България продължава напред с газова сделка, която ще отвори европейска „задна вратичка за руски газ“ въпреки възраженията от Европейския съюз
България продължава напред с газова сделка, която ще отвори европейска „задна вратичка за руски газ“ въпреки възраженията от Европейския съюз.
Споразумението, подписано между газовите гиганти на България и Турция, води България към сблъсък с Европейската комисия.
На практика условията означават, че руски газ, представен като турски, може да потече в мрежите на ЕС в момент, в който Съюзът се стреми да гарантира, че никакви европейски средства няма да финансират военната машина на Кремъл.
Като продължава да налива масло в огъня, сделката е най-новият и вероятно най-драматичен епизод в дългогодишния спор между ЕК и българската държавна компания „Булгаргаз“. За него се твърди, че обхваща проблеми с безразсъдни политики, безпрекословна държавна подкрепа и неспирни усилия за елиминиране на частната конкуренция.
В разговор за изданието Brussels Signal председателят на Българската асоциация „Природен газ“ Светослав Иванов сподели: „Противоречията, които възникнаха … по повод споразумението между България и Турция, не изненадват хората, които следят българската енергийна политика.
[Тази сделка] е естествено развитие от политиката на държавата за защита на държавния монопол.“
Турската връзка
Условията на споразумението предизвикват подозрения.
На първо място, в сделката между „Булгаргаз“ и турската държавна компания „Боташ“ изглежда, че „Булгаргаз“ е изтеглил късата клечка. Пример за това е фактът, че „Булгаргаз“ следва да заплаща експоненциално нарастващи суми през времетраенето на договора с „Боташ“ в продължение на 13 години.
Освен това, в случай на предсрочно прекратяване на договора, „Боташ“ ще има право да получи всички дължими такси, докато за българската компания няма подобна гаранция.
Бившият български дипломат Илиян Василев пише, че системата на неустойките е проектирана преднамерено, за да възпре нови фигури на ръководни позиции, било то в българското правителство, било то в „Булгаргаз“, да се откажат от сделката, тъй като това на практика би довело до фалита на националния газов гигант.
За мнозина най-притеснителният момент е фактът, че от българската държавна компания се изисква да пренася газ от Турция, без да разкрива неговата държава на произход.
Тъй като Турция получава газ и други горива от различни държави, включително Кувейт и Азербайджан, в крайна сметка ще бъде трудно, ако ли не и невъзможно, ЕС или българското правителство да гарантират, че газът не е с руски произход.
Както се казва в едно съобщение, до което Brussels Signal има достъп: „газовите молекули не носят етикет за произход“.
Европейският съюз все още не е забранил руския газ, но е поставил крайна цел до 2027 година Европа да се отърси от зависимостта си от него и изцяло да прекрати вноса.
На практика, българският държавен монополист ще бъде впримчен в договор до 2036 година, за който Василев казва, че ще осигури внос на руски газ, преопакован като „турски“.
На 3 септември, по време на срещата на срещата си с турския президент Реджеп Ердоган в руския град Сочи, руският президент Владимир Путин изрази надеждата си за „създаване на газов хъб в Турция в близко бъдеще“.
„Недобросъвестност“ и българският газ
ЕК разследва сделката. Под въпрос е дали турско-българското споразумение е в нарушение на конкурентното право на ЕС. Сред проблемите е фактът, че правата за транспортиране на газ трябва да бъдат отворени за конкурентен тръжен процес, когато той преминава през вътрешните граници, въпреки че това не се отнася за сделки, сключени между ЕС и държави извън ЕС.
Това не попречи на Европейската федерация на търговците на енергия (EFET) да публикува отворено писмо, в което се казва, че много аспекти на сделката, като това, което според EFET е нейният таен характер, заедно със специалния достъп до инфраструктурата, даден на двата държавни монопола, все още представляват нарушения на конкурентното право на ЕС.
Иванов се съгласи, като каза, че сделката предоставя „монополни предимства … на държавните корпорации“.
ЕК има дълга история на стълкновения с Булгаргаз. Както при много източни държави от ЕС, България беше задължена да раздели и приватизира много от своите държавни компании, които са съществували по време на комунизма. Това не се случи с „Булгаргаз“, наследник на петролната и газова компания от съветската ера.
Към днешна дата Иванов твърди, че „Булгаргаз“ е упражнявал „абсолютно противопоставяне на приватизацията и конкуренцията“. В момента дружеството държи 90-процентов дял от газовия пазар.
„Исторически, българският енергиен пазар е бил доминиран от държавни компании. Това остава така и днес“, каза той.
Източник, запознат със случая, каза пред Brussels Signal, че поне в енергийния сектор манталитетът не се е променял от падането на Варшавския договор през 1991 г.
Неуспехът да се реформира индустрията достига връхната си точка през 2018 г., когато Генерална дирекция „Конкуренция“ под ръководството на Маргрете Вестагер глобява БЕХ (българската компания-шапка на „Булгаргаз“ и газовия превозвач „Булгартрансгаз“) с над 77 милиона евро.
Според вътрешен източник, първоначалната глоба е щяла да възлиза на 300 милиона евро, но е намалена след обещания от българското правителство, че ще се справи със ситуацията.
Такива предполагаеми ангажименти са били предшествани от декларация на българския парламент, в която се казва, че няма да бъде признато никакво решение на ЕК по въпроса.
Тогавашният премиер Бойко Борисов нарича всеки опит за приватизация „предателство“.
Глобата все още не е платена и вместо това БЕХ изчака последния възможен ден да обжалва делото, което е в ход.
Опитите за прилагане на реформи са краткотрайни, като например инициативата на българското правителство Програма за освобождаване на газ, която в крайна сметка е отменена през 2022 г.
Един от последните примери включва подхода на България към зимната газова криза от миналата година.
След руското нахлуване в Украйна, ЕС наложи на държавите членки и газовите компании да си сътрудничат, за да запълнят хранилищата си за съхранение на газ до 90 процента преди зимата на 2022-2023 г. Което доведе до това, че газовите компании трябваше да купуват на високи цени и след това да продават на ниски, тъй като меката зима означаваше, че те са останали с повече газ, отколкото са очаквали.
Срещу това ЕС нареди на всички държави членки да създадат компенсаторни механизми, които да поддържат газовите компании свободни от дългове. България беше една от последните, които представиха компенсационния си план пред Европейския съвет на министрите, като вместо това избра да поиска ЕС да заплати компенсационните ѝ разходи.
Окончателният план, който в крайна сметка държавата изготви, беше план, който предостави нисколихвени заеми, но само на „Булгаргаз“, оставяйки частните конкуренти на произвола на съдбата.
София срещу Брюксел?
Източници на Brussels Signal и Иванов казаха, че смятат, че дългогодишното „недобросъвестно“ поведение на България и сега нейната противоречива сделка за газопровода поставят нацията в „курс на сблъсък“ с ЕС.
„Притесненията, които предизвика тайната сделка за газопровода, ще осигурят катализатор за твърди действия“, предупреди Иванов.
В много отношения сега ЕС е длъжен да действа спрямо българското правителство и „Булгаргаз“. От една страна, той трябва да наложи собствената си политика за насърчаване на приватизирания енергиен сектор.
От друга страна, България също така се счита за една от най-замърсяващите и най-малко енергийно ефективни страни в ЕС. Тя използва четири пъти повече енергия от средното за ЕС, което може допълнително да провокира блока, който иска да наложи нови цели по Зелената сделка.
В уравнението вече влиза и геополитиката. Въпреки че на практика няма нищо, което ЕС може да направи, за да попречи на България да сключи газова сделка с Турция и е още по-трудно да се докаже, че турският газ може да е с руски произход, няма съмнение, че Брюксел ще бъде изключително заинтересован да гарантира, че парите на ЕС в крайна сметка не финансират военната машина на Кремъл.
Докато текущото дело на ЕК се фокусира върху правилата за конкуренция, източник с вътрешна информация от институцията каза на Brussels Signal, че разследването реално е „случай на залавяне на Ал Капоне за данъците му“.
