 000 домакинства да ползват природен газ. През 2011-а за първи път е избран за председател на управителния съвет на Българската стопанска камара, а през пролетта на тази година отново бе преизбран на този пост.

Господин Дончев, ще Ви върна няколко месеца назад - в обръщението, което направихте при преизбирането Ви за председател на управителния съвет на Българската стопанска камара, казахте, че искате да живеете в общество, в което всички преживяват от труда си. Последните събития в страната обаче сякаш доказват, че нашенският "елит" има друга визия за "добрия живот"... В тази връзка, как ще определите ситуацията в страната към днешна дата?

- Права сте. Днес ситуацията в нашето общество няма много общо с представата ми, а още по-малко с мечтата ми за нормалното общество. Всеки ден се чуват обяснения и обвинения за причините и виновниците. Не ми се спори с никого, защото най-вероятно всички са поне по малко прави. Съгласен съм, че най-видима е "заслугата" на политиците. Но все пак смятам, че най-голяма и непростима е вината на българските елити за резултата от последните 25 години. Повече от очевидно е, че трябва да станем по-отговорни към себе си и своите близки и да вземем живота си в своите ръце. Повечето българи все още не са разбрали, че са свободни и че това, което е възможно за другите хора по света, е възможно и за тях. Но не даром, а срещу свободен и съзидателен труд.

Рядко се изказвате пред медиите - вече от няколко години, и това навежда на мисълта, че трудно "преглъщате" поредното ново правителство. Защо, ако е така?

- Аз съм човек, който трудно преглъща тоталитарната държава като такава. А правителството е един от институтите на държавата. За мое много голямо съжаление, нашата държава е лоша и с много белези на слаба, но тоталитарна. В такава държава правата на гражданите са иззети и се упражняват от публичната администрация, но без контрола на силния владетел, който е починал, а неговите наследници са безхарактерни и смешни в опитите си да го имитират. В резултат на което всеки чиновник се обявява за император и започва да коли и беси. Най-лошото е, че за разлика от истинския император, чиновникът силно мрази всеки, който се има глупостта да го тревожи с някакъв свой, досаден проблем.

Означава ли това според вас, че щом за 25 години не сме променили държавата си, нямаме никакви шансове да заживеем по-добре?

- Не, не означава. Това, което казвам, означава само, че пропиляхме 25 години от своя живот в очакване на това, от което всички имаме нужда, да се случи само. В момента, когато достатъчно много българи разберат, че Годо няма да дойде, нещата в нашия живот ще потръгнат. Дори тези, които обичаха и вярваха на Тодор Живков, трябва да свикнат с мисълта, че него го няма, а неговите наследници не заслужават доверие. И за това се налага да ги държим изкъсо и да контролираме какво постигат с парите, които им даваме да управляват и как използват нашите права, от които сме лишени с множеството закони, голяма част останали в наследство от оная държава. От социализма наследихме мисленето, че държавата ни дава благата. А не се замисляме, че всъщност не тя на нас, а ние на нея й даваме. Когато се сетим, че това е така, уверявам Ви, в хор ще викнем: Ей, вие там! Да не си мислите, че от сутрин до вечер се блъскаме, за да има за вас. Тези пари са, за да пазите живота ни и нашата собственост. Те са образованието на онези деца, чиито родители не могат да им го осигурят. За пенсиите на нашите достойни родители и т.н. Дотогава, понеже не получават инструкции, политиците не знаят какво да направят всяка година с тези 30 млрд. лв. наши пари в бюджета и ги раздават на близки и познати - викат му обществени поръчки, но така, че да остане нещо и за техните мизерни заплати. Вярвам, че ще са ни благодарни, ако вземем отговорността за разпределението на тези немалко пари. Държавата е продукт на колективния разум и произтича от хората. Тя е такава, каквато си я направим. Сигурен съм, че политиците ни нямаше да направят всички тези безумия, ако обществото ни беше по-зряло, т.е. ако ние бяхме станали граждани. Проблемът на българина е културен. И е задача на всички нас да издигнем културата на българите, за да могат самите те да усъвършенстват държавата си. А това няма да стане без инвестиция в образованието.

Обикновено бизнесът навсякъде по света търси партньорство с управляващите. Не мислите ли, че за повечето българи звучите нелогично?

- В последните 100 години възникнаха едни лоши практики на непрозрачна колаборация между парите (финансовия капитал) и управлението в доста страни по света. Няма никакво съмнение, че проблем в това отношение има. Но особено през последните две години в световен мащаб има видима реакция срещу тази не толкова чистоплътна колаборация между парите и държавата. Ако говорим за истинското предприемачество, за хората, които създават компании, за да могат да реализират себе си на базата на своите способности и го правят, като предлагат качествен продукт на приемлива цена, за какво са им на тези хора правителствата и политиците ...?! Вижте, у нас има един много хубав пример за такава добра предприемаческа общност - тази в Ай Ти сектора. Това са много на брой малки фирми, които не представляват интерес за политиците, тъй като паричните потоци при тях не са огромни и политиците не им посягат. От друга страна, този сектор се развива на истинска пазарна основа, в здрава конкуренция. Те не се мразят. Сядат на една маса, разговарят, търсят решения. Това е истинското предприемачество и затова и резултатите в този бранш стават все по-добри и по-добри.

Аз не разбирам защо непрекъснато и отвсякъде се твърди, че трябва предприемачите задължително да се конфронтират със синдикатите? Това са марксистко-ленински тези, които трябва да докажат, че предприемачът е експлоататор. Да, ама той не е. Той е своего рода Матросов (за да ме разберат читателите, подвластни на тази идеология), който рискувайки, да загуби всичко, което има, инвестирайки, осигурява възможност на мнозина с труда си да произвеждат и да осигуряват на себе си и на своите семейства нормален живот. Етимологията на думата компания, уважаеми другари, е от "cum" и "panis", което означава "заедно" и "хляб". Та нима целта на всички в такава компания не е една - сигурна работа и по-добър живот...?! Това не се отнася нито за назначените капиталисти, които получиха даром цели предприятия, нито за социалистическите производствени отношения в тези предприятия. Те са музеи на социализма и затова и вниманието на постсоциалистическата държава към тях е толкова голямо. Потоците от бюджетни и европейски средства за модернизация, енергийна ефективност, за повишаване на квалификацията и десетки други важни неща текат непрекъснато към тях.

За съжаление или не, ние живеем на тази географска ширина и примерът, който давате, е по-скоро изключение. Едва ли подобни отношения могат да бъдат създадени при големите играчи на индустриалния пазар. Едрият бизнес така и не намери общ език помежду си и не можа да постави ясно изискванията си към тези, които ни управляват. От своя страна пък политиците няма как да не се възползват от това и така се раждат именно тези не особено чисти връзки и зависимости, за които говорите. Вината може би е двустранна...?

- За мен лично характеристиката "едър бизнес" е доста размито понятие. Ако под това се разбират приватизираните големи индустриални предприятия - в повечето от случаите това стана под масата и с активното съдействие на политическата класа. Това е факт, който е известен на всички нас. Понеже механизмът на раздържавяването беше такъв, той и не предполага качествата и способностите на предприемача да прави бизнес. Това са набедените капиталисти. Те просто са били близо до масата, където са се раздавали "порциите". В този смисъл тези хора в никакъв случай не носят в себе си истински предприемачески дух, нито пък имат морала на предприемача.

Що се отнася до това, което вие наричате "власт" и "властимащи": В едно свободно общество тези термини звучат най-малкото странно, тъй като там властта е на народа и на гражданското общество. И не обществото и бизнесът трябва да търсят разбирателство с управляващите, а точно обратното. Сегашната политическа класа у нас няма нищо общо с това, което в действителност трябва да бъде. Извън суверена, всяка друга власт е делегирана. Тя трябва да подлежи на контрол. Трябва да проумеем, че правителствата са изпълнителни органи. И ние сме тези, които им задаваме програмите. За да се случи едно или друго, трябва да има план и той трябва да бъде контролиран. Всеки, който иска да се прави на управленец, трябва да може да отговори кога и с какво ще осъществи този план и да дава редовно отчет пред обществото за неговото изпълнение. Ние сме тези, които правим неговия бизнес план, а правителствата са поставени там единствено, за да управляват неговото изпълнение.

През седмицата бе излъчен новият служебен кабинет. С избора си на министри президентът Росен Плевнелиев сякаш се опитва да демонстрира превес на гражданското общество в него. Смятате ли, че има шанс кабинетът на проф. Георги Близнашки да успее да промени за краткия си живот обществената среда така, че тоталното разделение, което се наблюдава както при политиците, така и при всички социални слоеве у нас, да бъде преодоляно?

- Аз не съм убеден, че като говорим за гражданско общество, всички мислим за едно и също. Смятам, че не е този начинът да се създава гражданско общество - отгоре надолу. Абсурдно е да мислим, че някой ще полага грижи да отгледа палача си! Това става по обратен ред - отдолу нагоре. По тази причина съм дълбоко скептичен и по въпроса, че който и да е президент би могъл да подпомогне гражданското общество. Що се отнася за това тотално разделение, за което говорим - то бе предначертано.

Всяко общество съществува през спонтанно възникналите на базата на обичаите и традициите институции. Чрез тях се създава редът във всяка общност. Институцията - това са правилата, които ние спазваме, защото така са ни научили мама и тате. Тези правила правят предсказуемо поведението на всеки един от нас в дадена ситуация. Те са аргументът и мотивът за нашата солидарност и съпричастност. Социалистическата държава не можеше да допусне, че в живота на българите може да има някой по-добър от нея и по тази причина ни открадна нашите, на хората, неформални институции. Докато не си ги върнем, няма как да преодолеем това разделение.

Питала съм и други представители на бизнеса в страната - какво е Вашето виждане за това, което пречи на държавата ни да намери пътя си за развитие, защо близо четвърт век се лута в лабиринта на безизходицата?

- Бих припомнил един показателен диалог от книгата на Луис Карол "Алиса в Страната на чудесата". Героинята пита заека: "Кой път да хвана?". А той й задава насрещен въпрос: "А къде искаш да отидеш?". Няма никакво значение - отговаря Алиса. Заекът й отговаря: "Тогава няма никакво значение кой път ще хванеш, защото все някъде ще стигнеш". Та ние сме в тази ситуация . Лутаме се, защото нямаме посока. А нямаме посока, защото преди 25 години не можахме да я формулираме. Не можахме да я формулираме, защото нямахме културата да го направим. Нещо повече, нашите "елити", които в по-голямата си част са възпитаници на марксистко-ленинската школа, нямаше как да ни кажат коя е посоката, защото те просто не я знаят. Но очевидно трябваше да мине четвърт век, за да прозрем, че няма как да стигнем до това, за което мечтаем, по пътя, по който ни поведоха точно тези неграмотни, но алчни "елити".

След толкова много политика, нека поговорим и за конкретни неща, засягащи Вашия бизнес. В края на миналата година казахте пред в. "БАНКЕРЪ", че "Булгаргаз" Ви дължи 120 млн. долара по стария договор за доставки на природен газ към ноември 2012 година. Успяхте ли да уредите тези задължения?

- Да. В крайна сметка всеки трябва да си плаща сметката и те го направиха.

В момента "Овергаз" доставя ли природен газ на "Булгаргаз" и в какви количества? Имате ли подписан нов договор, или става дума за анекси по стария?

- Доставяме газ, но не чрез "Булгаргаз", а директно. Този държавен посредник ни го натресе социалистическият закон, но вече се отървахме от него. Те дълго време ни рекетираха да продаваме на границата на тях газа, който аз съм договорил, за да го купуваме след това пак от тях, например - пред София ! И през цялото време не спираха да наричат "Овергаз" посредник. Това е абсурдно. Сега имам договори само със собствените си клиенти. А те са далеч повече от тези на "Булгаргаз". Вярно, че са по-малки, но все пак става дума за 55 хил. битови абонати, 5 хил. индустриални, т.е. вече имаме над 60 хил. клиенти. Ние си договаряме газа, ние си го доставяме, плащаме си таксите за пренос и обслужваме коректно клиентите си.

С други думи, успяхте да реализирате идеята си "Овергаз" да плаща преносни такси на мрежовия оператор "Булгартрансгаз" и да захранва директно своите потребители със синьо гориво?

- Да. Това е нормалният модел на този вид търговия в целия свят.

България изостава сериозно в сравнение с повечето от европейските страни по отношение на битовата газификация - какви са причините за това?

- Да, така е. Просто ни пречат. Та ние успяваме да доставяме директно газа едва отпреди две години. Да не говорим, че популистките правителства в продължение на години успяваха да потискат цената на електроенергията не просто на неразумно, а на престъпно ниски стойности, правейки псевдосоциални политики и пречейки на потенциалните ни клиенти да видят очевадната разлика, а и икономическата ефективност за всеки един потребител от преминаването на природен газ. Дори днес, при тези силно "натиснати" цени на електроенергията, които много скоро, буквално до края на годината, меко казано, "ще избухнат" нагоре, а цената на тока ще се увеличи с не по-малко от 50 на сто в близките няколко месеца, нашите цени са конкурентоспособни.

Наистина ли отоплението с природен газ е най-евтиният вариант? В началото на годината се появиха публикации, че природният газ, доставян от "Овергаз", е най-скъп в България в сравнение с всички държави в Европейския съюз. За доказателството бе представено сравнение на цените по т.нар. стандарт на покупателната способност - PPS (Purchasing Power Standart) на Евростат (при който се елиминира влиянието на ценовите разлики в отделните страни заради различното ниво на брутния вътрешен продукт).

- Това е една невероятна манипулация, която някои медии тиражират неуморно. Сравнете на тази база например автомобилите немско производство, които караме. Тогава ще разберете, че ние купуваме по-евтин природен газ от германците. При това не бива да се забравя, че ние не произвеждаме природен газ, а го купуваме на международния пазар. И аз твърдя, че на европейския пазар цената на природния газ у нас е най-ниската. Изключение прави само Румъния, и то не в продажбите на едро, а само на дребно, но все пак те произвеждат 70% от газа, който потребяват. А ние не сме в състояние да произведем и 10% от количествата, които са ни необходими. Така че природният газ у нас е с поне 30% по-евтин, отколкото в Турция и цената му е поне с 40% по-ниска от тази в Гърция. Все пак ние трябва да сравняваме цените в региона, а не на друга планета. Отоплението на природен газ е най-евтиното, дори и при тези потискани цени на електроенергията. Токът и сега струва 18.3 стотинки за киловатчас, а природният газ е около 10 стотинки за киловатчас. Нали всички могат да смятат...?!

Може би причината за тази трудна ориентация към потреблението на газа е в това, че все още прекалено малко са хората, които могат да си позволят да преоборудват домакинствата си?

- Точно по тази причина ние въвеждаме нов продукт. Чрез него поемаме цялото оборудване на домове и предприятия и ще продаваме енергия, но от газ. Тя ще бъде много по-евтина от която и да е друга.

Нееднократно сте казвали, че държавата не трябва да се ангажира с големите енергийни проекти. Какви са вашите аргументи? И какво мислите за проекта "Южен поток" и за изграждането на седми блок на АЕЦ "Козлодуй"?

- Моят основен аргумент е, че аз никога не съм харесвал, пък и историята доказа несъстоятелността на комунистическата теория. Само в тези общества държавата си позволява да прави огромни инвестиции с парите на своите поданици, защото там те дори не са данъкоплатци. Помните, че държавата ни прибираше всичко и ни оставяше само толкова, колкото да се препитаваме. Ако някой иска да прави подобни инвестиции, нека си инвестира собствените средства. И нека да се постарае да се конкурира на пазара с качество и себестойност. Но ако няма такъв инвеститор, откъде-накъде чиновниците ще вземат подобни решения и ще харчат чужди пари?! Защо ще рискуват с нашите пари? Министърът, вместо да дава подобни предложения и да проявява подобни инициативи, да вземе да стане предприемач и да харчи собствените си пари. Повече от абсурдно е подобни проекти да бъдат финансирани с парите на народа.

Представители на едрия бизнес в страната, за разлика от екоактивистите, са изкушени от възможността да бъде направен опит за добив на шистов газ. Какво е Вашето мнение по този въпрос?

- Категорично съм "за". Не просто да направим опит - ние сме длъжни да си го добиваме. Манипулациите по този въпрос прехвърлят границите на абсурдността. А парламентът, без даже да се замисли, тъй като началникът разпореди, гласува забрана на хидравличния разрив. А това е метод за интензификация на пласта. И този метод се използва в цял свят и от много години. Обществото не разбира, че го лишават (може би) от евтина енергия. Но аз не знам в чий интерес е това. Толкова е нелогично!

 
Автор: Мариета Велинова

Източник: в-к "Банкеръ", 09 август 2014 г.

Служебните министри трябва да са свръххора, за да могат да реализират много малка част от посочените от тях приоритети, каза председателят на УС на Българската стопанска камара Сашо Дончев в интервю за предаването "12+3" от 07 август 2014.

Очакванията на обществото би трябвало да са свързани преди всичко с провеждането на следващи избори в рамките на закона. Едва ли ще им стигне времето за всичко останало, добави той.

По отношенията на очакванията на бизнеса към служебното правителство, Дончев посочи: Преди всичко нормативната уредба е в такова объркващо, притеснително състояние, че най-вероятно могат част от подзаконовите нормативни актове да бъдат преразгледани. Да вземем последните тъжни събития от живота на българите. Бедствията, които се случиха във Варна, в Мизия - за това има виновни хора. Тези виновни хора са длъжностни лица. А тези длъжностни лица са овластени с някакви подзаконовите нормативни актове. Нека това да вземат и да преразгледат. Например в Агенцията за държавен и технически надзор се назначават абсурдни хора като ръководители на звена...

По отношение на ситуацията с Корпоративна търговска банка (КТБ), Дончев каза: Казусът КТБ е еманация на всичко онова, което през последните 25 години се случва. Това е примерът как нагло, пред цялото общество, могат да бъдат използвани важни в държавата институции за решаване на лични отношения, за лично облагодетелстване. Това е безобразие. Това е възможно да се случва не защото държавата е лоша сама по себе си, не защото политиците, които заемат позиции в тази държава, са лоши, а това е защото няма гражданско общество, защото няма контрол върху това какво правят.

Не смятам, че нещо ще се промени след изборите през октомври. Не се решава нищо през партиите, гражданското общество е инструментът. Това е, от което имаме нужда. Гражданите трябва да събудим, а не партийците.

Цялото интервю на Снежана Иванова със Сашо Дончев можете да чуете ТУК.

Източник: БНР

 

 

Стенограма на предаването „12+3" с участието на г-н Сашо Дончев

Водещ –Снежана Иванова

Българско национално радио

Програма „Хоризонт"

7 август 2014

 

Водещ: Сашо Дончев, председател на Управителния съвет на Българската стопанска камара, изпълнителен директор на Овергаз и следващият ни събеседник. Добър ден, здравейте.

Сашо Дончев: Добър ден.

Водещ: Вече имаме нов служебен кабинет – какви са очакванията на бизнеса или може би Вашите, на Стопанската камара, към този служебен кабинет? Доволни ли сте?

Сашо Дончев: Не е наша работа да правим оценка на това какви хора е избрал президентът за този служебен кабинет, така че не знам, нямам отговор на този въпрос. Иначе прочетох преди малко онова, което са декларирали като приоритети...не знам, те трябва да са свръх хора, за да могат да реализират много малка част от всичко това.

Иначе очакванията на обществото би трябвало да са свързани преди всичко с провеждането на следващите избори в рамките на закона, ако мога така да се изразя. За всичко останало, което са обещали да направят, едва ли ще им стигне времето. Да са живи и здрави, нека опитат.

По принцип, вижте, този въпрос ми е сложен поради простата причина, че аз и към редовните правителства нямам особени очаквания. Нещо повече – аз имам очаквания към гражданското общество, че то ще се събуди и ще разбере, че не трябва животът му да зависи толкова от държавата. Не трябва дневният ред на всеки един от нас да го редят други хора. Това са моите очаквания и всяко правителство, което може да предизвика реакцията на обществото в тази посока, да събуди обществото от неговата летаргия, да му напомни, че е гражданин, че е свободен...тоест колкото по-лошо е едно правителство, толкова по-скоро ще се случи това събуждане.

Водещ: Сега не се ли случи точно това? Ето заглавие – „Протестът е на власт".

Сашо Дончев: Ами това са пропагандни клишета някакви. Аз не знам какво хубаво виждаме в това, ако протестът е на власт. Първо властта в едно свободно общество принадлежи на гражданите. Те са във властта си тогава, когато са на улицата примерно. И тогава, когато влизат в тези канцеларии, най-вероятно се отказват от голяма част от тази своя власт. Така че това за мен е нонсенс.

Случи ли се? Ами да, имаше събуждане. Това, което се случи миналата година, тези толкова много дни, такива въодушевени хора на улиците, които знаеха, че не искат това, което имат в момента, това беше един много добър сигнал за обществото ни. Дали това породи някакви трайни тенденции, ще покаже близкото бъдеще. Надявам се, че това е така.

Водещ: Казахте „държавата не трябва да ни определя дневния ред" ...

Сашо Дончев: Да.

Водещ: Така или иначе обаче служебният кабинет, властта в момента е тази, която ще взима решения за всички нас в следващите три месеца...да кажем. Може ли да направят нещо например за бизнеса? За съживяване на икономиката? Някакви действия в тази посока все пак очаквате ли? Защото ние не можем да ги игнорираме...

Сашо Дончев: Не, не. Едва ли в момента, при това, което вече 25 години се е създало като правов ред, като практики, едва ли можем да ги игнорираме, напротив. Тъжното е, че тази държава, която по никакъв начин не прилича на демократична и на държава на свободно общество, продължава да разширява периметъра си или да се стреми към разширяване на периметъра си на действие и правата си...много често без да ни пита.

А какво може да се случи? Ами преди всичко нормативната уредба е в такова объркващо, притеснително състояние, че най-вероятно могат част, особено от подзаконовите нормативни актове, които не се нуждаят от санкция на Парламента, а са в компетенциите на Министерския съвет, могат да бъдат преразгледани. Сред тях има страшно много...то няма време да ги изредим във Вашето предаване, но да вземем  последните тъжни неща от живота на българите – всички тези бедствия, които се случиха във Варна, в Мизия. За това има виновни хора, но тези виновни хора са длъжностни лица. А тези длъжностни лица са овластени с някакви подзаконови нормативни актове. Ами ето това да вземат и да преразгледат, защото Вие нямате представа примерно, аз в моята си сфера говоря, какво се случва в Агенцията за държавен технически надзор.

Водещ: Какво се случва?

Сашо Дончев: Ами назначават се абсурдни хора. Хора, които до техниката нямат нищо общо. Не знам знаят ли нещо във физика, химия...каквото и да било. Такива хора се назначават като ръководители на тези звена. А ние изграждаме по смисъла не само на нормативните актове, а и по смисъла на технологията, която управляваме, ние изграждаме съоръжения с повишена опасност. Значи тези съоръжения не могат да бъдат валидирани като добри от който и да било. Трябва да има съответните знания.

Но разговорът наистина няма да е интересен на Вашите слушатели. Но дадох само един пример – ето такива подзаконови нормативни актове ако бъдат преразгледани, и то с помощта на професионалните, на браншовите организации – в Стопанска камара, в КРИБ – такива, каквито ги има достатъчно много в България, сигурно може за два-три месеца да се свърши добра работа.

Примерно това беше едно голямо разочарование от правителството, което си тръгна току-що, защото на първата среща с г-н Орешарски той самият каза, че администрацията е констатирала 2200 всякакви режими – регистрационни, лицензионни, разрешителни...

Водещ: Отчетоха, че са махнали една част от тях...

Сашо Дончев: Никой не знае колко са точно тези сто седемдесет и...чух тази цифра. Възможно е да са махнали някакви, които изобщо нямат отношение вече към живота ни. Но самият факт... две хиляди и...,ако са останали...представяте ли си? Това не е държавата на свободното общество, това не е държавата, чието общество живее в пазарна икономика. Не може държавата да има толкова много функции в икономическата дейност на своите граждани.

Водещ: Тук стигаме до вечния спор на икономистите – да има ли държава или да няма държава.

Сашо Дончев: Държава трябва да има. Не е въпросът „дали". Въпросът е „какво прави", защото точно това е, което обществото очаква от нея. Да гарантира справедливостта първо. Да гарантира живота ни, да гарантира нашата собственост. Тя точно с основните си функции не се справя, обаче отива да се справя там, където има пари и където може да приложи нормативния акт, за да рекетира някой предприемач примерно.

Водещ: Може би трябва да има дотолкова, доколкото има, съгласете се, страшно много некоректни работодатели, които не изплащат заплати и т.н.

Сашо Дончев: Не съм съгласен! Това е благодарение на държавата.

Водещ: Ако държавата не се намеси, какво ще стане?

Сашо Дончев: Напротив. Това е благодарение на държавата.

Водещ: Защо?

Сашо Дончев: Ами защото те са за съда. Всеки един работник може да подаде жалба и да бъдат съдени такива. И съдът е това място, Прокуратурата е това място, където трябва да се решава подобен проблем, а не държавният чиновник.

Добре, след като 25 години държавата имитира активност в тази посока, защо този проблем съществува? Аз твърдя, че тези всички, които не плащат заплати, които не плащат осигуровки, които не се интересуват до каква степен са здравословни и безопасни условията на труд за техните служители, те са приятели на властта. Категорично съм убеден! Те иначе не биха могли да живеят.

Водещ:Още ли мислите, че политиците са ненужни?

Сашо Дончев: Е, вижте, зависи какво наричаме политика, защото те се самоопределят, че вършат някакви важни неща в нашия живот, с което аз не съм съгласен. А иначе политика… между другото етимологията на думата е от гръцки корен и не е това, което често се казва, а е поли – много, и тикос – интереси. Т.е. ние с Вас, обсъждайки тези въпроси, също се занимаваме с политика. Всички се занимаваме с политика.

Водещ: Имахте едно предложение към предишното правителство по случай казуса КТБ. Има ли развитие, възнамерявате ли да го подновите под някаква форма при сегашните управляващи?

Сашо Дончев: Казусът КТБ… Какво да кажа, там е еманация навсичко онова, което през последните 25 години се случва. Това е примерът как нагло пред цялото общество могат да бъдат използвани важни в държавата институции за решаване на лични отношения, за лично облагодетелстване. Това е безобразие, това не е държава, ако това е възможно да се случва. И то е възможно да се случва не защото държавата е лоша сама по себе си, не защото политиците, които изпълняват и заемат определени позиции в тая държава и ние към тях имаме някакви очаквания, са лоши, това е защото няма гражданско общество, защото няма контрол върху това какво правят тези хора.

Водещ: Как точно да го осъществяват?

Сашо Дончев: Ами вижте, в цял свят това се случва.

Водещ: Как?

Сашо Дончев: Вижте например да вземем Закона за нормативни актове. Там има, знаете ли, не си спомням точно член 19 ли беше, но там има изредено каква информация трябва да бъде предложена заедно с предложението за приемане на нормативен акт и всичко това, което публично наричаме оценка на въздействието, трябва да бъде подлагано на такава оценка, на обсъждания. Тогава обществото може да каже и не всеки един, защото ако ние говорим примерно за газ, би трябвало тези, които се занимават, които са в бранша, които могат да бъдат потърпевши или бенефициенти от приемането на един нормативен акт…

Водещ: Те в повечето случай са също да кажем заинтересовани. Тук стигаме до този разговор за задкулисието. Гражданското общество иначе как?

Сашо Дончев: Съжалявам, че така ще кажа.

Водещ: Не, кажете.

Сашо Дончев:  Това не е правилна теза. Не може не медици да обсъждат примерно лекарства или изобщо методи за оздравяване на човека.

Водещ: Но когато вкараш фармацевтите в този разговор, всеки от тях има един или друг интерес, нали?

Сашо Дончев: Е какво като го има? Всички имаме интереси, нали.

Водещ: Всеки си защитава собствения интерес.

Сашо Дончев: Стига да е в полза на обществото. Защо да не го защити? Как? Да пренебрегнем интересите?

Водещ: Ами повечето решения се вземат така, се вземат просто защото даденият фармацевт в случая е платил на някого и се прокарва дадено лекарство в списъка.

Сашо Дончев: Повярвайте ми, Вие сте млада и не помните, но аз помня времето, когато всички тези неща се решаваха единствено и само от политиците и те не се решаваха в полза на обществото. И изобщо това е излюзия, че държавата е компетентна. Когато говорим за държавата, Вие кого си представяте? Защото аз си представям конкретни хора, които срещам в публичната администрация. И много често на мен просто ми е тъжно за тях, защото те нямат никакви качества. Аз не говоря за професионални, те не могат да разговарят, те не могат да разсъждават.

Водещ: А защо такива хора заемат такива места?

Сашо Дончев: Ами не знам. Защото такива са практиките през последните 20 години.

Водещ: Как да го променим това?

Сашо Дончев: С контрола, казах. Първо, ето аз Ви казах, че трябва обществото да е много бдително какви права му се отчуждават с нормативни актове, защото Вие журналистите имате навика да насърчавате непрекъснато – дайте да приемем закон за едно, за второ, трето… Опомнете се. Законите дават права единствено и само на чиновника и отнемат права от обществото. Бъдете много внимателни, когато насърчавате да се пише нормативен акт. Второ, държавата е фикция. Вие когато говорите за държава, винаги си представяте конкретно лице, което изпълнява този нормативен акт, а не абстракцията, не фикцията държава. Така че когато тези неща почнем да ги свързваме, те ще дойдат аргументите, ако щете ще се появят и формите на реакция на обществото спрямо такива намерения.

Другият момент, който исках да подчертая, е примерно да контролираме парите. Ето в момента темата актуализация на бюджета. Защо актуализация на бюджета, къде са парите?

Водещ: Няма пари.

Сашо Дончев: Къде са? За какво са изхарчени? Ето това е истинският въпрос, същностният въпрос. Защото нас не ни питат за какво ще ги харчат, те си ги съчиняват. Нали, ей сега ще правим бюджет. Това правителство ще прави бюджета на следващото, нали. Това също е до някаква степен нон сенс, защото с бюджета се изпълнява бизнес планът, да го кажа по тоя начин, на обществото. Т.е. онези, които обществото избере за това, защото те предлагат да решават насъщни за обществото задачи, ще трябва да ги изпълняват. Но за да ги изпълняват, на тях ще им трябват парите. А не може други да напишат бюджета и да разпределят къде ще се харчат парите. Защо се случва така? Ами случва се, защото сега не става дума за постигане на цели, а става дума за нахранване на някакви чиновници. Сега бюджетът се дели на порциики – за това министерство, за този второстепенен разпоредител на бюджета и така нататък. Няма никакво значение, изобщо никой не пита какво ще се постигне с тези пари. А каква е ползата на обществото, какво ще се постигне с тези пари? Ние не знаем къде са парите. И днес не знаем. И догодина няма да знаем, ако продължаваме по същия начин, разбира се.

Ние например в тоя формат, в който през последните няколко седмици се появяваме в обществото – имам предвид четирите работодателски организации и двата най големи синдиката – категорично сме решени да сложим точка на това безотговорно отношение от наша страна.

Водещ: Какво още можете да направите?

Сашо Дончев: Всичко това. Първо, този контрол е реален. Това са закони, които в момента са в сила. Изобщо абсурдно е да говорим, да насърчаваме някакви политици, някакви публични личности, някакви хора, които заемат позиция в публичната администрация да спазват закона. Това е абсурдно! Това нали го чуват нашите деца, Вашите деца, да речем, моите вече са големи, трудно им влияе това. Но това е невъзпитателно. Това означава, че в това общество се приема нормално, че някой не спазва закона.

Водещ: Смятате ли, че нещо в нашата държава ще се промени след изборите през октомври?

Сашо Дончев: Не, не смятам. Нищо не може да се промени.

Водещ: Продължаваме си по същия начин, със същите обвързаности?

Сашо Дончев: Говорят - дайте да отидем всички на избори и ще решим въпроса. Кой въпрос ще решим? Нали като отиваш на избори, трябва да имаш избор. Ти не влизаш в магазина, в който има четири стоки само. Ти влизаш и нито една от тях не те интересува.

Водещ: И какво пречи да си създадем, ако искаме, други партии?

Сашо Дончев: Е как да ги създадем? Ами не се решава това, не се решава нищо през партиите. Гражданското общество е инструментът, това е, от което имаме нужда. Гражданите трябва да събудим, а не партийците. Вие виждате, че от година на година всички комсомоли на партиите произвеждат странни хора. Даже не са кариеристи, те са тарикати просто. И как тези хора ще подобрят положението в обществото? Ами няма да го случат това. Ние, тези дето всеки ден ходим на работа, огрижени за образованието на децата си, огрижени за възпитанието с кого те ще се срещнат днес, трява да ги нахраним, да ги облечем, трябва да произведем качествено, защото сме на конкурентен пазар… ето това е обществото, това е гражданското общество. То трябва да започне да произнася по-категорични присъди.

Водещ: Спираме тук един разговор, който ще продължим някой друг път. Благодарим Ви. Сашо Дончев, председател на Управителния съвет на Българската стопанска камара.

"Дневник" разговаря с изпълнителния директор на "Овергаз" и председател на управителния съвет  Българската стопанска камара (БСК) Сашо Дончев.

(Публикувано на 04 август 2014 г.)

В средата на юли публикувахте анализ на политическата ситуация в страната, в който обявихте за ненужни политиците. Какво конкретно ви провокира?

- Поведението на Борисов предния ден, когато му ходиха на крака в парламента, което аз осъдих още в зародиш. (На 8 юли представители на синдикатите и работодателите отидоха на среща в парламента с основните политически сили, от които поискаха институцията да работи пълноценно. Тогава лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отправи няколко обвинения към работодателите -  – бел. авт.). Това е абсолютно необяснимо, безкултурно, неуважително поведение на лидер на политическа формация. И крайно време е да им се обърне внимание, че България отдавна не е на Тодор Живков и че те отдавна нямат неговата власт да разговарят така с обществото.

Има вероятност въпросният лидер да е следващият премиер, какво ще е продължението на тази ваша позиция при такъв сценарий?

- Тази случка е поводът да напиша текста, но той не е базиран на спонтанно възникнали мисли у мен в последния миг. Това е категорично моя оценка за всичките 25 г., които наричаме преход и които са загубено време за всички нас.

Едно общество би трябвало да се развива всеки ден – от лошото днес към по-добро утре. Видимо е, че въпреки предпоставките да живеем по-добре днес, е много спорно дали е така. Особено си личи това в оценката на хората и девалвацията на истинските ценности. Дали това не се случи, за да разстреляме тези понятия в главите на хората и да ги подтикнем отново да мечтаят за силна власт за сметка на свободата? Та всичките тези неща не са спонтанни и не само, че няма да се уморя да ги повтарям, но смятам, че трябва да минем към действия, защото не става с думи.

Какви действия?

- Много ме изненадва изобщо този въпрос, защото през 1989 г. видяхме как една тоталитарна система може да бъде променена. Така че, ако народът иска, ако открием истинските лидери, те могат да имат просветителска дейност за начало. Аз съм сигурен, че тези лидери ги има, но ние непрекъснато ги тикаме да влизат в политиката.

Та тези хора могат да станат лидери в един процес, в който хората да осъзнаят, че те всъщност са стопаните на тази държава, които поръчват дневния ред, а не самозванците, които в общия случай са продукт на идеологическите институти на БКП.

Вие виждате ли се като политически лидер?

- Не, не. Ние непрекъснато тикаме хората в единствената според някои възможна роля да променят живота на хората през политиката. Не съм съгласен с тази теза. Въпрос е на наше разумно решение каква роля ще отредим на политиците в нашия живот. А ние гледаме всякакъв свестен човек да го набутаме в онази кал и после да престанат да го чуват, защото е окалян вече. Мисля, че умишлено се прави това и е много вредно.

Аз имам цялата власт на свободния гражданин, на мен друга власт не ми трябва. Противно на всеобщото схващане държавата не се състои от три независими "власти". В свободното общество няма такова понятие власт – има парламент, в който се гласуват закони, през който обществото решава кои отношения да се регулират с нормативни актове. Имаме изпълнителен орган – това са хората, които не задават, а изпълняват бизнес плана на обществото, и имаме съдебна система, която трябва да контролира да не се злоупотребява с парите, заделени за изпълнението на този бизнес план.

А ние продължаваме вече 25 години със старите понятия и затова всички политици искат властта на Тодор Живков. Всеки, след като бъде избран, иска да е Тодор Живков по един или друг начин, но не на всички им се получава. Не трябва да е така. Разходете се в Швейцария и питайте случайни хора кое е премиер. Не знаят. Ами значи не е важно. Така трябва да стане и при нас. А ние тук непрекъснато се интересуваме кой утре ще стане министър-председател. Ами голяма работа кой ще стане!

Последното правителство също ли се правеше на Тодор Живков?

- Последното правителството на нищо не можа да се направи, то на себе си не можа да заприлича. И това е страшно обидно, защото аз познавам Пламен Орешарски не от вчера и знам, че човекът е с качества и изобщо не разбирам как може някой да позволи по този начин публично да бъде обезличен.

Какви надежди залагате на следващите управляващи?

- Единствените ми надежди са, че освен мен и други хора ще започнат да говорят по тези въпроси по ясен начин, а не да ходим по улиците. Нуждаем се от повишаване на културата на народа, от гражданско образование, от това как се решават проблемите в други страни. Ето един пример за това как се прави бюджета във Великобритания – с месеци стои отворен за обществото, преди изобщо да се пристъпи към неговото обсъждане от управляващите. А ние тук не знаем дори за какво си даваме парите. Има някакви първостепенни, второстепенни разпоредители, специални сметки и никакъв контрол. Не може да сме толкова безотговорни – да даваме 30 млрд. лв. в държавния бюджет и да не търсим сметка какво се постига с тях.

В този смисъл как гледате на неосъщественото засега намерение да се актуализира бюджетът?

- Заявихме публично преди няколко седмици в различни формати, че няма нито един аргумент в полза на това да се актуализира бюджетът, още по-малко в такива размери. Единственото, което казваме, е че това трябва да се случи с бюджета на здравната каса, за да не останат хората без лечение. Онова, от което най-много се притеснявахме, е, че някой отново се опитва с чужда пита помен да прави и така с публични средства да спасява КТБ, за да се усмирят вложителите. А целта е да се разграбят активите, които са в обезпечение на дадените от банката кредити. В това няма съмнение. Независимо от липсата на информация мисля, че няма разумни хора, които да не виждат, че това е целта.

Какво е решението за КТБ?

- Не може да е политическо, а трябва да е пазарно и бизнес решение. Няма съмнение, че вложителите и акционерите са най-заинтересувани да се реши въпросът и те трябва да търсят решение, но не с нашите пари. Когато аз направя грешна инвестиция, никой не ми плаща сметката.

Предложихте на управляващите да има консултативен съвет по този казус, разбирам, че засега идеята не се приема. Как виждате неговите функции?

- Предложихме го, защото обществото няма грам доверие в БНБ в момента и каквото и да предприеме, то може да бъде прието с подозрение. Искахме по този начин да добавим малко доверие към тази институция, като се ангажираме с валидиране на списъка от експерти, които ще поемат отговорността да изработят честен меморандум, да организират по правилен начин цялата налична информация и всички онези, които могат да вземат решение, да разполагат с истинска информация. Безспорни са имената, които предлагаме.

И нямат сметки в КТБ?

- Не, става дума за тотално безспорни имена – Красимир Ангарски, Светослав Гаврийски, Емил Хърсев и други – само експерти, някои от които са се занимавали с такива казуси. По времето на кабинета "Софиянски" се наложи да се спасява "Биохим". И това са хората, които са го направили и знаят за какво става дума в такива ситуации. Не могат други хора да дават акъл за тези въпроси.

Не стана ли БСК много критична едва в края на мандата на кабинета?

- Скоро обсъждахме този въпрос с г-н Донев (Огнян Донев, председател на КРИБ – бел. авт.) и аз му показах на компютъра си декларацията, която съм изпратил лично на премиера Орешарски на 19 юни миналата година. Така че не съм съгласен с вашата констатация.

Освен това има нещо отличително за БСК – ние не искаме да имаме близки отношения с властта. Откакто съм председател, искам да държа Камарата на достатъчно безопасно разстояние от политиците. Много съм скептичен, че в нашето общество има информации, които трябва да бъда класифицирани. Още по-скептичен съм, че има такива, които трябва да се обсъждат в затворени кръгове. Напротив. Не смятам, че нашата организация трябва да лобира за един или друг интерес на дадена компания, но смятам, че е длъжна да утвърждава добри бизнес практики. Защото сега много се спекулира с това, че има големи различия между позициите на синдикатите и работодателите. Глупости!

Ние се намираме на такъв етап, че общите неща са много повече от това, което ни разделя. Всички наши членове са врагове на фирмите, които не плащат заплати, осигуровки и поддържат лоши битови условия. А ние сме против, защото тези икономисани средства дават непазарни предимства на въпросните компании. Техни приятели са политиците. Това не е бизнес, това са тарикатите, те трябва да бъдат повсеместно изтребвани с оръжията на цялото общество. И аз искам да няма такива сред нашите членове. А това, че има две-три работодателски организации – ами богатство е.

Има ли между тези няколко организации единомислие по ключовите въпроси днес?

- Много ми се ще в близките дни да проведем този смислен разговор, защото няма съмнение, че злободневието ни събра. Не е лесно, но се получава. На мен това ми е много приятно. Аз колкото съм безкомпромисен по отношение на принципите, толкова съм склонен на компромиси, когато става дума да запазим върховенството на тези принципи. Не искам да си мерим заслугите. Не отказвам правото на другите да са по революционери, да са били по-нетърпими към правителството. Въпросът е, когато се случиха тези неща – началото на протестите, всеки здравомислещ разбираше, че не правителството, а парламентът трябваше да си ходи незабавно, защото от първия ден започна да произвежда гафове. И до последния ден е така.

В предишния ни разговор казахте, че управляващите трябва да престанат да се държат като мутри. Очаквате ли такава промяна в обозримо бъдеще?

- Имам очаквания, че по-скоро обществото ще се осъзнае и ще каже: "Стига! Оттук нататък не ви позволяваме да бъдете мутри!" То не е въпрос само на манталитета на един министър-председател, а на това какво поведение му позволяваме. Като влезете в един театър, там никой не само не плюе, но не си и помисля да го прави. Значи има приети някакви норми. Така трябва да е във всяка сфера. Даже е обидно, когато нашият премиер ходи на среща с други премиери, а те му мерят бицепса, нали?! По-скоро, ако може да му премерят акъла и мечтите му за България.

Каква е технологията, по която може обществото да направи своите искания чуваеми?

- Механизмът съществува и няма нужда да измисляме нови неща, при положение че ние сме прохождащи в свободния свят. Механизмът, който помага да се формира тази обществена поръчка към управлението, се нарича референдум.

А ние в отсъствието на референдуми имаме "Орлов мост", с което подменяме демократичните институции. Ние можем да си говорим каквото е прието да се казва публично, но знаем, че в някаква част тези протести бяха платени – журналистите показваха едни и същи лица пред фонтана на президентството и сред спонтанните протестиращи.

Кой гарантира, че гласовете на референдума няма да бъдат платени?

- Няма гаранция. Има много неща, които трябва да се преосмислят в законите, защото имаме силно зависими власти. След като през парламента се избира прокурор, членове на ВСС, управлението на страната – ами как тогава са независими?! В други страни те са в полезен конфликт помежду си, а при нас са в синхрон. Тук някой, като седне в стола на "Дондуков" 1, (сградата на Министерския съвет – бел. авт.) и командва цялата държава оттам. Та трябва да повярваме в референдума, за да видят хората, че през този механизъм могат да се постигат много неща.

Не мога да обясня на хора в чужбина например, че тук не може да се построят допълнително ски съоръжения в Банско, защото някой в София протестира. Голям нонсенс е хората, които ловят риба в Силистра, да казват на тези в Банско, че не могат да построят лифт и тези в Банско да кажат, че в Силистра не могат да ловят риба. Псевдозагрижеността за природата е безсмислена. Въпросът не е дали, а да се направят по най-щадящ за природата начин. А ето, 2 млн. души живеят под Витоша, а там няма писти. Това не може да се случи никъде другаде по света.

Въпросът е, че обществото с основание не вярва, че нещата ще се направят, както трябва...

- Защото обществото загуби вярата си. През 1989 г. имаше повече вяра у хората, че имат власт да променят нещата. Благодарение на успешните политически реализации вярата им, че са фактор, изчезна. Смятам, че хората рано или късно ще се събудят. Наша отговорност е да си отстояваме правата.

Съвсем наскоро Комисията за защита на конкуренцията се произнесе в полза на "Овергаз" и глоби "Булгаргаз" за злоупотреба с господстващо положение. Каква е оценката ви за работата на регулаторите в България като цяло?

- Аз не искам да се вреди на "Булгаргаз", но ще бъда много щастлив, ако с тази жалба и решения на комисията и съда ние сме добавили малко култура на колегите в "Булгаргаз", че на свободния пазар всички сме равни. Че няма някой, който е по-равен, и че не може да се злоупотребява с права, които по принцип не ти принадлежат. А регулаторите са администратори. Те в генезиса си са продукт на старото време. Изживяват се като началници.

Преди няколко месеца написах писмо в качеството си на председател на газовата асоциация и им казах, че докато се правят на страшни, са всъщност смешни. Не може някакви пет човека, които нямат никаква експертиза в бранша, който регулират (което по правило е така), да решават каква ще е методиката за оценяване примерно на загубите на газ по магистралните тръбопроводи. Откъде накъде?! И всичко минава тихичко, без да се забелязва. Имаме нужда от един регулатор за всичко, който трябва да разбира от пазар и да уважава, дори да се прекланя пред таланта и моженето. А не да се стреми да ликвидира този, който ги притежава, избивайки собствените си комплекси. Нищо друго.

Каква е позицията ви по казуса с "Южен поток"?

- В моята позиция няма промяна. Много е тъжно, че чисто бизнес проекти са заложници на геополитика и много се товарят с политика в нашата страна. Хъсът на политиците да имат решаваща дума в тези проекти не е защото по-добре от мен знаят технологията за осъществяването им, но знаят на кого трябва да се платят рушветите.

Да, тъкмо по тази причина за "Южен поток" не можем да говорим като за чисто бизнес проект... 

- Ами дайте да изкараме политиците и ще стане. А не да казваме, че проектът е лош. Той е невероятна възможност за България. Защото прогонихме вече "Син поток" по времето на Иван Костов и милиарди минават през Черно море, не оттук. И в момента с "Южен поток" пак се обслужват някакви интереси, които обаче не са нашите. Чрез реакцията срещу проекта обслужваме чужди интереси.

Трябва да извадим политиците от проекта и да кажем – който има интерес да го прави с "Газпром", да го прави. Има си процедури за всички стъпки по един такъв проект, стандарти за проектиране и изграждане, няма нужда от чиновници, които не разбират от това. С "Южен поток" никога няма да имаме риск дали ще има, или няма да има газ. Ще има много работни места с добри заплати.

Но ние не можем да извадим политиците от него в тази ситуация и така той продължава ли да бъде според вас добър проект?

- Аз пък отказвам да приема, че не можем да го извадим от политиците.

Защо не сте вие страна по този проект, имате история в партньорството си с "Газпром"?

- Защото политиците са там и аз не им дишам въздуха. А дали това е желанието на "Газпром"? Категорично не мисля така.

Само за проекта на българска територия ли имате предвид?

- Да, защо Европейската комисия не се намеси в Австрия например? Къде е там държавата, къде са политиците. А у нас държавата стои в този проект и очевидно изпълнява друга роля, а не тази на нормален инвеститор. И дори на Еврокомисията не й е ясна тази роля. Затова не трябва да има държавна собственост в капитала на търговски дружества, защото тогава държавата става шизофренична - тя не знае докъде трябва да е регулатор и докъде да защитава себе си като инвеститор.

Тоест ако "Газпром" си избере свой партньор за този проект в България, различен от държавата, независимо че това може да не е "Овергаз", тогава е добър този проект?

- Да. Много се говори напоследък за Паша дере. Вие знаете ли, че ние преди 10 години построихме газопровод на "Мелроуз" през Паша дере и няма никакви поражения за природата в района. Защо тогава без шум го направихме, а сега е много важно? Тези дивотии оскъпиха строителството със 100 млн. лв., за да се построи тунел, през който ще минава тръбата. Идиотщини! Ще ви покажа къде сме построили повече от 2000 км газопроводи и да ми покажете на кое място е пострадала природата. И това е, понеже няма кой да информира обществото и няма кой да кресне: "Българино! Лъжат те!"

Тоест вие сте готов да "крещите" по тези въпроси?
- Да и се надявам да не е солово и да намираме смисъл в единодействието. Две неща имаме като задачи – да контролираме как държавата използва парите и правата, които й даваме. Това не се разбира от хората, които продължават да мислят, че правата произтичат от държавата, а то е точно обратното. Държавата е тази без правата.

Как бихте отговорили на хора, които четат това и биха заключили, че думите ви се дължат на засегнат интерес... 

- Защо да се оправдавам? Нищо няма да им кажа. Винаги съм говорел така, още отпреди 1989 г. През целия си живот мисля, говоря и живея по този начин. Не правя компромиси с моите принципи. Никога не съм посегнал към пари, които може да ме компрометират.

А не се ли опасявате, че това по-активно говорене сега ви прави мишена за управляващите?

- Аз винаги съм бил мишена. Не знаете, защото очевидно не съм бил интересен за медиите. Намерете един премиер, може би с изключение на Сакскобургготски, който ми няма зъб.

Орешарски има ли ви зъб?

- Не знам, не съм го чувал, но сигурно най-малко заради карикатурите във в. "Сега" има. Бойко Борисов цяла нощ тормозил "Газекспорт", докато беше премиер, по време на преговорите за газа да им показва край камината в "Евксиноград" карикатурите на Христо Комарницки и да им казва, че това с техни пари се случва.

Тоест продължавате да сте обект на натиск заради собствеността ви във в. "Сега" ?

- Естествено. Ежедневен. Но не искам да се оплаквам. В годините е имало ревизии, отказ да ми се възстанови ДДС за реклама във вестника, а това е признат разход. В продължение на 4 г. 2 млн. лв. не ми ги връщат. Няколко години се съдихме, докато си ги получа.

Каква е вашата прогноза за негативните ефекти за бизнеса от въведените срещу Русия санкции?

- Нищо не разбирам от геополитика. И е по-добре да се занимаваме с проблемите на българите. Ние непрекъснато се занимаваме с геополитика, а газим кал, всеки дъжд е порой... 

Не става дума само за геополитика, доколкото Русия отвръща на тези санкции, забранявайки вноса на определени стоки от страни - членки на ЕС...

- Е, какво да направим? Не е ли по-добре да се изгради такава система, че да не се стига дотам? По-добре да си зададем въпроса: "Докога тези политици ще стоят в живота ни?" Няма хора по света, които да искат война. Това са политиците, които предизвикват конфликтите. Не мога да си представя защо хора, расли в едно и също културно пространство – Русия и Украйна - се избиват взаимно. Някой носи отговорност и това не са нормалните хора.

Говорейки за геополитика – каква е гледната ви точка към споразумението с "Уестингхаус" за изграждането на 7-и блок в АЕЦ "Козлодуй"?

- Нищо не мога да кажа, аз се занимавам с газопроводи. Но все пак смятам, че след като японците успяха да построят атомна централа, която нанесе такива щети след природно бедствие, трябва да разсъждаваме по тези въпроси: има ли безопасна ядрена технология, ако има, тези, които претендират да инвестират, имат ли такава технология и как гарантират обществото срещу рискове.

Същата тема е и с шистовия газ. По този въпрос е тотално несъстоятелна дискусията у нас. Това е газ и сам по себе си не може да бъде лош. Очевидно трябва да видим какви са технологиите за добива му, има ли безопасна сред тях, има ли някой, който притежава такава технолгия и иска да я приложи и т. н. А ние просто забранихме фракинга. А той е естествена технология за интензификация на пластовете. Това съм го учил преди около 40 г. И сега имаме милиарди куб.м газ, но казваме, че е вредно да ги извлечем. Не е задължително да е така. Всичко е от неграмотност и тъпотия.

Колко сте оптимист след тези 25 г. преход, за които говорите, че са пропилени?

- Преди 25 г. бях голям оптимист, че нещата, които тръгнаха много бързо, ще променят живота на българите. През 1991 г. хукнах по света да търся финансиране за моите проекти. Навсякъде ми казваха, че проектите ми са много секси, но не знаем какво ни чака. Тогава вярвах, че нещата преминават в ръцете на можещите и че за 20 г. България ще стане като Германия. Нещата обаче не се случиха.

Сега продължавам да съм долу-горе по същия начин оптимист, наивник може би, но вярвам, че нашето общество има възможността да го направи. Голямото предимство на обществото ни е, че нямаме ресурси за разпределение. А всичко, което консумираме, трябва да произведем.

И ако осъзнаем и издигнем на пиедестал отношението ни към труда, всичко ще си дойде на мястото. Няма такава страна, която има огромни ресурси, на която държавата да е демократична. Ние имаме изключителния шанс да сме демократично общество. И ако не възпитаваме децата си да стават чиновници или далавераджии и ги научим на труд, както моето поколение е учено, мисля, че ще успеем.

 

Източник: http://www.dnevnik.bg/biznes/intervju/2014/08/04/2354246_sasho_donchev_ako_izvadim_politicite_ot_jujen_potok/

 

Разговор на Илиана Беновска, „Радио К2", със Сашо Дончев, председател на БСК

26 юли 2014

 

Източник: http://www.radiok2.bg/index.php?k2=1.3106

 

Илиана Беновска: Вие слушате „На шестия ден", седмичното обзорно предаване на „Радио К2", днес, на 26 юли 2014 година, аз съм Илиана Беновска. Голямата тема, която разискваме с всички събеседници днес в ефира на „Радио К2", е „Кой и на какво основание може да управлява България?". С нея се обръщам и към Сашо Дончев, председател на БСК. Добър ден, г-н Дончев.

Сашо Дончев: Добър ден, здравейте.

Илиана Беновска: Г-н Дончев, надявам се, че няма да приемете за странно, да се обърна към Вас като голям индустриалец и председател на една от най-големите работодателски организации, с въпроса - кой и на какво основание може да управлява България? Какъв е Вашият отговор?

Сашо Дончев: Моят отговор е, че България принадлежи на гражданите и те трябва да я управляват.

Илиана Беновска: Как?

Сашо Дончев: Като си изработят визия за своето бъдеще и тръгвайки, разбира се, от своето настояще, като преценят с какви ресурси разполагат, и на тази база може би да си изготвят една пътна карта, да са готови да отделят от себе си нужните средства за постигането на тези цели, и разбира се, може би и права, които да делегират на държавата , и накрая да си изберат изпълнител на този план. За изпълнители на този план сигурно ще назначат някоя политическа формация. Политическите формации не казват какво да се прави, а те имат възможност в демократичното общество да кажат, че това, което вие го поръчвате, уважаеми граждани, ние можем да го постигнем за по-кратко време и с по-малко ресурси, т.е. изобщо по-ефективно, затова изберете нас.

Илиана Беновска: До ден днешен обаче, г-н Дончев, тази теория, която е заложена и в основния закон на България - Конституцията, и в други закони - в морала, няма инструмент за регулация, освен следващите, и следващите, и следващите парламентарни избори.

Сашо Дончев: Не, всъщност това не е теория, г-жо Беновска. Това са добрите практики в свободните демократични общества.

Илиана Беновска: За нас е теория още, не е практика.

Сашо Дончев: Да, за съжаление, то дори не е теория за нас, защото аз не знам защо го наричате теория. Аз отказвам да приема, че е теория, но онова, което за съжаление ще потвърдя или по-скоро ще отрека във Вашите думи, че това е заложено в Конституцията. Това не е заложено в Конституцията. В Конституцията е заложено, че ние, как да се наречем ние така, че да не ни е много обидно, но в крайна сметка поданиците на тази държава имаме право да избираме някакви хора, на които да дадем толкова ресурси, колкото те пожелаят, за да свършат точно онова, което те желаят, т.е ние сме някак си по тази конституция не граждани, а зависими от тези, които може би справедливо Вие казвате, че управляват, но аз някак си не искам да приема тази дума.

Илиана Беновска: Не искам да влизам в обяснителен режим, просто ще поясня, че в Конституцията е заложено правото на всеки български гражданин, свободно да даде своя на съответните избори, това имах предвид.

Сашо Дончев: Правата, г-жо Беновска, на гражданите им принадлежат по рождение, те не се дават с един или друг нормативен документ. С нормативните документи по-скоро се ограничават и отнемат права на гражданите в полза на държавата. А пък Конституцията, това е онзи граждански договор между същите тези граждани, който казва как ще разпределим отговорностите в нашето общество и във връзка с тези отговорности от какви наши граждански права ще се откажем и ще ги делегираме примерно на училището, на общината, на държавата в крайна сметка, за да постигнем онзи живот, за който ние мечтаем за себе си и за децата си.

Илиана Беновска: Вие имате ли апетити към властта, г-н Дончев? Повтарям, че сте един от най-големите индустриалци в България, председател сте и на БСК. Преди време се заговори, че конфликтът в КТБ, между Пеевски и Цветан Василев, е произтекъл от това, че Василев е искал да се занимава активно с политика. Днес в интервю Делян Пеевски го потвърждава. Така че Вие, Сашо Дончев, бихте ли могъл да бъдете министър-председател, за да направите едно показно как трябва да се управлява държавата?

Сашо Дончев: Сега, Вие първо зададохте два въпроса. Първият е дали имам апетити към властта. Нямам апетити към властта, защото аз имам цялата власт на свободния гражданин и аз не мисля, че в едно демократично общество може да има по-висша власт от тази.  Другото е служене и затова въпросът е дали аз съм готов да служа на това общество, заемайки една или друга позиция в тази държавна йерархия. На този въпрос ще Ви отговоря също отрицателно. Тъй като ангажиментите, които съм поел, смятам за достатъчно важни и ако аз си свърша работата тук, където съм, имам предвид в компанията, и в БСК, пък и в десетки други, за съжаление, понякога ми се струва, че невнимателно съм поел много ангажименти, но и в десетки други организации, то тогава значи, че аз мога спокойно, някога на много стари години да кажа на моите внуци - аз си свърших моята работа, деца, оттук нататък вие. Нямам апетити за никаква политическа позиция.

Илиана Беновска: Това е откровен отговор и аргументиран, ще Ви задам по-пряко въпроса и ще Ви помоля за по-пряк отговор, г-н Дончев. Не е ли много лесно на нас, всеки от своята позиция, Вие от Вашата, аз от моята, гражданите от тяхната, да критикуваме всяка власт, но в състояние ли сме ние да се наемем, т.е Вие, наистина както казах, да направите едно показно как трябва да се управлява държавата, защото Вашият опит е прекомерно голям и Вие знаете къде са тесните моменти?

Сашо Дончев: Г-жо Беновска, може би аналогията и този път ще бъде неудачна, както е известно най-често, това е най-прекият път към глупостта, но аз не си представям, че примерно бандитизмът трябва да се бори с участие в банда. Не казвам нищо, не правя характеристики на политическата реализация. Така че държавата е такава, каквото ние я съчиним в този, същия граждански договор. Това, което трябва да променим, е не да намерим поредната жертва, ако той е искрен и да го хвърлим там, да направи показно. В условията на тази конституция, и с тези хиляди нормативни актове, които са извзели огромно количество граждански права, няма как някой да бъде успешен.  Няма такава формула. Разбирате ли, че в тази държава, която ние имаме днес, с тази огромна маса с отчуждени граждански права, е въоръжена огромна маса чиновници. Няма как един човек, особено лишен от инструмента на електронното правителство, да проконтролира кой как злоупотребява с тези права и дали с тях не рекетират други нормални граждани. Другото нещо, което може би е по-видимо за обществото, но не е по-важно от първото, е, че не по-малко от 2500 човека в публичната администрация разписват и се разпореждат с публични средства. Няма как и тези 2500 човека да бъдат проконтролирани. Няма такъв, който може да бъде успешен политик, успешен премиер в условията на днешната култура, в това число политическа култура на обществото.

Илиана Беновска: Уникално добре го казахте, г-н Дончев, бандитизмът не може да се бори с участие в банда и оттук веднага да Ви попитам - Вие участвате ли в бандата на пихтиестото тяло между срастването на власт, пари, правосъдие, индустрия и медии?

Сашо Дончев: Първо, аз не съм казал, че такава банда съществува.

Илиана Беновска: Използвам метафората.

Сашо Дончев: Да. При всички случаи, аз като издател на вестник нямам причини да се срамувам, че моят вестник при всичките правителства на България, през последните 18 години, е заявявал откровено и гражданско отношение към техните умения и неумения. Това, разбира се, струва скъпо, не в буквалния смисъл, то и в буквалния струва скъпо, но в преносния смисъл струва много по-скъпо, я иначе аз нямам друго общо. Вижте, колаборацията между държавната власт и парите е голямото бедствие на човечеството през последните 100 години. От както е създаден Федералният резерв и няколко години по-късно, условно да речем двайсетина години по-късно, е направен първият опит, то не е направен първият опит, а започнала реализацията на плана Рузвелт. От тогава обществото страда, световно общество страда от тази колаборация. Но това е много дълъг разговор, едва ли ние можем за тези няколко минути да го проведем.

Илиана Беновска: Да отидем в късия разговор. Огромната новина, която направихте през изминалата седмица, Вие като председател на БСК, Огнян Донев като председател на КРИБ, председателят на БТПП Цветан Симеонов и АИКБ Васил Велев, заедно с президентите на синдикатите КНСБ и „Подкрепа", вие много остро в аргументирано писмо поискахте, незабавно да бъде учреден надзорен комитет, в който да вземат участие действително компетентни и опитни, в санирането на банковите институции, професионалисти, цитирам дословно от вашето обръщение, във връзка с кризата в КТБ. Може ли да изясните, докъде вие навлизате в бизнеса, работодателите и синдикатите, в сферата на парите и имате ли право да го правите това?

Сашо Дончев: Първо, това не е в сферата на парите. Това е в сферата на гражданските отношения. Второ, ние го правим не защото имаме и слава Богу, всички тези имена, които Вие изредихте, декларираха, че нямат никакъв личен интерес, с изключение на  д-р Тренчев, който каза, че има 400 лева по един договор от някакъв експертен съвет, но му ги плащат там в тази банка, другите нямаме средства в тази банка, нито фирмени, нито лични. Но там, за наше огромно съжаление, има средства на компании, които са членове на нашите асоциации и в които работят членове на синдикатите, за които стана дума. А когато тези наши партньори страдат от всичко това, което се случва, ние нямаме абсолютно никакво право, в това число и морално право, да стоим встрани. И второ, държавните органи вече повече от месец бездействат, те пък нямат право да ни кажат - стойте в страни, както си позволи да ни каже в отговора си онази вечер гуверньорът на БНБ. Ние вчера сме изпратили списък на експертите, които смятаме, че могат да намерят, да създадат един честен меморандум за истинското състояние на нещата с тази банка, защото предполагам, че не само ние не знаем какво се случва там. И Вие едва ли знаете.

Илиана Беновска: Според мен дори и квесторът не знае достатъчно добре.

Сашо Дончев: Да, за съжаление не знам кой знае. Второ, на базата на тази истинска информация, като безспорно най-добри експерти и авторитети в тази област, биха могли да предложат, може би в някакви варианти, но най-добрите варианти за изход от ситуацията  Защото, г-жо Беновска, преди месец, когато започна проблемът, аз бях не голословно, не защото така ми се иска, а защото знам какви активи са заложени в тази банка, бях абсолютно убеден, че проблемът е измислен. Бях абсолютно убеден, че раздадените кредити са били достатъчно добре обезпечени, но вече за един месец аз не съм убеден, че стойността на тези активи е същата. Аз не съм убеден, че през цялото време всички, които са имали кредити, са ги обслужвали. И нещо повече аз съм убеден, че вече месец по-късно дупката е сигурно около милиард, ако не и повече.

Илиана Беновска: Нека не пропуснем и загрижеността, че депозитите на гражданите и фирмите са се обезценили, защото те практически не могат да покриват своите задължения, ако парите им са там.

Сашо Дончев: Да, това е един малко по-сложен въпрос, нека да не влизаме в него.

Илиана Беновска: Да, дайте по-голямата рамка.

Сашо Дончев: Да, защото би трябвало, ако са депозити, да се олихвяват все пак. Ето защо ние се намесихме и ето защо ние няма да спрем, докато не бъдат допуснати хора, на които вярваме, защото са с безупречна репутация, вярваме им, защото са с качествата на най-добрите експерти в областта.

Илиана Беновска: Но нека да Ви попитам, г-н Дончев, вие адресирахте вашето предложение за експертна подкрепа за разрешаване на проблемите в КТБ, до президента Плевнелиев, до премиера Орешарски, до управителя на БНБ Иван Искров, до председатели на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев и до ръководствата на парламентарно представените политически партии., на кого изпратихте вие този списък с експерти и кой от тези ви отговори преди това изобщо на обръщението?

Сашо Дончев: Да, правилно. Отговори ни г-н Искров, като гуверньор на БНБ.

Илиана Беновска: Какво ви каза?

Сашо Дончев: Каза „да си гледаме работата и да стоим в страни". Опита се да ни каже също, че той няма право да назначава такъв комитет. Ние в тази връзка му намерихме основание в Закона за БНБ, това е чл.18, т.2, и му изпратихме на това основание и списък с тези имена, за които допреди малко говорехме. Сега той е на ход.

Илиана Беновска: Само на него ли?

Сашо Дончев: Ние няма да спрем дотук.

Илиана Беновска: Само на него ли изпратихте този списък или до всички адресати?

Сашо Дончев: Да, засега само на него.

Илиана Беновска: Добре, не очаквате ли съдействие? Той очевидно няма готовност, пък може би и интерес.

Сашо Дончев: Г-жо Беновска, извинявайте, ние не очакваме съдействие. Ние очакваме...

Илиана Беновска: Вие не ме разбрахте. От другите адресати, а не от него съдействие. Казвам, че той надали има готовност и желание да го направи.

Сашо Дончев: Те не би трябвало да съдействат в такъв момент. Те би трябвало да бъдат, не по-малко от нас, загрижени. Те би трябвало да търсят възможното решение още по-активно от нас, защото техните позиции ги задължават да бъдат по-загрижени по въпроса. Те отговарят не само за тази банка, те отговарят за състоянието на цялата банкова система, всеки един има своите отговорности в това. Така че ние разбира се, че ще разчитаме на единодействието заедно с тях. Но все пак на ход е г-н Искров.

Илиана Беновска: Вижте, аз не Ви вкарвам в „Параграф 22", но Вие - той е на ход, ние го чакаме, Борисов му иска оставката, БСП пък нямат нагласа за това, в КТБ текат някакви процеси, за които, както казахте много правилно, никой няма представа какво наистина се случва, преди това БНБ даде изявление, че на 21 юли, вече сме днес 26 юли, банката ще заработи, ще възобнови операциите си. Какъв е лостът, ние да не седим и да чакаме Искров или както се нарича, който и да е било там в БНБ, който е назначен, а не е собственик на това нещо, да благоволи да направи каквото и да било, а не да ви казва „гледайте си работата", както Вие хубаво се изразихте?

Сашо Дончев: Това са реални първи проявления на гражданска активност по конкретния въпрос. Очевидно е, че тези проявления могат да придобиват и други форми, да ескалират. Очевидно е, че за нас в момента, не искам да звучи грубо, но за нас съдбата на един човек, заемащ позиция в тази държавна йерархия, не е толкова важна в случая.  Ако ще го сменят, да го сменят. Но въпросът е, че трябва да има действие! Вие разбирате ли, че там вече 40 дни няма никакво действие и всичко това, което се говори, са празни приказки. Как е възможно, в четвъртата по големина банка в България, двама квестора бяха, аз не знам какви трябва да са те, за да успеят да обработват толкова информация?

Илиана Беновска: Да, интересно е и по какви критерии бяха избрани също така, нали?

Сашо Дончев: Това не е моя работа. За това да си носи отговорност този, който ги е назначил. Аз нищо не мога да кажа по отношение на квесторите. Нещо повече, ще ми се да вярвам, че са избрани най-добрите в случая.

Илиана Беновска: Дано!

Сашо Дончев: Да, дано. Не мога нищо да кажа.

Илиана Беновска: Вижте, ние сме, позволявам си да кажа ние, защото говорехте за гражданска воля, за гражданско отношение, за гражданско общество, ние сме в пасивната изчакваща позиция.

Сашо Дончев: Кои ние?

Илиана Беновска: Ето, вие се обръщате, в конкретния случай, който разискваме, работодатели и синдикати, и казвате- моля, направете, необходимо е надзорен комитет, даваме ви предложение с експерти.

Сашо Дончев: Г-жо Беновска, извинявайте, че ще Ви прекъсна, но аз имам лична максима - „за най-лошото винаги има време". Възпитанието на тези хора, с които изразяваме обща воля през последния месец, не ни позволява да не извървим всички тези нормални процедури в едно гражданско общество. Това не е пасивно изчакване. Това са активни действия, срещу които ние изискваме действия от държавната администрация. Още веднъж казвам, че ние няма да спрем дотук. Започнахме с тази теза в самото начало от моя страна, че това общество, включително и тази държава, принадлежат на гражданите. Ние не сме безправни.

Илиана Беновска: Вие не ме оставихте да довърша, но ще се съгласите сигурно, аз съм абсолютно съгласна, че ние не сме безправни, трябва да отстояваме своите права, които са ни дадени, както казвате, по рождение, затова, че сме човешки същества, но ако нищо не се случи, ако си продължава...

Сашо Дончев: Ще ги вкараме в затвора рано или късно. Тези, които не случват нещата, рано или късно ще стигнат като несвършили това, което е тяхно задължение, като бездействали с влст в ситуацията или по някаква друга причина. Още повече, ако са вредили, докато са ползвали тази власт, ще стигнат там, където им е мястото.

Илиана Беновска: Как ще ги вкараме в затвора? С какъв лост...

Сашо Дончев: Тогава, когато не ни функционираше държавата, 89-та година станахме и я сменихме. По същия начин. Ще я сменим, ще я подредим отново. Може би в новата конституция ще избираме съдебната власт пряко, прокурори, съдии и ще имаме по-нормално функционираща държава. Така че властите, както Вие казвате, не само да са формално разделени и независими. Независими са от хората, от гражданите.  А пък всички са зависими от основните политически партии в България, след като всички власти се избират през парламента или с активното участие на парламента.

Илиана Беновска: Добре, последен въпрос. Докога ще чакате гуверньора, така наречения гуверньор?

Сашо Дончев: До понеделник вечер.

Илиана Беновска: И?

Сашо Дончев: След което имаме покана за среща с президента и смятаме да поставим категорично, това не е единственият въпрос, разбира се, защото има и други важни въпроси, но да поставим категорично този въпрос и да потърсим неговото съдействие в случая.

Илиана Беновска: А политиците?

Сашо Дончев: Какво политиците?

Илиана Беновска: Президента хубаво, ще се срещнете с него. С политиците- отговор имате ли, разговор имате ли?

Сашо Дончев: Не, нямаме разговор по темата. Все пак, както казах, ние се стараем да следваме някаква логична процедура в нашето общество. Не виждам защо трябва да тръгнем и да разговаряме с една или друга политическа формация. Има институции, ние говорим с тях.

Илиана Беновска: Питам Ви, защото имахте накрая в титула на писмото- „до ръководството на парламентарно представените политически партии" , т.е вие ги информирате, за сведение?

Сашо Дончев: Информираме ги, да. За сведение.

Илиана Беновска: Понеделник вечер в колко ви е срещата с президента?

Сашо Дончев: Не, ние нямаме в понеделник среща, няма да е в понеделник. Тя засега е планирана за 1-ви, за тогава е поканата. Но президента е обещал, да направи всичко възможно във връзка с динамично развиващата се обстановка в България, да изтеглим възможно най-скоро тази среща.

Илиана Беновска: Добре, а в понеделник вечер какво ще се случи? Чакате Искров?

Сашо Дончев: Ще го решим. В понеделник вечер ние ще се съберем отново в този формат, ще видим какво ни е отговорил г-н Искров и ще вземем решение.

Илиана Беновска: А той писмено отговори ли ви?

Сашо Дончев: Да, отговори писмено това, което Ви казах.

Илиана Беновска: „Да си гледате работата"?

Сашо Дончев: И че няма основание да назначава такъв комитет.

Илиана Беновска: Добре, наистина съвсем последен въпрос. Означава ли, че работодателите и синдикатите взимат в ръце регулацията на гражданските и основни права на хората?

Сашо Дончев: Регулацията на гражданските основни права? Повтарям си, за да разбера точно въпроса.

Илиана Беновска: Ставате ли вие, синдикатите и работодателите, омбудсман, защитник на правата на гражданите?

Сашо Дончев: Не, не точно тази е нашата роля. Или поне аз не мисля, че това е нашата роля. Вижте, ние веднъж може би на друго ниво сме заявили, че можем да лидерстваме. Синдикатите да лидерстват своите синдикални членове, ние да лидерстваме своите членове-компании или предприемачи. Следователно ние сме казали, сме заявили, че в някаква степен сме по-зрели граждани от тях, от нашите членове. Онова, което смятам, че сме длъжни да направим е да направим всичко възможно нашите членове, било то на синдикатите или компании-членове на нашите асоциации, или по-скоро на предприемачите като такива, за да повишим по-скоро тяхната гражданска култура. А с това да повишим масата на гражданското познание в нашето общество, което да произведе ефектите, за които може би всички мечтаем.

Илиана Беновска: Добре. Най-малко просветителска роля казвате.

Сашо Дончев: Да, вижте Вие не можете да направите германското общество в България, каквото и да направите. Ние трябва да създадем най-напред културата на това общество. И не просто да я създадем, а тя трябва да стане култура на част от болшинството българи. Тя трябва да стане културата на по-голямата част от тези българи. Тогава имаме шанс да приближим, по някакви критерии, нашето общество до швейцарското или до немското. Ако ние сме с мисленето на роби, няма как да направим демократична държава.

Илиана Беновска: Добре. Спираме дотук. До понеделник вечер, т.е вторник сутрин вероятно, откъдето ще има новина от Вас.

Сашо Дончев: Надявам се, да е полижителна.

Илиана Беновска: Добре, благодаря Ви много, г-н Дончев!

Сашо Дончев: Приятен Ден на Вас и на Вашите слушатели!

На 23 юли 2014 в предаването "Видимо и невидимо" по телевизия "България Он Еър" водещият на предаването Калин Манолов разговаря с Пламен Димитров и председателят на Българската стопанска камара и изпълнителен директор на Овергаз Сашо Дончев за това как гражданите могат да си гарантират добро управление.

Цялото предаване можете да гледате ТУК.

 

Източник: България Он Еър

 

 

Стенограма на предаването „Видимо и невидимо" с гост Сашо Дончев

Телевизия „България Он Еър"

23 юли 2014 година

 

Това предаване ще припомня основните принципи на икономиката; ще предупреждава до какво може да доведе тяхното пренебрегване; ще изважда на показ основните икономически заблуди; ще разкрива дългосрочните резултати от всяко икономическо действие или политическа програма и техните последици за цялото общество.

Защото икономиката лично ни засяга.

 

Калин Манолов: Здравейте. Вие гледате Телевизия „България Он Еър". Аз съм Калин Манолов.

 

В деня, в който правителството на Пламен Орешарски подава оставка, най-добрият начин да я отбележим е да погледнем напред при това през очите на социалните партньори на всяко правителство – синдикати и работодатели. Напоследък те са учудващо единодушни, че кабинетът на БСП, подкрепян от ДПС и „Атака", трябва да си ходи час по-скоро. Впрочем работодателите от БСК искат това от миналата година, а от 10 юли тази година и ултимативно. Тогава в статия с красноречивото име „Защо политиците в България ненужни вкупом станаха?" председателят на БСК Сашо Дончев изброи девет смъртни гряха на политиците и заключи: „Е, писна ни. Знаем, че битката между съзидателите и съсипителите ще бъде дълга и не лека, но твърдо сме решени да я проведем, защото вярваме, че българският народ заслужава свободата си и че неминуемо един ден България ще бъде свободна."

Седмица преди това в предаването ни от 2-ри юли г-н Дончев каза:

 

Видео:

Сашо Дончев: Ние вече с последните си позиции, изразени пред обществото, се надявам да е станало достатъчно ясно, че сме се отказали да ги съветваме. Ние оттук нататък ще изискваме едно или друго, но по тая тема друг път. Предложихме на днешното отиващо си правителство много просто нещо. То само си призна, че е констатирало 2200 регулаторни режима – регулаторни, лицензионни, разрешителни, регистрационни и всякакви такива. И онова, което изпратихме на премиера като предложение, беше да обявят всички тези режими, по съответния законов начин, за невалидни от 1-ви юни 2014 година. И накарайте администрациите, които живеят благодарение на тези режими, да ги защитят публично. Да защитят ползите от тях!

Ние видяхме, че през класическите модели на политическо устройство на обществото не работи. Защото ние излязохме от едно друго общество и без да го задраскаме, без да го отречем, без да го ревизираме до край...

 

Проф. Валери Димитров: Да го подложим на критичен анализ, не го направихме.

 

Сашо Дончев: Да! И затова ние пренесохме огромно количество от онези т.нар. „административно управленчески практики" в новото си време и то заприлича на старото. Нещо повече – то е по-уродливо от старото, защото проявленията на държавата днес са много по-уродливи, отколкото бяха в последните години на отиващия си..

 

Калин Манолов:Така е, но това е констатацията. А изходът? Възможното позитивно развитие?

 

Сашо Дончев:Не чрез нея, въпреки нея. Аз го казах очевидно не достатъчно ясно. Деловите хора, предприемачите те са на ход. Те трябва да кажат – вижте, уважаеми господа, правата, с които Вие се разпореждате и решавате един или друг въпрос, не са Ви дадени за вечни времена, дали сме ги да постигнем с тях конкретни цели. Дайте да видим кои цели ще постигнем. Следващото – ето Ви и пари, парите, които Ви ги даваме, Ви ги даваме също за постигане на тези цели. Дайте да видим какво се постига с този 30 милиарден бюджет, Вие представяте ли си на 80 милиарда брутен вътрешен продукт 30 милиарда се преразпределя през бюджета.

 

Калин Манолов: Искате отчет за всеки разход.

 

Сашо Дончев:За всеки лев!И ние ще постигнем резултат. Нека никой от политиците не се съмнява, че Българска стопанска камара сме абсолютно категорично готови да вървим до край в този сблъсък! Ние резултат ще получим!

 

Калин Манолов:Това е почти Окръжно номер 4, курс към въоръжено въстание като в Комунистическата партия.

 

Сашо Дончев: Не, то в крайна сметка нали трябва да се случва нещо.

 

Калин Манолов: Е, как? Вие казвате и изисквате и? Не Ви обръщат внимание. И после?

 

Сашо Дончев: Е, това не е сериозно, защото ако ще го водим този конкретния разговор каква е технологията, ами можем, само че то изисква малко повече време и не така „ат хок".

 

 

Калин Манолов: Така, днес ще отделим достатъчно време и не „ат хок" на начина, по който политицте могат да бъдат дисциплинирани. Гости на предаването са Сашо Дончев и Пламен Димитров. Сега накратко ще ви ги представя. Първо визитката на Сашо Дончев.

 

Визитка:

Сашо Дончев е председател на Българската стопанска камара и изпълнителен директор на най-голямата частна газоразпределителна компания у нас Овергаз. Завършил е Държавната академия за нефт и газ „Губкин" в Москва и Университета за национално и световно стопанство. Повече от 20 години инвестира „на зелено" над 300 милиона евро в изграждането на над 2200 километра газоразпределителна мрежа

 

Калин Манолов: Сега няколко думи и за Пламен Димитров.

 

Визитка:

Пламен Димитров – машинен инженер от Висшето военоморско училище „Никола Йонков Вапцаров" във Варна, магистър по управление на човешките ресурси в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски". От 1993 година до 1997-ма е изпълнителен секретар на КНСБ, отговарящ за обучението и квалификацията на работна сила и браншовите и регионални структури на синдиката, а от 1997-ма до 2010-та – вицепрезидент по обща политика, организация, координация и контрол в КНСБ. Специализирал професионално обучение и кредитни съюзи в Медисън, САЩ и индустриални отношения в Институт за индустриални отношения и мениджмънт ОКОМ. От 2012-та е президент на Конфедерацията на независимите синдикати в България.

 

Калин Манолов: Днес в студиото уникална комбинация – работодатели и синдикати на една маса, при това не само в студиото. Днес КНСБ и БСК дадоха обща пресконференция. Конкретният повод беше спасяването на Корпоративна търговска банка. Ще го коментирам, разбира се, тъй като това е новината на деня, но ще надградим конкретния казус с много повече подробности, които обеща г-н Дончев на 2-ри юли за това как точно политиците и въобще управляващите да могат да бъдат ефикасно контролирани, да ги накараме да ни управляват добре. Но със злобата на деня. Г-н Димитров, за първи път сте наш гост в това предаване. Благодаря Ви, че сте тук.

 

Пламен Димитров: И аз благодаря, че ме поканихте.

 

Калин Манолов: Един казус с атакувана банка от корпоративни и лични интереси предизвика един странен или по-скоро трудно въображаем съюз между синдикати и работодатели. Вие имате ли интерес от спасяването на КТБ?

 

Пламен Димитров: Ако говорите в личен план или в план на моята организация – не бих казал, нямаме сметка в КТБ, ако това трябва някой да каже публично. Но само за да коригирам това, с което почнахте. Преди повече от две седмици ние за пръв път – шестте организации, четирите на бизнеса представители - Стопанска камара, КРИБ,  АИКБ и Палатата, заедно с КНСБ и „Подкрепа" – направихме за пръв път съвместна декларация към политиците и буквално предупредихме, че това безвластие и това бих казал безвремние, в което те продължават да живеят и ни вкарват и нас с всички последствия, които виждаме вече във всички области на обществено-политическия, но и на финансовия живот, в последния месец и в икономиката за съжаление много сериозни негативи се калкулираха, няма да продължава. Ние казахме и показахме какво точно трябва да се изпълни в тази първа декларация, съвместна. Днешната ни изява, днешната ни акция е продължение на този ход.

 

Калин Манолов: Да, да, то е част от един процес, който ще Ви питам дали ще продължи пак.

 

Пламен Димитров: Това са пак шестте организации, не само КНСБ и Стопанска камара. Кратко и ясно – ние смятаме, че към настоящия момент една от най-големите банки в България така или иначе, системна банка…

 

Калин Манолов: Четвърта по големина.

 

Пламен Димитров: …четвърта по големина, да, няма как да бъде оставена на произвола или на решенията само на политиците пък от друга страна, което ние сме категорично против. Ние не мислим, че спасяването през бюджета, през парите на данъкоплатците е решение. Затова сме категорично против подобни стъпки и действия. В нашата обща позиция заявихме спешната нужда акционерите, на първо място, но и големите вложители да бъдат призовани и оставени да предложат решения. За целта обаче ние смятаме, че трябва да бъде инжектирано доверие в системата, в банковата система, във финансовата система като цяло, което през последните месеци и дни изцяло изчезна като че ли или изчезва с много бързи скорости и темпове. В това число и в Централната банка. Там като че ли имаше един остров на спокойствие, стабилност и доверие през последните години, но последните седмици промениха това като че ли.

Ние искаме с предложението си за надзорен комитет, учреден от Управителния съвет на банката, няма друг кой да го направи, но с участието на обществени фигури – разбирайте добре познати финансисти, икономисти, не свързани с групировки или схеми, или през тези 25 години оцапани в тези дълбоки процеси на задкулисието. Има такива хора, слава Богу все още са останали.

 

Калин Манолов: Вие искате да дублирате банковия надзор на БНБ?

 

Пламен Димитров: Добре, може и така да се каже, но с една публична стъпка да сложим хора, които могат да покажат истинската картина на банката. Честно и открито да информират както вложителите, така и кредиторите, така и акционерите, така и обществото.

 

Калин Манолов: Т.е. не искате извънредно законодателство за КТБ, каквото се предлагаше?

 

Пламен Димитров: Аз се пошегувах пред журналистите днес, този надзорен комитет, този steering committee в никакъв случай няма да бъде черезвичайная комисия от други времена. Т.е. няма да правораздава, няма да наказва, няма да прави каквото и да било друго освен да покаже публично каква е картината.

 

Калин Манолов: Това, което искате, е всъщност да се спазва сегашното законодателство, законът за банките и кредитните институции.

 

Пламен Димитров: Точно.

 

Калин Манолов: Процедурата, по която всъщност трябваше да се тръгне, но някои етапи бяха прескочени от нея.

 

Пламен Димитров: Плюс още две предложения. Незабавно, час по-скоро България да направи постъпки за влизане в Европейския банков съюз на практика, а не само на думи, което да гарантира и европейския банков надзор в тази връзка в следващите месеци. То няма да стане автоматично, знаем.

 

Калин Манолов: Ние трябва да кандидатстваме. Няма кой обаче да внесе кандидатурата в момента.

 

Пламен Димитров: Точно така. Да кандидатстваме истински обаче, а не само на думи, тъй като дочувам през последните седмици много приказки, но никакво действие няма. Не е известно такова действие държавата да е направила в тази посока. Не на последно място да кажем ясно, че в тази банка има и реални съдби. Човешки съдби, съдби на много предприятия, за които и квесторите, и цялата процедура по оздравяването й трябва да помисли. Няма как десетки хиляди работници и служители да останат без никакво внимание и без заплати през следващите два-три месеца. Т.е. аз съзнавам това, което казвам, че е много трудно да бъде намерено решението, но трябва поне да бъде търсено истински.

 

Калин Манолов: Още повече намеква се, че може до края на годината да остане затворена КТБ. Включително вчера в това фамозно писмо на Иван Искров, в което той казва, че би си подал оставката при определени условия. Имаше остра политическа реакция, но ако се случи това до края на годината – да бъде оставена затворена КТБ – Вие какво ще направите пък в такава ситуация?

 

Пламен Димитров: Вижте, по обективни прични капитала на целия Военно промишлен комплекс, българския, е в тази банка. Обществена тайна е, че подобни сделки и операции трудно се финансират от други банки.

 

Калин Манолов: Енергетиката беше, „Топлофикация София", общини, прокуратури…

 

Пламен Димитров: Енергетиката и топлофикацията сигурно имат други причини да са там. В това число и политически, не искам да ги коментирам. Говоря за военно промишлен комплекс, който обективно е там по простата причина, че чуждите банки трудно финансират подобен тип сделки, да не кажа, че отбягват да ги финансират и това всички го знаем. Няма друга българска банка с такъв оборот, с такива възможности или поне няма толкова много, за да бъда по-точен, където всъщност да се случват тези неща. Така че по малко или много обективни причини целият ВПК е там – и частната му част, и държавната му част. И там са наистина 200 хиляди души работници.

 

Калин Манолов: Това е наистина Вашата огромна грижа като един от членовете Ви. ВМЗ Сопот вероятно?

 

Пламен Димитров: ВМЗ Сопот, „Арсенал", „Аркус" Лясковец, „Донрит", мога да продължавам всички предприятия. Навсякъде всъщност ние имаме като синдикати грижа, но и като работоещи в тези предприятия. Някой наистина трябва да помисли какво ги правим тези хора, те нямат никаква вина да останат на улицата, каквато опасност има.

 

Калин Манолов: Така е. Добре. Г-н Дончев, какво мислите Вие?

 

Сашо Дончев: Това е 1,5% от работещите в България. Давате ли си сметка за какво говорим.

 

Калин Манолов: По план три стъпки предлагате – влизане в Европейския банков съюз, надзорен комитет, учреден от независими финансисти и експерти, и спазване на сегашните закони без извънредно законодателство. Това обаче го предложи буквално преди часове и лидерът на партията, която се очаква да спечели следващите избори Бойко Борисов след няколко колебания в позицията, но горе-долу това, което Вие предлагате днес. То беше някак си публично огласено много близо до днешната Ви пресконференция. Не Ви ли отнемат инициативата, козовете, как да се изразя по точно?

 

Сашо Дончев: Трдуно е да говоря по тая тема по няколко причини, защото ние още в събота бяхме готови с ясна и категорична декларация, която трябваше формално да бъде приета от всички участници в тоя формат, да го наричаме, социални партньори. Поради отсъствието на един от председателите на организация, член на тоя формат, ние отложихме общото приемане и огласяване на тая своя позиция, в която имаше предвидени много остри действия.

 

Калин Манолов: Ще стигнем и до там, за локаута ще Ви попитам след малко.

 

Сашо Дончев: Отложихме го за днес и се оказа вече, когато се събрахме на обяд темата на практика бе изконсумирана като съдържание по други причини.

Другото нещо, което искам да отбележа в случая, което може би е и по-вжано, е, че изведнъж за тези два дни въпросният политик започна като добър студент по финанси да прави разумни предложения какво може да се направи с кредитната институция. Още повече, че голяма част от тези предложения ние преди 2 седмици ги обсъждахме публично, част от тях предложихме формално, така че там няма изненада. Ние сме съгласни с по-голяма част от казаното. Друг е въпросът, онова, с което ние категорично не сме съгласни, че това е план. Един план предвижда срокове. А сроковете, които там между другото се споменават в тези писания на политика или изявления, доколкото разбирам тая сутрин в медиите, са някъде декември. Вижте, когато това се случи преди вече наближава месец, скоро ще стане, нали?

 

Калин Манолов: Стана вече месец.

 

Сашо Дончев: Стана, нали. Да. Когато това се случи, аз бях абсолютно убеден, че в тази банка има повече активи, отколкото са кредитите. Т.е. в обезпечение на банката са на разположение повече активи, отколкото са кредитите. Още повече, че голяма част от тези активи бяха придобити на относително по-ниски цени от пазарните. И очевидно, че имаше някакъв резерв. Само за тоя месец вече експерти изчисляват, че в банката има реална дупка, но тя не е фатална, защото тя е може би някъде около милиард лева. Всяко отлагане на приемане на каквито и да е…

 

Калин Манолов: Ще я увеличава тая дупка.

 

Сашо Дончев: Ще увеличава дупката и в крайна сметка ще доведе до това, че банката няма да бъде в състояние да обслужи депозитарите си и всички вложители, а същевременно някой друг, при всички случай задкулисно, ще разграби активите на тая банка.

 

Калин Манолов: Т.е. Ве настоявате до септември месец?

 

Сашо Дончев: Не, ние настояваме за незабавни действия и ние не искаме да компенсираме, както Вие казахте банковия надзор. Не, нищо такова няма. Банковият надзор очевидно се е провалил, очевидно е проспал. Аз не знам дали това е престъпление, прокуратурата да каже. Но при всички случаи ролята му, отредена от обществото, е да контролира тази банка, да функционира, да спазва действащото в областта на кредитните институции законодателство. Ако е вярно това, което се говори, че процентът на предоставените на свързани лица кредити е толкова голям, това само по себе си е нещо, което не може да е нечия друга вина. Тя е вина на същия тоя банков надзор. Ние не искаме да правим това. Ние не правим опити дори да компенсираме по някакъв начин пропуските, вече консумирани от БНБ и нейните съответно там функционални звена. Ние искаме да направим със знанията, с експертизата, с моженето на доказани експерти, както каза г-н Димитров, с хора, които са с безупречна репутация да направим един честен меморандум за състоянието.

 

Калин Манолов: Имате ли имена в главите си?

 

Сашо Дончев: Ами, разбира се. Вижте, това не се случва за пръв път за съжаление в българското общество. Само преди 20 години същата история се случи с Биохим и по този начин – точно с надзорен комитет, тя беше относително добре, как да кажа, беше решен проблемът относително добре. Докато това не се случи '97 година с редица други банки, в които потънаха парите на граждани и фирми, точно защото отказахме да използваме един инструмент, който е доказал себе си на пазара. В момента се случва долу-горе същото, защото ние нямаме логично обяснение за бездействието на институциите по този важен за обществото въпрос.

 

Калин Манолов: Ако ми позволите една поетична метафора – поне малко жестокостта Ви се е сломила. В смисъл такъв, че в декларацията, която се очакваше да обявите днес имаше възможност да обявите едночасов ефективен протест, съвместен в контекста на решаването на проблема с КТБ. Сега това очевидно няма да стане. Правителството подава оставка, има дата за избори, има три месеца служебно правителство. През това време Вие като социални партньори, загрижени за Вашите членове работодатели и за Вашите членове работници, какво ще правите?

 

Пламен Димитров: Вижте, вярно е, че обсъждахме вариант за общонационален едночасов предупредителен протест и това не мисля, че и някого изненадва. Сигурно изненадва политиците, че за пръв път го правим заедно. Това е новото и всъщност различното като идея.

 

Калин Манолов: Това е малко съюз „куче и котка срещу готвач", нали, ако ми позволите.

 

Пламен Димитров: Не знам дали е така, по-скоро наистина безумията, които виждаме, че имаше опасност да се случат в много области, като че ли ни подтикнаха и ни сближиха бързо за общи действия, за да предпазим обществото, да предпазим гражданите, фирмите, работните места от подобно развитие. И казваме съвсем ясно, макар и днес да не говорим конкретно за подобно действие, то не е свалено от дневен ред като възможност. Всички опции са отворени в зависимост от това кой какво прави в следващите дни, защото тези дни са наистина решаващи. Кой какво прави в парламента, кой какво не прави в парламента и кой какво прави извън него в банковите институции, в това число и в Централната банка. Всичко останало, да не забравяме, че виси и един въпрос за актуализацията на бюджета на Касата.

 

Калин Манолов: Здравната каса, да.

 

Пламен Димитров: Също от съвместната ни декларация, проблем, който посочихме многократно и ние, и лекарският съюз…

 

Калин Манолов: Много е вероятно да не бъде актуализиран.

 

Пламен Димитров: Много е вероятно тогава и този повод да бъде причина и за съвместните ни действия по-късно през тази година. Искам от сега да поясня, затова го казвам. Ние няма да протестираме срещу някой. Да не каже някой сега – вие казахте, че ще направите протест при Орешарски, не го направихте, пък дойде на Плевнелиев служебният кабинет и тогава го направихте или пък следващото правителство – не казваме това въобще. Става дума за едно и също постоянно действие оттук нататък между нас с бизнеса, което да гарантира един ефективен граждански контрол върху всички стъпки, които са според нас неразумни и да търсим подобни такива стъпки, които са разумни.

 

Калин Манолов: Искате да ни управляват добре, както каза и г-н Дончев. Сега ми позволете преди рекламната пауза и втората част на разговора да видим едно видео заедно, в което горе-долу се изброяват основните акценти на доброто управление. Трябва да знаем все пак какво означава да ни управляват добре. Предлагаме Ви едно стеснено, но общо прието разбиране за добро управление.

 

Видео:

Правото на добро управление и на добра администрация обозначава разбирането, че публичните институции трябва да вземат своите решения да управляват обществените ресурси и да гарантират човешките права, без да допускат злоупотреби и корупция и като съблюдават върховенството на закона. Освен ООН, вече четири десетилетия и Съветът на Европа формулира мерки, които да подобрят положението на гражданина във всички процедури и действия, които го свързват с администрацията. С оглед на това се предлага приемане на правила, които да гарантират справедливост в отношенията между гражданите и държавните органи. През 1977 година комитетът на министрите на Съвета на Европа приема резолюция 77 за защита на човека във връзка с актове на администрацията - първата значима стъпка за установяване на добрата администрация като правна концепция.

Хартата за основните права на Европейския съюз в чл. 41 установява правото на всеки човек на безпристрастно и справедливо административно обслужване в разумен срок. Съдът в Люксембург признава това право не само на всяко физическо лице, но и на юридическите лица на територията на Европейския съюз. Преди да бъде закрепено в Хартата, правото на добра администрация е наложено по пътя на съдебната практика на съда в Люксембург и на първоинстанционния съд на Европейския съюз. На базата на договорите, създаващи Общността, преди със свои решения двете съдебни институции обосновават различни апсекти на правото на добра администрация, като подчертават значението на процедурните гаранции за правата на гражданите в противовес на административния произвол.

Правото на добро управление и добра администрация е висше право, право на правата, което съдържа в себе си повечето от останалите права. Доброто управление има икономически, политически и социални измерения. Триединният му характер доминира още от както през май 1990 година френският президент Франсоа Митеран го употребява пред африкански лидери в много конкретен контекст, че икономическа помощ ще се раздава само на режими, осигуряващи добро управление, а под последното се разбира постъпателно развитие на западен тип демокрация и защита на правата на човека от страна на местните правителства. Но макар идеологията на доброто управление да е силно повлияна от европейските модели на държавно регулиране, предимно френски, то в никакъв случай не е алтернатива на пазара, която осигурява не само по-справедливо, но и по-равномерно и стабилно развитие, както твърдят някои изследователи и политици.

Друг е въпросът, че системата на доброто управление действа ефикасно само в контекста на развития свят, доколкото от концептуална гледна точка понятието е неустановено, ние ще се придържаме към традиционния акцент върху рентабилността на постиженията в резултат на управлението и ще разбираме доброто управление като прозрачно и некорумпирано изпълняване на функциите от страна на институциите. В този свои аспект доброто управление задължително изисква отчетност, разграничаване на политически от административни функции и прозрачност, предоставена открито, ясно и своевременно на пълна информация относно стратегията оценките и решенията на управляващите. Дори да е стеснено, разбирането на доброто управление като оптимално състояние на администрацията поне е безспорно.

 

 

Калин Манолов: Видимо и невидимо продължава. Гости в студиото са председателят на Българската стопанска камара Сашо Дончев и президентът на КНСБ Пламен Димитров. Започнахме да говорим за това как да принудим политиците да ни управляват добре и ефикасно. Отделихме доста време на конкретния казус с КТБ. Сега мисля, че е време да надградим възможността за общи действия, която се очертава през последния да кажем месец между работодателските организации, които са всъщност социалните партньори. Всъщност Вие сте двете страни на тристранния диалог. Третият е правителството. Би трябвало да сте опоненти, защитавайки правата на Вашите членове, а също така да работите заедно с правителството в ситуации, в които можете да постигнете нещо. Това е смисълът на социалния диалог. Но ако е загубено всяко доверие в политици от която и да е партия, г-н Дончев, както Вие казахте в предаването ни от 2-ри юли, какво се случва тогава.

 

Сашо Дончев: Първо позволете ми с две кратки изречения да отговоря или да репликирам Ваша позиция, изразена преди рекламите. Първото нещо е за това дали ни е намаляла злостта...или не знам каква дума използвахте...

 

Калин Манолов: (Смее се.)Да, това беше поетичен цитат.

 

Сашо Дончев: Добре, няма значение. Ние сме непримирими в това отношение и нищо не е намаляло. Просто, въпреки че напоследък стана модно особено в политическите среди да се демонстрира сила с юмруци и с мускули, това не е поведението, което може да имат нашите организации. Хубаво е да знаете, че този формат, имам предвид с шестте участника, който ние днес имаме удоволствието и отговорността да представляваме, означава 2 милиона българи, работещи в предприятията, които са членове на нашите организации, на синдикатите и на работодателите. Така че е очевидно, когато срещу нас стоят някакви политици, които представляват 100-200 хиляди, пък и половин милион българи, че ние би трябвало да имаме достойнството на по-големите в този разговор с тях. Това е по първа точка. Втора точка – вижте, практиките за 25 години, които като че ли в огромната си маса са лоши, създадоха един уникален модел на производство на бизнесмени през търговия с влияние. Отделно като добавим и идеологическите представи за отношенията работодатели и синдикати, действително могат да бъдат създадени много сложни за отговор въпроси, особено ако са базирани на тези идеологически представи. Ние заявяваме съвсем категорично, ние като работодатели и синдикатите като наши партньори в този случай, че ние имаме едни и същи врагове. Най-често това са точно тези предприятия, „предприемачи-бизнесмени", които са произведени с политическо влияние, които всъщност са хората, които най-често си позволяват да не спазват законите, тези, които най-често забравят да плащат заплати, да плащат осигуровки, и да не се страхуват от закона. Те са...

 

Калин Манолов: Вие ги наричате „тарикатите".

 

Сашо Дончев: Те са тарикатите, те са врагове. Те са врагове както на синдикатите, така са врагове и на нас, защото този тип бизнесмени получават непазарни предимства, конкурентни предимства пред нормалните предприемачи.

Това беше по отношение на репликата на преди това казаното. Малко по-дълго стана.

 

Калин Манолов: Ок. Какво правите оттук нататък, защото политиците дори физически няма да се сменят забележимо, партиите се въртят във властта, Вие сте работили с всички тях – веднъж в опозиция, веднъж на власт. Ако сте изгубили доверие в тях, как ще ги принудите, ако това е точната дума, да ни управляват добре и ефективно? Как Вие ще ги контролирате?

 

Пламен Димитров: Първо аз смятам, че трябва да заявим много ясно и да отстояваме тази теза, не само като лозунг, че никой не може да говори като истина от последна инстанция. Някои хора се опитваха във времето назад и сега се опитват в някакъв формат да го правят. И нашата амбиция, на бизнеса и на труда в този формат, за който говорим вече, е да не позволим това да се случва и занапред, тоест да е ясно, че този, който получава властта, я получава, за да изпълнява наистина определени конкретни политики или поне да постига конкретни резултати, които сме му задали всички заедно. И това е нашата амбиция.

Втората стъпка, по-сериозната даже бих казал към момента, е да подготвим съвместната...говоря за платформа. Работа на политиците е да кажат с каква платформа отиват на избори, тоест какво ще правят, когато вземат властта. Ние просто ще искаме да им кажем какво трябва да постигнат в икономиката поне, в социалната сфера и да посочим според нас кои са възможните решения. Дали те ще ги съобразят, дали няма да ги съобразят – контролът , който трябва да постигнем заедно с медиите, за нас е другата формула на...

 

Калин Манолов: За този контрол говорим всъщност. Как реално може да бъде установен?

 

Пламен Димитров: Вижте, ако всички заедно търсим общата воля, всички зависимости да бъдат показани и наказани, независимо какви са те, аз съм убеден, че ще направим стъпка във вярната посока. И когато говорим това, трябва да започнем да говорим истините – откъде идват зависимостите, откъде идват черните пари, откъде идват сините пари?

 

Калин Манолов: Ако сега се разнищи казусът с КТБ докрай, това ще стане много ясно.

 

Пламен Димитров: Може би трябва да се опитам да довърша това, което исках да кажа.

 

Калин Манолов: Да, извинявайте.

 

Пламен Димитров: Всички зависимости се генерират от едни сиви пари, които идват отнякъде. А те обикновено идват от контрабанден внос, от акцизи и от ДДС. Неплатени или по някакъв друг начин завъртени в някакви други схеми.Тоест трябва да започнем да назоваваме може би по-конкретно нещата.

 

Калин Манолов: Хайде!

 

Пламен Димитров: Ами като идват оттам...не само ние, говоря всички, които можем да произведем показването на зависимостите, за да може да искаме наказването им и оттук нататък елиминирането им чрез граждански контрол.

 

Калин Манолов: Г-н Дончев, Вие започнахте една кратка схема да излагате в предишното ни предаване, когато си говорихме за това отива ли си или загнива ли тарикатският капитализъм, така ни се казваше предаването. Казахте, че трябва да бъдат положени определени усилия, да са уточнени какви ще бъдат и тогава да осигурим средства за постигането на тези цели и после да гарантираме правата, ако горе-долу правилно Ви цитирам.

 

Сашо Дончев: Да, да, така е. Ще започна малко по-отзад.

Първо, повтаряйки тезата, че държавата съществува, защото чрез нея обществото иска да постига определени цели. Това, което и г-н Димитров преди малко каза. А не обратно. Ние не съществуваме заради държавата, а обратно. И в този смисъл има неща, които просто поради ниската гражданска култура, ние не правим.

Добра или лоша, знаете моето мнение за действащата Конституция, но ние имаме някакви регламенти, включително и гражданският договор, как да изглежда нашата държава. За съжаление, за да може тя да изпълнява тези свои функции, тя трябва да бъде контролирана. А функцията на контрольор по презумпция е на суверена, на гражданското общество. Ето тук е най-голямата ни слабост. Дори насаме със себе си, аз не мога да прехвърля цялата вина за състоянието днес на българското общество върху политиците, защото те най-вероятно можеха да имат по-добра реализация, да постигнат по-добри неща, ако ние бяхме в достатъчна степен граждани и ако ние, като гражданско общество, успявахме да контролираме как те се разпореждат с парите ни и с правата ни.

 

Калин Манолов: Куче скача според тоягата.

 

Сашо Дончев: Да. В продължение на това още само две изречения ще кажа. Вижте, дори в тези закони, в закона например за нормативните актове – там е предвидено каква аргументация трябва да бъде внесена заедно с предложението за приемане на този нормативен акт. Нищо от това не се спазва. Там в чл.17 на същия този закон е предвидено, че ежегодно органът, който прилага нормативния акт, е длъжен да изготвя оценка на въздействието. Какви са ползите или вредите, благодарение...

 

Калин Манолов: Е, това формално се прави две седмици, стои на сайта на

 

Сашо Дончев: ...да, но това никой не го прави, никой не го иска в нашето общество и затова сме стигнали до там.

Другият закон за публичните финанси – ами там е написано ясно, че за всеки похарчен лев, за всяка стотинка трябва да се дава отчет. Първо е написано как се разпределят тези пари, как се бюджетира, на какви условия трябва да отговаря всичко това – изключително красиво, изключително интелигентно, много работещо, ако има обаче кой да упражнява контрола случва ли се по този начин.

Така че когато говорим за това, не са виновни, абсолютно съм съгласен с тази поговорка - не е виновно само кучето, очевидно липсва тоягата. Ние може би при други условия нямаше да имаме подобни претенции. В някакви други условия имаме свои специфични задължения към членовете си, г-н Димитров към синдикалните, ние към предприемачите, но в тези условия, в които живеем, ние няма как да избягаме от отговорността си. Ние трябва да дадем възможност на активната част...

 

Калин Манолов: Какво е особеното сега? Положението е най-тежко от 25 години или как го определяте като...

 

Пламен Димитров: Екстремалната политическа среда, в която сме поставени, може да бъде определена по много начини – политическа криза, морална криза, криза на ценности, криза на доверие. Очевидно е, че в такъв момент бизнесът и трудът нямат друг шанс, защото те са взаимно обусловени и единият без другия не може, да бъдат заедно в момента, за да могат да гарантират, че държавата...държавата, разбирайте обществото, и аз бъркам думата, извинявам се, обществото и ние всички занапред ще можем да вървим устойчиво във вярната посока.

А иначе, използвам думите, които казахте, ние имаме различия. Аз не искам да цитирам върху тях и сега не е момента да го правим. И занапред ще имаме, убеден съм. Но важното е всъщност да четем верния капитал. И сега ще Ви кажа какво имам предвид. Аз не знам дали всички знаят, но през последните няколко месеца излезе една нова версия – вторият капитал на Маркс. Той е на кардинал Маркс, само че. Един немски високопоставен църковен служител, може би бъдещият глава на тяхната църква. Теолог и икономист, който говори за социалната пазарна икономика, и който обяснява капитализма с човешко лице как трябва да се развива, и оборва в много точни и ясни тези стария капитал на стария Маркс.

 

Калин Манолов: Аз тук подозирам, че поне лично с г-н Дончев ще имате доста различия по отношение на социалната пазарна икономика и капитализма...

 

Пламен Димитров: Не знам, ще видим.

 

Калин Манолов: Но е много по-лесно, освен на идеологическо ниво, всяко правителство да Ви разединява по доста по-ежедневни поводи, да кажем минималната работна заплата, увеличаването на пенсиите или условията на труд и т.н. Ще удържите ли крехкото единство и съвместни действия , които планирате за защита на Вашите членове при такива ситуации?

 

Пламен Димитров: Аз съм умерен оптимист, че ние ще постигнем цели за икономическо развитие, за справедливост на разпределението на дохода – и първичният и вторичният, което на много места в България не става, говорихме за тези тарикати, които всъщност за съжаление не са никак малко. Но ако съвместно заедно покажем, че това е една от целите и покажем на обществото, че имаме механизмите заедно да покажем как се случва през предприятията и разпределението на дохода там и през данъците, когато говорим за вторичното разпределение, аз съм убеден, че ще направим стъпка към една устойчива, друга кондиция на нашите отношения – по-дългосрочни и по-стабилни.

 

Калин Манолов: Как гледате на многократните, многогодишни призиви на работодателите за намаляване на регулаторните и всякакви други режими, тъй като всъщност в много голяма степен те са насочени към една прекалена защита на работниците всъщност?

 

Пламен Димитров: Ами не бих казал. Като влезем в детайлите, тези регулаторни режими са всъщност механизми на администрацията на всички нива да генерира допълнителни доходи. Или да генерира някаква схема на подчиненост. И оттам естествено пак възможност за натиск или корупционни схеми. Не казвам, че само това правят всъщност, но за тези, които живеят на нашите ширини, се случва. И много малка част от тези режими всъщност са свързани с някаква тежест в кавички извън разбирането, че в края на краищата работната сила, работниците не са някакво бреме на работодателите, а са неговият актив. Може би най-ценният актив, особено в съвременната конкуренция на 21-ви век, когато трябва да се инвестира в него и наистина да му се гарантират човешките права, но и права срещу дискриминация, право на социални пакети, осигуряване и т.н., което да го задържи в тази фирма, за да не отиде в другата фирма.

 

Калин Манолов: Г-н Дончев, Вие помните ли, че миналата година водихте предаване за корпоративната социална отговорност тук? (Смее се.)

 

Сашо Дончев: Аз вече в детайли не го помня, но бих искал да подкрепя г-н Димитров в много от казаното.

Първо по отношение на новия Маркс и новия капитал. Дали ще съм против или не мога да кажа, след като прочета тази книга. Не искам да Ви разочаровам, защото съм известен в своите либертариански представи за организация на обществото, но това не означава, че ще съм против всички тези в този нов капитал. Нещо повече – сега не е мястото, но винаги сте добре дошли в моята компания, за да видите колко много добри практики, в това число и социални практики, съществуват.

 

Калин Манолов: Веднага ще кажат, че Вие можете да си ги позволите– огромна фирма.

 

Сашо Дончев: Не, очевидно е, че всичко може да бъде омаловажено. Въпросът е, че в голяма в голяма степен, дори тогава, когато не е постигнат максималният ефект, би трябвало да се уважава и да се показва желанието като добър пример, защото точно липсата на добър пример довежда нещата до такива крайности.

Другото нещо, което исках да кажа в контекста на същото, е, че безусловно ще останат различия и именно в тези различия очевидно онези, които не са наши приятели, ще се опитват да ни разединяват. Но ние не спорим дали трябва да се плаща редовно заплата, ние не спорим дали трябва да се плащат осигуровки, дали трябва да има някакви социални програми за майките, самотните майки, бъдещите майки...

 

Калин Манолов: За квалификация, за инвестиции в работната среда...

 

Сашо Дончев: Ние не спорим за тези неща, ние спорим срещу това, че някой се опитва да наложи норматив в тези работи, а не да остави нещата конкурентно на пазара, по-добрите практики да станат увличащите обществото.

И не на последно място в контекста на същите тези въпроси, аз мисля, че времето сега е достатъчно разделно, за да потърсим именно нещата, които ни събират, и не ни е враг, аз искам още веднъж да кажа, на нас не ни е враг държавата. Нещо повече – на нас държавата ни е отговорност, ние трябва да я накараме да работи в полза на обществото. И ако не го направим ние, ако не положим ние, като лидери на работодателски и синдикални организации, определени усилия, за мен лично това би било предателство и аз го считам за свой дълг и категорично съм заявил, че ще отделя нужното време, нужната енергия, всичко онова, което се иска от мен, за да можем да постигнем някакви реални резултати в тази насока.

 

Калин Манолов: Аз не само съм длъжен, но и вярвам, че ще направите всичко възможно да си намерите общия интерес, а не това, което да Ви разделя, но сигурно ще има атаки и в морална посока бих казал. В смисъл ще Ви се отрича правото да бъдете морални стожери или от последна инстанция. Да кажат ето, ние сега заставаме зад исканията наши членове да контролираме правителството, веднага ще Ви припомнят нещо от Вашето минало – синдикално, фирмено и т.н., и да кажат точно тези ли пък ще ни кажат?

 

Сашо Дончев: Сега влизаме в някаква сфера, в която може би сме и двамата потърпевши. Аз лично отказвам да коментирам всякакви подобни описания.

 

Калин Манолов: Аз съм сигурен, че ще ги чуете и видите.

 

Сашо Дончев: Ние дори и нищо като не сме направили, пак ги чуваме. Аз никога не съм имал сестра, но съм чувал много неща за нея досега, така че в този смисъл не ме притеснява това. И изобщо отговорността ни не се изразява в това някой да ни потупа по рамото или да ни даде награда. Отговорността е вътрешна удовлетвореност, че ти това, към което си се стремил, си го постигнал. Поне моето разбиране е такова. Така че, че ще ги има тези приказки, това не ме притеснява. Както и другото – вижте, когато говорим да създадем система за контрол, ние не казваме, че ще пречим на някого да бъде полезен, ние искаме да контролираме, да предпазим някой от грешни стъпки. Да използва ресурсите на обществото – било то права или пари – за постигане на частни цели, каквато е цялата история около КТБ за съжаление.

 

Калин Манолов: Добре, а в тази система от контрол освен стриктно спазване на съществуващи закони, мислили ли сте за други елементи?

 

Пламен Димитров: Аз първо искам да кажа нещо по Вашия въпрос, което не искам да остава без последствие. Вярно е, морални обвинения всеки един може да понесе. Въпросът е на какво стъпват.

Не знам някой да не е грешен, няма такъв роден. По-скоро един беше той май само, но и той беше обруган. Аз съм убеден, че в каквато и конфигурация, колкото и да сме чисти и непорочни, винаги ще имаме обвинения.

 

Калин Манолов: Специално синдикатите Ви обвиняват в избирателно защитаване на интереси на високо квалифицирани работници за сметка на останалите.

 

Пламен Димитров: Аз не мисля, че това трябва да го коментирам. Важното е, че със сигурност имаме представа за това какви са интересите на работниците, със сигурност сме най-голямата организация, няма по-голяма, която да представлява труда, няма такава просто. И със сигурност всеки месец сме на избори за разлика от политиците.

При нас членството е доброволно, никой не плаща членски внос, защото някой му е казал, аз такъв не познавам, ако Вие ми покажете един само. И всеки месец нашите синдикални членове гласуват, като си плащат членския внос. За това дали правим каквото трябва или не правим каквото трябва. Те са от всички свери на индустрията, на услугите, публичната сфера, частния сектор и т.н. Така че аз нямам притеснения с това какво казваме и какво говорим, защото ние постоянно го верифицираме доколко то наистина отговаря на интересите на работниците, от чието име говорим.

 

Калин Манолов: Добре, нека това бъде наистина до тук по този въпрос. Какво ще включва механизмът за контрол, който Вие искате да наложите или да включите и политиците в него и да ги принудите да изпълняват най-малкото законите. Освен стриктно спазване на съществуващи закони, процедури и т.н., някакви други елементи мислили ли сте? 

 

Пламен Димитров: Една от идеите, които обсъждаме, е да включим, естествено ако желаят, на една системна база главните редактори на ключовите медии. Тоест не медиите по повод и във връзка с тяхната функция да осведомяват, да коментират, да анализират, да дават гледни точки единствено и само, а по повод на гражданската й функция, заедно с гражданското общество като част от него, да показват ежедневно кой какво е обещал, кой какво не е изпълнил. Вие правите такива опити, аз гледам Вашето предаване.

 

Калин Манолов: Да. Винаги сте добре дошли специално в това предаване, пък вероятно и в телевизията.

 

Пламен Димитров: И смятам, че могат да се мултиплицират подобни примери и от всички страни – не само ние, но и от други организации. Аз казах в началото – никой не може да говори като истина от последна инстанция. В това число и ние. Кои сме ние, че ще говорим като истината от последна инстанция, има много други организации, които трябва да бъдат включени. Но аз така си представям гражданския контрол, който да бъде мултиплициран. А той се роди по улиците на България през последните година- година и нещо. Да не забравяме, че оттам натиска от много други неправителствени организации ще продължава към всички политици, към всички действия – дали ще бъдат Делян Пеевски, шеф на ДАНС или каквото и да било друго, или подобно. Аз съм убеден, че ще има такъв натиск. Той няма да спре. Всичко това взето заедно аз си го представям като един по-силен, по-ясен и дай Боже по-координиран между нас граждански контрол върху политиците.

 

Калин Манолов: Добре, понеже ни напредва и времето, един общ въпрос и към двамата – ще настоявате ли като синдикати и работодатели за някаква модификация на социалния диалог или за нещо повече в него, или за изключване на някакви елементи? Защото това е начинът да комуникирате с правителството, поне възприетият в България.

 

Сашо Дончев: Този въпрос е много деликатен именно отправен към мен, защото аз, въпреки че съм три години председател на Българска стопанска камара, нито веднъж не съм участвал в заседание на т.нар. тристранка. Аз имам специално отношение към този въпрос, може то да не е правилно, но смятам, че в нашето общество няма въпроси, които да не е удобно да се обсъждат публично и в присъствието най-малкото на медии, защото не можем да поканим целия български народ. Така че за мен всякакви затворени формати малко така, как да кажа, не са ми достатъчно хигиенични.

 

Калин Манолов: Политиката на задимената стая...има един такъв политологичен термин.

 

Сашо Дончев: Да. В този смисъл казах, че въпросът е деликатен. Не отричам, стига тристранката да ражда някакви ползи за обществото, очевидно, че тя трябва да оправдава смисъла си. Другото, което е много важно и някакси се подминава и днес в разговорите с журналисти, които имахме на обяд, те ни казват добре, де какво сега – Вие ще го искате, те няма да го правят и какво от това?

 

Калин Манолов: АзВи питах същото преди малко. (Смее се.)

 

Сашо Дончев: Да, ами не е нормално това изобщо да се артикулира, напротив, ние трябва да говорим на тази тема с отговорността към децата и към младите хора, които ни гледат. Да е ясно, че в едно нормално общество не може да не се спазват законите. Глупаво е да се казва, че ние ще изискваме някой да спазва законите. По дяволите, ами той е престъпник, какво прави на свобода изобщо, след като не спазва законите?

Така че, ако някой, особено от бъдещите политици, на другите не, че им го прощаваме, но на тях историята да им търси сметка, но тези, които идват трябва да са наясно, че нямат право дори и да си помислят дори да не спазват законите и заради това, че са избрани от хората да дават добрия пример, а не да създават лоши практики, и защото ние ще им задаваме този въпрос, включително и с инструментите, за които стана дума в началото на това предаване. Ние сме категорично готови на това, ние няма да го допуснем, особено когато става дума за такива очевадни, груби..., защото ние не за всичко можем да научим, ако медиите обслужват други политически и корпоративни интереси, ако информацията не достига до нас, ние няма как...

 

Калин Манолов: Ето сега се раздават едни стотици милиони в последните дни на мандата на това правителство...

 

Сашо Дончев: Безобразие!

 

Калин Манолов: Онзи ден се отложи подписването за заем за „Южен поток", който уж е спрян, който да вземе БЕХ. Говори се, че се обсъжда договор с „Уестингхаус" за АЕЦ, за нов реактор сега в последните часове буквално на това правителство. Всичките тези неща говорят за колосални злоупотреби и някакви демонстрации бих казал.

 

Пламен Димитров: Аз пак ще се върна към нашата първа декларация. Първата точка в нея беше големите енергийни проекти да бъдат оставени настрани от това правителство и с нова, легитимна власт, да бъдат обсъждани в новия формат на парламента.

 

Калин Манолов: От служебното имате предвид...

 

Пламен Димитров: И служебното дори не би трябвало...то няма този мандат, няма избора на суверена. Тоест новият парламент с новото правителство да има възможността да приеме нова енергийна стратегия, в която да е ясно какви нови мощности с какви пари. Дотогава мораториум върху дългове – това предложихме ние като КНСБ преди два дни. Независимо дали е това правителство, служебно или което и да било друго. Тоест в енергийния сектор трябва да спре разграбването първо, след това да видим какво трябва първо да се направи, но нямаме време за тази тема.

Две думи за диалога. Социалният диалог не е само тристранен, той е двустранен. Тоест това, което правим в момента, е ясен пример на конкретен социален диалог в действие на двустранно национално ниво. Той има своите измерения на браншово ниво, генерирал е много конкретни продукти бих казал с браншови камари, конкретни разработки, анализи за това например каква е възможната реална посока за възраждане на индустрията на България, не на приказки, не на политическо ниво, а на...

 

Калин Манолов: Реиндустриализацията, която БСП предлагаше?

 

Пламен Димитров: Не, бягам от тази думичка веднага. Възраждане на индустрията, тоест стъпвайки върху реалните предприятия, които имаме и които работят в момента, какво около тях, над тях, къде може да се добави стойност, по какъв начин? Тоест това е двустранният диалог на секторно ниво и той ражда в момента конкретни предложения, дай Боже да има кой да ги чуе от тези, които решават и управляват.

Тристранката е място, в което трябва да минават мненията ни, съвместните ни мнения по важни икономически и социални закони. Аз не мисля, че тя трябва да бъде разтурена, обратно. Тя трябва да има повече власт и повече правомощия, някой да й казва обратно защо е съобразил и защо не е съобразил нещо, което е предложено в нея. В момента такъв ангажимент за съжаление Министерски съвет няма. А от една година насам, пак по наш натиск съвместен, тя се предава в интернет, слава Богу, така че не е задимена вече стаята, всеки може да гледа какво става там.

 

Калин Манолов: Който иска да гледа...

 

Пламен Димитров: Но така или иначе вероятността е малка.

 

Калин Манолов: Добре, последни думи – отношението Ви към тези, които идват, както се изрази г-н Дончев. Очевидно, че ГЕРБ ще спечели следващите избори, зависи с каква разлика. Ако не направи самостоятелно правителство, това са последните изявления на евентуалния бъдещ премиер, ГЕРБ не би съставил кабинет. Може би твърде напред във времето отиваме, но това са много реалистични хипотези. Ако няма стабилно правителството и в следващия нов парламент, какво се случва?

 

Пламен Димитров: Аз съм умерен оптимист, че народът е мъдър и този път ще се поучи от всички грешки, които консумираме заедно, и ще направи такава политическа конфигурация в Народното събрание, за безспорна коалиция, която да може да работи обаче и да поеме ангажимента за тежките реформи, които ни чакат.

 

Калин Манолов: Ще им давате ли доверие на кредит, г-н Дончев? На новите?

 

Сашо Дончев: Това са шаблони, в които аз трудно вкарвам смисъл, така че извинявайте, че бягам от отговора, но е много важно да се знае, че за нас няма значение на кого в крайна сметка суверенът ще даде своя глас и ще бъде ангажиран с изпълнителната власт в България. За нас е важно кой дава задачите на тази изпълнителна власт.

Важно е да се знае, че е без значение, тук не трябва никой от политиците да го приема лично, не става дума за Иван, Драган, Петкан, а става дума, че изпълнителната власт, тя и по Конституция така е измислена, не може да решава сама съдбите на България. Изпълнителната власт трябва да получи заданието, а заданието се получава включително и през бюджета и тук отговорът на предишния Ви въпрос – ами ако се спазва законът за бюджета, не е възможно всички тези договори да бъдат факт, за които говорите. Ако някой ги е нарушил, би трябвало да отговаря по този закон, нали? И всеки един гражданин според мен може да заведе иск срещу този, който е подписал договора, било то за „Южен поток", за Уестингхаус и за всичко останало.

Тези са абсурдите и ние живеем като роби, по дяволите. Крайно време е да се изправим и да разберем, че сме граждани.

 

Калин Манолов: И да разтърсим, да изправим рамене.

 

Сашо Дончев: Да, и да изправим и да разтърсим рамене в крайна сметка, защото този живот принадлежи на нас и когато ние говорим със синдикатите, Вие многократно сте чували моята теза, че етимологията на думата „компания" е „кум" и „панис" – „заедно" и „хляб" – и аз никога не съм разглеждал моите работници, ако щете дори по време на социализма, не съм ги разглеждал като втора категория хора, с които мога безпардонно да се...не, те са ми партньори. Ние с тях произвеждаме.

 

Калин Манолов: Заедно произвеждате и ядете хляба.

 

Сашо Дончев: Заедно произвеждаме хляба и заедно го ядем.

 

Калин Манолов: Така, на това място свиря фанфари и завършва предаването ни. Благодаря на Пламен Димитров и Сашо Дончев, а ние завършваме с един цитат, който е само на 2069 години. Той е от Цицерон. Цицерон казва през 55 година преди Новата ера: „Бюджетът трябва да се балансира, а държавната хазна да се напълни. Общественият дълг трябва да се намали. Арогантността на управляващите трябва да се укроти и контролира. Помощите за чужди земи трябва да се съкратят, за да предпазим Рим от банкрут. Хората отново трябва да се научат да работят, вместо да живеят на социални помощи".

Това беше всичко за днес във „Видимо и невидимо", благодаря Ви, че бяхме заедно, останете с програмата на телевизия и радио BulgariaOnAir.

След 25 години преход обществото осъзна, че посоката на прехода не е тази, в която трябва да се движим, а политиците не могат да я променят и да я направят правилна и полезна за хората. В Стопанска камара нямаме позитивни очаквания към българската политическа класа, но ще направим всичко възможно, да да им покажем силата на силата на свободното общество и да не ползват държавата, която инструмент на обществото, за лични цели. Това каза на 11 юли 2014 в “Панорама” Сашо Дончев – председател на УС на Българската стопанска камара и изпълнителен директор на “Овергаз”.

Основното, което ще реализираме още в близките месеци, да създадем система за контрол, която да задължи политиците ясно да се отчитат пред обществото за всеки лев в бюджета, предупреди Дончев и обобщи кратко – “контрол какво се прави с нашите права и какво се прави с нашите пари.”

Според него ако преди 25 години обществото е искало промяна, днес към това желание хората прибавят и волята на свободния човек. “Ние ще реализираме това, което ни се полага по Конституция и по всички закони в България”, заяви Дончев.

Най-важното е, че държавата не работи или го прави по безполезен за обществото начин. Приетата през 1991 година Конституция, която е откровена реплика на “живковата” Конституция, не създаде условия за промяна, продължи коментара си той и подчерта, че ако не бяхме пропуснали да направим правилен прочит на нуждите на обществото, сега нямаше да допуснем днешните събития.

 

Цялото предаване можете да видите ТУК.

 

Източник: БНТ

 

Стенограма на предаването „Панорама” с участието на г-н Сашо Дончев

 

Водещ – Бойко Василев

Българска национална телевизия

11 юли 2014

 

 

Водещ: Добър вечер. Това е „Панорама”. Какво ще видите днес?

Сезонът на скандалите е в разгара си. С Емил Хърсев ще говорим за днешната банкова драма.

Сашо Дончев ще включим пряко от Варна, за да разберем защо политиците вкупом станаха ненужни.

Коментаторите Антоний Тодоров и Даниел Смилов – ще издържи ли българският модел, това е въпросът, ако въобще има такъв модел.

Комплексът на жертвата – британският историк Ричърд Крамптън.

11 секунди живот по скалата на Иво – интервюто е на Катя Тодорова.

Започваме с новината от деня.

Водещ: Новината от деня е ясна. Поразяващите информации около Корпоративна търговска банка. Цял ден слушаме за кредити за милиарди с пропуски в досиетата, стотици милиони в куфарчета, арестувани банкери и какво ли не. Хора се събраха на протест пред централната банка днес. Сред нас имаме безспорен финансов експерт – Емил Хърсев, при това бивш подуправител на народната банка. Но преди това питам двамата коментатори в студиото – вие какво разбрахте днес или какво не разбрахте, може би това е по-важният въпрос, за да може г-н Хърсев да се разгърне след това? Г-н Смилов?

 

Даниел Смилов: На мен ми е интересна и политическата страна. Аз не разбрах кой трябва да носи политическата отговорност. Може би е малко рано, но това е ключово важен въпрос за излизането оттук нататък от ситуацията. Това, което стана ясно, е, че едни пари са изчезнали и може би човекът, който е трябвало да се грижи за тях, не се е грижил добре. Не разбрахме обаче кой ги е взел парите. Това е също важен въпрос, който тепърва ще се изяснява. И пак от политическа гледна точка е важно тези хора, които са взели парите, да не би пък да са имали връзка с някои специфични политически партии. Това са нещата, които аз очаквам оттук нататък да чуя.

 

Водещ: Г-н Тодоров?

 

Антоний Тодоров: Аз изглежда разбрах много по-малко, но онова, което разбрах, е, че в момента има толкова ниско доверие към институциите, дори и към тези, които оспорват институциите, че общественото мнение не вярва на абсолютно нищо. А в тази ситуация обаче всяко публично говорене или каквото и да се каже може да бъде разбрано като изключителна опасност тъкмо от хората, защото нямат доверие никому.

 

Водещ: Каквото и да кажем, все е зле – така ли?

 

Антоний Тодоров: Нещо такова. Или с други думи, аз ще го обърна, каквото и да направим, все ще е добро, защото до там сме се докарали.

 

Водещ: Правилно ли се ориентираме, г-н Хърсев?

 

Емил Хърсев: Абсолютно вярно, напълно съм съгласен. Аз пък нищо не разбрах що се отнася до банковата страна на нещата, защото ние днес не видяхме нищо, което да се отнася до финансите. Не видяхме въпросните доклади на одиторите, не чухме ясно решение, а само намерение на Централната банка какво да прави. Очевидно обаче тя няма готовност да го извърши, защото иска от парламента нещо да приеме, което така и не беше обявено. Никой не каза какво е всъщност това предложение, тоя нов законопроект никъде го няма, който бил предложен от Централната банка и без него нямало да стане нищо.

Дълбоко се съмнявам в тая работа. Всяко откриване на топлата вода е доста съмнително. Нашето законодателство в банковата област е хармонизирано с европейското и не би трябвало да има проблем в рамките на действащия закон да се върши абсолютно всякаква интервенция в банковата сфера, че всичко останало, което чухме, беше предимно водевилни истории, криминалета, странни като твърдения. Очевидно имаме едно надбягване за избягване от отговорност, защото това беше общата теза между всички. Всеки от участниците в днешното говорене твърдеше, че той не е виновен. Одиторът казваше – аз не съм виновен, не мога да оценя дали и колко от тия досиета и може би са добри кредитите, може би са лоши и аз не мога да ги видя, защото някой ги е прибрал някъде и не знам вече. Като че ли сме в 12 век и банката няма компютри и на тия компютри ги няма всичките тия документи, това са наивни неща. По същият начин е и в смисъл БНБ отговаряше, те не, правителството казва – ама ние всъщност не отговаряме, там отговаря по Конституция БНБ. И дори г-н Цветан Василев и той каза, че и той не отговаря и не е виновен.

 

Водещ: Добре, на мен пък не ми е ясно как всички разбрахме, че това става днес? Как така не знаехме, че такива неща са се случвали преди това? Не говоря за нас в студиото.

 

Емил Хърсев: Нищо ново под слънцето. Всички тези случки, за които ставаше въпрос днес, са се случвали и в други страни. Примерно несъстоятелност на банка, далеч по-голяма от КТБ, в момента е новина номер едно на деня – Банко Есперито Санто, една от емблематичните банки в Европа. Днес тя обяви общо взето готовност за несъстоятелност

 

Водещ: И там ли са вадили милиони в чували?

 

Емил Хърсев: Не, там милиони в чували не са вадили, но и там също са раздавали кредити, които не знаят как да съберат обратно в този момент поради кризата, разбира се. Но примерно да си спомним да речем един емблематичен случай от близкото минало, мисля, че до преди десетина години във Виена, в средата на Виена на Кертнерщрасе...

 

Водещ: Пак ли Виена?

 

Емил Хърсев: Да. Банката е наречена РИА банк, г-н Рингер го хванаха на Женевското езеро, беше отворил трезора, беше натоварил колкото чували с пари намери там и заедно с приятелката си и със собственото си порше беше пътувал до женевското езеро. Оттам го върнаха в Австрия и в момента е в австрийски затвор.

 

Водещ: Добре, само шефът на банковия надзор ли трябва да обере пешкира за това всеобщо незнание досега? Въобще кой е виновен? Един човек, единствен?

 

Емил Хърсев: Абсолютно невъзможно. Банковият надзор е една много сложна технологична процедура. Един човек, който и да е той, не може да я извърши. Там се трудят около триста души с една огромна софтуерна и компютърна конфигурация, която се занимава с три вида контрол едновременно. Имаме дистанционен, имаме предварителен, текущ контрол по отчетни форми. Имаме ревизионен контрол, имаме независим финансов одит, имаме органи на вътрешен контрол, които има съвършено отделни правомощия в банката и не зависят от ръководството на банката. Имаме прекалено много органи, които е трябвало ако имаме някакви нередности в тоя мащаб, да го установят. Моят извод е, че нередностите далеч не са били в тоя мащаб в момента, когато са извършени проверките и изведнъж нападението над банката е довело до една много бърза имплозия. Имаме работа не с болест, а с атентат. Банката е в това състояние не защото е била болна според мен, а защото беше ударена по много жесток начин с тежък предмет.

 

Водещ: А кой тежък предмет?

 

Емил Хърсев: Тежкият предмет на организираната паника и натиск върху нея, организирана включително кампания с участието на редица държавни институции. Ние там видяхме познатите качулати полицаи от ДАНС, видяхме прокуратура, която предпостави факта, че са извършени престъпления, защото нали заради това беше арестуван подуправителя на БНБ Гунев и му беше повдигнато обвинение.

 

Водещ: Да, става въпрос и искате да кажете, че всичко до тогава е било цветя и рози?

 

Емил Хърсев: Сега, цветя и рози в банковия свят от 2006 година не съществуват в нито една държава. Ама нито една. Но в рамките на умерените последици от кризата всяка една банка по отделно и банковите системи в света си решават проблемите. Българската банкова система е по показатели от най-добрите, най-добре капитализираните, с най-висока ликвидност, защото тя знае, така пише в българския закон, че може да разчита само на себе си и помощ от никъде не може да види и всичко е и на всеки е забранено да и помагат.

 

Водещ: А възможно ли е тези неща да са се случили след атентата, който описвате?

 

Емил Хърсев: Със сигурност.

 

Водещ: Например възможно ли е чисто физически да се вземат тези 200 милиона лева в евро, да се сложат в нещо и да се носят?

 

Емил Хърсев: Нещото, в което се слагат парите във всяка една банка, е разбира се инкасов автомобил. Това са едни такива комби автомобили, различни марки, леко и относително нормално бронирани. Всеки един от тях може да събере тази сума, включително ако са били 200 милиона в лева – едно комби, събират се. Ако са били в евро, даже и по 100 евро да са били копюрите също биха били изнесени.

 

Водещ: Това е възможно?

 

Емил Хърсев: Да, възможно е.

 

Водещ: А то тежко криминално престъпление ли е?

 

Емил Хърсев: Когато говорим за престъпление, е хубаво да говори някой, който разбира. Следовател, полицай, прокурор, шпионин, някой, който разбира от престъпления. На нас ни казват днес, че по някакъв начин от там за изтеглени много голяма сума пари в банкноти. Защо, кой и как – ние засега не знаем. Не е хубаво да гадаем и да подвеждаме хората. Има достатъчно много хора, които говорят пълни и очевидни глупости. Например с това, че като нямало досието на един креди и край, той е лош, имало три милиарда лоши кредити. Не може тая банка, която има общ баланс от 7 милиарда да съществува с повече от 1/3 лош кредитен портфейл. Не може, както човешкият организъм не може да съществува с над 42 градуса температура и не може 1% от кръвта му да е алкохол и той да ходи. Ако това беше вярно, тая банка отдавна щеше сама да е умряла. Това не е станало, следователно това е лъжа. Защо и как – ще видим.

 

Водещ: Как преценявате защитната теза на Цветан Василев, че някой иска да разбие банката, за да му олекнат кредитите?

 

Емил Хърсев: Сега това е конспиративна теория, а не защитна теза, ако бъдем коректни към правото. Каква защитна теза ще развие г-н Василев тепърва ще научим. Но това са конспиративни теории. По същия начин бихме могли да се позовем и на разстояние на марсиански кораб, прелетял над София. Между другото доста достоверно ми звучи, тъй като всички по един доста сомнамбуличен начин се държат и говорят днес.

 

Водещ: Добре, за да не сме като тях и да внесем някаква нормалност – одобрявате ли изхода, който сочат днес от банката и от правителството? Промени в институциите, промени в закона...

 

Емил Хърсев: Това е третият възможен вариант, който чух от БНБ да предлага като изход от тази криза, защото първоначално в петъка, когато се постави КТБ под особен надзор, чух една теза, в понеделник следващия чухме друга теза с рекапитализиране. Първият беше със спасяване на банката, на акционерите, увеличаване на капитала – един логичен вариант. Понеделник чухме един исландски вариант как ние ще вдигнем капитала с държавни пари, после вероятно ще продадем и двете банки. Днес чуваме трети вариант, който е германски. В Германия така ги деляха банките на добра банка и лоша банка. Познат много европейски модел, възможен, правено е в Германия, даже специален фонд бяха направили в Германия за спасяване на банките. Може да се направи. Капиталът, който ще е необходим, тука чух всякакви милиарди да се разнасят категорично и абсурдно ненужно като сума. В никакъв случай не е необходим капитал от три милиарда за рекапитализиране на банката. Очевидно предполагам, че една трета от тоя капитал би свършил работа. Предполагам, че загубите няма да бъдат дори в размера на собствения капитал на акционерите. Имам чувството, че някои от органите, които везеха това решение, обезсилят акциите на акционерите в Корпоративна търговска банка, но и също бягат и от тази отговорност.

Нали си представяте какво би се случило, ако това решение се окаже грешно – да обезсилиш капитала на акционерите и когато те докажат, че банката не е имала толкова много загуби.

 

Водещ: Добре, а колко ще загуби данъкоплатецът?

 

Емил Хърсев: Нищо няма да загуби данъкоплатецът. Нищо. Нула.

 

Водещ: Така ли? Сигурен сте?

 

Емил Хърсев: Да. Абсолютно.

 

Водещ: Защо?

 

Емил Хърсев: Защото не става въпрос, има огромна разлика между санирането на една банка и плащането на някаква бездънна бюджетна яма. Да, вероятно наистина е необходима инвестиция за рекапитализиране на банката, но тя самата не е била на загуба никога през цялата си история тези заеми, дори да не могат да се съберат една част от тях, другата част ще са поне частично събираеми, има голямо количество обслужваеми заеми и така или иначе тази банка тя си има субстанцията.

 

Водещ: Трябва ли да се актуализира бюджета след цялата тази работа или между едното и другото няма никаква връзка?

 

Емил Хърсев: Връзка не виждам. Очевидно, че рекапитализирането на банката няма да се извърши със средствата на бюджета. Със средства на държавата – да, но не и средства на бюджета. Държавата извън бюджета има твърде много фондове. Например Българската народна банка има капитал, той обаче не е част от бюджетните разходи. Има десетки фондове в държавата, които не минават през разход на бюджета. Те са друго нещо. Пример – фонда за гарантиране на влоговете, примерно капитала и ресурсите, привлечени в Българската банка за развитие. Това са съвсем отделни източници на средства. Те не минават през държавния бюджет на България.

 

Водещ: Стана ли ни малко по-ясно, господа?

 

Даниел Смилов: Има неща, които стават ясно, но има и други, които не са. И аз пак ще се върна на тази политическа отговорност. Вярно е, че от гледна точка на цялата българска банкова система, може би това не е банка, която е решаваща. Но от гледна точка на политическата система, тая банка е много важна, защото в нея бяха преплетени много политически интереси. Спомняте си, че проблемът стана с конфликт, който избухна между Цветан Василев и г-н Пеевски. Сега в момента за едната страна от този конфликт, която има много силни връзки с политическа партия като ДПС, която е ключов играч в политическата система, се млъкна. В смисъл, че едва ли не вината трябва да бъде стоварена само на единия от играчите, който беше в много тясна връзка дълго време с другия. На практика да, знаем, че те наскоро са се скарали, но самият факт, че са се скарали, говори, че те са били в доста тесни отношения преди това. И тука една политическа линия, която в дългосрочен план или не в дългосрочен, в средносрочен план трябва да бъде изяснена.

Нещо искам да кажа по отношение на бюджетните средства. Вярно е, че може би в средносрочен план бюджетът няма да пострада, защото тези пари ще бъдат върнати, но поне в краткосрочен план публични средства трябва да бъдат отделени. Дали през бюджета или през други публични средства, вече е въпрос на целесъобразност. И тука ми се струва, че е добре все пак този парламент, който си отива, да остави достатъчно инструменти на служебното правителство, за да може да се справя с всяка евентуалност. И може би трябва таванът на дълга при всички случаи да бъде вдигнат, за да има то наистина достатъчно ресурс, за да се справя с проблемите.

 

Водещ: Да, каза г-н Хърсев. Вие?

 

Антоний Тодоров: Благодаря на г-н Хърсев, че разясни не малко страни на ситуацията. Какво разбрах? Разбрах, че вероятно самата банка не е толкова причина на проблема, колкото неща, свързани с банката, около банката. Аз пак ще се върна към това, което казах в началото за масовото недоверие към институциите и въобще към говорещите. Дори ако щете, дава си сметка, в момента и към нас. Това недоверие според мен е в основата на състоянието на обществото, което няма да приеме в крайна сметка нито едно обикновено, дори да е то и истинско обяснение. И се страхувам, че дори в един момент да се извади някаква истина приемлива, тя никога няма да бъде приемлива. Ето това е. И аз се питам още нещо – възможно ли е разклащането на една банка, пък било и то толкова важна, защото там много държавни предприятия и т.н. имат влогове или оперират с нея, да разклати държавата? Значи ние наистина сме в изключително лоша ситуация. Днес ще е тази банка, утре – някой, който е направил това, защото все едно. Въпросът, който трябва да си изясним, е – кой го направи и след това, разбира се, и защо и оттам да търсим и отговорността. Утре ще го направи по друг начин с нещо друго, пак за сметка на всички.

 

Емил Хърсев: Проблемът е какво е направено. Ние от там още не можем да разберем, нали, какво всъщност се е случило. Ние нямаме ясен отговор. Българските институции за съжаление не ни дадоха тоя отговор какво всъщност се е случило. И тази история с изчезналите пари, изчезналите досиета очевидно има нужда да се доразкаже. Одиторските доклади – не случайно са платени толкова много пари, за да се фабрикуват доклади от три независими институции, две от тях членове на голямата четворка. Къде са тия одиторски доклади, къде е предложението? Много неща липсват от сцената.

 

Антоний Тодоров: Естествено, и въпросът, разбира се, защо някой разказва една или друга история. Ето това също е нещо, което трябва да се говори. Защо политикът Х, или банкерът Y, или длъжностното лице Zдават тази версия на обществото.

 

Емил Хърсев: Много работа имаме.

 

Водещ: Много работа имаме всички. Продължаваме обаче с недоверието. Включваме от нашия варненски център Сашо Дончев. Той е председател на Управителния съвет на Българската стопанска камара, изпълнителен директор на частната компания Овергаз.

Тази седмица работодатели и синдикати отправиха безпрецедентен апел към политиците да се разберат. И сега казва г-н Дончев, че политиците вкупом са станали излишни. Защо, г-н Дончев?

 

Сашо Дончев: Първо, добър вечер на всички. Ами защо, може би за това, защото 25 години след началото на т.нар. преход обществото осъзна, че това не е посоката, в която то трябва да се движи. И също така осъзна, че тези политици, които са движили или са посочвали, определяли са посоката на движение не могат да направят нищо да я променим и да я направим по-правилна, по-полезна за обществото.

 

Водещ: Вие какво искате от тях, от политиците?

 

Сашо Дончев: Лично аз и членовете на Управителния съвет на Стопанска камара по-скоро нямат някакви позитивни очаквания от българската политическа класа и ние не искаме от тях, а просто ще направим всичко възможно да им покажем каква е силата на свободното общество и да ги накараме да не ползват държавата, която е инструмент на обществото, за постигането на някакви лични цели, а да я ползват единствено и само по волята на суверена и в полза на суверена. Това смятаме да направим по различни начини, но основно, което със сигурност ще реализираме още в близките месеци, е да създадем система за контрол, която да задължи политиците много ясно да се отчитат пред обществото за всеки лев, който обществото събира в бюджета. За това какво се постига с тоя лев, кой е решил това да се случва и дали то в крайна сметка се е случило.

И другото нещо, което е още по-важно от гледна точка на свободата на всеки българин, е това как се ползват доброволно отчуждените граждански права. Тези, които ние чрез законите сме делегирали на държавата за постигане на някакви важни за цялото общество цели. Т.е. накратко казано – контрол върху това какво се прави с нашите права и какво се прави с нашите пари, защото онези неща, които 25 години се повтарят, те са, как да кажа, някакво продължение на господстващата идеология в предишния период, в който беше ясно на всички, че и правата, и парите са на държавата, а ние сме просто, даже наричахме се граждани, защото не беше удобно да се наричаме по друг начин, но ние сме някаква форма на поданици, които можеха да бъдат ощастливени по един или друг начин, като им се предоставят права или някакви помощи от бюджета.

 

Водещ: Т.е. Вие искате да им наложите някакъв борд?

 

Сашо Дончев: Ами защо борд? Ние искаме просто да кажем, че дори ако преди 25 години обществото, без да осъзнава силата на свободата, но е искало промяната, днес към това желание обществото добавя и волята на свободния човек. Т.е. иска ми се това, което по принцип ни принадлежи, ние не го искаме, ние просто ще реализираме онова, което ни се полага и по Конституция, и по всички закони в България.

 

Водещ: Кое е най-важното нещо, което не работи в България според Вас?

 

Сашо Дончев: Най-важното е разбира се, че не работи държавата. Не работи държавата или тя по-скоро работи по някакъв не полезен за обществото начин. Вижте, приетата ’91-ва година Конституция, която е откровена реплика на Живковата Конституция, не създаде условия за промяна. Може би ние тогава пропуснахме шанса в момента, в който се обсъждаше Конституцията, да направим анализа всъщност от днес нататък накъде вървим и по тоя път кои отговорности ще останат за личността, за гражданина, кои отговорности ще решаваме в различните общности, в които ние реализираме себе си, компанията, квартала, общината и кои отговорности в крайна сметка ще оставим на държавата. За да може държавата да се справя с тези отговорности, какви средства, какви пари трябва да отчуждим свои и какви права трябва да и дадем, за да може тя успешно да изпълни тези свои отговорности. Може би ние не направихме този полезен прочит, може би тогава нямахме достатъчно подготвени или не дадохме шанс на специалистите, това по мое мнение, социалните антрополози, които да покажат какви качества, нови качества трябва да има обществото, за да може да постигне своята мечта, за да живеят българите по друг начин.

Това е. Ако бяхме направили този прочит, със сигурност нямаше да допуснем това, което днес се случва в резултат на тая Конституция. Помислете си абсурда – ние всъщност като ходим на избори, ние не участваме в една демократична процедура, имам предвид на базата на анализа, който може да бъде направен за изминалото време, ние ходим, за да делегираме суверенитета на народа на някаква група да ги наречем народни избраници. И това тогава, когато болшинството българи са гласували и болшинството българи имат представителство в парламента, в някаква степен изглежда демократично. Но когато само 25 или 27% от обществото са представени в парламента, това по никакъв начин няма нищо общо с демокрацията. Това е първо. Така че не трябва да се забравя, че вместо оня, прословутия член номер едно в Конституцията, в днешната Конституция е написано, че никакъв държавен орган, никаква партия не може да изземва правата на суверена в тая държава. А те са тотално пренебрегнати. Ние след изборите нямаме инструменти за участие в обществено политическия живот на България. Всичко се случва в кръга на богоизбраните, защото те не винаги, както стана ясно, са избрани единствено и само по волята на народа. Това е разбира се първото.

Вторият парадокс е, помислете си – ние имаме три власти – законодателна, изпълнителна и съдебна. И тази власт, изпълнителната власт, която всъщност трябва да изпълнява реализираната през парламента и неговите решения воля на народа, тя всъщност командва обществото. 25 години тази власт е най-важната власт в България. Към нея се стремят всички политически лидери, с изключение на някои, които очевидно са по-мъдри, но не е голям техният брой. Та тези два парадокса нямат повече място в нашия живот и нещата трябва да бъдат наместени дори в рамките на тая Конституция. За да се случи това, е нужен контролът на обществото. Без контрола на обществото, това няма как да се случи, защото практиките, създадени през тези 25 години, не само се възпроизвеждат, те се развиват във вредна за обществото посока.

 

Водещ: Добре, бизнесът може ли да понесе някаква отговорност тук, а не само да предлага? Говоря обаче не за този бизнес, който разнася куфарчета с чужди пари, а за този, който създава реално работни места.

 

Сашо Дончев: Няма никакво съмнение, че това, което е прието в нашето общество да се нарича бизнес и това, което аз обичам да наричам по-скоро предприемачество, е длъжно на обществото в тази насока. Няма никакво съмнение, че това е онази част от образованите и креативните, целеустремените хора, които пренебрегнаха като че ли този свой граждански дълг, улисани и ангажирани с успеха на компаниите, с успеха на своите идеи. Не искам да бъда адвокат на всички представители на тази социална група. Най-вероятно всеки един от тях има свои обяснения за случилото се, но е безспорен фактът, че те не бяха достатъчно активни точно в тези процеси, за които сега си говорим. Безспорен факт е, че през всичките тези години неизвестно с каква логика политиците непрекъснато повтаряха, че бизнесът си купува не знам какво, примерно общински представители. Бизнесът се намесва е общинската власт или пък ще си купува депутати.

Вижте, първо е безкрайно безотговорно да се обобщава, когато говорим за която и да е социална група. Няма никакво съмнение, че в това, което в медиите се нарича бизнес, има всякакви хора. Аз бих помолил да ми разрешите да говоря от името на тези, които не живеят благодарение на подаянията на властта, не живеят благодарение на това, че те са близки до тая власт. Не живеят благодарение на упражнената търговия на влияние в тяхна полза. Говоря за тези, които го правят въпреки държавата, въпреки злоупотребите, които се осъществяват спрямо тях. От тяхно име искам да кажа, че тези хора са носители на добрия пример преди всичко. Тези хора постигат всичко с труд, със знание, с креативност. Тези хора са, като казвам добрия пример, при всички случаи говоря преди всичко за добрия пример за децата си, добрия пример за младите хора, те са надеждата на нашето общество. Но за съжаление медиите не се занимават с тях.

За съжаление медиите в България, ето един упрек, ако позволите, и към медиите, на електронните медии все още е забранено да излъчват позитивни информации за бизнес структури, за компании. Това се приема за реклама. Т.е. Вие представяте ли си, обществото няма как да стигне до добрия пример. Това не е в полза на обществото и аз апелирам факторите, които могат да помогнат за неговата бърза промяна, трябва да го случат в най-кратки срокове. Та тези хора, как да кажа... трудът е единственото място, където може да се възпита правилна ценностна система. Тези хора не могат да бъдат лоши. Тези хора не могат да бъдат не солидарни. Тези хора не могат да бъдат не съпричастни. Те са тези, които с лекота, нещо повече поради вътрешна потребност са готови първи да се притекат на помощ с всичко онова, което имат. Изключително, как да кажа, за съжаление груби са думите, които ми идват, но е най-малко казано безотговорно от гледна точка на журналистиката, която непрекъснато внушава по силата на марксистко-ленинските тези, че хората, които притежават фабрики, хората, които управляват бизнес структури, са задължително лоши капиталисти. Това е една голяма лъжа. Това е заблуда, която трябва да бъде превъзмогната в обществото, защото точно това са хората, които могат да поведат обществото в правилната посока. Точно това са хората, които не се страхуват да излязат и да се конкурират на пазара с другите себеподобни. Те са тези, които може би поради факта, че са по-свободни или са по-зрели в стремежа си към свободата, са хората, които могат да очертаят едни по-дългосрочни хоризонти. Очевидно е, че при бързите, динамичните процеси в България, хоризонтите на политиците ни няма как да са достатъчно дълги.

 

Водещ: Добре, благодаря Ви засега.

Ще се върнем още накрая малко към народопсихологията, но сега искам преди да се гмурнем в чистата политика, да видим историята, която ще разкаже Катя Тодорова. Дали всичко е само пари, или нещо има повече, както Вие казахте току-що.

 

...

 

Репортаж на Катя Тодорова за свободните по дух хора – среща с журналиста Иво Иванов, който живее и работи в САЩ.

...

 

Водещ: Господа Смилов и Антоний Тодоров, как изглежда политиката на фона на днешните новини? И на вечните стойности, разбира се. Важно ли е например в политиката кой е виновен?

 

Даниел Смилов: Аз с това започнах. Разбира се, важно е кой е виновен не в наказателния смисъл на думата, юридическия, което също е важно, и то трябва да бъде изяснено в някакъв момент. Важно е и кой е отговорен политически, кой създава даден модел. И само нещо искам да кажа, да се върна на думите на г-н Сашо Дончев – аз съм много съгласен, че нашият политически модел концентрира много власт в изпълнителната власт. Всеки парламентаризъм действа по този начин. Когато имате мнозинство, на практика изпълнителната власт доминира. За да работи един такъв модел, както работи във Великобритания, в Германия и на други места, трябват много зависими институции като медии, независима съдебна власт, граждански институции, бизнес. От тази гледна точка аз искам да се съглася с г-н Дончев и да видя и малко повод за оптимизъм за това, което се случва в България. Ето една такава реакция на бизнеса – протестите, които цяла година почти не спряха, това също е една такава здравословна реакция на обществото, която показва, че определени групи могат да се организират, могат да окажат отпор. Могат да окажат отпор на това сливане, което е и в основата на проблема, който обсъждаме. На практика имате банка, с парите на банката е създадена медия, с парите оттам пък дори политическа партия се появява и се получават такива свързаности, зависимости, изчезват независимите органи и независимите институции, които трябва да контролират тази концентрирана власт – това е основата на проблема у нас.

 

Водещ: Г-н Тодоров?

 

Антоний Тодоров: Иво Иванов каза нещо, което беше много впечатляващо според мен – каза нещо в смисъл, че истинската България това са доброволците във Варна. Аз бих се върнал към политиката. Мисля, че това е основният проблем – доброволчеството трябва да се върне в политиката. Политиката се превърна в средство за правене на пари. Ние наистина се заразихме до такава степен в правене на пари, трупане на някакви...не бих ги нарекъл богатства, но материални неща. До такава степен се заредихме от този дух, казвайки си да, пазарът ще реши всичко сам по себе си, че забравихме, че пазарът е само едно средство, а човешките неща са далеч отвъд това. А политиката в момента дори не е бизнес. Не бих искал да обиждам бизнеса. Политиката се е превърнала точно в някаква...

 

Водещ: Далавера?

 

Антоний Тодоров: Да! (смее се) Това е „бизнес” на турски. Да го наречем далавера за получаване на евтини стойности срещу твърде висока цена. Някой реши да прави партия – търси спонсори преди дори изобщо да помисли каква кауза иска да направи. Канят някого на митинг, той се съгласява срещу заплащане. Наемат агенция за статисти, за да пълнят митингите, да покажат колко много хората ни обичат. Целият този театър е толкова пошъл и хората започнаха да го наблюдават. И затова, като стана въпрос за такива примерно акции, като масовите протести, особено в самото им начало, когато хората излязоха съвършено автономно на улицата, един известен художник беше написал сред многобройните плаката, които използваше, „Мразим Ви безплатно”. Ето това е завръщането на доброволчеството в политиката, на хората, които имат някаква кауза и някаква почтеност. Искат да се занимават с политика, защото имат някакъв план и искат да убедят други да ги последват и т.н. Това изчезна. Ако това не го върнем, сме загубени.

 

Водещ: Добре, само с „да” или „не” – могат ли сегашните политици да дадат радикалната промяна, за която всички говорят – и г-н Дончев, и Вие, и...всички имат масово очакване от това. Въпросът е реторичен може би – могат ли или не?

 

Антоний Тодоров: Знаете ли, сред тях има разни – онези, които могат, са толкова малко, че не могат да зададат тона.

 

Даниел Смилов: Вижте, аз ще кажа „да”, защото се опитват да налагат, мисля, че е пропагандна теза това клише, че изборите нищо не променят. Все пак тези хора, които твърдят това, нека да отидат в някоя от държавите в Евразийския съюз или някой от –становете, там наистина изборите нищо не променят. Ние не сме в тази ситуация. Въпросът е как би могла да стане промяната и тук съм съгласен, че е трудно, но нека и това да обсъждаме.

 

Водещ: Добре, също така ясен въпрос – оттеглянето на Станишев мобилизира ли БСП или обратно – разстройва го? Кратък отговор. Г-н Тодоров, какво мислите Вие?

 

Антоний Тодоров: Моят кратък отговор е, че това развързва нови възможности в БСП, но накъде ще тръгне – това вече не зависи пряко от тази оставка, а зависи от много други неща, а именно кой ще надделее оттук насетне и какъв проект ще предложи.

 

Водещ: Г-н Смилов?

 

Даниел Смилов: Партиите са автономни организации, те имат право да си излъчват лидерите. Хубаво е това, което става, че след един провален мандат БСП минава през промяна на лидерството и аз им пожелавам успех в това. Като външен наблюдател единственото ми смущение е, че от имената, които до момента са се появили, повечето са хора, тясно свързани с предишното ръководство. Това е, което бих могъл да кажа.

 

Водещ: Също ясен и кратък въпрос – в дясно има ли потенциал за силно мнозинство или отново почват договаряния? Г-н Тодоров?

 

Антоний Тодоров: В дясно има много потенциали, които могат да се реализират. Въпросът е кой ще надделее. Имаше дълга борба за това коя е автентичната десница и когато обяснявах на много мои познати и приятели от десницата, че нищо автентично в политиката няма в България в момента и няма смисъл да се води такава борба, това не носи никому никаква привилегия, те по-скоро не се съгласяваха. Ако тази борба донякъде продължи, нищо няма да се получи.

 

Водещ: Г-н Смилов?

 

Даниел Смилов: Два са въпросите в дясното. Единият е – ясно е, че имаме Реформаторски блок, който не е свързан с този модел на управление, който имахме досега. От тази гледна точка Реформаторският блок е шанс за системата като цяло.

 

Водещ: Но не е абсолютно невинен спрямо историята?

 

Даниел Смилов: Не е абсолютно невинен, но в сравнение с останалите политически субекти и ако вземем под внимание и новите лидери, които са там, мисля, че това все пак е шанс. Това е първото. Вторият голям проблем в дясното е все пак позицията на ГЕРБ. ГЕРБ най-вероятно ще излезе победител от тези избори, най-вероятно ще е с голяма преднина пред другите, не знам още какво ще е разположението, но поне засега това говорят социологическите проучвания. Проблемът на ГЕРБ пък е, че свързаностите със сегашния модел на управление някакси не са отговорени и няма гаранции, че той няма да се повтори. Но г-н Борисов отказва да отговаря на въпроси за връзките с г-н Пеевски, а все пак е факт, че г-н Пеевски е пребивавал 40 и повече пъти в офисите на ключови министри на кабинета.

 

Водещ: С какво не сте съгласен? (сочи към Антоний Тодоров)

 

Антоний Тодоров: Не, просто се сещам за един разговор с шофьор на такси. Бързо заговорихме за политика и човекът ми каза: „Омръзна ми да гласувам за по-малкото зло!”. Не знам дали тази ситуация ще може да се промени толкова бързо, но честно казано и на мен ми омръзна да гласувам за по-малкото зло.

 

Водещ: В Европа не избират Архангели също.

 

Антоний Тодоров: Не, в никакъв случай не избират Архангели, но основната мотивация, когато човек отиде, за да делегира част от така да се каже свободата си на други, би трябвало да бъде някаква кауза, а не просто да си каже – абе тези са по-малко опасни от другите, затова дай сега тях ще подкрепя.

 

Даниел Смилов: Аз не мисля, че адвокатствам на някакъв вид безпринципен прагматизъм. Напротив. Точно това виждам, че досегашният модел на управление е порочен и се опитвам да предложа решения, с които той може да бъде променен.

Има един австрийски философ, Ото Нойрат, и той има една прекрасна метафора за поправката на лодката в открито море. Не можете, когато имате проблем, да смените абсолютно всички части едновременно на лодката в открито море, защото тя ще потъне. И когато говорим, че изборите нищо не променят, ние едва ли не трябва да хвърлим някаква бомба и да започнем отначало, ние сме в ситуацията да поправяме всичко наведнъж в открито море. Не става. Със сложни обществени системи просто не става, трябва да учленяваме здравото, да го насърчаваме, а това, което е гнило и не става, да го изхвърляме. Това е единственият начин.

 

Антоний Тодоров: Въпросът е, че това здравото може да бъде намерено почти навсякъде и аз не бих го идентифицирал в една единствена от съществуващите на терена политически сили. Въпросът е какво правят тези, които смятаме за здравите, тоест за почтените хора, помежду си, когато са в една или в друга партия, и мисля, че културата на такъв вид диалог и делиберация, хайде да употребя тази сложна дума, обсъждане с оглед на това да промениш мнението си евентуално, когато слушаш другия, това не съществува. Но понеже съм преподавател, ще кажа – една от основните причини, която виждам в случая, наистина е в образованието. Гражданското образование липсва, но такова, каквото не е отделен учебен предмет, а което просто просмуква цялото образование – от първата година до края на живота.

 

Водещ: Добре, ще оставим най-важния въпрос към всички Вас четиримата за накрая. Искам само да видите съвсем друга неочаквана гледна точка – това е британският историк Ричард Крамптън, големият специалист по България, който твърди, представете си, че България не е осъдена на нестабилност.

 

...

 

Видео с интервюто на Бойко Василев с проф. Ричард Крамптън.

 

...

 

 

Водещ: (смее се) Ричард Крамптън - неподражаем стил. Въпросът е защо оптимистичните теории винаги идват от чужбина? Това е въпрос към всички – възможно ли е оптимистична теория за българския народ да се роди на българска територия след Иван Хаджийски, разбира се. Днес. Как мислите, г-н Тодоров?

 

Антоний Тодоров: Веднага се сетих за него, как той не е от чужбина. Може да се роди, да, абсолютно. Аз мисля, че имаме всичките основания да разказваме историята си, не това, което се е случило, а това, което ще се случи, оптимистично, ако се захванем да го направим.

 

Водещ: Но не трябва да е в дни като днешния, нали?

 

Антоний Тодоров: (смее се) Не, трябва отсега да започнем, трябва никога да не спираме да си представяме, че нещата могат да бъдат по-добре, защото ако се убедим в нашите представи, ще действаме съгласно нашите представи и има голям шанс те да се реализират.

 

Водещ: Трябва да си представяме нещо хубаво. Г-н Смилов?

 

Даниел Смилов: Г-н Василев, Вие ме върнахте в годините, когато бях докторант в Оксфорд и проф. Крамптън всъщност беше патрон на българското студентско дружество много години. И той е направил много за българската студентска общност не само като ръководител на много докторанти и студенти, но и по други начини.

Но това, което той каза, е много важно – не трябва да мислим, че сме уникални и проблемите, с които се сблъскваме, са най-тежките проблеми на света. Напротив. Ние сме нация с ресурси, историята не е фаталистична, можем да се справим, но аз бих се върнал и към нещо от разговора – важни са тези независими институции около политическото тяло, които изграждаме, но и политическата система е от ключова важност, защото тя е колективният разум на една общност. И имам чувството, че нашият колективен разум е заболял от някаква болест в момента и трябва сериозно лечение да бъде проведено.

 

Водещ: Луди ли сме или болни?

 

Даниел Смилов: (смее се) Нека хората сами да преценят.

 

Емил Хърсев: Според мен има едно такова псхидаично такова развитие на българската душевност в момента. В момента ние разбиваме абсолютно авторитетно всички авторитети, всички опорни точки, всичко, което ни фиксира към някакъв разум. И как ще се получи тази делиберация, Антоний, след като принципът на всеки разговор, на всяка комуникация поне да имаше аргументи, с които да си съгласен, да не вървиш срещу тях. Всичко разбираме. И се превръщаме в една духовна каша.

 

Водещ: Г-н Дончев, Вие какво мислите за оптимистичната теория?

 

Сашо Дончев: Първо мисля, че животът ни и животът на всички хора на този свят е такъв, какъвто сами си го направим. В този смисъл аз съм оптимист за перспективите пред българското общество. Онова, което трябва да се случи, е да мобилизираме обществото в посока придобиване на нужната култура, за да извършим нужната промяна. Ние не сме нито болни, нито луди. На нас просто не ни достига знание за свободното гражданско общество. На нас просто не ни достига културата, която да позволи да формираме елит и да следваме този елит да формира цели и да бъде в състояние да мобилизира всички ресурси на обществото за постигане на тези цели. В тази посока всеки един от нас има своите персонални отговорности.

Аз бих могъл да кажа, че съм съгласен с много от казаното от Вашите гости в студиото тази вечер. Има неща, с които не съм съгласен, но форматът не позволява да проведем смислен, аргументиран разговор, ако щете спор. Затова само ще отбележа няколко пожелания по-скоро от моя страна. Господа, много Ви моля не противопоставяйте материалното на духовното. Това не е полезно за обществото. Всеки един от нас, всеки един нормален човек има нужда от двете. Не само нужда да ги консумира, ние имаме нужда да ги произвеждаме. И не трябва да забравяме, когато...не, тук вече влизам в детайли.

А втората ми молба – не противопоставяйте пазара на обществото, защото това е едно и също. Защото ние, обществото, сме и производители и консуматори, ние сме пазарът.

Така че абсолютно безсмислен е този разговор, нещо повече – в него има отново идеология, която не помага да надградим онази нужна гражданска култура.

Много интересни неща бяха засегнати тази вечер. Аз мисля, че когато говорим има ли смисъл да се ходи на избори и могат ли изборите да променят нещо – да, със сигурност могат, но преди да сме категорични в това, ние трябва да имаме възможността да изберем, ние ходихме на избори и преди 89-та година. От това нищо не се променяше, нещо повече – гласувахме или най-малкото отчитахме, че над 99% са гласували за обичаната от целия народ власт, която ние видяхме с каква енергия изхвърлихме 89-та година. Така че ние днес има смисъл да ходим на избори, но трябва да имаме право на избор. Ако няма предложение, то поне да има в тази интегрирана бюлетина едно място, където да можем да отбележим волята си, че сме против всички тези, защото те трябва да прочетат това, трябва да прочетат, че това не е волята на един или друг говорещ в студиото или където и да е, а това е волята на хората. И ако повече от 50% не са съгласни с това...

 

Водещ: Да. Благодаря Ви много. И на мен ми се иска да продължим, но все пак един час е един час, включително, когато е малко повече. Благодаря Ви на всички, на мен ми беше интересно, надявам се и на зрителите. Ще се видим точно след седмица, желая Ви приятна вечер.

Цялото предаване можете да гледате ТУК.

 

Стенограма на предаването „Видимо и невидимо" с гост Сашо Дончев

 

Телевизия „България Он Еър"

 

02 юли 2014 година

 

Това предаване ще припомня основните принципи на икономиката; ще предупреждава до какво може да доведе тяхното пренебрегване; ще изважда на показ основните икономически заблуди; ще разкрива дългосрочните резултати от всяко икономическо действие или политическа програма и техните последици за цялото общество.

Защото икономиката лично ни засяга.

 

Калин Манолов: Здравейте. Вие гледате Телевизия „България Он Еър". Аз съм Калин Манолов.

Политиците обичат кризите. Те им дават основание да плашат избирателите. Но политиците не използват този страх, за да прокарат непопулярните в мирно време реформи – либерализации и приватизации – използват го, за да увеличат държавния контрол, бюджетните разходи и собствената си власт. Сегашната банкова криза в България не прави изключение, освен може би с мащаба на страха. Кризата е локална, страхът, който политиците насаждат, глобален. Те преувеличават мащаба на бедствието, за да прокарат желаните от тях закони и сключат иначе трудно осъществимите задкулисни сделки, които да разширят властта им. Но така подхранват паниката на пазара. А в съчетанието от паникьорска реторика и законодателни експерименти, типично за България, е фатално за слаба икономика като българската. За съжаление част от бизнеса – получавала или желаеща да получава държавна помощ – се поддава на политически натиск.

Бизнесмени, корпорации и работодателски организации с готовност жертват свободата и независимостта, към която гордо са призовавали в по-добри времена срещу обществени поръчки, които ще им помогнат да оцелеят в кризата. Подчинението на политиците е цената, която тези бизнесмени плащат за привилегиите си.

В края на януари 2010 година тогавашният френски президент Никола Саркози разбуни духовете с речта си пред Световния икономически форум в Давос. Най-социалистическата реч, произнесена от човек, дошъл на власт като дясноцентристки президент и обещал да инжектира във френската икономика предприемаческия дух на свободния пазар и на свободния капитализъм. Саркози предложи алтернативата на класическия френски дирижизъм – капиталистическа икономика със силно участие на държавата. Сегашното правителство очевидно го е слушало внимателно. Само за година правителството ускори експанзията на държавата във всички сфери на живота и възроди познатите идеи за централно планиране, които логически доведоха до всеобхватна обществена, не само икономическа криза.

До такъв извод стигна и най-голямата работодателска организация в страната – Българската стопанска камара. На 13 юни 2014 – две седмици преди да започнат банковите сътресения – от там констатираха, че поради ниската си гражданска култура в началото на прехода българското общество е позволило на елитите, възпитани в идеологическите институти на комунизма, с няколко пластични операции да създадат илюзията, но да не променят същността на старата тоталитарна държава. В резултат на това обществото ни получи образец на марксистко-ленински капитализъм, заключиха работодателите.

В това предаване многократно сме констатирали, че капитализмът в България е само формално свободен, че пазарът функционира под контрола на олигархия, която свърза политическия елит с мафията. Искали сме и институциите да изпълняват функциите си прозрачно и некорумпирано, като се отчитат пред избирателите и като се подчиняват на върховенството на закона. Не ни чуха. Такива гласове по принцип трудно се чуват. По-лесно е последствията от кризата да се заменят с причините за нея, а за причинители на паниката да се обвиняват маргинални политикани, линквали анонимни статии на профила си с няколкостотин приятели във Фейсбук. Още по-лесно е да заплашиш със затвор разпространителите на слухове за банки и финансови институции вместо да признаеш, че коренът на банковата криза се крие в твърде мащабното присъствие на държавата в икономиката и в банкирането с частичен резерв.

България, както често казваме, ще се оправи, но не когато политиците седнат и се разберат, а когато правителството започне да се бори с престъпността, а мениджъри започнат да управляват икономиката, което е работата и на двете страни. Подобна промяна е невъзможна без приемането на нова икономическа доктрина, която гарантира реалната стопанска инициатива, като осигурява механизми за финансова стабилност и най-вече като създава дългосрочна перспектива и визия за бъдещето.

За тази визия ще говорим с гостите ни днес – Сашо Дончев, председател на Българската стопанска камара, и професор Валери Димитров – преподавател в Университета за национално и световно стопанство. Сега накратко ще Ви ги представя. Първо визитката на Сашо Дончев.

 

 

Сашо Дончев е председател на Българската стопанска камара и изпълнителен директор на най-голямата частна газоразпределителна компания у нас Овергаз. Завършил е Държавната академия за нефт и газ „Губкин" в Москва и Университета за национално и световно стопанство. Повече от 20 години инвестира „на зелено" над 300 милиона евро в изграждането на над 2200 километра газоразпределителна мрежа

 

 

Калин Манолов: Сега няколко думи и за проф. Валери Димитров.

 

 

Валери Димитров е професор по административно право, доцент по финансово право и доктор по право. Преподавател в Университета за национално и световно стопанство. Автор е на студии и статии в областта на банковото, борсовото, финансовото и административното право. От 1991 до 2000 година е съветник на управителя на БНБ. Народен представител в 39-то Народно събрание, в което е председател на комисията по икономическа политика и член на комисиите по бюджет и финанси и по правни въпроси.

 

 

Калин Манолов: И така, здравейте, г-н Дончев, проф. Димитров.

 

Сашо Дончев: Здравейте.

 

Калин Манолов: Относително рядко гостувате в предавания и при нас, г-н Дончев. Сега има повод, който е не много радостен, но Ви дава възможност да развиете част от любимите си тези за държавата и нейното място в икономиката, особено на фона на сегашните банкови сътресения. С Валери Димитров също сме коментирали, разбира се, тези теми. Така че да започнем със злобата на деня с един по-обобщаващ въпрос, на който Ви моля за кратък отговор, след това ще разширяваме с аргументи. Всъщност справихме ли се с банковата криза? Проф. Димитров?

 

Проф. Валери Димитров: Има признаци, че кризата е овладяна и това действително е добрата новина. Това, което на мен ми направи добро впечатление, е, че се прояви за пръв път една междубанкова солидарност. Т.е. всички банки решиха, че трябва да се подкрепят взаимно и това даде сериозен импулс за преодоляването на кризата, защото когато вложителите атакуват, когато банковата паника се насочва към отделни банки, те са оставени сами на себе си без сериозна финансова подкрепа, те трудно могат да устоят на тази паника.

 

Калин Манолов: А всъщност по пазарен начин ли се потърси решението?

 

Проф. Валери Димитров: Сега, аз говоря, че това беше една пазарна реакция, в смисъл, че банките се подкрепят взаимно и си обещаха една взаимна ликвидност

 

Калин Манолов:: А БНБ?

 

Проф. Валери Димитров: БНБ според мен упражни типичните си правомощия, адекватно на регулатор и надзорник. В случаите, когато има опасност от неплатежоспособност, тя упражни своите правомощия и постави под специален надзор Корпоративна търговска банка, тъй като тя беше във предфалитно състояние с цел да я извади от това състояние.

 

Калин Манолов:: И по искане на Първа инвестиционна банка пък Европейската комисия даде право на държавна помощ...

 

Проф. Валери Димитров: Първа инвестиционна банка, тя не е поставена под специален надзор.

 

Калин Манолов::  Да.

 

Проф. Валери Димитров: При нея имаше масово теглене на влогове и преводи, което е един сериозен натиск върху ликвидността на банката, но банката в края на краищата излезе от това състояние. Видя се, че има успокояване и няма опашки от вложители пред офисите й. Във всеки случай обаче тук беше предотвратена една масова банкова паника, която би могла да предизвика рухване на цялата система.

 

Калин Манолов:: Казвате, че действията и на банките, и на регулатора в лицето на БНБ са били относително пазарни?

 

Проф. Валери Димитров: Да... Не, тука казвам, че БНБ трябва да действа в тези ситуации като регулатор и надзорник. Тя действа, за да защити стабилността на системата и интересите на вложителите й. Това са напълно легитимни цели, които са изцяло пропазарни. Не може да се каже, че...

 

Калин Манолов:: Да, за това ставаше дума, ще продължим по-нататък. Г-н Дончев, Вашата оценка като един от големите бизнесмени в България?

 

Сашо Дончев: Аз оценка едва ли мога да дам, още повече, че за мен продължават да стоят открити и без отговори много въпроси. Даже понякога се чудя дали това беше една реална криза или една, как да кажа, репетиция как би трябвало да действат различните отговорни фактори в държавата при реално създадена такава ситуация.

 

Калин Манолов:: Учения в условия, близки до бойните.

 

Сашо Дончев: Учения, да. Има някакви елементи на учения. А иначе това, което каза и проф. Димитров, мисля, че, затруднявам се да кажа, че кризата е била овладяна, защото ще видим още резултатите какви са. При всички случаи онова, което за обществото е важно, според мен беше овладяна паниката, а това е критично важно, ние в спокойното си ежедневие не успяваме достатъчно време да се замислим какво правим, а нали се сещате в условия на паника...

 

Калин Манолов:: Корените на тази паника ще е една от посоките на разговора ни, който следва. Вие, като работодателска организация, можете да сте относително вече успокоени в някакъв смисъл за бизнесите си. Всички разбира се имате кредити, имате сметки в банки, така че това, което се постигна за тези няколко дни, вероятно е добра новина.

 

Сашо Дончев: Добрата новина е от лятото мисля на '97 година, ако не ме лъже паметта. Валутният борд.

 

Калин Манолов:: Без него щеше да има много лоши новини.

 

Сашо Дончев: Разбира се, че щеше да има много пъти и много по-фатални изходи, отколкото изходът от тази криза, нека да я наричаме криза, за да е по-ясно.

 

Калин Манолов:: Сега ще поставия в рамките на обществено-политическото устройство на България, тъй като преди две седмици Българската стопанска камара му даде едно сполучливо според мен определение – марксистко-ленински капитализъм – как се стигна до него и какво предлагаше от години бизнесът на правителството и това, че то не се случи, дали е част от проблема – това е темата на краткия обзор, който ще видите в следващото видео.

 

 

В средата на юни 2014-та година Българската стопанска камара констатира, че през последните 25 години в България е изграден обществен ред, в резултат на който знаещите и можещите напускат държавата на тарикатите. Работодателите призоваха да се сложи край на злоупотребите с правата и парите на свободните български граждани, които са предоставени на държавата за постигане на важни за обществото цели. Изводът, който най-голямата работодателска организация в България направи преди две седмици, не е кампаниен. Камарата методологично и последователно предлага икономически и политически мерки, целящи радикална промяна на българската икономика и политика.

Още в началото на мандата на отиващото си правителство Българската стопанска камара декларира, че това Народно събрание в тази структура няма бъдеще. В позиция по повод започналите в страната протести срещу назначението на Делян Пеевски, Камарата препоръча плавен преход към нови избори. От позицията на работодатели, които носят риска в икономиката, създават работните места и формират националния доход, от Б